Драконовата Академия

''Мхм това е добър въпрос къде подяволите са другите ученици''замислих се и аз нямаше логика да не са ни видяли но можеше ли да им се е случило нещо или просто бяха решили да гледат отстрани и да не се мешат за по-безопасно товеа трябваше да се провери''Хей Нами ще изтичам набързо до академията да проверя нещета там надявам се да се върна бързо но ако нещо се обърка повикай ме и ще се върна веднага''казахи отпраших

Качих се на гърбът на Сора и тя с лекота скочи на скалата. "наистина се вижда малко по-добре" изцвърка Лиош "са ще се гледа яко меле!"

"ОК!" подвикнах след Аюми но се съмнявах дали ме е чула "И са кво? Седиме и зяпаме?"
А през това време драконите се подготвяха за атака.... или поне на мен така ми се струваше понеже цялото тяло на Лоренс бе придобило леко червен отблясък а крилата му бяха по-кървави от преди. Дракона отвори широката си паст и избълва върновна вихрушка от пламъци
"Напомни ми никога да не заставам на пътя на дракон..." потрепна Лиош
Зяпах изумена и с отворена уста "Бах.... и аз не искам да ги разярявам.... не ми се мре рано."

"Хихихи... хахаха... ще... видим...хах... тая работа....хихи..." продължи да се смее като едва изговаряше думите Айо после каза "да сритаме малко гоблински задници... аз съм със енергия ако някой иска да се включва да заповяда"
"аз съм с въздух Лоренс можеш да се включиш ако желаеш но не обсебвай напълно моята магия" каза сериозно Анви и започна да върти пръста си всякаш си играе с нещо на него а пред нея се появи една огромна вихрушка но тя остана на място

-----------------------------------

На скалата се разрази силен вятър и аз легнах за да не изхвърча от нея "вълнуващоо е не бих го пропуснала...." прошепнах на себее си и се втренчих напред

Бързах колкото мажах но и силите вече не ми гостигаха в край на сметка за 10 мин бях стигнала до академията и там всичко беше спокойно сякаш наистина никои не виждаше какво се случва в гората ''Подяволите нямам време сега да се разправям с глупости''мислех си.Трябваше да се върна бързо макар че се съмнявах 4е нещо може да се обърка.Единствения проблем беше драконите да не се избият помежду си

''Всичко в академията е наред''казах като се приблицавах кум другите ''само не разбирам как...''и замлъкнах защото видях драконите и внушителните им сили .Моя собствен дракон който се предполагаше 4е познавам се движеше грациозно и бързо като съвършенния непознат а атаките които ползваше бяха не по малко внушителни.Затова пък този на Айдоу не беше особено грациозен но атаките му имаха разрушителен ефек.С общите усилия на драконите вече се виждаше края на битката

След като Лоренс се напрегна и пусна мощния си огън Анвийна пусна в действие три вихрушки които се виеха око огъня подсилваха го и също така помитаха всичко по пътя си една от вихрушките се отдели и се свърза със синьото електричество на Айо после изведнъж изчезна а на мястото на вятъра от тази вихрушка се появи лека ниска мъгла която се издигаше синя над гоблините Айо пусна лека светкавица в центъра на мъглата и водните прашинки проводиха така бързо електричеството че гоблините дори не разбраха кога са били повалени. От време на време се чуваха възгласи от Айо а през няколко секунди Лоренс напрягаше дробовете си и избълваше мощни снаряди

----------------------------------------------
Шики се беше качил при нас и беше залегнал ниско до мен "Драконите ни се разбират доста по добре от самите нас..." казах аз с обнадеждаваща усмивка а от него се чу само едно "ШАНС!" и сви рамене безразлично 'божееее колко мразя това ШАНС винаги съм го мразела!' вътрешно кипях и едва се сдържах да нне го ударя през врата а после да му се изплезя

