Драконовата Академия

С широка усмивка на уста казах "Супер. Какво ще кажеш да направим една добра игра съчетана със шоу и да завършим наравно така никоя няма да се изложи пред момчето което няй много я нервира." И звадих една монета "Ези или тура?" попитах когато подхвърлих невъзможно високо монетата. И тя падна на ръката и със свучно "пляс"

"Тура" засмях се и съвсем лекичко с крайчеца на окото си погледнах към Дийн и Шики, които ни гледаха.. не, не ни гледаха, зяпаха ни. Направо ни изпиваха с очи.` Ооо така ли` помислих си аз и заех малко по-екстравагантна поза - лека чупка в кръста, краката съвсем леко разкрачени, едната ръка небрежно отпусната а другата на кръста, изпъчих се и смигнах на зяпащите момчета.

Видях накъде гледа Нами и се захилих за да отговоря на предизвикателството и заед почти същата форма само дето вдигнах ръката си за да покажа че монетата покава Ези и по този начин потничето ми се вдигна опасно нагоре, казах на висок глас ези и топката се полагаше на нашия отбор....

"Кучка мръсна!" Засмях се аз след като видях как успя да привлече цялото внимание към себе си и то до такава степен че момчетата зяпаха с широто отворена уста "Погледни какво причини на горките същества - лигите им потекоха!"

"Това заслужават" казах аз със зла усмивчица "А сега да играем!!!" хвърлих монетата по момчетата като се провикнах саркастично "Момчета затворете си устите да не вземете да глътнете по някоя муха...." отново се изхилих злорадо и истичах да дам последни наставления на Юи, която беше нападател заедно със мен...

Ухилих се и съвсем `невинно` се наведох да завържа маратонките си....
Бях на път да избухна в смях, всички ме зяпаха...
Да, и Дийн зяпашелл и да, като го гледах колко накриво оглеждаше другите явно се дразнеше от вниманието, което успявах да привлека с такава лекота... Цар съм!... добре де.. Царица съм!!!

Засмях се със глас когато видях реакцията на Дийн а гласа ми прозвуча като хиляди камбанки. Облегнах се с крак на топкатаи я подадох на Миси тя върна с лек пас на Хиори и изтичах по близо към противниковата врата....

"Ооо хич не си и познала!" засмях се на Ши-чан и хукнах след нея.
Скоро с помощта на Крис успяхме да отнемем топката.
Най-накрая голямото ми твърдоглавие да свърши работа Крис ми подаде топката аз я ритнап така че да подскочи над главата ми и й бих главичка запращайки я към Алекс, която я пое и я върна към центъра на полето.

Бях близо до така наречената Алекс и леко се плъзнах и избих топката от краката и подадох я на Юи тя се намираше в наказателното поле със задна ножица (боже нз как успя да я направи ) и би топката в горния десен ъгъл докато топката летеше към вратата от публиката се чу ажване. Видях как Сора се опита да опази вратата но със малко изпусна топката и тя се удари мощно в бялата мрежа ба вратата. На голямото цифрово табло се изписа 1-0 в приятелския мач за отбор Казе. Видях физиономията на Нами....

Ако можех да я убия с поглед бих го направила. Вътрешно крещях, пищях и си скубех косите `КУЧКААА!!! ТЯ НИ ВКАРА ГОЛ!! ТЯ НИ ВКАРА ГОЛ!!! СА Я УБИХ, СА ПРОСТО Я УБИХ!!! ГОЛ, ГОЛ, ГОЛ!!!.... кой е гол?...`
Свиках момичетата и ги насъсках едно хубаво!
Сора рамахна мощно с опашка и запрати топката към мен. Аз я поех и си подавах със съотборниците ми. Разигравахме топката, но се приближавахме към противниковата врата.

