Драконовата Академия

"ще замъкнеш тролите в даскалото?!" учудих се аз "За к`во са ни по дяволите?"
"Аутопсия?" предложи Мики "Или някоя част от тях се използва за направата на отвари?"
"Дали г-жата по Некромантика ще иска да ги огледа?" засмях се аз "Тя и без това си пада по трупове"

"Не знам, но за всеки случай ще ги занеса" свих рамене аз "Казаха ли ви какво правят тук и защо имат в притежание драконови яйца?"

Настъпи гробна тишина
"Опа" промълвихме в един глас с Мики

"Какво?" учудих се аз докато местех поглед от едната към другата и обратно

"Забравихме да ги разпитаме..." промърморихме отново двете
"Толкова се бяхме отнесли в самата битка, че забравихме да оставиме някой оцелял, за да го разпитаме..." казах аз гледайки в краката си

"ето една уважителна причина да замъкнеме труповете в Академията" въздъхнах аз "Даскалите сигурно ще могат да измъкнах все някаква информация от телата им. А г-жата по Некромантика си я бива и си разбира от работата - тя ще може най-добре да извлече информация от тях. Да знаете само какви чудесии прави в часовете ни..."

"Е, поне следващия път ще си знаеме урока и ще оставиме поне 1 жив" каза Мики
"Мда..." премляснах аз представяйки си `чудесиите`, които правеше тази по Некромантика "Мисля, че ще повърна..."

"Да не си посмяла" засмях се аз "За наказание задето не сте оставили поне едно живо информационно табло ще дойдете с мен и ще ми помогнете да завря тия смрадливци в чантата ми"

"Ще сложиш трупове в чантата си?!" възкликна невярващо Мики
"аре стига бе, Нами!" продължих аз "Знам че чантата ти побира всичко, но точно това ли намери да завреш там?!"

Избухнах в смях и посочих една малка чантичка висяща на кръста ми "Ще ги сложиме тук, не в голямата. В тази чантичка принципно държа ушите за Черния пазар"

(( гореспоменатата чантичка

Spoiler:

))

"Така по-бива" въздъхнах аз
"Но все пак да събереш 6 масивни трупа в такава малка чантичка звучи странно" каза Мики
"абе то звучи странно да ги събереш и в голяма, ама карай" засмях се аз и тръгнах обратно към вече бившото бойно поле "Нека свършваме по-бързо"

Мина близо денонощие без да има произшествия на стената на която седях. Нами за момент се отклони от маршрута си и кацна в прикритието на гората. Хапвах един от сандвичите си и погледът ми попадна върху ръкава на белият ми шлифер. След това на потничето и панталоните: бяха мръсни, целите прашни, а тук-таме имаше следи и от сандвичите ми. Докато дояждах закуската си взех решение за изцапаните си дрехи. Въпреки че бяхме на известно разстояние от академията простичката магия щеше да проработи. Наум оформих облика си като използвах дрехите от гардероба си и прошепнах заклинанието. Слабо бяло сияние започна да ме увива от ходилата до главата. Старите ми изцапани дрехи изчезваха а на тяхно място се появиха нови и чисти.




Като се предполагаше, че старите ми дрехи щяха да се озоват във коша с прането, но това щеше да се изясни когато се прибера в стаята си. Важното беше, че дрехите, които се озоваха върху мен след заклинанието бяха от моя гардероб. Хич не ми се искаше да се окаже, че съм призовала чужди дрехи.

С близначките свършихме работата възможно най-бързо. Предполагах, че са изморени, но ги помолих да потърпят още малко и се качих на гърбът на Тенсай-теки, за да отидеме да докладваме за случилото се. Бях разпитала близначките за всевъзможните подробности и вече знаех цялата история, когато я предадох на дежурните учители. Те казаха, че ще поемат нужните предпазни мерки и ме отпратиха в стаята ми. Бях информирана, че ще дойдат други хора, които ще сменят момичетата. Радвах се че смяната ни бе свършила.
"Това не си е работа" измърмори малко ядосано Лиош, когато връхлетя в стаята ми през отворения прозорец "Искам шоколад и в голями количества"
"Изглежда някой не е в настроение" засмях се аз докато изваждах шоколада от шкафа
"Как очакваш да съм в добро настроение като си умрях от скука"
"Да не мислиш, че на мене ми беше по-весело" изръмжа Сора и влезе в стаята
"Я да млъквате и двамата, че ако започна и аз да се оплаквам става страшно" добави и Кирара като влезе
"Ама моля ви се стига вече. Изморени сме всички, така че по-добре да се наспиме и да си отпочинеме хубаво. Скоро пак може да ни викнат на смяна. Очаквам че и другите ще се приберат до броени минути."
Нямаше нужда да разказвам на пазителите ми за случилото се с троловете - те вече знаеха. Нашата връзка позволяваше да знаеме какво се случва с всеки един от нас и това доста ни помагаше.
Легнах да спя, очаквайки с нетърпение утрешния ден, за да се видя с момичетата и момчетата.

