Драконовата Академия

"Момчетата винаги ще си останат момчета" засмях се аз "Непонятни и странни същества за нас"
Ухилих се "Искаш ли да поиграем на нещо? Времето навън е хубаво!"

"Да хайде ще ми дойде една игра с топка на която да си го искарам..." казах аз хилейки се "а може и да извикаме някой от по долния курс да играят с нас. Предлагам ние да сме капитани на отборите така ще можеме да владееме играта " усмихнах се и започнах да преобличам тениската с която бях в нещо по спортно и да вадя чисто новите си маратонки от куфара, КОЙТО МЕ БЕШЕ ДОМЪРЗЯЛО ДА ДОРАЗПОКОВАМ НАПЪЛНО :)

"Става" ухилих се в отговор "Ама какво ще играеме? Само не казвай волуйбол защото се съм най-голямата фенка на тазиигра"

"Мнееее" възроптах аз с клатене на глава "волейбола не е най-добрия начин да си изкрам яда какво ще кажеш за футбол " казах аз намигайки съзаклятнически

"Футбол... хмм... става стига да не съм вратар " засмях се аз, докато навличах спортния си екип - широки панталонки до коляното и прилепнало потниче, кремави на цвят с по две оранжеви ленти отстрани "Аз съм готова!" усмихнах се а Сора завря муцуната си в ръцете ми "Спокойно и ти ще играеш" засмях се аз

Облякох червения си екип с черни ленти и обух бялочервените си маратонки. Взех един ластик и вързах косата си в полукок като оставих крайчетата да хвърчат извън ластика като фонтанче бръкнах в куфара и извадих една спаднала топка и една автоматична помпа и за минута я напомпах и казах с усмивка "Сега вече и аз съм готова тръгваме ли?"

Със Сора изкочихме от стаята и почнахме да тичаме към асансйора... разбирасе тя спечели. "Къде съм тръгнала да се съзтезавам с теб!" запъхтяно се засмях на Сора, която радостно ми размахваше опашката си. "Хайде Ши-чан!!!" извиках аз за да може цялия етаж хубаво да ни чуе и малко да подразня момчетата "Време е за игра!!!"

За съжаление не можах да изтичам толкова бързо след сора и Нами защото трябваше да заключа стаята. Заключих стаята и извиках силна "Идвам!!!Реагирай бързо..." казах аз и хвърлих топката към Нами

Реаргирах бързо.. да.. реаргирах до толкова бързо че топката се удари в ръцете ми и рикушира директно в лицето ми
Аз не съм създадена за да се справям добре с летящите предмети... "Ох!"

"Хахаха..." като видях физиономията на Нами след като топката рикушира ме напуши смях не можех да се спра видях как на моцунката на Сора също се появи нещо много наподобяващо на кикот и ми стана още по смешно и което беше ироничното Сора се обърна и покровителствено зализа косата на Нами от лявата и страна и тя щтръкна нагоре на клечки а аз изпаднах в още по голям кикот, в същия момент дойде Серенити

"Сорааа!" засмях се аз а тя сякаш ми се ухили "Ако ти се играе на фризьор ходи да правиш прически на Ши-чан не на мен!"

"Не не си го и помисляй..."отстъпих крачка назад а Сора сякаш се усмихна погледна към Серенити и чудно защо на мен ми се стори че и кимна. Серенити беше зад мен и изненадващо ме облиза. Ако косата ми не беше щръкнала достатъчно то сега ефекта беше повече от добър в лошия смисъл. Пипнах косата си и тя седеше на пръчки, кока ми се беше преместил от тила ми отгоре на главата както джувка а косата която висеше като фонтан сега беше като водопад пред лицето "Серееенитиииииии...." изкимтях аз жално и в същото време ме напушваше смях

Избухнах в смях и гушнах Сора и Серенити "Момичета довечера ще ви дам нещо мн хубаво за хапване!"
Продължавах да си се кискам докато гледах хахавата физиономия на Широтсуки - смес от малко ядосване, истеричен смях и тотално отчаяние

" Хаха.... много смешно ......"а след кратко мълчание "добре де смешно Е!!!" казах аз и погледнах Серенити, Сора и Нами. Чудно защо отново ми се струваше че Сора се киска този път с леко скимтене но не жално а лекото хъскане на Серенити също изглеждаше като смях. Но Нами така и не каза нещо по въпроса 'Сигурно си въобразявам!!!' помислих си аз поклатих глава и върнах прическата си в що годе добър вид "Хайде банда да тръгваме" и махнах с ръка къъм асансиора

Всички изтичахме навън да се порадваме на хубавото време.
Сора много си я обичах, толкова беше умна, че понякога ме изумяваше с човешките си реакции. Но вече почвах да им свиквам, с нея беше много лесно да се общува

"а сега да си съберем екип!!!" казах аз и плеснах с ръце "Серенити ти ще си вратарка" казах аз и сложих пръст на носа и. "Остналите ще сааааа....." огледах се из цялата поляна имаше момичета четящи слушащи музика или просто излежаващи се на тревата...

Проследих погледа на Ши-чан и се ухилих. Оформих фуния с ръцете си и викнах " НА КОЙ МУ СЕ ИГРАЕ ФУТБОЛ!!!?" да речем че определено привлякох вниманието на всички...
"Имаме вече вратари!" засмях се и посочих Серенити и Сорано а хората наоколо ни гледаха тип "Спокойно безобидни са! Обаче ни трябват играчи!!"