Със всички сили се опитвах да организирам така че отново да се поеме топката от нас, но не успявахме видях как Миси настигна Нами която владееше топката и се плъзна рязко за да я избие оот краката и но движението и не беше толкова премерено и краката и се врязаха в основата на краката на Нами и тя се спъна и падна леко защото не се беше изсилила толкова. Страничния съдия изсвири и вдигна флага за прекъсване. Главния съдия дотича и попита Нами дали е добре. Аз се тръшках отстрани с надеждата да не дадат на Миси червен картон. Но съдията вдигна жълт и отсъди дуспа за отбора на Нами. Сега оставаше да решат кой ще я бие...
(извиняваме се ако не се справяме добре със описването на мача но не съм много на ти с него )

( абе да ти кажа си мн по наясно от мен )

В крайна сметка проблема с дуспата се разреши и аз застанах на посоченото ми от съдията място готова да бия дуспата.
Серените стоеше срещу мен и гледаше настървено топката, готова да я хване. Засилих се като се целех в десния ъгъл но в последния миг реших че лявият е по-примамлив и ритнах топката към него.
и... ГОЛ!!!!!!!
Трибуните избухнаха в овации, но се чуваше и освирквания... хмм, предполагам че дори и при такива мачове всеки отбор си има феновете.
Мача ни завърши 1:1, добър резултат. Пак бива. Пък и определено беше забавно!
В края на мача всички играчи се събрахме да си стиснем ръзете и да се поздравим за резултата а овациите ехтяха по стадиона.
"Добър мач, момичета" усмихна ни се някакво момче, явно капитана на момчешкия отбор в който бяха Шики и Дийн.
Симпатично момче.

"И още как!" засмя се Итазура
"Какво ще кажете за един приятелски мач някой път" продължи капитана, който очевидно се сваляше на мойта съотборничка
"Може, може" ухилих му се аз

Скоро всички се бяхме разотишли и в момента с Широтсуки бяхме в апартамента си.
"Влизам да се изкъпя!" казах й и се вмъкнах бързо в панята а когато аз приключих дойде ред на Сора. Трябва да съм чистичка, все пак утре ни е първият учебен ден!

На сутринта едвам станах... май трябваше вчера да изпия няколко аспирина... имам ужасна мускулна треска, но топлият душ малко пооправи нещата а след като се и пораздвижих малко вече се чувствах страхотно.
Широтсуки май имаше часове по-късно днес... блазя й.
Приготвих си чантата и я ментах на рамо. Слязох в Закусвалнята, хапнах и заедно със Сора се запътихме през парка директно към Академията.
Днес за първи път щях да влизам в самия замък. Изглеждаше огромен.... и такъв си беше.
Сорано през цялото време не се отделяше от мен. По време на самите часове стоеше и ме чакаше пред класната стая.
Гадното беше че в часа по история се паднах да седя до Дийн... не че ми беше много неприятно да седя до него... но се стараех да не му обръщам особено внимание.
Но как да не му обръщаш внимание след като той през цялото време седеше и се хилеше до мен "Стига си се хилил!" изсъсках му аз "Разсейваш ме така!"
"Нима съм чак толкова привлекателен че мога да те разсея просто като си седя тук?" прошепна ми той с копринения си глас
"Отвратителен си!" отвърнахму аз "И изобщо не си чак толкова привлекателен за колкото се мислиш!"
"О така ли?" засмя се той и прокара ръка по дължината на вратът ми карайки ме да изтръпна цялата "Тогава защо реаргираш така, когато те докосна?"
"Защото ръцете ти са студени" излъгах го аз.
Добре че беше звънецът за да имам причина да се измъкна възможно най- бързо.

Станах към 7:30 сутринта очертаваше се напрегнат ден защото беше първият ни учебен ден. Чудех се как ли ще мине вчера преди футбола бях взела програматта за седмицата и сега трябваше да бързам за първият си час древни езици за начинаещи. Бявх нова в тази област но ми харесваше да изучавам древните култури на египтяните или ба инките знаех много за тях.... Изкъпах се за 10 мин и на бегом се облякох избрах по студен но въпреки това светъл цвят светлосиня блуза и дънки 7/8 сложих си големите кръгли обици и вързах косата си на ниска опашка и я прехвърлих от едната страна на врата си взех си чантата и я метнах през рамо като набутах няколко учебника в нея и тръгнах на бегом към сградата на Академията не обърнах голямо внимание на входа въпреки че смятах че е величествен, претичах през двора и влязох точно когато биеше втория звънец за влизане. Първо че закъснявах пък и след известно лутане едва намерих кабинета. Почуках и влязох учителката ми направи забележка за закъснението а аз се изчервих до корените на косата си, но бързо седнах на единственото свободно място на първата редица първия чин.

