Драконовата Академия

време е да започнем с историята

Аз съм типичното момиче. Обичам да се забавлявам но мога и да бъда сериозна ако се налага. Сега пътувах в един пълен автобус към така наречената Драконова Академия, новото ми училище. то не е точно училище ами си е чиста академия, и сега аз щях да бъда първи курс.
Преди 1год. съвсум случайно бях попаднала на сайта на това училище и той доста ме заинтригува. Драконовата академия беше точното място за идиотчета като мен. Вярно е че трябваше доста да се постарая докато вляза в него, защото повярвайте ми изпита не беше от най-лесните, но мисля че си струваше.
Сега в ръцете ми беше картата на училището. Да, КАРТАТА НА УЧИЛИЩЕТО! Това място беше огромно! самото училище притежаваше 8кв.км на които да се шири колкото си иска. Драконовата академия беше един древен замък (естествено много добре поддържан, иначе как би оцелял досега). Във вътрешният двор на този замък имаше една градина където учениците можеха да прекарват спокойно междучасията си. На половин час от самият замък пък се манираха трите неземно голями поделения в едно от които щях да спял казвам неземно голями защото всеки ученик си имаше отделна стая! А още по-готиното беше, че всеки можеше да поръча мебелировката в стаята си по интернет! Така че стаята ми ме чакаше вече готова.
Помните ли че ви споменах, че имаме 30мин път от поделенията, които описваха полу кръг около академията, до самата Академия. Този половин час път минаваше през един порядъчен и доста голям парк, но той бледнееше пред парка обхващащ останалите земи на училището. Онзи парк беше ОГРОМЕН! Толкова огромен че да можеш да отидеш на къмпинг в него и дефакто да се изгубиш! Но не беше препоръчително да се губиш в него понеже в брошурата пишеше че имало всякакви диви животни.... ИСКАМ ДА ПРЕНОЩУВАМ ТАААААМ!!!! ще е толкова готино!
Повечето хора на които съм споменавала къде ще уча са се чудели защо академията е точно Драконова. Честно казано и аз доста се чудех първоначално, но когато видях снимки на замъка и как навсякъде имаше статуи на дракони веднага се влюбих в това място. Аз открай време си имам слабост към магическото и свръхестественото а тази академия е просто рай за мен! Майка мипървоначално не беше много съгласна за това аз да отида да уча на подобно място, но следкато видя какво чудесто образование дава това място веднага се съгласи.
И ето как се озовак тук, на път към новият ми дом. Всичко изглеждаше като някакъв невероятен сън.
"Какво ли ще е да се учи в такова училище?"

Седях в автобуса и за пореден път разглеждах брошурата на училището в което отивах. Името ми харесваше, звучеше величествено "Драконова академия" провепнах тихо. И взех една малка топка която започнах да си подхвърлям. Въпреки че академията в която ме изпращаха ми харесваше сега в началото не беше така...Един красив ден родителите ми ме отписаха от старото ми вече училище и ме изпратиха на път за Драконовата академия. Това никак не ми се понрави, защото те ме отделяха от приятелите ми от родното ми място. И в тази академия започвам 1 курс , а нямам ни най-мака представа какво ще се изучава, какви хора ще срещна. Но предполагам че ще си изкарам добре. Определено няма да скучая бях се заредила със всички възможни развлечения. Mp3 плеара ми, лубимата ми плюшена играчка, една малка топчица с която се разведрявам по време на дълги пътувания и т.н. И така след време някой каза че има съвсем още малко докато пристигнем в новия си дом. "Нов дом" звучи добре. Нямам търпение да започна да водя дневници на преживяванията си в академията, не по мое желание разбира се. Понеже в академията не бяха позволени мултимедии майка ми искаше да водя подробен дневник. И така все пак нямам търпение да пристигнем в училището!

Лелееее много съм зле честно ви го казвам! тъкмо си слизах от автобуса, както обикновенно зяпайки в пространството, и без да искам се блъснах челно в едно момиче със сребриста коса "Извинявай! извинявай! не беше нарочно! съжалявам!"

"Хей...ауч...внимавай къде ходиш" предупредих момичето което се блъсна в мен а след това толкова припряно се заизвинява че ми стана смешно "Спокойно добре съм!" казах през смях докато разтривах челото си "само гледай да не ми излезе цицина" смигнах и аз

"Ако на някой ще му излиза цицина, май ще е на мен" засмях се взигайки чантата си от земята " Междодругото аз съм Нами. А ти?"

