Драконовата Академия

"Чудя се как не си успяла та те вунят!" изсумтя Серенити а аз се разсмях "Серенити те миришат различно на различните видове гоблините ловят и ядат котки като теб а крилата ти са за техни трофеи затова инстинкта ти е да ги мразиш и надушваш от далеч. "

"Пострадали няма. Което е хубаво и обещавам че ще ви викна да помагате ако някой път отново се появи подобен проблем" заках и се усмихнах на Ши-чан "Нали така?" попитах я

"А няма пострадали само леки поражения махнах шалчето което бях сложила на врата си имаше отпечатъци от малки кльощави пръсти. Опита се да ме удуши и остави следи по кожата ми ще изчезнат след ден" казах и увързах шалчето отново"
"глупав гоблин!" изсумтя отново серенити

"ама никой ли не ви се притече на помощ?" попита Мики
"Не мисля че в това е проблема" каза Сато на Широ и Серенити "Не съм аз единствената, която нищо не е надушила. Не мислите ли че ако е имало нещо нередно нямаше да ви се притекът други пазители на помощ? Не... нещо е пречело на това пазителите в академията да надушят гоблините..."
"Възможно ли е някой да е направил някаква магия?" попитах и погледнах всеки от присъстващите в очите "Не мисля че е невъзможно..."

"аз не мисля а съм сигурна че е имало някаква бариера около нас... беше трудно даже да се свържа и със дракна ми мислено в прочем тя инаги се запилява на някъде" намръщих се аз

"Мен ако питате си е напълно възможно да се направи подобна матия... пък и вълците имаме много добър нюх." каза Сора
"Подобна магия е много лесна" обади се Лиош и кацна на рамото ми
"Е, да ама за да запуши носовете на толкова много пазители... не трябва ли доста енергия за подобно нещо?" попитах аз

"Единствения способен да направи такава обширна магия е директора заедно с учителския колектив..." прошепнах но достатъчно силно за да ме чуят останалите

"Всеки магьосник с ниво над 5то може да се справи с подобно нещо." каза Мики "Нали знаете, че нивата на магьосничество са 10. Много просто би било за някой над 5то ниво да направи такава магия..."
"Но нали колкото е по-високо нивото, толкова по-малко са хората, които го владеят. Учителите ни са с 6-7мо ниво... Директора ни е с 10.. но с него едва ли има някой, който може да се мери." Сато се замисли и леко поклати глава "ако директора бе усетил магията обаче, не трябваше ли да отреаргира бързо, да я махме и да изпрати отряд, който да ви помогне..."
"Възможно ли е директора нарочно да не е изпратил никой?" попитах леко озадачена

"Мен ако питате и двете сте прави" казах замислено "наистина не е нужно много високо ниво, но имайки предвид размерите на академията и парковете й бих казала, че наистина трябва огромно количество енергия..."

"Мамка му..." изругах
"Наистина стана много объркано..." изпъшка сестра ми "Но ще се оправят нещата спокойно! Директора на би позволил някой от учиниците му да пострада."
"Съгласна съм" кимна Сато
"Но това не ни пречи да се оборудваме за тежки условия!" възкликнах "Нека влизаме в работилницата и да вземеме най-доброто оръжие за всяка от нас, а може и по няколко."

"Възможно е чувала съм че за всяка партида нови ученици е правено някакво изпитание за да се проверят способностите им в нажежено положение после всичко се потулвало затова може би има само слухове за тези неща" каза Серенити
"да може би е искал така а вие понеже сте били заети със пакостите не сте успяли да влезете в експеримента. А нещо странно случвало ли ви се е докато траеше нашата битка като учителите всячески да се опитат да ви изтикат по някаква причина извън даскало?"

"Съгласна" кимнах "После отиваме при учителите ни за да им сложат защитни магий или ако имаме повече увереност в способностите си, може и ние да си сложим магийте...макар че малксо ме съмнява до колко добре съм усвоила магията, все пак сме тук от няма и 3 седмици..."
"Да, тук сме от няма и толкова време и вече ни нападат гоблини!" изръмжа Сора
"Абе яяя! Оборудваме се като за световна война и това си е!" засмя се Лиош "И се заклевам в гащите на баба ми, че ако видя още един гоблин тази седмица ще му отръфам задника!"
избухнах в бурен смях при последната изцепка на Лиош "абе душа! Ако видиме Гоблин надали ще доживее достатъчно дълго за да можеш да му отръфаш задника"

Засмях се на думите на Лиош и после отвърнах на Широ "Не... ние бяхме заети да гониме момчетата, защото бяха решили че ще бъде забавно ако ни сипят боя за коса в шампоаните... искаха да ни направят с розави коси..." потръпнах при мисълтга за това
"Аз лично нямах нищо против да бъда с розава коса...." обади се свенливо сестра ми
"Да бе!4 викнах аз и стиснах ръце в юмруци "Ако ги видя тия двамата още веднъж ще им откъсна главите! И горните и долните!"

"Това ще да боли" засмях се аз и влязох в оръжейната "Да ме викнете да гледам котаго решите да действате"
"Как само ще гледаш бе!" засмя се Лиош "Аз искам да снимам!"
"Лиош млъкни" засмя се и Сора "Не им ли съчувстваш поне малко?"
"Те сами са си виновни!" отвърна й Лиош "кво да им съчувствам, кат те даже не могат да се измъкнат от белите, които забъркват"
Само се позахилих още малко и почнах да оглеждам рафтовете заринати от всевъзможни оръжия с всякакви размери и форма.

