Драконовата Академия

(( ъъъъ въпроса ми е следния - да се паникьосаме ли в опит да му помогнеме или може да му сритаме задника така че поне да има защо да се оплаква ))

Станах бързо и разтърсих Нами в опит да я събудя докато сестра ми се грижеше за Аксел. "Нами ставай!" креснах й аз "Отивай да викнеш Широтскуки за да се погрижи за Аксел!"

(( хора аз трябва да ставам и тоя път сериозно....))

(( оки аре и аз ще зачезвам надявам се пак да пишеме скоро ))

((очаква се че в момента му вярват момичетата повече на него отколкото на близнаците и другите затова да шаш и паника и му вярваме въпреки че е леко неприятен а кога ще си туин във форума пак че да гледаме да сме тук за да пишем?))

След като се разсъних достатъчно, за да видя изплашените лица на близначките и да усмисля думите им веднага се измъкнах от завивките и се затичах към палатката на Ши-чан... добре че не се отдалечила прекалено много.
"Ши-чан! Ши-чан!" викнах, когато връхлетях в палатката "Ставай Ши-чан имаме проблем!!!"

Събудих се от виковете на Нами и я видях да дърпа входа на палатката ми. Дръпнах панталоните и за да и покажа че не съм в палатката
"Кажи си мъката, Нами защото ми се спи..."

''Ставай веднага'' разбутах Айдоу '' нещо става чух викове'' тръгнах да проверявам.Видях в далечината всички момичета събрали се на куп и пищящи истерично.''Хей какво става подяволите'' почти изкрещях,за да ме чуят''събудихте цялата гора''.

"Аксел е цялият в рани!" креснах й и посочих към мястото където нощувахме ние "Ти се справяш за момента по-добре от мен в лечебната магия така че идвай!"
Излязох от палатката и се върнах при Алекс и Мики като казах на Аюми "Аксел се появи цялия в рани!"

Веднага скочих щом чух, че някой е ранен, наметнах суичера си върху широката тениска която ползвах за пижама и пооправих малко извехтелите, избелели широки дънки които допълваха среднощния ми тоалет и бързо се насочих срещу насъбралата се тълпа около Аксел:
"Отдръпнете се отдръпнете се бе хора..." викнах и избутах няколко човека. Всички бяха будни Мила седеше отстрани облегната на едно дърво не изглеждаше да и пука какво беше станало просто беше равнодушна. Тя просто държеше ножа си и прокарваше леко пръст по острието
"Въпрос на време беше някой да го подреди добре " гласът и беше също толкова равнодушен, но всякаш в него се таеше скрита злоба, за което ефектът на ножа подсилваше. Потреперах от блясъка в очите и знаех че има лоши спомени от Аксел всички разказваха, че преди години двамата са се познавали и между тях се е случило нещо, но никой не знаеше какво...
"Мила, моля те, не искам да имаме още един ранен... " измъкнах леко ножа от ръката и и тя се насочи с досада към палатката си
Надвесих се над Аксел, който мрънкаше нещо а на свой ред и аз замрънках
"Защо трябва да те спасявам?... дълг... ще си ми задължен до живот..."
"Наистина ще е така..." промърмори той и хвана ръката ми. Измъкнах ръката си и започнах бързо да претърсвам паметта си за ефективно и бързо заклинание за лекуване. Първо се заех със кървящите му рани, които не бяха много. Артур направи бърз преглед докато аз се грижех за кървенето на главата му
"Има две счупени ребра, ръката му трябва да се намести... останалото са само натъртвания" останови той
"Така кървенето ще се справим с него, разместената ръка тъй като аз не знам заклинание за притъпяване на болката, а нямаме морфин..." при последната дума всички които не идваха от реалния свят ме погледнаха учудено
"Дълго е за обясняване хора" казах и завъртях очи "Трябва да обездвижим ръката... Нами опитай се да направиш четири дъски нека някой ти помогне ако не успееш сама. Алекс и Мики потърсете нещо с което да пристегнем шината"
"Някой да ми донесе бинт трябва да пристегнем ребрата му и ще се наложи някой да се върне принудително от лова за да заведе Аксел"

"Реките се стичат
чисти, кристални
Но червени те не трябва да са
тез реки толкоз червени
те трябва да бъдат така уловени
в мрежата златна на туй същество..."

ръката ми се намираше над кървящата рана на главата му щом изрекох заклинанието кръвта бавно започна да се връща към раната а миг след това, раната се затвори като остана малък белег всякаш от зашито. Донесоха ми бинт и аз превързах главата му. Аксел се свести и изстена от болка
"Не мърдай може раните ти да не кървят, но не съм чародейка и не мога да ги изцеря напълно. Синините и натъртванията ще трябва да се лекуват сами аз не съм толкова опитна, същото се отнася и за ребрата ти. Ръката ти ще наместим и малко ще боли " Аксел ме погледна скептично с изписана болка на чертите му "Добре де ще боли повече от това"

"Нещо с което да стегнем шината, нещо с което да стегнем шината..." повтарях докато с Мики преравяхме багажите си "По дяволите що не се сетихме да вземеме бинт или нещо подобно!"
"Следващия път ще знаеме!" викна ми сестра ми и извади една блуза "Ако я нарежеме на парцали ще свърши работа!"

