Драконовата Академия

"Трябва да има някакъв начин да му помогнем!" възкликнах "Трябва..."

"Сестрите направиха каквото можаха преливат му постоянно, но понякога магията е като кръвта несъвместима е. Пазителите му също вливат чрез мънистата, но останалото е негова работа. Трябва да я приеме тялото му прекалено бързо и интеннзивно е изчерпало енергията..." доктора отново замълча "сега трябва да отида нужен съм в Операционната..." и тихо напусна стаята

Седнах на кревата и усетих как Ши се сви на краката ми''всичко ще се оправи''продължавах да настоявам аз

"Ши-чан...." промълвих тъжно... "Ши-чан, нека отидем да помогнем с каквото можем. Може пък да успеем ако обединим силите си.... може пък магическата енергия на някой от нас да е сходна на тази на Шики.... нека не губим надежда! Нека отидеме да се опитаме да му помогнем! Ако не беше той всички ние сега щяхме да сме мъртви! Трябва да му помогнем!"

"Съгласна съм! Нека се пробваме! Няма да навредиме с нищо!" станах от леглоно и се запътих след доктора. Мики погледна момичетата в залата и тръгна след мен.

"Аз също отивам... нека поне опитаме да помогнем с каквото можем" станах и тръгнах след близначките.
Дийн щеше да ме убие ако позволех на Шики да ни изостави... пък и му бях длъжница.... трябваше да му помогна, така както той помогна на нас.

Изхълцах леко заради плачът, но се насилих да се изправя. Изтрих сълзите си поех дълбоко въздух и кимнах защото не бях способна да кажа и дума иначе щях да рухна. Опитах се да направя уверена крачка но неволно се прегърбих и продължих напред.

Бях напълно съгласна с тях а и нямаше да оставя приятелката си в това състояние за това само я подкрепих с една ръка и тръгнах в същата посока като другите

"Шефе!Шефе!!!" викнах на лекаря преди да влезе в операционната "Искаме да помогнеме и не приемаме не за отговор!" казах му и тропнах с крак а момичетата се сбраха зад мен

"Да! Все има нещо с което да помогнеме! ако обединиме силите си можеме да прелееме енергия на Шики! Може и да не е особено много, защото и ние самите сме изморени, но съм сигурна че можем да се справим! Ако включиме и пазителите и драконите ни всичко ще е наред! Сигурна съм! Затова докторе моля ви дайте ни шанс да помогнеме на приятеля ни!!!"

Морган погледна твърдо решените момичета и погледна разбиращо "Така да бъде!" каза и влезе вътре като започна
"Докторе вече е стабилен не кърви зашихме го но все още се нуждае и от крув и от енергия. Треската дава своите признаци..." каза загрижено главната сестра
"Аз ще се справя от тук..." доктора и кимна и тя излезе
"Шики е А положителна трябва да му прелеем кръв..." Морган започна да рови из картоните

"Докторе, аз какво да съм - имам доста енергия, но пък и кръвната ми група е добра `0-` ?" попитах и навих ръкавите на дрехата си

"Проблемът е че ние не си знаеме групите... но ще помагаме с каквото ни кажете!" казахме със сестрами и последвахме примера на Нами като запретнахме ръкави и застанахме до доктора

"Добре Аюми отиди да те подготвят. Нужна ни е поне още една банка кръв останалите трябва директно да му вкарваме енергия. Аз не мога да направя нищо само ще ви направлявам той не приема моята еенргия малко е странна все пак съм тъмен елф." констатира Морган и побутна всички край леглото на което лежеше Шики беше бял като тебешир и при вида му сърцето на Ши се сви болезнено

''Аз също мога да помогна a+ съм''Нами беше подходяща но само неината кръв нямаше да стигне.Макар че се съмнявах колко ще помогнем след като самите ние в битката бяхме избъбили много кръв.Отидох до машината и взех оттам шоколад и дадох на Нами ''след преливането това ще възтанови част от загубата на кръвта''казах и взех един и за мен

Усмихнах се "Сигурна ли си че точно на мен трябва да ми даваш шоколад? Знаеш ме каква ставам като ям шоколад"
Седнах на едно столче точно до Шики и оставих на доктора да ми набъцка нужните иглички и гтръбички в ръката "Мога и да помагам и с енергията ако ми се налага" предложих започнах да премигвам на пресекулки "... абе хора... след като сега му дам мойта кръв на Шики, това ще означава ли че после той ще ми е нещо като брат?"

