Драконовата Академия

"Добро утро!" поздравихме с Мики
"Ранобудни?" засмях се аз "Те двете може и да са ранобудни" казах като посочих Мики и Сато "Но не и аз... ако не бяха те да ме събудят нямаше да стана поне до 12."
"Ами ти, Нами? И ти си станала доста рано" усмихна се Мики

"Ох, аз ли? Аз изобщо не съм си и лягала" засмях се и погалих Сато "Какви са плановете ви за днес? Нали нямате занимания? Все пак е Събота - нямаме даскало.."

"Изобщо не си си лягала?!" изуми се Мики а аз само се засмях "Мислехме да ходиме до близкото градче. Искаш ли с нас?"

"До градчето? Ми може... ама става ли първо да се отбия до стаята за да оставя книгите и да си взема пазителите да ги изкарам малко на разходка?"

"Няма проблем" усмихнвахме се с Мики "Ако искаш може и да те изчакаме тук?" предложи Мики
"а ако искаш може и да дойдеме с теб" засмя се Сато

"Идвайте с мен" засмях се и тръгнах към стаята си "Вие само със Сатонака ли сте, или имате вече още пазители?"

Чух нечии гласове бях се качила на едно дърво снощи и явно се бях унесла mp3 ми още работеше протегнах се като забравих че съм облегната на един от клоните и залитнах "Киааа..." и паднах с едно шумно ТУП! на земята "аич оич! ууу..." издавах нечленоразделни звуци докато разтривах главата си "Оууу..."

"Само Сато ни прави компания" засмях се и се гушнах във вълчицата ни
"Нямаме и дракони..." усмихна се сестра ми "А при теб как е?"

Огледах се но хората от които идваха гласовете изчезнаха. Изправих се на краката си и тръгнах към стаята си

"Два пазителя и дракон" засклях се и изведнъж чух някакво силно тупване "Какво..." дотичах до най-близкия прозорец и надникнах навън.
"Ши-чан?" засмях се като я видях как си разтриваше главата "Какви ги вършиш бе, душа?"

"Изглежда че тя изобщо не ни забеляза" засмях се и подвикнах "Широ! Ехооо!! Тук горе!"

"Паднах дяволите да го вземат и клон!" извиках и се засмях на реакцията на Нами от прозореца и забързах към стаята си

"Тотално ни отряза" засмях се и се прибрах като затворих прозореца "Ако искаш да тръгваме към стаята ти, пък тя ако иска да дойде с нас ще ни намери"
Мики и Сато само стаяха отстрани и тихо ни се подсмихваха

"Няма проблеми, то стаята ми и без това е в края на този коридор. Изчакайте ме тук, че вътре е малко разхвърляно."
Изтичах до стаята си и отключих. Сора и Тенсай-теки вече бяха будни, но Лиош още спеше на гардероба. "Лиош ставай! Отиваме на разходка в градът!" подвикнах достатъчно силно за да го събудя и захвърлих книгите на леглото "Хайде!"
Тенсай се пъхна в джоба ми а Сора се изниза навън първа... Лиош ми се наложи аз да си го кача на рамото защото горката животинка още бе сънена но щом му дадох малко шоколад веднага се пробуди
Върнах се при момичетата и се усмихнах широко "готова съм! ще тръгваме ли?"

Затичах се по коридора към стаята си като преминах покрай библиотеката и едва не завъртях пазача на коридорите той смъмри нещо от сорта "невъзпитани хаймани!" а аз продължих да тичам на ъгъла щях да се сблъскам с едно момче, но изведнъж преминах през него останах като втрещена започнах да опипвам дрехите си усетих студенина в мига в които той премина през мен "боже мили!" обърнах се рязко "извинявам се много съжалявам!" момчето изпадна в див смях "спокойно хахах няма хаха за какво да се притесняваш хахха!" превиваше се във въздуха и се въртеше изведнъж спря приближи се и започна да ме оглежда. Повдигнах ръка колебливо за да го докосна а той се отдръпна и изчезна в близката стена

"ОК" усмихна се Мики и се метна на гърбът на Сато а аз последвах примера й
"Сато знае точно къде е градчето така че тя ще ни заведе" казах на Нами и Сато оптегли без дори и да изчака Нами

Изумена се качих тичешком до стаята си и се проснах на леглото като се унесох в сън

"Сора, няма да изоставаме нали?" ухилих се и се метнах на гърбът й а тя показа зъбатата си усмивка и скочи след Сато "Естествено че няма"
Скоро настигнахме Сато и другите и се изравнихме с нях
"ама ние не сме закусвалиии" оплака се Лиош, който летеше покрай нас
"Спокойно в селото има доста хубави неща за хапване" засмя се Сора

След петнайсетина минути бях вече наближихме селцето. Беше хубаво местенце с много симпатички къщички със сламен покрив, малки, но уютни магазинчета и кахенета, библиотеки едва ли не на всяка пряка, видяха се няколко оръжейници. общо взето имаше всичко нужно и ненужно.
"Момичета, какво ще кажете да се отбиеме през някоя оръжейна?" попита изведнъж Мики
"Оръжейна ли?..." очудих се аз "Доста нетипичен избор на магазин... поне за теб."

След минута Серенити връхлетя в стаята и започна радостно да подскача и да люлее едва ли не цялата стая "ставаййй ставай хайде до града хайде до града хайде до града!" започна да си тананика "добре добре ставам!" тя ме захапа за блузата и ме метна на гърба си като се насочи към града а пред нас забелязах нами и близначките

"Аз лично нямам никакъв проблем с това....Честно казано от известно време си мислех дали да не ви предложа да влеземе. Трябва да си намеря хубаво оръжие, че ако пак се появят гоблини и други подобни нали трябва да имам нещо с което да се защитя."

"Гоблини ли?" попитахме хорово с Мики и Сато

"Мдам... вие не знаете ли?" погледнах ги изумено "Вчеура ни нападнаха едни гоблини... доста голяма групичка бяха..."

"да гоблини..." настигнах ги и намигнах на близначките "здравейте момичета как сте?" попитах извадих малките ками които бях взела назаем "честно казано и аз имам нужда от оръжия тези не помагат много" казах и небрежно ги прибрах в колана

"Нищо подобно не сме чували!" възкликна Мики
"Ако знаехме щяхме да дойдеме на помощ!" отвърнах аз
"Даже не съм ги и надушила..." обади се и Сато
"Следващият път веднага да ни извикате ако има някакъв проблем ясно ли е!" викна Мики "Нали сме приятелки! Ако не си помагаме то тогава защо изобщо се наричаме приятелки!"
"Има ли пострадали?" попитах и огледах по внимателно Нами и Широ