Драконовата Академия

"Ами... няма проблем. Бяхме излязли да потренираме понеже ни беше скучно, но не ни се занимаваше с тренировки и аз седнах край едно дърво да попея и той се появи и поговорихме малко... много е досаден... и после тръгнах да си ходя и той...той... сещаш се" заобяснявах се аз като с всеки изминал миг ме фащаше все повече яд "Само да го видя тоя и ще го сритам!"

Изръмжах раздразнено и отворих вратата на библиотеката. Беше почти празно и аз се тръшнах на първото срещнато канапе "Иначе като изключим това как вървят нещата при теб?"
Мики отиде първо да си вземе една книга и после се настани на съседния стол "Нами.... ако имаш проблеми с това момче... можеш да разчиташ на нас. ние ще ти помогнем с каквото можем"
"Като например го убием... бавно и мъчително...." прибавих аз и се ухилих злобно

тъкмо влизах в библиотеката и видях нами с някакво момиче и се запътих натам''хей здравейте какво правите тук''

"Като тръгнете да го убивате ме викнете и мен за да помагам" изръмжа вълчицата ми а аз се засмях "Иронията на нещата е че тоя идиот се целуваше доста добре...."
Устата на Лиош зейна и той изпищя "Ти луда ли си бе! Тоя изрод! Ще ти изкълвя очите ако се влюбиш в него!!!"
"Спокойно, спокойно, няма" "О, здрасти Аюми!" поздравих аз приятелката си "Това тук са Алекс и Мики"

"Здравей, здрасти" поздравихме с Мики а аз продължих "Нами изневерява на Дийн и ние се чудиме как да я убиеме по-мъчително! Това правиме! Искаш ли да помагаш?"

"Хей! Не му изневерявам! Ние с него да не сме си гаджета та да му изневерявам!"

"Как да не му изневеряваш!?" креснах а Мики само се усмихна извинително на двете момичета пред нас и се зачете в книгата си
"Естествено че му изневеряваш! Момчето си те харесва а ти се целуваш с некъф тип едва ли не под носът му!"

''Чакайте,чакайте какво се е случило''зачудих се май не само аз съм имала интересна седмица помислих си.''Е разказвайте''обърнах се и се сетих''помеждъдругото за тези коити не знаят аз съм Аюми''

"Първо като толкова си ме харесва защо постоянно ме отбягва и второ - не аз се целувах с оня а той целуна мен! Има разлека!" креснах в отговор.
Добре че нямаше никой в библиотеката, че сигурно щяха да ни се скарат и да ни накажат....

''хех,някой ще ми обясни ли''

Сестра ми вдигна поглед от книгата и отговори на Аюми, докато аз се зъбех на Нами
"Приятно ми е да се запознаем, Аюми. Ми... накратко - заварихме Нами да се целува с някакво момче навън. Сега сестра ми е решила, че тя изневерява на Дийн... но трябва да призная че момчето изглеждаше доста добре.... макар и малко страшничко. Пък и Нами твърди, че се целувало добре..."
"И ТИ ЛИ БЕ, МИКИ!!!" креснах "КАКВО ТИ СТАВА! ПРИНЦИПНО СИ ВСЕ НА ПОЯ СТРАНА!!!...... но ако трябва да си го призная и на мен ми хареса онзи тип... "

"Хей! Как смееш да ми крещиш така след като и ти си си го харесала!" креснах на Алекс и се засмях "Много си зле!"

"Ще видиш ти колко съм зле като те побарам!" писнах и скочих върху Нами като почнах да разрошвам безразборно косата й

''какво ти и Дийн от кога сте гаджета че момичето твърди че си му изневерила,не че се учудвам ,ма защто не си ми казала''озадачих се аз

"Киаааааа!!!!" писнах на свой ред и почнах да се боричкам с Алекс

"По-бетер са и от деца..."
"Не, Лиош... по-бетер са и от теб..." изскимтя Сора и легна на земята

Спрях за момент да се боричкам с Алекс и се обърнах към Аюми "Честно казано с Дийн не сме си гаджета. Тоя трътльо ме отбягва откакто се върнахме от битката с проклетите гоблини а пък момчето за което става на въпрос го срещнах едва днеска и то просто реши че аз съм неустоима"
"Момчето се казваше Никура Кайто" припомни ми отегчено Сора

"Тая фамилия ми е позната...." каза Сато "Само не мога да се сетя откъде."
"Не ме интересува кой е, но не може и да стъпи на малкото пръстче на Дийн" казах и оставих Нами на мира
"Съгласна съм, но ми е интересно защо Дийн отбягва Нами" каза Мики

''ъм,не знам,не разбирам и не се бъркам.Помеждудругото...''обърнах се към Нами по-добре беше да разбере от мен''Айдоу ме целуна''замълчах за миг''иии не ми се вярва дийн да те избягва защото те търсеше отвън преди малко,казах му че не знам куде си''

"Откъде да знам какви ги мисли тоя идиот!" креснах възмутено преди да чуя Аюми "... честито за Айдоу, но за Дийн не ме интересува! Нека си троши главата"

"Ина ли вероятност да е видял Нами с Никура-сан?" попита малко притеснено Мики
Тактично си замълчах "Възможно е... макар и малко вероятно"

''ама ... ох се тая аз няма да се бъркам''отказах се да се боря с нея,беше безмислено

обърнах се към момичето в думите и имаше доза смисъл''дам,може и така да е''казах просто и кимнах с глава''е нами няма ли да го потърсиш за да разбереш за какво те търси''

Оставих тези неща без коментар и отидох д гледам през прозореца, без обаче да го отварям. Но не можех да мълча... чувствах се ужасно.
Ами ако наистин ни бе видял... Не, не , не! Между мен и Дийн нямаше нищо!
"дори и да ни е видял... ннадали има някакво значение" казах тихо но достатъчно силно за да ме чуят "Той ме отбягваше толкова време... нямам намерение да ходя по петите му и да му се моля."

Помислих малко над зазадения от Аюми въпрос "ако му трябвам чак толкова той ще ме намери...."

"Сато, отиди да намериш Дийн и го домъкни тук ако трябва и насила! Са ще им разкатая фамилийте и на двамата!" викнах аз.
"Алекс не е наша работа да се бъркаме в чуждите отношения...." опита се да ме успокои Мики, но ефект - никакъв.

отвън се чу страшен шум''е Нами мисля че човека е решил даобърне света ма да те намери''ухилих се аз

''и ако някой се наеме да го търси за да го доведе ще му помагам''