"Да разберете се коя от двете ще отиде първа след това ще се смените трябват ми поне четири човека а след като аз не мога да помогна." каза докторът и остави картоните Аюми беше А+ а Нами 0- така че и двете щяха да помогнат. Ши погледна по обнадеждена на нещата и се приблии към леглото на Шики

Трябваше веднага да прелеем кръв защото от недостига и се причиняваше инфаркт а това в състоянието на Шики щеше да е погубващо

"Значи ние ще помагаме на Ши-чан с енергията!" усмихнахме се с Мики и аз пляснах с ръце "Да се захващаме за работа хора!"

"След като на Нами и Аюми им се източва кръв ще се разпределите както е най добре. Алекс и Мики хванете по една от дланите на Шики и започнете да се концентрирате. Ши постави ръцете си на слепоочията му..." лека тръпка премина по дланите и защото той беше студен. "Предтавете си тялото си като една енергия, която постепенно преминава и започва да тече по дланите и слепоочията на Шики. Бъдете концентрирани. Започнете да вливате енергията постепенно в началото по малко всякаш с капкомер, след това като лек тънък поток. Когато усетите че се изморявате започнете да намаляте не спирайте течащата енергия отведнъж. Ако сте ме разбрали пробвайте..." той кимна леко и Ши постави дланите си на слепоочията му затвори очи и от ръцете и заструя бледа почти незабележима сребриста светлина

(изберете цвета на енергията си сами)

С Мики последвахме инструкцийте на доктора и скоро от ръцете ни към Ши-чан и от там към Шики заструя златиста и ръждива (нещо като тъмно оранжево) енергия.
`Дано само всичко се оправи` помислих
`Спокойно и аз ще помагам!` обади се Сато и скоро и нейната жълтеникава енергия се смеси с нашата

Мислите ми бяха напълно объркани. Бях благодарна на всички за помощта им, след известно време цвета на лицето на Шики започна да се възвръща, започнах тихо да мълвя молитва идващата от сърцето ми. Изведнъж цялата ми длан заструя и връхчетата на косата на Шики започнаха да блестят леко всякаш малки кристалчета се криеха там чух гласа на Морган
"Намали енергията Ши намали енергията спомни си постепенно.... стъпка по стъпка...." той шепнеше за да не наруши концентрацията спрях молитвата си и ставащото до преди секунда също спря чух слабо
"Хммм..." от страна на доктора. След известно време усетих че се изморявам и започнах да намалям енергията, която предавах и постепенно я спрях с леко задъхване. Чудех се дали и близначките са пряли


((другите май повече няма да пишат че ги гонят от компа.... гааадно))