Част от пламъците на Лоренс се смесиха с вихрушката на Дракона на Ши-чан и се заформи нещо като огнена вихрушка
"Яко...." казахме с Лиош едновременно а после се спогледахме и се ухилихме
на площадката на която бяхме стана доста топло а силния горещ въздух хич не оправяше нещата....
Сора размаха леко с опашка и въздухът сякаш се поохлади.
"Май Сора намери стихията си" намигна ми Дийн
"Какво?" попитах аз неразбиращо
"Нали знаеш, че всеки пазител получава допълнителна сила след като се сдобие с господар - твоята вълчица намери силата си. Не усети ли че тук стана много по прохладно от преди въпреки че пред нас се вихрят невероятно горещи пламъци?" информира ме Дийн
"Оу...." измънках и се загледах в Сора "Какви са силитети миличка? Въздуха ли контролираш?"
"Не съм сигурна" каза ми тя
"Насочи силите си към някой гоблин и ще видиме какви са" простичко каза Дийн
Сора се съсредоточи и излая силно към един гоблин, който се бе усмелил да се промъкне отстрани на драконите. Гоблинът бе блъснат от магическата енергия запратена в него и всякаш се вкамени. Секунди по-късно тялото му се напука и той се разпръсна на хиляди парченца във въздуха.
"Бих казал че това е лед." усмихна се Дийн а аз се загледах изумена в Сора

След като видях с какво изящество се справят драконите нещо в мен сякаш се взриви и аз скочих от гърбът на Сора и се провикнах "Давай наще!!! И да паднем и да бием пак ще се напием!!! Давай, давай, давай, давай, давай!!!!"
Дийн ме изгледа накриво и леко ме тупна по главата в опит да ме успокои но явно това не помогна. "Размажете гиииииииииииииии!!!!!!"

беше комедиино на моменти драконите ни се биеха а ние отстрани се правехме на мажоретки чуваше се все от тук оттам ''давай'' ''хаиде сритай му задника'',''само така'',''браво'' и прочие а аз ши и нами подскачахме в кръг докато мъжкото съсловие се чудеше от къде черпим тая сила откъм гърбовете ни

Последната атака беше обща в един снаряд беше изтреляна магия обединяваща огън, вода, енергия, въздух и нещо което не можах да разбера и което се излъчваше от дракона на Айдоу. След като сларяда удари въздуха сред врага, той (снаряда тоест) избухна в ярка светлина която премина за секунда а от това се беше образувало нещо прекрасно всички трупове бях изчезналитам където земята се беше вдлъбнала се бяха образували езера с малки кристалчета по тях и навсякъде подухваше лек топъл бриз смесен с сини дребни като брукат прашинки.

''Победихме...победихме '' крещях аз .''Да победихме ''чух Айдоу зад мен обърнах се и му скочих на врата вследствие от което той загуби равновесие и двамата се строполихме долу и започнахме да се смеем

"Бах! Бах! Бах! Беше велико, жестоко, невероятно, космическо!!!" Крещях аз радостно и подскачах на място "Лоренс се справи чудесно! Трябва да се гордееш много с него!" подвикнах на Дийн и в изблик на радост го гушнах "ама и другите бяха велики!! Всички заслужават много почести!!! Ама и ние добре се справихме - щом успяхме да оцелеем!!! Супер! Супер! Супер!!!"
Не ме интересуваше дали другите ще ме помислят за луда или не - радостта ми бе по-голяма от всичко!!!!
Но не бе достатъчно голяма да ме защити от огромните челюсти дет се щракнаха до мен - или по-точно на сантими от главата ми и ме накараха да се закова на място. Зяпнах стреснато Лоренс а Сора се хвърли пред мен и изръмжа гърлено оголвайки зъби
"Кажи още нещо за мен и ще те убия!" изсъска дракона
"ама аз те хвалех..." едвам мецнах аз
"Не ме интересува."
Сора продължаваше да ръмжи насреща му и той я изгледа кръвнишки "Дръж тъпата си господарка настрани от нас, иначе не гарантирам за безопасността й. Следващият път няма да си правя труда да спасявам някакви мижави слабаци като вас, вие сте нищо повече от едни безполезни дришльовци - бълхи!"
Гледах смаяно и не можех да кажа нито дума, слрожих ръка на рамото на Сора и кимнах лекичко в знак че съм добре. Тя спря да ръмжи, но козината й още бе настръхнала и от позата й си личеще че е готова всеки момент да скочи на бой макар и пред себе си да имаше огромен дракон. Погледнах към Дийн за подкрепа, но той си мълчеше и по нищо не издаваше че това което бе казал дракона му го притеснява по някакъв начин.
Приближих се към ухото на Сора и прошепнах "Да си вървим..." качих се на гърбът й и тя се обърна да си върви.

