Драконовата Академия

Нами и Сора ми се появиха от нищото с крясъци.
Доста ме изненадаха честно казано.
"Какво става?"

"Директора се е върнал в Академията!" засмях се аз и слязох от гърбът на Сора

"Сериозно?" попитахме едновременно със Сато

"Аха." ухилих се аз "Дийн ми каза. Хайде да намерим Мики и да тръгваме към Академията!"

"Ами другите?"

"Пратих Лиош и Кирара да намерят Аюми и Широтсуки. Новите момичета ги няма никакви - сигурно вече са разбрали новината"

"И не са ни казали?"

"Ми... не знам... възможно е..."

"Кучки" изръмжах под носа си "Още от началото не ги харесвам - само ни командват и се мислят за много велики"

"Зарежи ги тях. Да тръгваме! Знаеш ли къде е Мики?"

"Да" казах и се метнах на гърбът на Сато "Не е много надалеч. След мен!"

Метнах се и аз на гърбът на Сора и тръгнахм след приятелката ни

Намерихме Мики за отрицателно време. Чрез блошката се бях свързала с нея и й казах новината. Тя ни чакаше по пътя за Академията и се усмихваше. "Здравей Нами!" поздрави Мики

"Здрасти Мики" ухилих се и аз

"Хайде сестро да вървим!" засмях се аз и помогнах на Мики да секачи на гърбът на Сато "Ще ни издържиш ли и двете?" попитах аз вълчицата си "Пътят до Академията не е кратък"
"Няма проблем" каза Сато и се затича напред

"Ой! Чакайте ни бе!" викнах аз след близначките и Сора се затича да настигне другата вълчица.
Скоро бяхме на главният вход на Академията и честно казано явно доста хора бяха чули за завръщането на директора - двора беше пълен.
Секретарката на Директора бе застанала на входа и използвайки магия за увеличаване на гласа казваше на новодошлите да се приберат по стаите си спокойно и да дойдат на вечеря в Залата на Сребърните и Златните. Тази зала се ползваше само за специални слечай, но също така бе едно от малкото места на които можеха да се съберат всички ученици наведнъж без да се притесняват за това дали ще настъпят някого или че някой ще им изкара въздуха с лакът.
"Лелеее. Досега не съм влизала в залата на Сребърните и Златните" възкликнах аз

"Нито пък ние" каза Мики
"Явно стареца ще държи реч или нещо подобно" отвърнах аз замислено "Няма друга уважителна причина да ни събира в оная огромна зала."
"Не знам" каза Мики "Дано само всичко се оправи и да престанат тия патрулки на околностите на Академията"

"Защо бе?" засмях се аз "Патрулките не бяха чак толкова лоши"

Двете с Мики изгледахе Нами така сякаш й бяха изникнали две глави и осем чифта ръце
"Да права си" казах иронично аз "Не бяха лоши - бяха направо кошмарни! Щях да си умра от скука!"

"Ха-ха-ха" засмях се аз "При мен пък не. Даже патрулките се оказаха много полезни"

"Как така?" попита Мики

Набързо разказах на момичетата с какво съм се занимавала през цялото време и им казах че имаме доста време до вечеря и аз смятам да го употребя полезно "Отивам да се изкъпя и оправя" казах им аз "Трябва да сме в прилежен вид като се явиме на вечеря. След като се оправя ще дойда до вашата стая ако искате да ви взема и да отидеме заедно на вечеря"

"Добра идея" казахме със сестра ми и след като се сбогувахме с Нами отидохме в стаята ни да се изкъпеме и оправиме.

Изкъпах и себе си и Сора. Лиош и Кирара още ги нямаше тъй че за тях щях да се погрижа по-късно. Облякох една от по-хубавите ми рокли - зелена с красиви бродирани по нея златисти нарциси. Исках да изглеждам добре и затова и оправих косата си като я вдигнах на изискан кок и оставих няколко кичура на падат нежно по раменете ми. Грим сложих съвсем малко само колкото да подчертая очите си и устните, но и от повече нямаше нужда.
Закачих брошката на роклята си, взех си "бездънната" чанта като промених малко външния й вид за да подхожда на роклята и излязох да взема близначките. Тъкмо като стигнах края на коридора се сетих, че не съм си сложила почти никакви бижута а и бях забравила да се напръскам с парюма, не че ми трябваше парфюм имайки предвид нежния аромат на душгела, който ползвах, но въпреки това се върнах в стаята си, пръснах се малко с парфюма и си сложих обиците и два пръстена по един на всяка ръка. Повече бижута не ми трябваха - гривната с пазителите и верижката с висулката от люспа на Тенсай-теки ми бяха достатъчни. Тенсай-теки бе научил, че ако ми изработи сам верижка с висулка ог някоя негова люспа така ще може винаги да се магипортира до мен. Така винаги щяхме да сме заедно. Откакто ми бе подарил верижката не я бях сваляла и нямах и намерение някога да я сваля. Дракона ми бе излъскал и оформил люспата си така че да прилича на медальон с неговия лик в средата. Бях съобщила на Тенсай за завръщането на директора и той ми каза че е разбрал за това малко преди аз да му съобщя и че в момента с останалите дракони идвали към Академията да отпразнуват завръщането му.
След като се подсигурих, че съм свършила всичко нужно се запътих към стаята на близначките и почуках на вратата им.

В момента в който сестра ми се изнесе от банята аз се нанесох. Единствената ми молба беше Нами да се позабави малко, за да мога малко да покисна във ваната ама не се надявах прекалено много. изкъпах се, радостна че успях да покисна половин час и после набързо се приготвих. С Мики бяхме на мнението, че за да ни събират в толкова известна зала, и то известна не с друго, а с престижа си и с това че не се използва просто така, ни наведе на мисълта, че трябва да си приведем прилежен вид и да изглеждаме добре. Този път решихме да сме различни и аз облякох черна рокля дълга малко под коляното. Долу бе леко разкроена така че да не прилепва по мен, докато горе очертаваше прекрасно формите ми. Малко грим, бижута, прическа, парфюм и вече бях готова. Мики бе облякла бебешко розава рокля подобна на моята, но с червена роза закачена на едната презрамка. В центъра на тази роза бе сложила брошката си, което ми напомни да закача и моята на място.
Двете бяхме готови и не след дълго някой почука на вратата.
"Влез" подвикнах аз знаейки, че е Нами