(( моля да не се обиждане и да не взимате на сериозно думите на героя ми. не желая да обидя или нагрубя никого))


Момчето видя всичко случващо се с троловете в гората. От дни наблюдаваше тези същества с надеждата да ги хване неподготвени и да успее да измъкне поне едно от яйцата, но тези малки хлапета просто трябваше да му се намесят в плановете и да провалят всичко.
"Момицата им ше ебааа" изсъска Окита Соуджи докато се отдалечаваше от мястото на инцидента следвайки от порядъчно разстояние едно от момичетата
Соуджи беше шейпшефтър. Същество известно, и мразено, на всички. Защо всички го мразеха преди дори да са го опознали Соуджи не разбираше, но с времето се бе научил и той да отвръща на омразата със същото чувство. Той избягваше контактите с каквито и да е други същества от години. Нямаше приятели и не искаше да има. Вълк единак това беше той. Макар да не беше точно вълк въпреки че винаги можеше да стане ако поиска.
преобразявайки се на безобиден прилеп той полетя в тъмната нощ следвайки дракона летящ към огромният замък в далечината.
По един или друг начин Соуджи щеше да се добере до драконови яйца. Парите, които можеше да получи от продажбата им щяха да го издържат поне няколко години.
Нищо друго не му трябваше - просто пари. С пари можеше да си закупи всичко и любов, и приятели, и всичко за което можеше да се сети човек.
Но уви съдбата го бе белязала да бъде беден и гладен.... ужасно гладен. Момчето вече бе забравило кога последно бе ял каквото и да е. Май бяха изминали дни... дори седмици. Времето му се губеше.
`Ако можех да лолувам поне за храна нямаше да се притеснявам, но неееее аз нямам смелоста дори да убия и едно животно!` ядосваше се на себе си Соуджи `И ето докъде ме доведе всичко това - до просешката тояга. Едни тъпи хлапачки се оказаха по-смели от мен и ми откраднаха плячката. Майка му.`
Животът бе гаден по всички категории. Особено за Соуджи. Но той щеше да се оправи. Винаги се бе оправял сам. Тълпите хора по улиците го караха да се чувства несигурен. Но той самият си бе най-добрият приятел и не се нуждаеше от нищо друго. Имаше себе си и това му бе достатъчно. Е, трябваха му и пари.....
`Само да се добера дори и до едно яйце. Само едно!` молеше се той когато наближи огромната сграда

След още два часа висене на стената видях Нами да се отдалечава с Тенсай-теки към замъка.
допрях ръка до брошката и се прозях вече беше почти 23:00 часа "Шики свободни ли сме защото видях Нами да се отдалечава към замъка?"
"Да след минутка съм при теб идвам да те взема..." от свистенето на вятъра в брошката почти не чух нищо но минута по късно чих лудешкия смях на Айо и разбрах какво беше имал в предвид
"Ииииихууууу...." Айо се преви на осмица и направи рязък лупинг. Изглеждаше красив с блестящите си зелени люспи на фона на пълнолунието. Шики се държеше здраво за специално изработени "юзди" пригодени към Айо така че да не пречат на движенията и маневрите, но да попречат на Шики да падне. Единственото по което си приличаха дракона и Шики беше ненормалността си и желанието за високи скорости. Те дори не си направиха труда да спрат Айо така прелетя покрай мен, че Шики имаше възможност да ме грабне през кръста и да ме качи до себе си. Тъкмо щях да се възмутя затова, че дори не изгасих лагерния си огън и тогава Айо замахна с опашка и го отнесе във водата огънят замря, а ние полетяхме по посока академията...

