Драконовата Академия

"Така първия картон е на Айдоу!" Доктора се огледа да види реакциите и веднага забеляза светналите очи на Аюми "Има изгаряния, но не са лоши предимно по гърба и рамената тъй като изглежда се е хвърлил върху Аюми" Морган беше чувал за тази група от момичета и момчета и живо се интересуваше от тях затова и знаеше имената им "Като цяло му няма нищо вече идва веднъж в съзнание и единствено чувството му за чест е малко накърнено... защото не го оставихме да се изправи"

"Абе то ако само честта му е накърнена ще е хубаво" иронично подметнах аз

"Съгласни!" отвърнахме групово със сестра ми

"Деца колко съм невъзпитан казвам се д-р Морган и както изглежда продължавам с обясненията. Така следват Хикару и Каору. За голямо съжаление те са по зле още не са идвали в съзнание и са с първа степен изгаряния. Сестрите се грижат за тях а в съзнание не са идвали защото ги тъпчат с болкоуспокойтелни, обезболяващи и малка доза санотворни билки за да могат да спят. С две думи Стабилизирани са!" погледна и двата картона отново и след това близначките "Ще можете да ги посетите по късно..." каза но продължи строго "само Мики и Алекс все пак близнаците трябва да си почиват имате много героични гаджета..." вметна небрежно

"Гаджета!?" изчерви се Мики а аз писнах "Ние не сме гаджета!"
Но вътрешно се радвах че са добре "Кога ще можем да ги видим?" попитахме групово с Мики

"Не знаех че сте си гаджета" подкачи5х ги аз "Тц тц тц, а аз си мислех че ще ми кажете та нали сме приятелки"

"Нами затваряй си устата!" креснах й аз цялата почервеняла

"Хе-хе-хе" захилих се аз с злобарска усмивка на лице "Някой май се изчерви!"

Морган не обърна внимание на писъка на Алекс, но се усмихна на изчервяването и на двете въпреки негодуванието им "Ще можете да ги видите след като прегледам всички и приключа тук!" каза и отметна настрана за да открие следващия картон "Ам така следващия е Дийн... хмм..." мърмореше си докато гледаше своя картон "Ами да кажем че е най-лошия пациент с който са се оправяли сестрите някога даде единствено да му превържем ръката постоянно упорстваше и не искаше да легне. Доста е упорит дадохме болкоуспокоителни и сега си играе с един нож в стаята оставихме го сам защото започна да използва мед сестрите като мишени..." Морган изпадна в кратък кикот после се овладя "Горките те! Можете да отидете да го видите ако не ви е страх че ще станете жертви на лекото му раздразнение! Боже при това никой не му е казал че никъде не могат да намерят Кайто който вече се издирва от половината учители..." каза и се загледа във следващия картон а сърцето на Ши всякаш прескочи два удара

Гледах доктора в продължение на няколко минути... изражението ми сигурно е било много глуповато.
"Той.. той си играе с нож? И ползва сестрите като мишени?"
не можах да се сдържа и усмивката бавноу, но много упорито си проправи път по лицето ми докато в един момент не избухнах в истеричен смях а по лицето ми се стичаха сълзи поради залялото ме спокойствие. Дийн бе добре.... и ползваше сестрите за мишена.
"Май сега е най-удобния момент да му отида на гости да видиме колко съм добра в това да избягвам мятаните по мен студени оръжия! Ще е добра тренировка... ако оцелея"

"Това наистина трябва да се види" засмях се и аз заедно с Нами "Да се бях сетила и аз да ползвам сестрите за мишени!"
"Мисля първо да видя Хикару и Каору, после ще навестя и другите." отвърна сестра ми
"Мдам, трябва да им благодариме. Заради тях двамцата сега ние сме почти без драскотина" усмихнах се аз

Докторът погледна Нами тип Изчакай да приключа може да бъдеш от подкрепа. "Сега за състоянието на Шики. Давам направо Ши ти така или иначе видя състоянието му оказа се зле. Няма трайни изгаряния но има вътрешни кръвоизливи тъй като топката е била магическа, а той е стоял опасно близо. В момента е в операционната и се бори за живота си. Изтощен е от усилията да удържи Кайто. Все пак силите му са съвсем нови за него. Дори да успеем да увладеем кървенето не се знае дали ще преживее треската която неминуемо ще последва заради магическото изтощение..." докторът замълча а Ши наведе глава а по лицето и се стичаха сълзи

(хей тед тва е добра идея.Следващия път като ме затворат в оная проклета болнична стая искам да ми донесеш нож да ползвам докторите за мишени,щото сестрите са готини и ми е мъчно за тях )

Настъпила бе гробна тишина.... лоши новини.... много лоши.
"Докторе няма ли как да му помогнеме? Не може ли да му прелееме от нашите магически сили? Моите не са особено много, но все ще му помогнат поне малко...."

Пристъпих към Ши и поставих ръка на рамото и .Можех да си представя как се чувства.Та ако беше Айдоу бих откачила''Ще се справи и ти ще се справиш и двамата сте силни и ще преодолеете това за да станете още по силни''казах и тихо

С Мики се спогледахме и казахме "И ние сме съгласни да дадеме част от енергията си! Все пак Шики ни спаси!"

-------

https://tensai-teki.bulgarianforum.net/viewtopic.forum?t=219