Драконовата Академия

"Има логика" засмях се аз въпреки че Мики изглеждаше малко притеснена
"Не мисля, че да нарушаваш правилата е хубаво нещо, Нами" каза сестра ми леко притеснено "Ами ако те хванат?"

"Така, Мики слушай сега." казах аз със сериозно изражение "Първо на първо няма как да те хванат, а и дори и да те хванат, нищо не могат да направят по въпроса стига ти самата да имаш точните доводи в своя защита. Второ - ти не нарушаваш правилата, просто тактично ги заобикаляш. Ти не си нарушител, защото технически погледнато не си извършила нарушение. Както при мен и патрулирането. Технически погледнато аз не нарушавах нито едно от наложените ни правила, просто гледах да изпълнявам наредбите си по-добре. Е, това имаше повече облаги да мен, но все пак нямаше как да кажеш, че се разсейвам след като изтъкнах, че го правя, само за да мога по-добре да си върша работата."

"Да. Технически погледнато ти не нарушаваш никое от правилата ако извъртиш така нещата" съгласих се аз "Трябва да го пробвам това някой път"
Мики само ни гледаше притеснено и тихо се обади "Май няма да я пускам при теб Нами ако ще я учиш как по-добре да прави номера"

Засмях се на коментара на Мики "Мисля че Алекс ти е най-малкият проблем, когато става въпрос за номера. Хикару и Каору се справят много добре в тази област"

"Тия гадове мръсни! Още не искат да ми кажат какъв ще е следващия им номер и на кого ще го правят" оплаках се аз

"Само като идея - може все още да не са измислили номер и да ги е срам да си признаят"

Мики и аз избухнахме в смях
"Това е невъзможно" каза през смях Мики "Те винаги крият нещо под ръкава си"
"Но и идеята на Нами не е за пропускане" отвърнах аз

"Абе каквото и да е техен си е проблема. Стига номера да не е насочен към мен или някой от пазителите ми нямам нищо против момчетата. Ама ако посмеят да ми направят някой номер просто ще направя така че да съжаляват, че са се родили. Ще има война!"
Избухнах в смях като си представих до къде можехме да стигнеме с момчетата в опитите си да се надхитриме взаимно. Идеята беше едновременно притеснителна и привлекателна - зависеше от гледната точка.

"Айде по-добре не" засмях се аз "Наистина не ми се иска да трялбва да се чудя как да ви разтърва"
Докато си говорехме с Нами изобщо не бяхме забелязали кога сме се озовали пред голямите врати на Залата на Сребърните и Златните. Вратите бяха огромни. Даже огромни беше меко казано. Дъбови врати, с резбовани върху тях дракони. Четири дракона, по два върху всяко от крилата на вратите и един, който стоеше в центъра и се образуваше, когато вратите бяха затворени. Драконите изобразяваха главните елементи Огън, Въздух, Вода и Земя, а този посредата изобразяваше всички останали елементи производни от главните. Очите на драконите бяха от скъпоценни камъни, а люсмите им от злато и сребро. Драконите бяха два по два - един златен и един сребърен от всяка страна.
Гледах вратата и се любувах на гледкатага. Резбованите дракони сякаш бяха сложени в рамка от лозови листа и кроните на лозята се преплитаха.
"Хора....вратите нямат дръжки" обадих се аз
"Как се очаква да влеземе тогава?" попита Мики

Гледах влюбено към вратата. Академията беше цялата в дракони и аз просто си умирах от кеф по тях понеже много ги обичах.... не че не обичаш и всички останали същества в този свят, но драконите ми бяха любими. Винаги съм си падала по фентъзито и това да попадна в такъв свят бе като сбъдната мечта за мен.
"Първата ми идея е че това дори и да имаше дръжки надали щяхме да можем да го отворим. Втората е, че може би се отваря като го набрижиш - както супермаркетите в нашия свят. Третата е, че може би се отваря с магия"

"Да пробваме с идея номер 2" заявих аз и пристъпих към вратата без да й оказвам особен ефект. След известно киснене пред нея и ръкомахане се обърнах към момичетата "Мне, не е като при супермаркетите"
"Пробвай да я докоснеш" предложи Мики
Посегнах и докоснах вратата с върхът на пръстите си - никакъв ефект.