(( здравейте скоро не сме се виждали ))

Учудих се колко скапана и уморена се чувствах, когато се прибрахме в стаята си следкато ни викнаха да се прибираме.
"Нами обаче е терикат прибра се преди нас" промърморих с глава забита във възглавницата
Сестра ми не ми каза нищо. С триста зора се надигнах от леглото, за да я погледна по-добре и видях, че е заспала сладко сладко
"Дааа и ти си терикат заспа преди мене" продължих да си мърморя като се тръшнах на възглавницата отново
броени мигове и вече похръквах сладко сладко..... не че хъркам де, такъв е израза.

Шики ме остави на терасата на стаята ми и аз веднага си легнах. Може би бях спала близо три часа... В 5 часа сутринта не издържах да лежа и станах за да направя сутрешния си джогинк. Когато приключих беше 6:30 и аз отидох да закуся

`Мамка му, мамка му, мамка му` продължаваше да ругае Соуджи
Нямаше начин да се промъкне в стаята на момичето с всичките тези пазители наоколо.
`Ма....` тръгна пак да изпсува момчето, когато забеляза другите дракони мотаещи се около сградата и околността. Шейпшифтъра никога досега не бе виждал толкова много дракони на едно място. Колко ли яйца трябваше да има тук? Сигурно с хиляди.....
"Джакпот" ухили се Соуджи "Сега само ми остава да открия къде държат яйцата"
Добре че Соуджи бе огледал момичетата добре, когато ги засече в гората. Можеше и да не се преобразява на някоя точно определена от тях, но знаеше точно какъв външен вид да си придаде.
"Тези тъпи мантии са голяма глупост" изръмжа Соуджи докато оглеждаше новата си дреха "Но така поне няма да се отличавам твърде много"
Излизайки от сянката на дърветата сред които се бе скрил, шейпшифтъра се насочи към главният вход на замъка и макар да се оглеждаше малко притеснено влезе в сградата.
"Мамицата му дееба, това място е огромно"

Спах като пън. Толкова бях уморена от постоянното частично сливане с Тенсай-теки, че направо се чувствах като пребита.
Когато се събудих слънцето щеше да ми извади очите. Не си и направих труда да поглеждам часовника.
"Явно добре съм си поспала" прозях се аз и се протегнах. Или поне се опитах. "Каква е тая навалица тука бе...."
Не че имах нещо напротив ама леглото си бе мое все пак.....
Лиош се бе нанесъл на една от многото възглавници, Сора дремеше до мен, а Кирара бе от другата ми страна. Дори Тенсай-теки бе положил главата си на леглото.
Загледах се в дракона си и се засмях "Оставаше и той да легне в леглото и тогава ептен нямаше да има място за мен."
Измъкнах се с триста зора от леглото и се изкъпах. Преоблякох се и излязох от стаята. Не се притеснявах за пазителите ми както и за дракона - като се събудеха щяха ме намерят.
"Закуска" измънках и се повлякох към Столовата