След крайно интересния първи час останах при учителката за да взема допълнителна литература, говорихме си 5 мин докато не осъзнах че отново ще закъснея за час, но се сетих че на мястото на втория ми час има дупка, затова пък забързах към салона бяха вкарали курсове по фехтофка затова реших да се запиша прибрах учебника но за доп литераттра нямаше място затова се забързах по коридора към салона...тъкмо минавах през поредния завой когато....

Тичах по коридоа като се стараех да се отдалеча от Дийн възможно най-бързо. Сърцето ми биеше по начин, който не ми харесваше... `Проклет да е!` кълнях го вътрешно, изплашена от обърканите си чурства. `Няма да си позволя да се влюбя в тоя идиот!`
Изведнъж обаче нещо се сблъска в мен и ме повали на земята "Какво подяволите!?" възкликнах аз но видях че е Ши-чан и се поуспокоих малко "Ши-чан!"

...блъснах се в някого та дори не забелязах кой защото се наведох да си събирам книгите от земята и не бях чула имато си и започнах прес това време да се извинявам разпалено "Съжалявам съжалявам много съжалявам...." а когато се изправих видях че е Нами "Нами!!! казах и я прегърнах как си? как ти минава деня? добре ли прекара в първия час? на мен ми беше много интересно а при теб...." залях я с въпроси в момента в който видях че е тя

"ъъъ момент..." казах и се замислих "... добре съм; за момента деня ми не е от най-сполучливите; първия час пеше пълен ужас и нищо не можах да разбера от него понеже бях с Дийн и той само ме разсейваше и ме дразнеше...." отговорих най-накрая на всичките й въпроси и се усмихнах кисело "Накъде си се разбързала толкова?"

"Ол...." изразих съжаление към Нами "поне забеляза ли какъв беше часът ти?"попитах аз шеговито и се изхихикам "а на въпросът тиотивам да се запиша на курса по фехтовка който го откриват и затова бързах за да може да се пробвам колкото се може по бързо сега имам дупка в часовете явно половината сега имат ччасове а другата половина имат 'дуупка' "

"Може ли да дойда с теб? Аз съм от онази половина с `дупката`" казах а сора захапа горната ми дреха и сякаш с лекота ме изправи на крака "Благодаря миличка!" усмихнах й се и я гушнах

"Може разбира се!!!" казах с усмивка "А и Сора е тук моята Серенити пи нали знаеш колко спят котките" казах "Хайде...." подканих ги аз и се запътих към салона

Усмихнах се и глъгнах след Широтсуки. Скоро се оказахме пред вратите на салона. изглеждаше огромен....

Видях как Нами гледа салона с известно страхопоочитание е как не та той беше три или поне 10 пъти ако не и по голям от обикновенните салони направо ахнах като го видях "Леле..." видях учителя по физическо който беше извънредно мусколест и се перчеше пред останалите момчета докатоим предлагаше тежести вместо някакъв друг спорт. Видях също че имаше малобройна бройка от момичета които се редяха за фехтофка "Надявам се да имаме подходящи съперници" казах весело на Нами

"Няма страшно!" усмихнах й се "Аз не съм спец, но поне ставам за противник"
Огледах се наоколо `Добре, няма следа от досадни вредители.`
"я виж кой бил тук" чух някой да казва зад нас, но ме беше страх да се обърна, знаех перфектно кой стои зад нас...
"Дийн." казах без дори и да се обръщам
"И какво правят едни момичета като вас тук?" надуто ни попита той "Това не е фризьорския салон."
"Я да мълчиш!" отядох му се аз