Когато видях, че Ши-чан намалява притока на енергия веднага изпратих Лиош, Сора и Тенсай-теки да заемат мястото на момичетата. Шики вече възвръщаше цветът на кожата си, но трябваше още защото проклетата треска не намаляваше.
Даряването на кръв не беше нещо неприятно или болезнено, но бе някак си странно да гледаш как кръвта ти изтича в някакви тубички и от там бива вливана в тялото на друг човек....
Вече обаче почваше да ми се вие свят и скоро щеше да ми се наложи да си сменя мястото с Аюми. Надявам се да има достатъчно шоколад... ръката ми вече отдавна бе изтръпнала, когато доктора измъкна игличката и на моето място седна Аюми.
Сестрите бяха дошли да съобщят, че Дийн буйствал в стаята си, но понеже не му разрешили да присъства лично, той изпратил пазителите си тук за да помагат с енергията... Добре че стаята бе голяма заото бе пълна с безброй пазители, няколко дракона, сумати щъкащи наоколо сестри и нас момичетата заедно с доктора. Нещата обаче вървяха надобре.
Глупавият Лоренс, драконът на Дийн, обаче все още ме гледаше на кръв.
"Стига си ме зяпал така!" не издържах по едно време и му се изребчих "Изнервящо е!"
"Знаеш ли, ако бе стояла по-надалеч от Дийн както те бях предупредил, сега всичко това нямаше да се случва" ледено ми отвърна той "Ти си просто една слабачка, която нищо не можа да направи за да защити ближните си. Ти си едно нищо."
Стистах юмруци "Знам че съм слабачка, не е нужно да ми го казваш! Но поне аз, за разлика от теб, се опитах да защитя Дийн! Ти и това не направи! Нали си неговят дракон! Трябваше да го защитиш! Сигурна съм че щеше да победиш Кайто с лекота, но не! Ти реши изобщо да не се намесваш и затова Дийн можеше да умре! Тъй че ако обичаш или помогни тук с каквото можеш или си ЗАТВАРЯЙ ЧОВКАТА И СЕ ОМИТАЙ!" креснах и му обърнах гръб за да даря и малко от останалата ми енергия.
Нямаше да издържа много дълго, но щях да направя всичко по лисите си за да помогнва на Шики.
В крайна сметка след няколко часова борба съумяхме да намалим треската на Шики и да го нормализираме...
`Слава на небесата!` въздъхнах и грабнах поредния шоколад като дадох един и на Лиош. Сестрите ни бяха подсигурили храна, но аз сега бях заета да се тъпча с шоколад ка за компенсирам изгубената кръв. Главата ме болеше и ми се виеше свят.... двете ми ръце бяха изтръпнали, но не и до толкова, че да не мога да ги движа.
През прозореца се виждаше изгряващото слънце, птичките пееха а аз умирах за сън, но преди това трябваше да се отбия до Дийн за да видя как е. Казах чао на доктора и момичетата и излязох като се запътих към стаята на Дийн. Краката ми се влачеха, но аз не си правех труд да ги вдигам - бях прекалено уморена за да се мъча да вървя нормално.
Почуках на вратата и надникнах вътре.... май преди това трябваше да се обадя че съм аз.
Един нож се заби на стената точно до ухото ми отнасяйки кичур от косата ми. Това напълно ме събуди. Гледах ококорено към Дийн, който изглежда чак сега забеляза че съм аз. Той каза нещо и тръгна да става, но аз не го слушах а отместих поглед към ножа и косата ми разпиляна по пода...
"Косата ми..." едвам измрънках изпълнена с ужас...
"Нами! Нами, извинявай!" вайкаше се Дийн и разтърсваше рамената ми като изглежда си мислеше че аз съм изпаднала в шок заради тъпия нож "Помислих че е някоя от тъпите сестри! Не знаех че си ти! Извинявай!"
"Косата ми..." повторих пак
"Какво?"
"Косата ми... косата ми... КОСАТА МИ!!!!!" изкрещях и хванах Дийн за вратът в опит да го удуша "Как можа да ми отрежеш косата по такъв брутален начин!!! Мразя те! Ще те убия!!!! Ще те убия бавно и мъчително!!!"
Явно съм била наистина изморена защото Дийн ми се измъкна от хватката прекалено лесно.... и секунди след това избухна в истеричен смях "Ама това ли бил проблема!? Аз си помислих че съм те изплашил до толкова че да си глътнеш езика а ти си ми се притеснявала за няква си коса!"
Е вече наистина си изпроси ритника в пищяла! Докато той разтриваше нараненото от ритника ми място аз се нанесох на лиглото му. "Това няма да ти го простя да знаеш! Аз идвам да те видя как си а ти ме замерваш с ножове! Това ли съм заслужила!!!"
"Добре де, добре де, извинявай!" продължи да се смее Дийн
"Няма извинявай! Не се приема! Никой няма право да ми пипа косата без мое разрешение! Радвай се че съм прекалено изморена иначе сега щеше да си гологлав!!!"
можех да се закълна че усмивката на Дийн бе от ухо до ухо.... "Знаеш ли, преди малко ЛОренс ми се оплака че си му се развикала"
"Той си го изпроси" скръстих ръце непоколебимо аз "Само ми се ребчеше и ни пречеше да си свършиме работата добре. Голям дразнител е дракона ти и както изглежда изобщо не ме харесва"
"Вие двамата май изобщо не се разбирате" каза зеленоокото момче и седна до мен
"Той първи започна!" отсякох
"Да, но аз го накарах да обещае че няма да те закача повече."
"И защо?"
"Защото застана на пътя на Кайто за да ме цащитиш и защото цяла нощ се бори за живота на Шики." просто ми отвърна той "Задължен съм ти."
"Да, да, добре." казах и станах от леглото "Сега обаче трябва да ходя да си легна щото има вероятност да заспя права всеки момент."
Тъкмо да направя една крачка към вратата и главата ми се зави а пред очите ми причерня. Щях да падна ако Дийн не ме бе хванал....

След като нещата се поуспокоиха реших че е крайно време да отида и да проверя как е Айдоу.И какво само беше учудването ми когато почуках и никой не ми отговори,влезнах тихо мислейки че е заспал...но в стаята нямаше никои.До мен застана една сестра ''извиняваите къде е пациента от тази стая''попитах я и изведнъж гърлото ми се сви от възможния отговор,но тя много спокойно ми обясни положението''сутринта пациентът се чувсстваше по-добре и не можахме да го задържим и стана и си тръгна''.Седях изумена''просто си тръгна...ей така''сестрата продължи спокойно''да''.
Излезнах да го потърся.Къде можеше да е освен в гората.Ако познавах добре Айдоу той щеше да е точно там.
Бях права още щом наближих мястото вече виждах заледени дървета и докато се чудех точно от къде да започна търсенето чух експлозич 'явно от там' помислих си.Беше застанал с гръб към мен и явно вече беше много изтощен защото дори не разбра кога се озовах зад него.Видях го само как се олюлява и застанах по-близо в следствие от което неговия гръб се опря в мен и той подскочи''Хей каквоправиш тук''въпреки умората си намери сили да ми се усмихне.''Мога да те попитам същото,защо не си в клиниката излкара ми ангелите''Казах го изключително спокойно за човек който води вътрешна борба.''Извинявай не беше това идеята''
По-късно когато седнахме на сянка той сподели,че дошъл да потренира за да се включи в групата на издирващите Кайто.''Не знаех това''промълвих тихо''но ако наистина го мислиш ДОБРЕ и аз се включвам''.Усмивката му беше ослепителна''Благодаря''каза и ме целуна.''Това за какво беше''попитах.''Исках да го направя още откакто те видях,надявам се нямаш против''.Беше мой ред да се усмихна''Мм...мисля,че не''