Кимнах на Широ да влизаме и се умъкнах в магазинчето последвана от Мики и Сато.
Рафтовете наистина бяха претъпкани от оръжия... някои нека си призная - дори не знаех и как се държат...
Но когато видях двата меча близнаци веднага се влюбих в тях а след като ги показах и на сестра ми и тя остана много очарова...
"Тях ще вземеме нали?" попитах тихо а тя само ми се усмихна и кимна "Аха, един за теб и един за мен... както винаги"
"аха" отвърнах и взех мечовете за да ги заплатя на касата.

Всички оръжия бяха с чудесна изработка, балансирани...
Проблема беше, че не знаех какво искам... харесах си един мн готин меч, две абсолютно еднакви дълги ками и нещо като ръкавици от които излизаха 40см дълги остриета....
"Иска ми се и трита да си ги взема.... с меча ще мога да боравя и с камите, но ръкохватките са ми мн интересни...."
"Вземи си ги" простичко ми каза Сора "С времето може и да се научиш да боравиш с тях, пък и ще изненадаш доста противника, защото рядко се срещат хора, които да боравят с нещо по-различно от типичните оръжия. Няма да знаят как да отреаргират, особено ако създадеш свой собствен стил на бой."
Тенсай-теки подаде муцунка от джоба ми и показа няколко пъти езичето си навън за да вкуси въздуха. Погледна ме мен, погледна ръкохватките и пак си се прибра
"Мен ако питаш и той иска да ги вземеш" засмя се Лиош
"ОК, ОК взимам ги" засмях се но въпреки това взех и меча и камите "Надявам се само парите да ми стигнат..."

Аз не разгледах рафтовете защото имах точно предвид какво искам и само подадох един лист с нарисувани оръжията но не о подадох на продавача а на чиракът му "Извинете колко ще струва направата на това" всичко на листа беше подробно описано от какво да са направени оръжията с каква украса да са подадох една кесия с червени и лилави камъни
"Ооо много редки камъни защитни образували се в пещерите на буреносните дракони от честите им смени на настроението доста са редки, рроводници на магия останалото сигурно го знаете щом изисквате да се поставят на оръжията ви. А оръжията са ооо тризъби кинжали много малко хора умеят да боравят с подобнни оръжия тръде дълги за кинжали и доста по къси от мечове и катани. Трябва да умеете доста добре да боравите с тях..."
"Не се безпокойте за мен аз ще ги увладея вие само ги направете" казах с усмивка
"добре запоядайте междувременно изберете от другите оръжия..." И той отвори едно по скрито чекмедже "тези ками са за ценители а вие определено сте такава щом искате такива скъпи уръжия. А как ще ги заплатите?" попита аз не му обърнах много внимание а се загледах в камите и се обърнах към момичетата "момичета имате ли достатъчно пари за да платите?"

"Ако не ти достигат ние ще ти дадем" усмихна се Мики
"Честно казано, щеше да си мн богата ако беше отрязала и запазила ушите на гоблините. Доста пари щеше да вземеш за тях на черния пазар." казах аз

"Абе ще се оправим някак си" заках на Ши-чан и На близначките "И аз чух за черния пазар.. исках да отрежа няколко, но драконите почистиха преди дори да успея да се доближа до гадините..."

"А кой е казал че аз не съм го направила!" казах и се захилих като откачих по една кесиика от колата си и я подадох на всеки само за близначките имаше една и за двете "главата на главатаря струваше доста за главните котки от съвета" обади се Серенити и се подсмихна "тези кесиики са подарък" каза тя "така може да платите всичко което ви е нужно"

"Широ, откъде ги изкопа тия камъни бе? Доста рядко се срещат..." казах и почнах доста заинтересувано да оглеждам камъните "Може и ние да си сложиме по един-два на мечовете ако ни кажеш откъде да си намериме"
Погледнах ококорено Широ, когато ми подаде кесията а Мики каза "Ши-чан много сме благодарни, но не бихме могли да приемем нещо подобно..."
"Гледай си работата!" възкликнах и гушнах радостно кесията "аз мога!"
"алекс!" скара ми се сестра ми но аз не й обърнах особено внимание

"В кесиите ви има по три такива за всяка само че са друг род тези си ги избрах аз сама казах ви че съвета на котките се отплаща добре за главата на един доста известен гоблин. Нами ти не се ли учуди къде изчезна Серенити по едно време от битката..." аз се захилих отново "Да откъснах главата на оня подлизурко и замалко да повърна докато я занеса при старейшините от рода ми бла смърдеше ужасно но пък струваше скъпо!" каза самодоволно тя

"Ши-чан, не мога така" казах и огледах камъните в торбичката "Доста парички... но все пак не мога!"

"но все пак не върви ние да ви вземеме парите, които сте изкарали с толкова труд!" каза сестра ми и изкубна кесийката от ръцете ми а аз щях да се разплача "Вземи и знай че сме много благодарни за подаръка, но не бихме могле да приемем нещо толкова ценно - тези камъни наистина са рядкост"
"Говори си ти - аз мога да ги приема!" възкликнах и посегнах да си взема обратно кесийката, но тя успя да я опази

"О я стига рискува живота си в тази битка и накрая да не намажеш от нея. А пък Алекс и Мики няма защо да се притеснявате защото има такива и за Хикару и Каору подарък са затова че оживях пък и трябваше да излезе все нещо от тази битка освен да се утрепа. Тези за подарък за приятелите ми и не приемам отказ така или иначе ще ме заподозрат ако ги прибера всички в мен. Задръжте ги!"
"да иначе нямаше да си струва това което преживях докато носех главата му към съвета блаааа още чувствам мириса" Серенити потръпна при спомена "тая мижитурка си го заслужаваше веднъж да излезе нещо добро от крадец гоблин!"