Драконовата Академия

Енергията ни не издържа много дълго, но хубавото бе че Шики в крайна сметка се оправи. Със сестра ми се отбихме покрай Хикару и Каору, но те още спяха.
"Тия гадове обичат да си поспиват" измърморих и се усмихнах
"Радвам се че поне са добре" усмихна се и Мики и махна един кичур коса от лицето на Хикару.
"Нуждаеме се от почивка..." казах и взех едно одеало от шкафа.
Със сестра ми седнахме на земята между двете легла на близнаците и се увихме с одеалото. Скоро и двете бяхме заспали. Често правехме така когато бяхме на село и нямаше кой да ни обезпокоява...

"Сладки са когато спят така" чух някой да казва, но вместо да отварям очи продължих да се правя на заспала
"Не им ли е малко неудобно така?"
По гласовете можех да позная че са момчетата. Мики леко стисна ръката ми за да ми покаже че е будна и аз направих същото за да й отговоря. Едвам се сдържах да не се ухиля.
"Не ми изглежда да им е неудобно." отвърна Каору
"Да но все пак може да настинат на земята" каза му Хикару
"Тяхен си е проблема че спят там" Каору звучеше така сякаш изобщо не му пукаше.
"Мдам" засмя се Хикару
Със сестра ми си имахме таен код и аз използвах ръката си за да й дам знак за нападение след 3 секунди.
`2` отброи Мики
`1!` С Мики скочихме и се метнахме на леглата на момчетата като тях ги избутахме на земята.
Чуха се две злобни тупвания "Ау, Ой!" викнаха момчетата от земята а ние със сестра ми се ухилихме до уши и се излегнахме на леглата "Добро утро момчета" поздравих ги "Радваме се да ви видиме най-накрая будни"
"Такова ли отношение имате към вашите спасители?" възропта се Каору "Ние ви спасихме а вие ни бутате от леглата!"
"Да! Ние сме тежко ранени нали знаете!" присъедини се и Хикару
"Да, да, знаеме." усмехна се Мики
"Не се безпокойте, лекарите ни казаха че вече раните ви са напълно заздравяли и че веднага щом се събудите ще ви изпишат тъй че не се правете на много болни" засмях се аз
Момчетата се спогледаха и смръщиха вежди "Няма що, егати отношението!" измърмориха заедно
С Мики се спогледахме и тихомълком се смъкнахме до момчетата на пода "Искаше ни се да ви благодарим за това че се опитахте да ни предпазите от взрива" заговорихме с нея заедно "Ще ви бъдем вечно благодарни"
Докато казвахме всичко това бавно се приближавахме към момчетата докато от тях не ни деляха някакви си сантиметри. Лицата на момчетата бяха червени като домати. Със сестра ми се спогледахме, аз се ухилих и тогава нежно целунахме близнаците.
Две секунди по-късно с Мики се изправихме, згънахме одеалото и излязохме от стаята а близнаците седяха и гледаха тъпо в една точка цялите червени....
"Хе-хе-хе, мисля че не го очакваха това" засмях се аз а Мики бе придобила леко червеникав отенък
"С-съгласна съм."
"Стига си се изчервявала! Няма за какво!" скарах й се аз
"Ама и ти си червена!"
"Н-не е вярно!" отвърнах аз "Сато! Намери ни Нами!"
Вълчицата излезе от гривната ми и ми се ухили, но не каза нищо. Качихме се на гъбрът й и скоро се носехме из коридорите.

отбих се до стаята ми за да се преоблека. Дрехите ми бяха разпокъсани и с кървави петна... без да се замислям ги метнах в кофата. Лесно можеха да бъдат поправени с магия и изчистени, но не исках да си спомням какво преживях с тях.
Набързо се облякох и се запътих към Закусвалнята. Вчерашният ден бе доста тежък и все още се чувствах уморена....

Сато бързо намери Нами в един от коридорите близо до Закусвалнята "Нами!" викнах след нея докато Сато я настигаше "Нами! Как си? А Дийн?"

Чух че някой ме вика и се обърнах "А, Алекс, Мики! Добре съм, добре. Малко сънена, но иначе добре. Как са близнаците? Ама става ли да ми разкажете по пътя че умирам от глад"

"Мен ако питаш на нас ни се спи повече. Иначе ония гадове са си добре. Лекарите ни казаха, че раните са им напълно зараснали и днес ги изписват. А Дийн кога ще се измъкне от онзи ад?" попитах
"Наистина една закуска няма да ни се отрази зле..." усмихна се Мики
"Мда... не помня кога ядох за последно..." добавих аз и лигите ми потекоха котаго надуших приятния аромат идващ от кухнята.

"Добре, значи е решено отиваме взимаме ядене и после ще разговаряме за каквото си поискаме но на пълни стомаси!" радостно пляснах с ръце и отворих вратите на закусвалнята.
Беше доста тихо имайки в предвид че гъмжеше от ученици....