Когато влязох в столовата нямаше жив човек
'И как ще има ти си единствената луда станала преди изгрев да тича и да закусва...' помислих си с ирония. С ирония защото докато живеех в реалния свят не успявах да се вдигна от леглото преди 10 часа, не закусвах защото често пропусках закуската и мразех да тичам. Но след като един от дните бях станала да тичам и бколкото и да не ми се искаше да призная бях видяла Шики, реших, че джогингът е полезно нещо особенно когато тичаш със Серенити до себе си.
"Какво по дя..." огледах се в столовата нямаше никаква готова закуска, това ме подсети за старото време когато сама си готвех храната. Отидох до кухнята на столовата имаше бележка:
"Готвачката е болна днес столовата е на самообслужване.
ЗАБЕЛЕЖКА: Забранени са всякакви видове магии за да се направи храната, заради миналогодишния инцидент с превърнатите в палачинки ученици и част от учителския състав."
Тъй като класните дейности бяха спряни и във академията се намираха само големите ученици реших да се пробвам да направя закуска
'Ще направя пък който иска да яде...'
Отворих големия хладилник ама като казвам голям имам предвид половин стая. Извадих поне три дузини яйца, 6-7 хляба, едно голямо парче бекон. Като за начало реших да направя традиционната американска закуска. На излизане видях на една табла приготвени неизпечени кроасани (сладки и солени). Взех таблата, оставих всички кутии с яйца на плота внимателно и се запътих към фурната включих я на 200 градуса за да я загрея по бързо. Часовникът показваше 5 часа, а към 6 щяха да пристигнат учениците за да закусват...
След 5 мин сложих кроасаните във фурната и включих хронометъра. Огледах се за тигани и осъзнах че готвачката не е ползвала такива, а за тази цел са били големите котлони върху които директно се пържи. Включих огромния котлон, минах по него с четка потопена в олио и започнах да троша айцата. Докато счупя трите дузини яйца върху котлона в кухнята се разнесе приятен аромат на кроасани. Изключих вурната и я отворих, кроасаните бяха добили примамващо златисто-кафяв цвят. Върнах се и започнах да махам с шпатула яйцата, когато приключих с тях оставаше половин час, беше 5:30ч. Нарязах бекона и го наслагах на мястото на яйцата. Десет минути по-късно махнах бекона и го подредих в порции заедно с яйцата. Върнах се на кроасаните, които още се намираха върху платото. Взех нова шпатула и ги пренесох в големи кошници, една със сладки кроасани със шоколад и мармалад от ягоди, и една със кроасани от посолено тесто. Изкарах от хладилника дозина сокове и ги изсипах в големи кани. Всичко подредих на шведската маса, като се надявах да няма оплаквания от храната. За тази цел изядох една порция...
Усетох се че освен кроасаните нямаме нищо сладко, а на мен ми се ядяха ПОНИЧКИ.
Извадих една миниатюрна книжчица от чантата си и я уголемих до реалните и размери, докато търсех рецептата от залата се дочу
"Ууу мирише апетитно..."подадох глава през прозорчето а кухнята и видях Анвийна, тя тъкмо прибираше крилата си.
"Здравей Анви!" след нея кацна и Серенити "Има ли гладни?" попитах с усмивка
"И питаш!" отговориха двете в един глас и се засмяха
"Толкова съм гладна че ще изям половин теле..." промълви Анвиина
"Анви скъпа аз бих изяла толкова а съм с далеч по малки размери от теб. Да не си на диета?" каза шеговито Серенити от което си го изпроси
"Ши може ли да сменя поръчката си в последния момент?!" Серенити погледна драконката с подозрение тогава Анви издуха малко дим в лицето на Серенити "Бих искала малко пушена пума..." когато черната драконка видя бялата пума да се чуди как да реагира. В първия момент изражението на пумата стана изплашено, а в следващия напираше усмивка, от гърлото и се надигна гъргорещ звук, наподобяваш потискан кикот. Аз също се засмях.
"Не става ще ме лишат от пазители ако ви позволя да се изядете една друга..."
Грабнах химикала и преписах рецептата в рецептника на кухнята....

Понички
2 яйца
2 супени лъжици олио
3 чаени чаши брашно
1/2 чаени чаши захар
1 чаена чаша кисело мляко
1 пакетче бакпулвер
1/2 чаени лъжици сода
1 ванилия

Влязох и взех още дозина яйца, не мислех да правя понички само за себе си, взех и останалите продукти. Забърках сместа за поничките, не прекалено гърста, но не и прекалено рядка. Сложих една по плитките тенджери (при липсата на тигани) върху котлоните и я напълних с олио, изчаках да се нагорещи и започнах да изсипвам по малко от сместа, накрая направих толкова понички, че не знаех дали ще се изядат. Потърсих още една кошница, сложих кухненска хартия, която да попие ненужната мазнина и заподрешдах в нея поничките като всеки ред поръсвах с пудра захар. Когато приключих беше вече 6:15 и нямаше никого.
Махнах престилката излязох от кухнята, сипах си сок и една порция понички 10 на брой и започнах да нагъвам чакайки някой да се появи....


(леле какъв пост рецептата за поничките е достоверна)

((Явно никой няма муза или желание да пише в играта а? Хора на мен ми дойде музата ама ако тръгна да пиша и няма друг ще направя не ферман, а цяла история ))

(( първо ми сподели на скайпа какво си намислила и аз ще ти кажа дали се вписва и с мойто макар че ме мързи да го напиша пък и не е лошо да има дълги историики ))

(пригответе се ще разбозя може да ви се стори прекалено сладникаво тези които не си падат по сапунките и романите да не четат повече от необходимото )