Гледах захласната резултата от последната атака и прошепнах победихме Шики стана изтупа се и ми подаде ръка "че ти какво очакваше!?" попита твърде саркастично с повдигната вежда хванах ръката му и го дръпнах малко по силно той залитна и аз се изправих като го подпрях леко реших да си поиграя малко с него стига с това само той да се гаври с чувствата ми Око за око! пък и не бях на максимата со кротсе со благо! приближих устните си до ухото му и видях че от топлия ми дъх настръхна подтиснах предателското изкикотване и прошепнах "очаквах точно това..." после се отделих от нео и махнах на отлитащата вече Анвийна

Добре де, какво му стана на този идиот.... какво толкова направих или казах?
Стоях клюмнала върху гърбът на вълчицата ми, докато тя си проправяше път към Академията. Чувах как с Лиош обсъждаха нещо, но не ми се искаше да ги слушам..... Но от тона на Сора ясно се личеше че е доста сърдита....
Не ме интересуваше и какво ще кажат другите... в момента не ми беше до тях. Исках да се прибера.
но защо по дяволите се чувствах толкова.... толкова.... толкова обидена и огорчена. Защо се чувствах някак предадена?
Сора се изкачи по стълбите на Академията и се вмъкна вътре. Първо се отбихме през Столовата за да си вземеме малко хапване... е добре де, не беше малко но все пак. Аз имах намерение да се натъпча със сладко и огромно количество чипсове, сокове и други подобни глупости. Изкъпахме се и се нанесохме всеки на любимите си места - аз на леглото, Сора в краката ми, Лиош на рамото ми а Тенсай ке паркира в скута ми и се излегна.
"Какво му стана..." измънках и изведнъж се издразних супер яко "Да си гледа работата!!! Ние победихме! Ако не бях аз и другите да му спасиме задника са той щеше да е мъртъв! Неблагодарник нещастен! Ние жертвахме животите си за да му помогнем а той даже и едно мерси не казва!" викнах и захапах огромно парче шоколад. Животинките по стените ми се размърдаха неудобно и аз намалих малко децибелите "Мамка му.... Лиош може ли да отидеш да намалиш осветлението изморена съм и тази светлина ми вади очите."
Лиош кимна и литна за да намали осветлението. Наистина бях много изморна, но сънят не ме хващаше...... "Глупак. Тъпак. Идиот...." продължавах да мърморя докато галех и глезех дракона и пазителите си.

След малкото ми отмъщение над Шики се прибрах на гърба на Серенити. С момичетата вече бяхме в отделни апартаменти та се чудех какво ли правят сигурно вече бяха заспали дълбоко нещо което не можех да кажа за себе си беше вече 3 часа през нощта или по точно сутринта. Трите луни на небето не се виждаха от множеството облаци. Докато гледах в тавана и се заслушвах в приглушеното жужене от нощните гадинки на стената ми се чудех дали не постъпих гадно с Шики "Мо! стига вече не мога така..." при тези думи се изправих рязко в хамака, който бях захванала по краищата за стената и бях направила някои удобства като въжетата бях направила меки като дюшек. Докато се вайках. Серенити промърмори нещо което не разбрах "не че му е лошо" прозя се и заспа. А аз излязох на разходка