"Няма ли да става най-накрая. Писна ми да стоя тук!"
"По-тихо ще я събудиш. Остави я да се наспи."
"ама така е скучно!!! Даже пазителите й спят!"
"Логично е че ще спят и те са изморени."
"Ужасно си скучен!"
"Мммм..." измрънках сънено "Давам ви 10 стотни да млъкнете иначе ще ви избия...."
Врътнах се на другата страна и се завих през глава.
"Ставай, ставай, ставай! стига си спала! Скучно ми е!!!"
"Изера млъкни!"
"...."
"Ставаааааааай!!!"
Изведнъж нещо тежичко тупна върху мен..... щях да преживея едното тупване, но то продължи да скача...
"Изера ще те убия престани!!!"
"Мисля, че аз ще съм убиецът тук..." изръмжах и захвърлих завивките настрани като се метнах върху скачащата топка, но тя ми се изплъзна и се издигна във въздуха. Не можах да спра на време и звучно тупнах на земята.
"Мъртъв си..." изръмжах и се метнах да гоня пазителя, наподобяващ невестулка с два чивта крила на гърбът си "По-зле си и от Лиош! Той поне ме оставя да се наспя!!!" креснах срещу пазителя и го замерих с възглавницата, но не улучих.
"Хе-хе-хе!" засмя се гадинката
"Не ми се смей гадино мръсна!" креснах ядно и седнах на леглото "Какво събуждане само...."
Разтърках очи и се огледах - още бях в болницата а Дийн стоеше малко по-настрани и ме гледаше странно. "Какво!?" изребчих му се
"Май не си в много добро настроение когато те събудят..." каза той
"Не и когато ме будят по този начин!"
"Готина прическа, маце!" подвикна невестулката
`Прическата ми? Косата ми!!!!` Скочих ведната от леглото и се запътих към банята за да видя в какво състояние съм, но изведнъж се спрях рязко осъзнала цялия израз на гадинката "Маце?" казах ледено "Маце!?" викнах. грабнах каната с вода, която седеше на шкафа до леглото и я метнах по невестулката, този път уцелвайки право в целта "Не съм ти никакво маце ясно ли ти е!!!!"
Влязох в банята и затръшнах вратата след себе си.
Като изключим че бях по-рошава от обикновенно, косата ми не изглеждаше чак толкова зле... трябваше просто да я среша и да я подравня малко... или поне да викна някой който да ми я подравни. Опитах се да я пооправя малко с пъсти за да не е толкова рошава и излязох. "Така..." казах и отидох да си взема чантата, която стоеше на закачалката "За теб не знам, но аз нямам намерение да седя повече тук." обърнах се към Дийн "Благодаря ти, че ме остави да поспя малко... чувствам се по-добре, но искам да хапна нещо. Лекарите какво казаха, трябва ли да останеш още за да ти зараснат раните или можеш да се изнасяш още днес?"
"искат да ме задържат още един ден, за да съм се оправел напълно." отвърна ми момчето
"Аха... еми добре. Гладен ли си? Ще отида до закусвалнята и ако искаш ще ти донеса нещо."
"не е нужно"
"аха... ми оки"
Отворих вратата и тръгнах да излизам, но реших да се върна и целунах Дийн по бузата "Оправяй се бързо. Ще намина по-късно за да видя как си. Но ще трябва да намина и покрай другите поне и тях да видя."
Врътнах се на пети и излязох.
"Хе-хе-хе, някой май се изчерви!" чух да се хили невестулката
Съответно и аз секунди по-късно бях червена като домат а от стаяна на Дейн се чуха писъците на пазителя "Ти луд ли си да мяташ тия ножове по нем бе!!! Кво съм ти направил!!!"
"Мри бе!" отвърна му Дийн
`.... какво разбирателство цари между тях двамата само` помислих си с лукава усмивка на лице