След като пазителите ни смениха аз се оттеглих в една от болничните стаи. След може би половин ден в който не можах да заспя а гледах напразно тавана една от сестрите тихичко въведе Шики заедно с леглото:
"Ти си приятелката му нали?" тя се въртеше напразно и се опитваше да смени окървавените чаршафи, защото Шики имал и лека но неопасна рана. При тези думи усетих как силно се изчервявам но отвърнах леко неухотно
"М-м-може би не... и-и-и аз не знам!" казах колебливо
"Няма значение би ли ми помогнала?" спуснах се и попитах
"Какво да направя?" сестрата леко се почеша по косата и заяви
"Започни да го повдигаш от леглото така че аз да змъквам чаршафа изпод него" аз започнах да зпълнявам инструкциите похванах го леко, прехвърлих едната му ръка през рамо и го повдигнах въпреки слабото си състояние тежеше много "Боже Шики как тежиш..." измърморих под нос
"Е не си личи много!" отсече шеговито сестрата и постави бързо новия чаршаф "Готово вече пожеш да го положиш леко"
Изпълних каквото се искаше от мен и залитнах леко до леглото
"Нужна ти е почивка"каза сестрата "...тоест и на двамата" и излезе от стаята
Придърпах един стол до леглото и хванах дланта му между моите
"Знаеш ли какво съжалявам..." гласа ми беше тих "исках много да ти се извиня... навярно няма да успея да го кажа когато си в съзнание... з-затова ще го кажа сега. Извинявай че се скарахме... просто когато разбрах за случилото се..." въздъхнах "...нямаше да си го простя ако нещо се беше случило с теб..." станах леко от стола и се надвесих на сантиметри от лицето му, поколебах се за секунда и видях как клепачите му леко трепнаха и светкавично се отдръпнах. Отпуснах се на другото легло и заспах. Разбудих се от лекото шумолене до мен. Погледнах леглото на Шики и беше празно, веднага подскочих, но нечия ръка ме затисна и меко ме прегърна, усетих топлия му дъх и мекия му глас. "Стой мирна" аз се успокоих бях му благодарна имах нужда от тази прегръдка. "Благодаря ти!"
"Няма защо..." казах и потръпнах от ласката на топлия му дъх на врата ми, сгуших се в него и заспах. После след като се събудих той си лежеше отново на своето легло и спеше тихичко. Аз станах защото почувствах вълчи глад и излязох от стаята като се насочих към закусвалнята

Докато се редяхме за храна на мен ми се стори, че хората наоколо ни гледаха малко... странно.
"Нами, Мики, на мен ли ми се струва или всички са ни зяпнали?" прошепнах тихо
"Защо ни гледат така?" притесни се сестра ми

"Може би защото прекъснахте учебната година заради разрушената библиотека!" заявих шеговито и се приближих до близначките защото учениците ме пропуснаха навътре

"Оооо, мадам!" поздравих и се засмях "Абе виж са, вярно че порутихме библиотеката ама това не означава да ни зяпат така сякаш ни е изникнало трето око на челото!"

Добро утро" поздравихме а Мики смотолеви "Надявам се само да не ни накарат ние да плащаме за разгрома..."

Засмях се и понеже една част от учениците започнаха да ме побутват аз се обърнах и изръмжах а те се уплашиха и се отдръпнаха "Ах колко съм гладна!Хах момиче в магическия свят сме тук всичко се оправя с магия а това ще отнеме малко време"

"Никви плащания на никви сметки!4 възроптах се "Кайто е виновен за погрома не ние! Нека той си го плаща!!!"
Взех си закуската и се запътих към една празна маса като кимнах на останалите да ме последват като приключат с поръчките

"абе да правят каквото щат, но мен да не ме гледат" отвърнах и се запътих към Нами "Последното нещо, което ми трябва е да разчиствам някоя стара прашна, и вече напълно съсепана, библиотека! Не си пада по книгите, е нека Мики се занимава! Тя е тази дет постоянно чете!"
"Алекс!" скара ми се Мики и тропна с крак "Това че обичам да чета няма нищо общо с това че ние сме отчасти виновни заради погрома! Можехме да се опитаме да го предотвратим!"
"Еми извинявай че се опитвах да си спася живота! Последното нещо, което тогава ми се моташе из главата бе да предпазя книгите!" отвърнах й аз

"Хей ама аз поне се сетих да се опитам да гася пожарите, нали!"
`Не ги гасеше ти а аз....` обади се Сора в главата ми
`Незначителни подробности!` отвърнах й весело аз

Нами я изгледах злобно и се тръшнах на стола срещу нея "еми извинявай, че не ти помогнах това!" озъбих се аз
"Хайде, хайде, Алекс. Не е нужно да ни налиташ на бой!" засмя се Мики
"Ти гледай верно да не налетя на бой" засмях се аз и захапар препечената филийка

"ама рано сутрин никви ни няма, момичета" засмях се аз "Хайде де Ши-чан! Побързай с тая закуска! Ти докато вземеш твойна тие ще сме изяли наще!"

"Ехе спокойно не се палете аз имам намерение да отида да помагам. Така или иначе Киске е искал да ме види не знам защо..." казах и седнах да хапна

"За какво пък може да те търси?" попитах "Ти поне не си забъркана с тази история!"

"Абе мани не давай идеи че некой може да ни викне да обясняваме кво се е случило!" изфъфлих с пълна уста "Не мисля че бих издържала да обяснявам с най-малките подробности. Ще откача."

"Нямам представа но д-р Морган е говорил с него точо след като лекувахме Шики било нещо свързано с новия предмет който ще изучавам но аз не съм се записала на нищо ново абе объркана работа..." казах и захапах лакомо сандвича си

"А не! Викне лини някой се пиша болна и няма да ходя!"
"Не може да не отидеш, Алекс!" скара ми се Мики "Това е важно!"
"Ще видиш как мога!"

"Ако ти предложи да ставаш доктор кажи му че и аз съм заинтересувана!" казах на Ши-чан "Идеята за отварите и лекуването чрез магия много ми харесаха... бих искала да науча поне основите за да мога да прилагам ако не друго то поне първа помощ"

"Добре ще те уведомя ако е нещо такова" и отпих от сока си

"Мен ако питаш, аз предпочитам да отида да се обучавам за боец, по лесно е отколкото да се опитвам да запомня някви глупави формули и заклинания!"
"Съгласна съм с Алекс, бойните изкуства ми изглеждат по-лесни въпреки че и малко магия няма да ни навреди" каза Мики