"Пробвай да прелееш малко магия" предложих и аз на свой ред "Може и да се отвори"

Послушах съвета на Нами и отворих съзнанието си за магията. Подейства мигновенно. Вратите бавно се отвориха към мен и ми се наложи да отстъпя, за да се отворят.

Вратите се отвориха съмсем тихо без да издадът и звук. Залата се откри пред очите ни и аз не можех да повярвам на това, което виждах.
"Гледам и не вервам на ушите си" промълвих един стар лаф, който бях чувала преди години
Меко казано бе да кажеш, че залата е огромна. "Тук сигурно ще се съберат четири футболни игрища и то от най-голямите и пак ще има място за още...."
Вътре бе фрашкано от ученици. Тук таме се мяркаха учители и отговорници даващи разпореждания и следящи за спазването на правилата. Виждаше се, че има много хора като нас, които гледаха удивено мястото и не знаеха къде са се озовали.
Стените бяха обрисувани в най-различни нюанси на златистото, жълтата, оранжевото, бялото, сивото, сребристото... цветовете се сливаха и преплитаха и.... беше трудно за обясняване. Осветлението бе доста уникално само по себе си. Тук бе пълно с Водли лилии, които се носеха из въздуха, но това не бяа обикновенни водни лилии - цветовете им хвърляха нежни отблясъце и изпълваха залата със светлина. Вдигнах поглед да видя тавана и щях да падна. Първоначално помислих, че на тавана му е направена магия, за да показва небето и звездите навън, но дочух от учениците до нас, че технически погледато таван нямало. Зачудих се какво ли става като завали дъжд или сняг, но скоро и това се изясни, когато тези до мен казаха, че имало магия, която предпазвала залата от подобни природни явления. Дъждът и снегът наистина падали в залата, но студът и влагата не се усещали а и водата, под каквато и форма да била, магически изчезвала на пет метра от пода. "Якооооо" промърморих под нос
Вградени в стените имаше камини, които в момента не бяха запалени, но със сигурност биха поддържали доста топло през студените дни. Няма как да не държат топло имайки предвид че бяха доста по-голями от мен самата и сигурно в тях можеше да се запали огън, чийто пламък да стига доста над два метра. Камините бяха от черен камък, и орнаментите по тях показваха много различни неща - от славни битки, до цяли любовни истории. Някои дори изобразяваха историята на този свят и на отделните му държави. По стените видяха гоблени, с невероятна изработка. И те като камините изразяваха най-различни неща.
Прозорците бяха огромни и през тях спокойно можеше да врети някой дракон ако пожелаеше. Всеки прозорец бе от тавана до пода и се отваряше към широки балкони с изглед към морето или близкото селце. Пердетата бяха копринени и невероятно нежни на допир и кърваво червени на допир, макар и леко да изменяха нюансите си под различна светлина. В другия край на залата - точно срещу нас стоеше най-пресрасното нещо, което някога очите ми бяха виждали. Стоях и се чудех дали това са истински дракони или не. Бяха изработени в реален размер и изглеждаха невероятно реалистични. Два сребърни и Два златни представляваха четирите главни елемента и стояха около една сфера, която се намираше малко над главите им. Очите на сребърните дракони бяха сини и сребристи скъпоценни съответно за Елементите Вода и Въздух, а Златните бяха с червени и зелени - Огън и Земя. "Това са скъпоценни камъни..." промълвих удивено аз. Имайки предвид, че драконите бяха с естествени размери, то скъпоценните камъни бяха с размерите на главата ми. "Сигурно са изработени изцяло от сребро и злато..."
Това беше невероятно. Бях толкова погълната от драконите, че ми отне доста време да забележа сцената издигната в краката им - точно под сферата, където сега стоеше директора и секретарката му. Директора бе облякал семпла черна роба, но предполагам, че бе обшита със сребро и злато - от тук не се виждаше толкова добре. Секретарката изкреше с червената си роба до него.
Наредено ни бе да седмене на някоя от масите и ние се запътихме към тях. Егати и масите. Четири на брой както драконите и всяка обкована отстрани с някой от двата скъпоценни метала представляващи драконите. Лесно си намерихме място на една от сребърните маси и аз бързо се настаних. Масите бяха дъбови както вратата но без нищо да седи върху тях освен по някоя светеща лилия на всеки метър докато другите се рееха свободно из залата.
Набързо огледах хората наоколо и се обърнах към близначките "Шанса да намериме другите тук е минимален като гледам. Най-вероятон ще се видиме с тях след като свършиме тук"

