Драконовата Академия

"аз друго съм намислила - ще смешам друидството и магията като цяло с бойните изкуства. Е, разбира се магията ще е в по-голями количества защото повече ми върви, но все пак ще създам мой собствен стил на бой!"

"Това ще е интересно да се види" усмихна се сестра ми
"Значи наща група ще се състои от лечител, маг и двама рицари... ами Аюми? Впрочем тя къде е?"

"Имах възможност да говоря с д-р Морган той е пацифист предпочита да се грижи за хората. Не сте прави да учите само за бойци защото вижте Кайто той има широки познания и във боя и във магиите ако имате такъв опонент нямате шанс само с бойни умения" казах и поклатих глава

"Нямам си никва идея. Тя нали казваше че ще ходи да види Айдоу. Сигурно е още там." казах и изпих на един дъх сока си "Тези проклети влюбени птички! Да са ни живи и здрави! Наздраве за нас и момчетата!"

"Нека се обичат..." изчервих се силно като си спомних случката преди малко тръснах глава и казах "Кампай!"

"Наздраве!" вдигнах чаша и отпих "Не виж са, магията ни не е много силна, но ние ще имаме предимства защото винати сме заедно пък и ако трябва магия винаги можеме да разчитаме на пазителите и драконите.... впрочем нямаше ли да се ходи на `Лов`?"

"Лелеее Ши-чан много се изчервяваш нещо" засмях се "А относно `Ловът` ми честно казано не знам... може и да го отложат с няколко дни заради случилото се... надали ще пуснат учениците си навън след като Кайто може да е навсякъде."

"Звучи логично" съгласихме се с Мики
"Но все пак ми се искаше да отида...."
"И на мен" прибави Мики

пропуснах забележката "Да сега ще е най удобно за лов, но Мики, Алекс не вярвам всяка минута да сте заедно всяка си има своите задължения и все някога се случва да се разделите за час-два"

"Всички искаме да отидеме ама няма как... освен да се измъкнеме незабелязано а това ми се струва малко трудно....Какво мислиш Ши-чан дали можеме да се измъкнеме потайно тумба ученици" засмях се аз

((аз отивам да закарам баба ми у тях след 5-10 мин се връщам))

"Случва се но много рядко. Научили сме се да действаме като един организъм - мислим еднакво, движиме се еднакво, биеме се еднакво...."
"Но все пак си имаме разликите, Алекс" засмя се Мики "Ти си много по-уверена от мен."
"Ти пък си по-умна от мен така че сме квит"

(( оки))

"Всеки си има плюсовете и минусите" казах и махнах небрежно с ръка "Важното е обаче да вярваме в себе си и всичко ще бъде наред"
Тъкмо казвах това и четири златисти гълаба влетяха в закусвалнята. Всички отново замлъкнаха и насочиха погледите си към тях - това бяха пощаджийте на директора....
Кълъбите обкръжиха цялата зала и кацнаха пред всяка една от нас. В момента в който малките им крачета докоснаха масат от тях се чу едно тихо ПУФ и на тяхно място се появиха четири идентични писма с червен печат на тях.
Разгърнах писмото през мен и зачетох краткото съобщение изписано с много красив почерк.
След закуска веднага в директорския кабинет!
Кратко, ясно и точно....
"Таааа Алекс, нали искаше да се обясняваш на директора... ето ти го шанса."

"Край! Лошо ми е! причернява ми пред очите!" започнах аз като покрих очите си с длан
"Извинявай Алекс ама никаква те няма в драмата...." усмихна се кисело сестра ми
"Тогава хора яжте много бавно!" наредих "По трохичка на час!"
"И това няма да помогне" отвърна ми Мики
"И защо не?"

"Защото все някога ще ти свърши храната и да искаш и да не искаш." отвърнах и прибрах писмото в джоба на училищната ми роба "Явно в крайна сметка ще трябва да се обясняваме на директора... какво сме правили, какво сме казали, къде в изречението сме слагали запетайката."

"Ама аз имам навика да пропускам запетаите..." оплаках се и прибрах двете писма в чантата ми "Тоя стар дърдорко! Как може да ми причинява това! Тъкмо бях решила че ще мога да си почина!"
"Алекс, не можеш да наричаш директора `стар дърдорко`!" писна Мики
"Че защо не? Всички му викат така!"
"Защото е непочтенно!" продължи да ми се кара тя
"Да, да, добре" предадох се аз

"Стар дърдорко или не, нямаме друг избор освен да слушаме и изпълняваме. Тъй че дайте да приключваме по-бързо с закуската и да се качваме горе че ще има да ни баят що сме се забавили" измрънках и отхапах значително парче от плодовия пай.

"Уффф" промърморих но се наведох послушно над закуската си и я изапах на няколко хапки "Всичко това е пълна глупост" казах и допих сока си
"Стига си се оплаквала а дай да ходиме и да приключваме по-бързо" Мики стана от масата и си взе чантата "Колкото по-бързо приключиме с това, толкова по-бързо то ще ни се махне от главите."

"Да съгласна съм!" доизядох сандвича си "В името на чорапите на Мерлин тоя сок е с изтекъл срок на годност" видях това преди да отпия и го бутнах настра "Пфу ще се оплача на директора"

"Имаш чудесна възможност и без това сда трябва да се качиме при него4 измръкнах и станах слагайки чанта на гръб "За вас не знам, но аз няма да се качвам до горе пеша! На третия етаж ще издъхна! Сора излизай!"
Вълчицата ми излезе от гривната ми и аз се метнах на гърбът й "Извинявай че те викам само за това миличка, но обещавам че щом приключиме с директора отиваме навън на разходка"

Аз също последвах примера на Нами и извиках Серенити като първо я почесах зад ушите "Хайде миличка!"

"Ааа не, пеша до горе през живота си няма да мога да се кача!"
Сато след секунди също бе навън и с Мики се качихме на гърбът й
"Идеята за разходка наистина ми харесва" засмя се вълчицата
"Имаш я" отвърнах й
"Заедно с няколко лакумства" засмя се Мики

"Хич, хич, ама ХИЧ не искам да ми баят..." казах когато Сора се запъти нагоре към директорския кабинет "абе хора... ами ако кажат, че `ловът` се отлага за неопределен период от време?"

"Който стигне последен първи влиза при директора!" извиках Серенити разпери големите си крила и полетя извън закусвалнята и право нагоре през пространството образувано посредата на витите стълби

"Кажат ли го това ще видиш верно как тумба ученици се измъкват незабелязано посреднощ!" засмях се ядно "И никой няма да може да ни спре, нали?"
Зяпнах след Ши-чан "Ий спри бе!! Така не е честно!!!!"