Широтсуки тъкмо си допивахше сока и блаженно си облизваше пръстите целите в пудра захар, когато през вратата връхлетя все още спринтиращия Шики. Той премина покрай Анви като с един скок прескочи опашката и и се закова пред шведската маса. В дясната си ръка държеше хронометър, който изщрака когато задъханото момче го натисна и изрази явното си удоволствие от резултата. Пазителите който бяха приключили със закуската си отлятаха от залата тихомълком.
Опрял се с ръце на коленете си той се спря да си поеме въздух както подобава. В същия момент усетил приятния аромат на ЗАКУСКА се зачуди:
'Чакай готвачката не беше ли болна!'
Шики се извърна към масите и видя Широтсуки, която като малко дете облизваше пръстите си след явната гощавка. За момент си помисли, колко очарователно изглежда. Тръсна глава за да прогони глупавите мисли и се опита да не зяпа така, а Ши беше стигнала до палеца си.... Гледаше също толкова втренчено в задъханото момче пред себе си, след миг осъзна, че върха на палеца й още се намираше в устата й извади го и се насили да поздрави:
- Д-добро утро! - заекна леко, но се усмихна на Шики, който от своя страна също и се усмихна
- Прекрасна девойко, би ли ми казала кой наготви всичко това? - зададе въпроса си Шики и посочи с прекалено театрален жест шведската маса. Широтсуки пренебрегна факта, че той се опита да се заяде, а също и че все още я зяпаше
'Днес забрави да ми развалиш настроението няма да се хвана' помисли си леко злорадо тя, усмихна се с възможно най-лъчезарната си усмивка и на глас каза просто:
- Аз!
Момичето стана, отиде до шведската маса и си сложи още няколко понички. Шики седеше като замаян и гледаше всичко приготвено, като малко се съмняваше в кулинарните възможности на Широтсуки. Тъй като тя не отговори на очевидната му закачка реши да смени тактиката.
- Ти сериозно ли? Дай да опитам... - той се приближи невъобразимо бързо до нея и захапа поничката, току-що нанизана на вилицата й. Широтсуки го погледна възмутено издърпа вилицата от устата му и го тупна леко по главата с нея:
- Хей вземи си за теб това е мое! - погледна го подозрително и захапа една поничка.
Шики гледаше как тя дъвчеше поничката.
- Изцапала си се! - той хвана една кърпичка и избърса малко пудра захар от носа на момичето пред себе си. Ши силно се изчерви и се насочи обратно към масата, като усещаше присъствието на Шики почти зад гърба си:
- Ти да не мислиш да ми ставаш опашка... - подкачи го тя шеговито, като не очакваше да има отговор на закачката...
- Да защо не!!! - и на мига Ши се намери приклещена в прегръдката на Шики.
'Какво по....'
- Шики пусни ме!
- Няма! - отговори той с глас на разглезено момченце
- Пусни ме де! - на Ши и идваше да се тръшне като малко дете (това беше вторият и изблик), но първото и намерение беше да ритне нечий пищял. Всякаш усетил намеренията й Шики стегна прегръдката си и попита в ухото и:
- А аз какво ще получа ако те пусна!
Топлият му дъх опари кожата й и тя се опита да се увладее, но без особен успех.
- Шамар!!! Това ще получиш! - гласът и леко трепна, тъй като Ши се опитваше да пренебрегне пеперудите в стомаха си всеки път когато пръстите на Шики докосваха кожата и там където не я пазеше плата на облеклото й. (което тя прокле по-късно) Колкото и да се опитваше да отрича дни наред това момче я интересуваше.... Шики я изтръгна от мислите й:
- Сигурна ли си, че можеш да ме удариш? - гласът му се беше снижил до шепот на милиметър до ухото и. Шики рязко я пусна и я завъртя към себе си. Широтсуки замахна за да го зашлеви, но той беше по-бърз промуши се покрай ръцете и и долепи устни до нейните. В началото целувката беше бегла, Широтсуки запротестира и се опита да се измеъкне. Шики задълбочи целувката и тя се предаде на усещането, което изпитваше докато той я държеше в прегръдката си....