"Аз съм Широтсуки. приятно ми е да се запознаем" подадох и ръка. Огледах се площадката за автобуси се беше изпразнила "Е май вече трябва да тръгваме" казах и посочих с жест цялата площадка. Взех оогромния си куфар, ама като имам предвид огрооомен куфар искам да кажа нещо което е два пъти по голямо от мен и на колелца.

"извинявай но ти цялата покъщнина ли си носиш?" пошегувах се аз "Въпреки че и аз не изоставам много" казах и извадих двата обемисти куфара с колелца от багажника на автобуса "Тръгваме ли?"

"хах щом не са позволени компютри и медия би трябвало да се забавлявам с нещо" казах като погледнах скептично към нейните два куфара "явно не само аз нося ненужни неща според мама и да да тръгваме. Само че накъде?"

"Иронията е че половината ми багаж е Нужните Неща според мойта мама" изсмях се аз "А останалото са книги и т.н. глупости"

изсмях се "не си ли малко голяма Мама да ти оправя багажа?" въпреки че и моята ми сложи едно две неща в куфара за които не смятам че ще ми трябват. "Така сега се уредихме!" Гледах картата на училището и местноостта и нищо не разбирах

'Хмм тук е красиво' помислих си аз докато слизах от автобуса поглеждайки към огромните порти пред мен. Призля ми 'явно не са збъркали в броширата тва място е ОГРОМНО....колко ли време ше ми отнеме да се загубя...' въздъхнах 'имам чувството че скоро ще разбера ' и започнах да следвам сравнително малката групичка от ученици към двореца понасяики малкия си сак с мен

"Абе достатъчно съм голяма ама от мама няма оттърване" ухилих се и огледах мойта карта "Виждаш ли това тук?" попитах сочейки една точка на картата "Тук трябва да е приемната. От там би трябвало да ни опътят къде са стаите ни и какви са програмите ни за училище"

"както и да е "захвърлих картата и затеглих огромния си куфар напред пред Нами

"Ей чакай ме!" извиках тичайки след новата си приятелка

Тъкмо настигнах чисто новата си приятелка и й казах "Чакай малко, нали каза че не знаеш къде е Рецепсията. Ще я намериме заедно"

"Тогава хайде да тръгваме защото нямаме време искам да видя къде е плувният басейн..." обичах да плувам а след такова пътуване ми трябваше една дълга и изтощителна тренировка

"Плувен басейн ли?" опулих се аз "Не не не нееееее, на мен ми трябва двучасова вана.... с много балончета" отнесох се аз.... често ми се случваше така че това не беше нищо ново за мен. "И не бих отказала на една вечеря........ ДА ВЪРВИМ КЪМ РЕЦЕПСИЯТА ГЛАДНА СЪМ!!!" викнах въодушевено с ръка вдигната високо забързвайки крачка към голямата табела ИНФОРМАЦИЯ на другия край на коридора.

"Ей ей!!!! Сега ти забърза. За теб нз но аз не съм гладна тези сандвичи в автобуса ме побъркаха ПИСНА МИ!!! Сандвичи сандвичи грррррррррр.... блах..."

"Ти поне си имала сандвичи! Аз трябваше да серадвам на вафлички и бисквитки! Лелееее знаеш ли кво е да дъвчеш само вафли през цялото време!!!! Сигурно вече страдам от кръвна захар!"

"Хахах... уби ме! Но наистина няма да е зле да побързаме другите сигурно вече са си по стаите" казах и и затъркалях куфара си още по бързо след като вече видях надписа на канцеларията

"Ако не съм аз кой ще е" засмях се и аз тичайки едва ли не след другото момиче "За свойта височина ходиш доста бързо" ухилих й се аз гледайки я малко от високо, все пак бях с глава над нея....

"Ахх. това е релаксация" казах си аз като излизах от банята. Неможех да повярвам че имаме ДЖАКУЗИТА в училище, засега сдинственото което нехаресвах в това училище беше че стаята ми е тройна. Не ме разбираите погрешно обичах да сам сред хора които познавам и са ми приятни....сега като се замисля може би ще е забавно .... ако не ми натресат някои надути **** . Въздихнах "Чудя се кога ли ше са тук"...

"Ти кой наричаш дребна!" погледнах полузаплашително полушеговито Нами

"Не съм казвала че си дребна" скастрих я шеговито "Само намекнах че аз съм по-висока. А и искаш ли да сме в една стая?"

"Нз дали е позволено като отидем на рецепцията ще попитаме, само дано не ме разпределят с някоя надувка, най-добре с теб..."