Драконовата Академия

Влязох и огледах близначките "Изглеждате чудесно" усмихнах им се аз "Явно не съм аз единствената, която е решила, че трябва да изглежда прилежно"

"Мдам" усмихнах се аз
"И ти изглеждаш много добре, Нами" каза Мики и се наметна и тя с мантията си.
Загърнах се и аз с мойта мантия и последвах момичетата навън към заветната зала.
"Радвам се че дятката се е върнал. Даскалото нямаше да е същото без него"

"Дядката е пич - няма начин да се даде лесно. А и честно казано не ми се мисли какво би се случило с Академията ако той ни зачезне."

"Съгласна съм" каза Мики "Нами какво става с другите? Още ли не са се явили?"
"Да бе верно! Къде са се затрили останалите? И момчетата никви ги няма" обадих се и аз

"Лиош и Кирара още ги няма, но предполагам, че всички ще се събереме в залата навреме. Докато за момчетата нямам никакви сведения. Последния път като се чух с Дийн беше когато той ми съобщи за директора - след това ни вест, ни кост."

"Да се оправят не са малки" казах аз и изведнъж се умълчах тъпо...
"...Абе момичета..." спрях се по коридора по който вървяхме и погледнах към Нами и Мики "Знаете ли къде е залата?"
"Не" сви рамене Мики

"Опа" казах аз и избухнах в смях "Много сме зле. Дайте да видиме в картата"

"Имаш карта?" попитахме едновременно със сестра ми

"Ъъъъ... мда?"
Изгледах ги глуповато
"Всички получихме по една карта на Академията като се записахме, а аз сега съм намислила да платя, за да ми я разширят и да ми показва не само територията на Академията, но и да дава подробна карта на всички градове и села в тази страна.

"Ох, вярно бе... ама аз не я ползвам и...."
"Да, Нострадамус разучи цялата Академия и принципно го ползваме него като пътеводител, но сега е много изморен и ми е жал да го карам да ни показва пътя" каза Мики

"Нямате грижи аз винаги си нося картата" казах аз и зарових в чантичката си.
Извадих една малка стъклена сфера с големината на орех. С няколко кратки думи я активирах и й казах къде искам да отида и както обикновено бледосинята холограма на Драконовата Академия изникна в ръцете ми.
"Ето я и Залата на Сребърните и Златните" казах аз като посочих една мини зала с блестяща точка в нея "А това тук сме ние. Значи два етажа по-надолу в другия край на сградата..... Имаме време искате ли да не мъчиме пазителите ни и да отидеме пеша? Надявам се че сте с удобни обувки"

Със сестра ми гледахме картата и след като чухме предложението на Нами кимнахме утвърдително с глава. Нямаше да е лошо да повървим малко въпреки че доста време бяхме прекарали на крак докато дойде вестта за директора.
И въпреки всичко тръгнахме по пътя.

Тая проклета зала се оказа доста по-далеч отколкото мислехме. Беше много лошо да забравиш колко голяма беше Академията. Та в нея можеха да живеят дракони! Как можеше човек да забрави, че е предназначена за това огромни същества да се разхождат свободно из нея...
"Знаете ли какво" засмях се аз като добавих лека сериозна нотка в гласа си "Мисля да накарам някой от даскалите да ме научи да се магипортирам."

"Не беше ли Телепортирам?" попитах аз
"И двата термина се ползват" отвърна ми Мики "Добра идея е."

"Нали" продължих да се смея и аз "Тъкмо няма да тормозя пазителите си да ме разкарват насам натам, а ще си пътешествам сама."

"Чувала съм, че за да се телепортираш някъде първо трябва да си била на това място, за да можеш добре да си го представиш" каза Мики с интелектуалния си тон
"Че за какво ти е да си го представяш? Просто казваш къде искаш да отидеш и готово. Не е ли така?" попитах аз

"И да и не. Задължително е да си представиш мястото където искаш да отидеш и колкото по-добре си го представиш, толкова по-сигурен може да си, че ще отидеш на точното място. А да кажеш къде искаш да отидеш просто улеснява до определена степен нещата." заявих аз "Ако искам да се магипортирам, или телепортирам, както искаш го наречи, ще трябва хубаво да пообиколя Академията и да изуча кое къде е и как изглежда. Другото е че ще е хубаво да мога да се телепортирам и на други места освен в сградата."

"Това ще е доста обикаляне. Ама след като знаеш какво се иска, защо не си се пробвала вече? Ти и без това се справяш много добре с това да учиш сама магиите без никой да ти ги показва" казах аз
"Защото не е толкова лесно" каза Мики

"Мики е права - хич не е лесно. И е много опасно сам да се пробваш. Има неща, които могат да се научат от книгите има и неща, за които е по-добре да потърсиш помощ. Аз не се притеснявам да помоля за помощ, ако ми се налага. Другото е, че ако аз се науча как става лесно мога и на вас да покажа." усмихнах се аз

"Какви опасности се крият?" попитах аз
"Ама ти хич не слушаш в часовете, нали" скара ми се Мики "Веднъж споменахме за магипортирането в уроците по `Вълшепства и Магии`."
"Еми съжалявам, че някак предпочитам повече боравенето с меч отколкото с магии" отядох се аз
"И аз предпочитам меча, но понякога магиите са полезни!" скара ми се Мики

"Момичета моля ви се не се карайте. Но Мики е права, Алекс. Може и да искаш да станеш член на Рицарите, но представи си, примерно, така и така говориме за магипортиране, та представи си, че се биеш с противник и виждаш как той замахва с оръжието си към теб и нямаш възможност да парираш удара. Много ще е ефективно да се магипортираш за части от секундата зад него и да му нанесеш смъртоносен удар преди той дори и да се е усетил какво става." казах аз "Да не говорим колко лесно е да объркаш противника си за местонахождението си ако постоянно се магипортираш на различни места около него и то с космическа скорост. Много лесно ще е да поваляш така противниците си. И това е само с помощта на магипортирането. Има много магии с чиято помощ можеш да повалиш всеки противник...Е, почти всеки, изключваме онези, които са по-силни от теб и знаят повече трикове"

"Искам да науча телепортирането" каявих аз вече решила
"Нами, по-често трябва да говориш с нея." засмя се Мики "Аз, независимо какво правя не мога да я накарам да прояви интерес към каквато и да е учебна дейност, а ти за отрицателно време я накара да иска да се учи"

"Това мойто е талант" засмях се аз "Друго нещо, което изглежда ще е полезно за вас е да започнете да се водите по една проста логика, по която се водя и аз"

"Каква?" попитахме едновременно с Мики

"Всички правила са създадени, за да бъдат нарушени." цитирах аз вдигайки показалец "Както и това, че трябва добре да научите правилата, за да знаете как да ги нарушавате, без да ви изкарат виновни за това. Така много лесно успях да тренирам сливането въпреки, че второкурсничките ни бяха забранили да се разсейваме с каквото и да е."