Драконовата Академия

Седях на едно място и се оглеждах,мястото бе огромно.Как се очакваше да намеря другите в тази лудница?!Турсех ги още откакто Лиош ме бе повикал,но от тях ни вест ни кост.Изведнъж от някъде се чуха крясъци'това ако не са те главата си режа'помислих си аз и тръгнах в посоката на шуми..и не сгреших.''здравейте приятели,търсих ви къде ли не''поздравих с усмивка.Бях отделила 5 мин и се бях пооправила малко,но когато видях другите ми се прииска да се върна обратно.

"Ще съм много щастлива ако съобщят че прекратяваме дежурствата и се връщаме към нормалното си ежедневие" отвърнах аз малко разсеяно.
Стори ми се че мернах Хикару и Каору, но бе малко невъзможно да съм напълно сигурна

"Аюми!" възкликнах аз и станах да я гушна "Как си и теб от векове не съм те виждала! Сядай бързо при нас докато още има място!"

"А аз не изглеждам ли добре?!" скръстих ръца нацупено шеговито. В крайна сметка облеклото ми беше стегнато елегантно и изчистено.
"Е аз нямах нищо с което да се изфукам затова облякох това" отговорих по повод следващия коментар
"Е предполагам има разпознаващ механизъм който ще сигнализира когато всички са тук иначе не знам как ще стане" когато казах това Аюми се приближи и аз и махнах

Не изчаках втора покана.'Тааа какво правим,наистина не сме се виждали отдавна,боже имам нужда от рапускане''оплакахе се

"Разгеле сбра се народа" засмях се аз след като огледах всичките си приятелки "Наистина сякаш от векове не сме се събирали"
"Една почивка би ни се отразила добре" съгласи се Мики на идеята на Ши-чан
"Почивка?" наострих уши аз

"Вместо просто почивка в която да си губиме времето искате ли да отидеме на лов за пазители?" засмях се аз "Така поне ще имаме уважително извинение защо не посещаваме лекции при условие че не сме още във ваканция"

(изчакайте малко че си изтрих поста без да искам)

"Ууууу" ухилих се аз "Нямам нищо против"
"Може... въпреки, че предпочитам да присъствам на лекциите"



Хикару и Каору

"Кво става бе пииич" ухилихме се с брат ми "От кога не сме се засичали!"

"Аз съм напълно съгласна с лова..." казах но си помислих че не е много умно да съм на едно място с Шики след станалото.

Шики видя Хикару и Каору и реши че щом не намира момичетата ще събере момчетата

"Хикару! Каору! Елате насам"

(написах изчакайте но все пак)

"Е сега се засякохме. Дайте да намерим момичетата преди да са започнали със съобщението и дългото говорене. Съгласни?" каза Шики на двамата

(( браво тед ))

"Еми Мики ако искаш може да си останеш, а Алекс да дойде с нас"



Дийн

Видях момчетата в едната част на залата и момичетата на известно разстояние от тях. Зачудих се защо ли не бяха заедно. Може и да не са се видяли реших аз.
Запътих се към момчетата и им помахах за здрасти "Момичетата са наблизо" казах им аз "Ако искате може да отидеме при тях въпреки че има много народ и малко трудно ще стигнеме до местонахождението им"

Загледах се в момчетата и присветна нещо''хей,някой да е виждал Айдоу не съм го виждала откакто отидохме на мисията,вярно чухме се но това не се брой''усмихнах се мило''а колкото до лова предпочитам да остана на лекциите имам нужда от наспиване''

Хикару и Каору

"Айде" кимнахме с брат ми


Мики и Алекс

"Може" съгласи се Мики с Нами "Така ще мога и после да ви дам поне част от лекциите"
"Как така само част?" очудих се аз "Няма ли да присъстваш на всичките?"
"Ще присъствам ама имаме някои предмети, които ни се различават" каза Мики

"Аз не съм го виждала, но нека попитаме останалите момчета виждам че си проправят път към нас. Само че нека сами дойдат. Аз няма да стана от тук че някой ще ни завземе местата" захилих се

Шики се огледа в посоката в която гледаше Дийн и моментално се занасочва натам

"Ок. Значи аз и Алекс отиваме на лов, както и Ши-чан, а Мики и Аюми остават" обобщих аз "А за Айдоу нз, не съм го мяркала и аз. Всъщност не съм виждала никое от момчетата"

"Момичетааа!"
Чух познати гласове и веднага с Мики се обърнахме да видиме как нашите близнаци си проправяха път към нас
"Говорим за вълкът а той в кошарата" усмихна се Мики
"По-скоро вълците" засмях се аз "Я виж че са се събрали всичките"

""АААААААААА!" възмутих се "Защо ме набутваш при останалите *без да се обиждате*И АЗ ИСКАМ ЛОВ!!!" при това половината зала едва не ме чу... затова продължих по тихо
"Аз няма да седя на лекции!"

Тъкмо да се зачудя дали е време да се притеснявам,когато чух шум зад мен.Обърнах се рязно но индивидът беше по-бърз и ме хвана през кръста и ме завъртя,веднага познах кой бе това''пусни ме долу идиот такъв''казах с шеговит тон.''Оу това си била ти..помислих те за някой друг''каза момчето и се засмя.Усмивката му угасна бързо заради удара който получи''идиот''направих се на сърдита аз и се обърнах към другите''е май вече сме всички''

Шики се приближи и ме погледна с надежда, а аз просто се завъртях към Нами

"Нами от къде ще започнем този път лова?"

Осъзнах че не съм разбрала добре Нами и се извиних преди да задам въпроса си (това за лова дето не разбрах)

Засмях се на Аюми и Айдоу и се обърнах към Дийн "Ще ходиме на лов за пазители - идваш нали?"
"Смея ли да те остава сама" отвърна ми той свивайки рамене "Още на първата секунда ще се забъркаш в някоя каша както миналия път"
"Не е вярноооо!" оплаках се аз и се нацупих, а Дийн ме целуна по челото за извинение от което усмивката ми така разцъфна на лицето ми че още малко то щеше да падне
Обърнах се бързо към Ши-чан и се ухилих еми дай да видиме какво ще ни кажат и по възможност най-бързо се изнасяме"

"Съгласна съм аз мисля да оти-..." както бях тръгнала да предлагам, когато

ШИКИ

Шики ме прекъсна най-безцеремонно и предложи:
"Какво ще кажете да отидем покрай Кристалните езера, там може да има нещо..."

Известната четворка близнаци се бяхме събрали вече и аз се бях настанила удобно в прегръдките на Хикару "Отиваме с тях на лова нали?" попитах го въпреки че знаех вече отговора
"Аха" кимна ми той и ме целуна
"А аз оставам да правя компания на Мики" ухили се Каору
"Без да правиш номера без мен!" предупреди го Хикару
"Няма брат ми"

"Кристалните езера?" попитах аз "Не съм ги чувала досега
"Далечко са" отвърна Дийн "Но може и да има хубави пазители там"
"Добре тогава"