Като чух как Нами извика направо ми стна неудобно сложих ръка така че другите да не видят "е не можа ли да извикаш по силно. трябватт ни играчи а не и резерви" казах а защото около нас се събраха прекалено много желаещи

"Неее!" казах аз като вдигнах ръка и почнах да изброявам "Трябват ни играчи и резерви, понеже аз мн обичам да ритам хората в пищяла по погрешка; трябват ни фенове, които да насърчават отборите или така наречената публика; и нека не забравяме мажоретките!" след като изброих всичко това прихнах да се смея

"Боже!!!" завъртях очи към небето "Май тогава Сора трябва да е от моя отбор да видим как ще я ритнеш по пищяла по мое мнение най много да си счупиш крака при удара" Изкикотих се аз "Е щом искаш да организираш официален мач тогава аз ще отида до игрището да организирам всичко по принцип тук няма отбор така че всичко е безплатно. Само трябва да предупредиме Дежурния по дисциплина че да не ни прекъсне а и човека от общежитието " изтичах бързо и ксерокопирах стари листовки за мачове и ги закачих на всички етажи докато Нами отиде да каже на дежурния по дисциплина. На връщане се отбих при човека от общежитията за да взема ключа от съблекалните на старото игрище. И ключа за механизма за откриването на пейките и цифрровото табло. И след по малко от 20 мин свърших цялата работа и се върнах ппри тълпата която чакаше на поляната

"Боужеее" засмях се аз леко червена "... дано поне имаме добри играчи в отбора че не ми се иска да се излагаме много много"
Загледах се в насъбралите се наоколо и попитах Широтскуки "Абе само момичета или мешано? Аз гласувам само женско"

"Момчета не ни трябват освен ако не искаш да им ритам задниците в буквалния смисъл на думата по големия стадион пък и не вярвам да се изложиме виждала съм доста куриозни случаи" казах аз и се засмях "значи само момичета..." Отидохме цялата тълпа към стадиона. Разделихме се и след малката тренировка която направихме се оказа че имало много добри играчи и в двата отбоора. Забеляззах че се събраха почти всички от нашия курс и някои от курса на съседите ни. Но не бях помислила че и те ще се появят, но след като погледнах към вратата на стадиона ги видях те също бяха решили да си правят отбор или вече си имаха и явно бяха дошли с екипите за да се изтешкарят. Но всъщност държаха торби с пуканки и семки явно бяха решили че ще погледат комедия а аз мислено се заклех че ще видят екшън. Мажоретките се бяха организирали адски бързо и бяха взели от старите екипи и бяха смесили цветовете на двата отбора тъй като щяха да подкрепят и мен и Нами...

Това щеше да е нещо готино. До сега не бях участвала в нещо такова... е, ронещяхме да си прекараме хубаво и щяхме да се изфукаме пред другите
"Момичета съберете се!" викнах към моят отбор.. моят отбор.. звучи толкова престижно "Така, не се познаваме лично, но съм се засичала с повечето от вас по коридорите. Аз съм Нами, приятно ми е да се запознаем. Представете се и се пригответе да победим! "
Момичетата ми изглеждаха много свестни, новите ни екипи стояха прекрасно на всички - прилепнали къси потничета и панталонки в оранжево и светло зелено. Какво да ви кажа, падахме си по шареното
Забелязах че Дийн беше на линия и бе облякал екипа на отбора си... мамка му стоеше му чудесно... кучка.
Изплезих му се и продължих да се занимавам с отбора като му обърнах гръб.
Момичетата ми бяха Алекс, Мики, Аяши, Итазура, Иса, Триш, Митсуки, Крис, Тара. Добра сбирщина се очертавахме
"Хайде момичета, заставайте на място и да започваме!" викнах радостно

След като видях момчетата се навих още повече за хубава игра не непременно за победа защото все пак играех срещу Нами равен щеше да ме устройва най-много. Погледнах към отбора на Нами и я видях как прави физиономия на Дийн тип . Закисках се и събрах отбора си. Бяхме облечени в също толкова тесни екипи както и отбора на Нами но цветовете на екипите ни бяха електриково жълто смесено със тъмно синьо. "Е момичета мисля че знаете името ми (някои от тях кимнаха в съгласие) но за всеки случай ще го повторя. Аз съм Широтсуки накратко Ши." останалите момичета също се представиха. Представих им също и Серенити, е те я гледаха малко странно но все пак я приеха с усмивка и не пропуснаха да я погалят зад ушите. Останалите също се представиха като Миси, Рика, Темари, Ариса, Хиса, Хиори, Мая, Юи и Йоруичи(Йо). Събрахме ръце за поздрав "Казе..." и се разположихме за игра

"Така, екипите може и да са по няс, но са доста разтегателни така че няма да имаме проблеми с движенията." казвах аз на отбора "Не се притеснявайте от публиката и от крайния резултат - играем не за да спечелим а за да се забавляваме." усмихнах се "Е, няма да е лошо и да спечелим... но това ще решим по време на играта. Така, разбрах също и че някои от вас се занимават с акробатика, това е много хубаво, предполагам че лесно ще отнемате топката така че ще сте нападатели.... или защитници.. нз както и да е."
Момичетата се засмяха "Така...." събрахме се в кръг и викнахме в хор "ЮМЕ!!!!"
"Време е за игра! Злобарски се изхилих аз и застанах срещу Ши в центъра на игрището "Как сме днес мадам!?"