И аз както и другите се бях шашнала от открилата се пред мен гледка. Всичко беше невероятно.
(( готино описание Янче ))
Седнах до Нами, а Мики се настани на пейката от другата ми страна.
"Трябва да се съглася с теб, Нами. Ще ги потърсиме като свършиме." каза Мики и обърна поглед към директора
Проследих погледа й и се усмихнах "Радвам се поне че дядката е добре."

"Аха" усмихнах се и аз и продължих да се оглеждам наоколо надявайки се да забележа поне едно познато лице.
След още няколко минути се появиха Лиош и Кирара. Много се зарадвах като ги видях. Съобщеха ми, че са довели другите и че скоро и те ще дойдат. Прибрах ги в гривната, за да могат да си починат и почнах още по-усилено да се оглеждам

Целувката ни така да се каже бе прекъсната от смеха на Айо. Аз стреснато се отдръпнах с ръка на устата си и побягнах извън столовата, а отвън ме свари бялата ми пантера Серенити.
"Мятай се на гърба ми, бързо!"
"Да мисля че искам да се прибера в стаята си!" отговорих малко приглушено
"Не знам за какво говориш, но моето е по-важно! Директора се е върнал, свиква ни привечер в Залата на Златните и сребърните!"
"Онази зала!" учудих се аз
"Да точно онази зала!Хайде сега по-бързо"
Серенити разпери криле и ме отнесе за отрицателно време до стаята ми. Преоблякох си официалната бойна униформа и закачих брошката в косата си стегната на тила (за момента не ми трябваше). Когато обличах мантията си Анвийна се появи и веднага отлетяхме към залата. Пред отворената врата на залата видяхме Нами и близначките.
"Фууу изтупали са се доста...." каза и изкара малко дим Анви. Помахах от въздуха, но те не ме забелязаха и тръгнаха да влизат. На няколко метра от земята прибрах Анви в гривната си , приземих се меко на земята и се забързах към вратата настигнах ги и поукнах Нами по гърба
"Здравейте!"

(ВИЕ СТЕ СЕ УЛЯЛИ БЕ АЗ НЕ МОГА ДА ПРОЧЕТА СУМА ВРЕМЕ. И благодаря че ме изчакахте )

"Здрасти Ши-чан!" Поздравих я аз и й направих място да седне от другата ми страна "Ние сме се издокарали, а ти сякаш отиваш на война. Защо си облякла бойна униформа?"

"Здрастиии" поздравихме едновременно със сестра ми
"От доста време не сме се виждали" усмихна се Мики, а аз закимах утвърдително с глава

"Ами не беше казано с какво да бъдем облечени. Затова облякох официалната бойна униформа. Тя и не си личи че е бойна."
От чужда гледна точка без ясен поглед на нещата официалната бойна униформа беше съставена от официален панталон с широки крачоли и горнище закопчаващо се по източен стил (целите черни със сребърни копчета)
"Реших че това е най-доброто решение. А вие наистина сте се издокарали!" повдигнах вежди и с периферното си зрение мернах Шики и веднага се втренчих в напред в залата

"Еми..." започна сестра ми
"... решихме, че след като ще сме в тази зала то поне да изглеждаме добре" довърших аз

"Аз съм на тяхната логика" усмихнах се аз като ги посочих с палец "Пък и отдавна ми се искаше да облека тази рокля просто нямах удобен повод"

"Хубава си е роклята" усмихна се Мики
"Мда, ама защо просто киснеме тук?" казах аз и огледах залата доколкото бе възможно това според размерите й

"Явно чакаме да се съберат всички и ще има съобщение"