Драконовата Академия

"Значи там отиваме" казахме едновременно с Хикару и се ухилихме един на друг
"Не е ли малко опасно?" попита Мики "Чувала съм някои лоши неща за тези езера"

Не се разсърдих за това че ме прекъсна а затова че мислех да предложа абсолютно същото... Но не ме притесняваше това, а това че Шики се размени с момичето което седеше до мен. Настани се и пак най-безцеремонно си сложи ръката на моята облегалка всякаш още малко ще ме прегърне.... Облегнах се малко по силно и едва не сплесках ръката му - знак че трябва да я махне оттам

Сигурно сме стояли още около половин час преди директора ни да пристъпи напред и да даде знак за тишина.
Залата утихна доста бързо и след като остана доволен от тишината директора заговори. Не бе нужно да използва магия за увеличаване на гласа си - всичко се чуваше перфектно.
"Много ви благодаря, че се отзовахте на молбата ми да се съберем тук" казваше Зиик "Не съм предполагал, че с отсъствието си ще причиня такава суматоха. Искрено се извинявам за неприятностите, които е трябвало да изтърпите заради мен. Бях оставил съобщение на госпожица Мигила, но явно в настаналата суматоха малко след заминаването ми, тя не го е получила.
Причината, поради която отсъствах бе смърт в семейството. Моята скъпа баба се спомина на к7рехката възраст от 384 години"
Тук настъпи малко неловко мълчание. Един от учениците, стоящ не много далеч от нашата групичка, не се сдържа и зададе въпроса, който бях сигурна, че се върти в главата на поне 99.9% от тук присъстващите "Как, по дяволите, можете да наречете тази възраст `крехка`? Та бабето е било на 380 години! Почти 400!"
"Абе зарежи това!" възкликна едно момиче от съседната маса "Как изобщо е стигнала до тези години?"
Надигна се доста голяма шумотевица и аз започнах да се оглеждам малко поуплашено.
"Каква лудница" чух да казва Дийн до мен
Директора вдигна ръце и скоро отново всички отново се умълчахме
"Да, прави сте. Предполагам, че от ваша гледна точка тази възраст е наистина доста над нормалното на което сте свикнали. Но нека ви припомня нещо, което някои от вас са забравили, а други тепърва има да го научат - магията е източник на живот. Колкото по-високо ниво на магия контролирате, толкова по-дълго има вероятност да живеете. Ето, например, аз съм 7-мо ниво маг и съм на 236 години, а моята скъпа секретарка преди няколко месеца навърши 140 години"
"Г-н Директоре" намеси се секретарката му Мигила. Беше сложила изкуствена усмивка на лицето си и веничката на челото й си личеше от километри "Знаете, че не е учтиво да се говори за възрастта на една дама"
"Ахъм" прокашля се Зиик и се усмихна притеснено на жената до него "Да, вярно. Много се извинявам. Но това в момента не е важно. Идеята ми беше, че е време да се върнем към ученето, не мислите ли?"
Залата избухна в неистови писъци и овации. Би било лъжа ако кажа, че аз не се включих във всеобщата шумотевица. Най-накрая край с дежурствата. Как да не се зарадва човек.
Този път, за да ни укроти на Зиик наистина му се наложи да използва магия, за да увеличи гласа си "И така, след като приключихме с това, какво ще кажете да хапнем малко, а?"
Директора вдигна ръце и пред нас, на масите, се появиха купища и купища с най-различни ястия и вкусотии.
"Якооо!!!" възкликнах аз

Когато директора излезе на трибуната всички бяха решили че има наистина нещо да съобщава като например покрай всичките патрулирания, че сме във война... не че беше черногледа (да бе!), но и Широтсуки си мислеше, че е нещо подобно. И точно когато се беше замислила какви ще са последствията от нещо такова част от думите на директора се набиха в съзнанието и
"Моята скъпа баба се спомина на крехката възраст от 384 години"
"Крехка?!" думата беше произнесена тихичко от Шики вдигнал едната си вежда. Широтсуки се засмя заедно с останалите, като не можа да повярва, че са ги събрали в най-официалната зала само за да им съобщят ТОВА. Но като се позамисли осъзна, че обикновено малцина присъстваха на другите съобщения и затова те бяха съобщавани в по-малките зали, а по-късно разнасяни от уста на уста сред учениците. Така съобщението беше предадено на учениците с много смях, а след това завръщането на директора беше отпразнувано. По време на пира никой не осъзна, че Ши тихомълком се измъкна извън залата. Хич не и беше до цялата олелия, която щеше да се развихри по време на "купона" в залата. Когато излезе навън жегата беше отстъпила място на лека прохлада, затова момичето реши да повърви пеша. След дълга разходка реши да повика дракона си за да я откара до общежитията. В момента в който Анвийна кацна пред нея Ши се качи и за нула време вече се намираше пред общежитието. Качи се. Преоблече бойната униформа в нещо по всекидневно и се насочи към библиотеката на академията. Замисли се за лова, който наближаваше...
*Хубаво ще ходим на лов... и добре предложих да отидем до Кристалните езера...* остатъка от мислите и се състоеше от това, че в действителност Ши само бе чувала за тези езера, но не знаеше абсолютно нищо за тях. Така че щеше да е най-добре да отиде в библиотеката и да се осведоми по-подробно за какво иде реч. По пътя си тананикаше една песен и толкова се бе залисала в това, че дори не отбеляза гневните подмятания на сърдития пазач тип:
*Ето защо директора не ме пусна днес да си почина, защото все ще се намери някой изтърсак дет да не ще да се забавлява, а ще се заробва в книгите.* Вярно, че не им обърна голямо внимание, но ги чу. Тя не разбираше стария пазач.... веднъж се караше на неблагодарните ученици, защото не се вясваха да прочетат нещо, а уж учат друг път се кара че четат
"Този човек няма угодия!" каза тихичко и бутна тежката врата на библиотеката. Отиде до един закътан ъгъл в голямата библиотека където се намираха книгите с повече информация за околностите на Академията. Поразгледа малко заглавията, но не намери отделно заглавие 'Кристалните езера'.... След много взиране в рафтовете намери едно само 'ЕЗЕРА'. Качи се на една от стълбите и взе книгата от най-горния рафт.
Когато слезе и понечи да я отвори се надигна такъв прахоляк от книгата, че Широтсуки кихна няколко пъти преди да успее да се съсредоточи върху написаното.
Прекара пред книгата близо час, в който научи доста полезни и леко притеснителни неща за Кристалните езера. След като прочете информацията, която и беше нужна се прибра в стаята си пусна си музика и преди да се усети се беше унесла в сън.