Продължавах да си мрънкам доста време, а другите гадинки из стаята ми заспаха. Даже и живите ми рисунки по стените се бяха умълчали и заспиваха.
"Не ми се спи...." избоботих и се надигнах тихо от леглото. Идеята ми беше да си взема някоя хубава книга от библиотеката... това можеше и да ми помогне да заспя.
Отворих вратата и се изнизах възможно най-безшумно, но въпреки взичките ми усилия мойте гадинки... мойто семейство, ме усетиха и надигнаха глави.
"Спокойно отивам до библиотеката, след малко се връщам" и с тези думи затворих вратата след себе си

Краката ми несъзнателно ме отведоха по пътя за библиотеката по коридорите отново срещнах пазача след като ме смъмри и подмина аз се обърнах и "Блееееее.... боже колко е дразнещ понякога..." завъртях очи и се обърнах преди той да ме види бутнах тежките стени на библиотеката и започнах безшумно да разглеждам лавиците без особенно внимание

"Ши-чан!" подвикнах тихо за да привлека вниманието на приятелката си след като я заварих в библиотеката "Ко правиш тук? Не ти се спи ли?"

"Сумнамбулствам!" изкикотих се "не мога да заспя ужасно е а виждам че ти също. А поради каква причина не можеш да заспиш да позная от три пъти?" попитах с ирония "ти също можеш да познаеш то май за едно и също само че в лицето на различни гадини " въздъхнах и прокарах пръст по старите книги

"Мдам... то да ти писне от идиотщини." намусих се и после се ухилих "Иначе пък не можеме и без тях - става мн скучно "
Загледах се в лавиците с книги и си харесах няколко томчета с добри размери тип `мога да те убия ако ме метнат по теб`
"Как се чувстваш тук? На мен ми е малко странно, но иначе съм много щастлива - винаги съм си мечтала за нещо такова"

"Не знам още не мога да се ориентирам но като цяло е супер" казах въздъхнах и взех две книги една със заклинания и една за бойни техники ами аз ще тръгвам. До утре може би!" вдигнах ръка за чао и се затичах към апартамента си

Загледах се как приятелката ми затвори вратата след себе си и се усмихнах. Малко кисела усмивка, но усмивка въпреки всичко....
Днес не ми беше ден... изобщо не ми беше ден...
Пък и не ми се спеше още а полунощ беше отдавна минала....
"Ако продължавам така ще дочакам изгрева..."
Пък и какво толкова ако дочаках изгрева?... Утре... Днес, и без това нямах часове. Но ще трябва да се отбия до директора. Има доста неща, които искам да го питам....
Живота тук няма да е толкова лесен колкото си мислех.
Взех по няколко книги от рафтовете и седнах на едно бюро "Ще ми трябва и оръжие... мамка му! Колко живота отнех днес!?! Всички имаме равно право да живееме на този свят, независимо от расовите ни различия... защо бе нужно цялото това клане днес...."
"Живота е такъв - някои живеят, други умират... така е написано в Книгата на живота, нямаме друг избор освен да следваме нейните правила."
Гласът идваше от някъде, но когато се огледах нямаше никой "Кой е?" попитах и продължих да си се оглеждам, но безуспеш6но
" Един от многото вечни жители на този замък..." простена гласът и изведнъж от един от рафтовете излезе момче.... гледах го ококорено и явно страхът е бил изписан на лицето ми "Страхуваш ли се от мен?" попита момчето и се усмихна
"Как успя да минеш през рафтовете...."
"Нищо ново за един призрак" горчиво се усмихна събеседникът ми и ме приближи
"Призрак?"
"Ти какво? Не си ли чувала за Каспър?" засмя се той и седна... във въздуха....бах.
Разтърсих глава за да прочистя мислите си и зададох първият въпрос, който ми дойде на ум "Как се казваш?" ... класика, но все пак е един вид начало на някакъв разговор...
"Николас Кристофър Балзак де Нютон. Но може да ми викаш Николас"
"Ъъъъъ...Оки, щото по смъртно нямаше да мога да запомня цялото ти име" засмях се аз "Много съм зле с имената. Цяло чудо е че знам своето. Междодругото аз съм Нами. Приятно ми е!"
Николас само ме изгледа и се усмихна - малка усмивчица, колкото само да приповдигне крайчетата на устните си, но все пак усмивка. "И какво търси едно момиче като теб тук в библиотеката толкова късно през нощта?"
"Честно казано денят беше доста дълъг и изтощителен, но не ми се спи... май съм попрекалила с адреналина..."
"Ха. И какво толкова прави че да прекалиш с адреналина?"
Ухилих се злобарски и съвсем невинно казах "О, нищо особено, просто с приятелите ми решихме за разнообразие да си потренираме уменията върху група гоблини, нищо особено, пък и те не бяха много - само около 100 - 150 а ние бяхме 5-6 човека и няколко пазителя... нищо особено."
"А-ха" провлачи призракът. "Мисля, че бих искал да чуя тази история малко по-подробно."
"Искаш да чуеш моята скучна историйка?" продължих да си се смия аз "ОК ще ти разкажа подробностите"
Накрая разказах историйката и когато приключвах вече небето бе започнало да изсветлява.
"Имали сте късмет че Дийн, Шики и Айдоу са били с вас."
"Познаваш ли ги?"
"Цялото даскало ги знае. Доста са известни със способностите си."
Намръщих се и се зазяпах навън през прозореца "Дрън, дрън та пляс! И кво като са добри има и по-добри от тях! Пък и това тяхно самочувствие е отвратително! Мислят се за много велики!"
"И това ли е мнението ти за мен?" Малко ми трябваше да падна от бюрото, когато чух гласът на Дийн точно зад мен "Здрасти Ник. Как си?" продсължи новопоявилият се дразнител като ми обърна гръб
Вдигнах книгите, които бяха паднали на земята и изгледах кръвнишки Дийн а на Николас му махнах и весело казах "Чао"
Излязох от библиотеката без дори да поглеждам назад.