Това да си охрана беше най-скучното нещо на света. Единственото интересно нещо, което ни се бе случило през цялото време докато бяхме на дежурство бе откриването на драконовите яйца. От тогава охраната бе малко по-засилена и към нашия така наречен отряд се бяха включили още две ученички от втори курс, но като цяло нищо интересно. Пълна скука честно казано. Яйцата бяха в пълна безопасност и бяха нонстоп с нас поддържани на топло чрез специална магия. С Мики бяхме отишли при отговорниците за драконовите яйца.... имаха си някакво име на сдружението им ама така и не го запомних. Нищо. Та отидохме там и те ни обясниха как да се грижиме за яйцата.
Нами скоро не я бяхме виждали. Както и другите. Можеше и да работиме в една и съща територия ама не ни се отдаваше да се виждаме често. Не че и ако се видехме щяхме да имаме какво да се кажем. На всички до такава степен ни бе дотегнало това дежурене, че вече откачахме. Дори и Мики, която принципно е по-търпелива от мен вече не я свърташе на едно място за повече от 10мин.
"Трябва да се научиме на търпение" постоянно повтаряше тя, но бе ОЧЕВАДНО, че не се справя много добре с това. Аз лично нямах никакво намерение да се уча на търпение.
"Вярваш ли ми че бих предпочела сега да съм в най-скучната лекция на смета отколкото да седя тук. Лекцията би била 100 пъти по-интересна." изломотих за хиляден път и продължих да обикалям моя отсек от отредената ни територия.
Със сестра ми си говорехме постоянно през брошките ни. Иначе рискувахме напълно да откачиме. Сато и Нострадамус също обикаляха с нас. Но дори и с пазителите ни скуката беше пълна.
"Проклет директор загубен!" изръмжах, а Сато, която този път беше с мен, се засмя "Буквално"
Обиколките продължаваха ли продължаваха. Имах много по-важни и интересни неща от това да кисна тук и да зяпам в пространството.
Мислех, че като се присъединиха към нас новите момичета ще имаме известно разнообразие ама неееееее. Те се оказаха голями скочубри и само ми лазят по нервите. Не стига че едвам успях да убедя Нострадамус да потренира малко с мен, за да разнообразиме скучното си ежедневие, но и тия двете решиха да се пояавят от нищото и да ни теглят по една лекция за това как ние сме били на пост и разни такива. След втората секунда изобщо не ги слушах, а се чуваше едно "Бля бля бля пост бля бля бля отговорност"
По-скучно от това да си на пост нямаше и момчетата също бяха съгласни с този факт. Не можехме да тренираме, не можехме да си говориме, не можехме да се виждаме, не можехме да учиме..... щях да си умра млада и то с диагноза умряла от скука.
Втори път нямаше да се прецакам да съм охрана. Щях да настоявам да ми дадат нещо по-интересно. Каквото и да е, но не и това.



Хикару и Каору
"Откачааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааам" изкрещяхме с брат ми
Трябваше ни разнообразие. Поне новите типове дет се появиха да ни правят компания се оказаха свестни и често седяха да разговарят с нас. С момичетата не се бяхме виждали от доооста време. Цяла вечност. Дийн и киснеше на поста, а Шики ни се бе затрил нанякъде. Гадняра му с гаднярите бягаше от поста и нямаше кой да му направи забележка. Блазя му...
Бях дочул, че Мики и Алекс са се сдобили с драконови яйца и са се били с троли... и на тях им блазя - поне имаха някакво разнообразие. Не се притеснявах особено за безопасността им - оправни бяха момичетата. Пък и нали и другите женски индивиди от групата ни бяха с тях - няма страшно щом са заедно.
Загледах се в бръмбара рогач пред мен - най-интересното нещо, което ми се случи днес беше тази голяма буба да ме ощипе по кракът докато се излежавах. Супер...
В един момент се замислих дали става за ядене.... не да мен естествено. Щеше да е забавно да го пусна в нечия супа повреме на вечеря.
Ама аз съм добро момче и няма да се правя гавра с хората... поне засега - прекалено ме мързи да си мръдна пръста каму ли да викам брат ми и да ходиме да си търсиме жертва. Прекалено много работа. Мързеше ме, а като погледна към братми ясно виждам че и него го мързи.
"Скукаааа" въздъхнахме и дватама




(( лелеее не мога да повярвам, че изписах тооооооолкова много ама хайде да раздвижиме малко историята , че нещо като гледам се е застопорила на едно място и не ще да шава наникъде. Не че съм аз таки, която трябва да се обажда имайки на предвид от колко време не съм писала ама все пак.... така де.... но все пак. Каква е идеята? Какво да правиме? Янче, Мистик, давайте някви идеи!!!)))