"Нямаш проблеми с дъските ако искаш ще те снабдя с толкова че цяла къща да можеш да си построиш" казах и се приближих към най-близкото дърво "Алекс, мики!" викнах на близначките преди да се потопя в магията на друидите "В моят багаж има бинтове и разни други лекарства - вземете каквото ви трябва"


Дийн стоеше наблизо и наблюдаваше всичко - това никак не му харесваше......

''кой подяволите те подреди така''попитах скептично.Бях единствената не испаднала в паника.Този тип някакси не ми харесваше особенно.

"Ясно!" викнахме с Мики и бързо преровихме багажа на Нами - съвсем скоро открихме Нужните ни неща и се върнахме при Широтсуки носейки желаните продукти.

Магията беше съвсем просто и скоро два от клоните на дъбът се бяпа превърнали в нужният ни брой дъски - гъвкави и все пак здрави.
"Ето, Ши-чан" казах и й подадох дъските.
Въпросът на Аюми ми се стори доста интелесен `Ама че то кой не би искал да му види сметката на Аксел - та той си го е заслужил... е поне в по-голяма част, но все пак..... малко ми е жал за него`

"Благодаря момичета.... Артур помогни ми повдигни го за да мога да прехвърля бинта през него ребрата трябва да са добре стегнати" Арту повдигна леко Аксел и той изстена прехвърлих бинта ързо и започнах да го пристягам така че да не го боли и да може да диша

"Този пак е намислил нещо" каза Каору на Дийн когато с брат му се приближиха към чернокосото момче
"Тоя тип почва все повече и повече да не ми хареска" изсъска Хикару "Ако това изобщо е възможно...."

Айдоу се приближи към момчетата,застанали на разстояние от случващото се и гледащи с убийствен поглед.''Дали случайно вие нямате идея какво се е случило''попита с шеговид тон и ясното съзнание,че е много близо до истината

Стоях до Аюми и наблюдавах как Ши-чан и Артур превързват Аксел....
"Те бяха..." измърмори Аксел през стиснати от болка зъби "Шики,... Дийн... и.... и...ах.... близнаците Хикару и К-каору"
`Какво?` Учудването се изписа на лицето ми и аз затърсих Дийн с поглед. Намерих го да стои наблизо и да гледа безразлично
"Вярно ли е?" попитах го използвайки брошката, която ни даде директора
Дийн не ми отговори, просто ме гледаше право в очите.....
"Вярно ли е?" попитах аз отново
"Причакаха ме в....в гората и ме нападнаха" разказваше Аксел "И аз не знам защо..."

''Хх...сигурно си е имало причина''казах иронично.''А ти Нами се успокой ако можеше да се убива с поглед Дийн вече да е мъртъв''

И аз също като Нами слушах изумена. Че защо..... защо им бе на момчетата да пребиват така Аксел....
Погледнах към близнаците.... Каору избягваше погледа ми а Хикару гледаше към Мики.....
"Супер" промърморих намръщено "Просто супер"
"Само това ни трябваше" съгласи се сестра ми

"Ние не сме виновни с нищо" каза Шики дъвсем тихо така че само момчетата чуха "Само малко го ступахме нямаше нищо счупено нито кръв"

Нами ми донесе дъските
"Кой ще намества ръката му" попита Артур
"Аз ще я намествам ти го дръж не съм достатъчно силна да го удържа"
Взех една от дъските и я подложих под ръката му другите две сложих от двете и страни и леко ги пристенах в краищата с бинтовете. Артур го прихвана леко а аз хванах ръката му и я натиснах. Аксел извика в неистова болка, аз бутнах леко ръката му за да я скача отново със ставата той отново извика целият беше червен заради болката затегнах отново с бинта и го оставих
"Готово сега го оставете да си почива"

"Аюми, хич не ми е смешно...." стисках юмруци и набързо разказах на приятелката ми какво ни бе казал на мен и близначките Аксел преди да се случи всичко това. "Вече не знам какво да мисля - преди смятах Дийн за свестен, но явно съм грешала.... как може да направи това... не ми пука какво говори за мен, но да седне и да пребие някого просто така......"
Отместих поглед от него и погледнах тъжно към момичето стоещо до мен "Кофти тръпка" казах и се усмихпнах кисело

"Мдам... кофти тръпка" съгласих се аз и се обърнах за да си вървя когато видях че Аскел вече е наред
Мики не каза нищо и тихо ме последва......

''Чакай,чакай...и ти повчрва на тоя тип вместо на Дийн..вобще попита ли го дали всичко това е вярно''нещо в цялата тази история не беше наред а чувсвото на антипатия към Аксел се усилваше.Какво ли мислеше Айдоу по въпроса и нали щеше да провери.

"Питах го преди малко чрез брошките... човека реши че просто ще си мълчи....." казах и се врътнах "Идваш ли?" попитах и кимнах към отдалечаващите се близначки "Ако искаш остани аз отивам с тях.... поне като сме депресирани да си се депресираме заедно"