Драконовата Академия

"Кучка мръсна! Така не е честно! Ние не можеме да летиме!!!!" викнах след нея а Сора се стрелна по стълбите

"Няма начин да ме накарате аз да вляза първа при директора!!!" викнах и Сато се стрелна след другите прескачайки по няколко стъпала наведнъж

"Някой да метне нещо тежко по Серенити и Ши-чан!" викнах "Така не е честно!!!"
"Е, след като не можеме да настигнеме Серенити, то нека да надбягаме Сато!" засмя се Сора и забърза напред напрягайки мускули

Въпреки че ние бяхме с летателна сила и другите не изоставаха Сато която носеше двоен товар се движеше наравно със Сора, но въпреки това аз се окзах първа на стълбищната площадка отпред пред кабинета на директора
"Пеечеля!" със широка усмивка "Боже колко се раздвам че Серенити вече има крила"

"Ще видиш ти едни крила!" креснах аз и слязох от Сато "Искам реванш и този път Серенити ще тича както Сато и Сора!!!"
"Изобщо не си честна, Ши-чан!4 оплака се Мики и слезе от Сато като я зачеса зад ушите за награда

"Съгласна съм с Алекс и аз искам реванш!"
"Сато, за такова кутре се справяш доста добре" засмя се Сора и лизна Сато

"Всеки със предимствата си пред истонското зло няма да имате честна игра. А ако ви преследваше някой с крила а вие само тичахте..." близначките тръгнаха да възразяват но директора се появи на вратата и прекъсна
"Тя е напълно права никой не играе честно даже и аз. Заповядайте деца..."

"Не съм кутре!"
"Че не си, не си" засмях се аз "Но сравнение със Сора си. Тя е все пак по-голяма от теб"
"И сега какво....Кой ще влезе първи?" попита Мики но изведнъж се появи директора "Заправете че питах" смотолевни тя

Тръгнах след директора, но на влизане подшушнах на Ши-чан "Виж сега, ако имаше враг нямаше да бягам а щях да се бия. Не искам повече да бягам"
Директора ни въведе в кабинета си а там ни чакаха повечето момчета.
"Лелее май яко сме го загазили щом всички са тук...."

((Angel контролирай директора че нз какъв ти е замисъла просто започнах))

"Аха" кимнахме с Мики
спогледахме се с близнаците и накрая забихме поглед в земята всички с червени лица. Супер... само това ми трябваше.

И аз като близначките силно се изчервих и се загледах навсякъде но не и в Шики

(( ооо скоро ще ми разбереш замисъла ))

Застанах до Дийн и погледнах директора чакайки да зададе въпросите си. Стараех се да не гледам към Дийн, защото знаех че мойто лице щеше да придобие подобен отенък на този на близнаците....
`В прочем какви са ги вършели тия?` помислих си `Ето още една тема на разговори за по-късно`
"Деца, доста закъсняхте." каза ни спокойъно директора "Но сте направо подранили в сравнение с Аюми и Айдоу.... но както и да е. Нека ви съобща защо съм виизвикал тук пък вие после ще предадете на другите двама."

"ясно" отвърнахме четиримата близнаци, спогледахме се очудено и отново забихме погледи в земята още по-червени и от преди
`мамка му, мамка му, мамка му` пищях вътрешно `Защо се чувствам така?`

Подтиснах един кикот но веднага секна защото Шики се приближи при мен и леко ме прегърна през кръста

"Слушайте ме сега внимателно" каза директора и седна зад бюрото си "Трябва да зададем нови правила за живот тук и вие ще сте първите така наречени `опитни зайчета`"
Директора махна небрежно ръка и пред бюрото му се появиха ддостатъчно удобни клесла за всички ни - ясен намек да насядаме на местата си и да се подготвиме за дълго конско и още по-дълъг разпит.... смръщих чело.
"Сядайте, сядайте не се притеснявайте!" усмихна се `шефа`
Погледнах към другите и тихо си седнах на креслото пред мен.

Понечих да последвам примера и да седна към най крайното кресло обаче Шики ме дръпна да седна на това плътно до неговото като не пусна ръката ми.

"Честно да ви кажа изобщо не ми се иска да ставам ничие `опитно зайче`" казах и седнах на едно от креслата скръствайки ръце
Преди да седне обаче Мики не пропусна шанса си да подритне креслото ми за да ми припомни че трябва да се държа прилично.

"Директоре прощщавайте но тъй като никой не е попитал искам аз да попитам как се развиват ещата с преследването на Кайто!"

"Спокойно, спокойно" засмя се директора добродушно "Нищо лошо няма да ви се случи... или така поне се надяваме."
"Надявате се?" попитахме в един глас с Дийн. В крайна сметка ми се наложи да го погледна "почваме да ставаме като близнаците" подшушнах му ядно
"Какво да направя като ми четеш мислите" отвърна ми той
"Да бе! Ти четеш мойте!"
"Стига, деца, после ще се карате." засмя се директора
"Ние не се караме" отвърнахме с Дийн отново синхронно
"Млъкни!" креснах му цялата червена но после не се сдържах и се засмях
`прощавай че го казвам ама мязате на стара караща се двойка` засмя се Лиош
`Млъквай или ще те удуша!` срязах го аз
"Та както казвах...ахъм... вие ще сте нашите `опитни зайчета` но не в буквалния смисъл" започна директора "От сега нататък вие ще имате задачата да се движите постоянно заедно. И не приемам не за отговор."
"Какво?!" възкликнах учудено

"Как така да сме постоянно заедно?!" възкликнахме с Каору

"ах Кайто за съжаление ни се измъкна" отвърна директора "Някоиот учителите и пазителите още го издирват, но както изглежда момчето умее да се крие"

"КАКВО?! А не не ене не!" реагирах малко високопарно и на двете новини но не изглежда Шики до мен да се притесни а само се усмихна леко

"Не може просто да е изчезнал" каза Мики прекъсвайки роптаенето ни "Няма как да избяга толкова бързо"

"Освен ако няма пазител който да телепортира чувала съм за редки случчаи с такива сили..." продължих по сдържано