(( олеее май е крайно време да пиша и аз ))


"Почнах да достигам съвсем ново ниво на скука" оплака ми се Лиош
"Аз вече отдавна го достигнах" засмях се аз
"И какво правим по въпроса?" попита Кирара
"Абсолютно нищо - нямаме особен избор" отвърна й Сора
"Покрай новите нямаме право и да се оплакваме...."
"Не че това ти пречи"
И от тук се почна поредния спор... Кирара и Лиош катчели изобщо не се разбираха. Истината обаче беше друга - и те като мен спореха заради самия спор. Това бе доста добро разнообразие.
Новите момичета, които се бяха присъединили към нас наистина бяха малко особени - не даваха да се чете, отпратиха Тенсай-теки да продължи обучението си под предлог, че не е нужно да е тук. Бях съгласна с тях, но и от части малко ме изнервяха. Но не бяха нищо, с което да не мога да се справя. Имаше много начини да си разнообразявам времето без нещата с които се занимавам да влизат в разрез с тяхните нареждания. Винаги съм се водела от едно много полезно правило `Научи правилата, за да знаеш как да ги нарушаваш`.
Имахме сумаги забрани, понеже нещата, които сме правели ни разсейвали от задълженията ни, но това не ми пречеши. Никакво четене на каквито и да е неща, без тренировки, без продължителни разговори или слушане на музика и разни подобни глупости. това не ми попречи да уча нови неща и да тренирам сподобностите си.
Преди... и аз не знам колко време, ми се появиха когато упражнявах сливане със Сора. Почнаха да ми твърдят разни глупости за това как съм се разсейвала с глупости вместо да си върша работата. Веднага им затворих устите с мойта логика №1 на света - та така накратко - сливането със Сора ми помага да обикалям поверената ми територия по-бързо заради нейната бързина, обонянието ми съответно става по-добро както и зрението ми, като довод за това използвах факта, че ги засякох много преди те да ми се яват, а относно това, защо не съм прекъснала магята, за да не видят те способностите ми казах, че съм искала да тествам теорията си на практика, с което доказвах колко полезно е сливането с пазителите и така те решиха да ме оставят да ми се размине за момента.
Никой не може да излезе на глава с мен ако реша да се заинята.
И така освен че си намерих занимание се оредих и с доброто мнение на второкурсниците. Супер съм. И скромна
Имаше обаче нещо, което все още не ми се отдаваше да пробвам - сливане в битка. Беше ми много любопитно дали ще мога да се бия докато съм се сляла с пазителите си. Доколкото бях разбрала до момента успявах да се слея с всичките си сегашни пазители обаче докато бях слята с нях не можех да използвам моята собствена магия, а само тяхната. Което накратко означаваше, че примерно докато съм слята с Кирара не мога да използвам нищо друго освен огнените й магии. Никакъв достъп до какъвто и да е друг елемент. Същото ставаше и с другите пазители. С Лиош ползах отрова, Сора ми даваше лед, но ако исках да използвам нещо различно трябваше да разчитам само и единствено на себе си. Е, предполагам, че всичко си има плюсовете и минусите.
Но нищо и на малко се радвам.
Тъкмо си се разхождах като първия пич из гората и се чудех дали да не мина покрай Ши-чан, когато Дийн се обади чрез брошката "Директора се е завърнал в Академията" бе всичко, което каза преди да прекъсне връзката.
Ето това бяха добри новини. Сега поне нещата щяха да се пооправят.
"Трябва да намериме другите" заявих на пазителите ми
"Защо?"
"Директора се е появил" ухилих се аз
"Крайно време беше"
Взех си всички партакеши и се замъкнах да намеря другите. Отидох да потърся първо Мики и Алекс. Те бяха по-близо. После щях да търся Широтсуки и Аюми. Близначките трябваше да са някъде в близост около моя район, но това не означаваше, че ще ги намеря лесно. Пробвах с брошките, но никой не ми отговори.
"Явно ще трябва по трудния начин" изпъшках аз и се качих са гърбът на Сора. Тя щеше да ги открие сравнително бързо с доброто си обоняние.
Доста се полутахме докато ги открием, но се справихме. През цялото време докато ги търсехме аз се опитвах да се свържа с другите. Никакъв успех. Пратих Лиош да търси Аюми, а Кирара - Широтсуки.
Даже и новите момичета никакви не ми се мяркаха.
Сора намери следите на Алекс и скоро я наближихме, а аз викнах "Алееееекс!!! Имам новиниииииииииии!"