Дните в Академията си минаваха бавно но славно. С мики си учехме уроците, но покрай Хикару и Каору нямахме много успех в това да сме сериозни и постоянно се забърквахме в какви ли не баркотий...
Гадовете му с гадове, веднъж решиха че ще бъде много забавно ако сложат лепило на стола на учителката по некромантика.. голяма грешка... с Мики тъкмо се опитвахме да махнеме лепилото, когато се появи даскалката и реши че ние го слагаме. Искаше ми се да избия тия двама изкуфелници! Даже не си и признаха та трябваше ние със сестра ми да отнесеме пердаха....
Идеята им да сипят разхлабително в захарниците също не беше лоша ама после стана диво и щастливо... особено след като всички разбрахме че директора обичал чая си с повечко захар....
Абе мани! Накрая що ли само не ги закласа след като разбраха кой е сипал разхлабителното. Директора обаче се оказа много свестен и прие всичко на шега... но това не се отнася за другите даскали.
Сега баш момчетата са заети да пишат `домашни`.... ако това е домашно, то егати.... ако успеят да напишат всичко до края на живота си ще бъде добре.
Но днес с близначката ми бяхме свободни душици и лично аз имах намерение да спя до мнооооооого късно, но сестричката ми бе явно на друго мнение и реши че ще е много добра идея да ме събуди рано рано, за да сме били отишли до близкото градче. Идеше ми и нея да убия не само другите близнаци.
Но както и да е някак си успях да се дигна от леглото и да се оправя за близкия един час... е разбира се не спрях и да мрънкам "Как може да ме будиш толкова рано! Та сълнцето още не е изгряло!"
"Ставай ставай! Няма да ти позволя да си проспиш деня" засмиваше се всеки път Мики.
Е, в крайна сметка се изнизахме от стаята а Сато радостно припкаше пред нас... как може да са такива свежарки рано сутрин? Аз едвам си мъкнех краката...
"Ей, това там не е ли Нами?" възкликна Мики
Загледах се в посокато, която ми бе посочила и се усмихнах "Мдам, тя е... още един ранобудник..."
"Нами!" подвикна сестра ми и се затича към приятелката ни

Вдигнах очи от книгата която четях и видях Алекс и Мики
"Добро утро, момичета! Доста сте ранобудни!"