Драконовата Академия

Склона беше доста скалист, но Сора се справяше по-добре от чудесто имайки се на предвид, че носеше и товар на гърбът си. Забелязахме огромната рупа зеленисти гоблини да се спускат по склона, но те не бяха толкова прецизни като вълчицата и постоянно се пързаляха и катурваха по скалите.
"Дийн е най-отпред!" каза Лиош и се издигна по-нависоко, за да може да наблюдава по-добре.
Вече и аз го виждах....
Дийн подскачаше надолу по склона на планината, прехвърляйки се от камък на камък, като се стараеше маршрутът му да не е по права линия. Не обръщаше внимание на движенията си, но въпреки това всяка стъпка беше перфектна и в идеално равновесие, защото той всякъш бе изпаднал в състояние на боен транс. Дийн се спускаше бързо и с лекота по неравната грапава пътека надолу по стръмния склон на северната част на хълмовете при Академията, маршрут, на който дори внимателни, опитни планинари биха могли да изкълчат глезен или да се спънат в пукнатина.
Спусна се надолу покрай една кална пътека, докато над главата му прелиташе едно копие. Тръгна да заобикаля една скала по пътя си, но вместотова бързо се покатери по нея, след което скочи наляво върху друг голям камък. Бърз поглед назад му показа, че гоблините се приближават по фланга му, спускайки се по по-лесен терен в опит да му пресекат пътя преди да стигне до главната пътека. Но този поглед му стигна да ни забележи и да направи знак да стоиме настрана..... Сора спра и приклекна зад една скала а аз се покатерих отгоре й за да наблюдавам по-добре.
На устните му се появи тънка усмивка, докато скачаше от втората канара обратно на земята и засилваше крачка, променяйки постепенно посоката си на запад или негово ляво.
Стигна до права пътека, спускаща се на север по склона на планината и засили темпото си до бяг, а гоблините се спускаха отстрани и го гонеха по петите.
До мен на скарала се появи едно гущерче и нямаше да му обърна внимание ако не ме бе близнало по бузата. "Какво подяволи...." замълчах и си позволих малка усмивка "Тенсай не ме плаши така! Връщай се в джоба ми, тук е опасно за малко драконче като теб, което дори няма крилца."
Тенсай-теки, дракона ми, се шмугна обратно в джоба, който бях помолила учителите да защитят с безброй магии, но преди това изсъска злобно.
Щом Дийн наближи края на пътеката, той се завъртя и описа дъга зад себе си с магическия си меч, освобождавайки непроницаемо було от тъмна пепел. Щом се завъртя изцяло, Дийн направи салто напред и завъртя крака, докато се изправяше. Прехвърли инерцията си настрани, правейки рязък завой зад една канара. Леко възклицание му издаде точното местоположение на враговете му. Той приготви меча си и щом първият гоблин прелетя край него, нанесе бърз и силен удър. яростното острие промуши ребрата на чудовището.
Гоблинът изскимтя и залитна, наклони се и се препъна и Дийн го пусна, като грабна бързо камата от колана на съществото. Изкочи бързо иззад скалата и се хвърли на колене точно през завихрената пепел.
`подяволите нищо не виждам!!!!` издразних се и се приближих още повече към ръбът на скалата снадеждата че ще успея да доловя нещо.
Не ми се наложи да чакам дълго и Дийн изкочи от пепелта с два гоблина по петите му. Ти се опитаха да го заобиколят, но Дийн бе предвидил това и когато един от гоблините се метна срещу него, той използва самата сила на чудовището срещу самото него и го остави да се наниже на меча мул Другият гоблин отстъпи назад, но бързо възвърна смелостта си и се метна срещу Дийн. Момчето метна камата, която бе в ръцете му и чоблинът лесно я парира с меча си, но това го остави открит и Дийн лесно го намуши с друга кама, която така и не видях откъде я извади.
"Добър е" чух да казва Сора
"Може и да е добър, но това няма да го спаси!" изцвърка Лиош и кацна на Скалата "Идват още и то не малко!"
"Трябва да му помогнем!" възкликнах аз
"Как ще му помогнеш като нямаш оръжие!" изръмжа ми Сора "Тава да се хвърлиш в битка без оръжие е равно на самоубийство!"
"Не можем да го оставим да се бие сам!" запротестирах аз
"Няма да се бие сам!" рязко ми отвърна вълчицата "Има си пазители - нека ги призове! Те ще му помогнат!"
"Сора не може така! Трябва да се притечеме на помощ!" скочих от скалата и погледнах вълчицата ми в небесно сините й очи
"Няма да позволя да направиш нещо толкова безрасъдно!" леко изръмжа тя "Не искам да бъдеш наранена! Излагам те на достатъчна опасност със самия факт, че още не съм те измъкнала от тук!"
"Няма да бъда наранена по никакъв начин! Нали ти си с мен..." последното изречение казах нежно и я погалих по муцунката "Моля те..."
Сора въздъхна дълбоко и се изправи на крака "Качвай се и ще видиме какво ще успееме да направим, но ако нещата станат прекалено напечени ще те грабна и ще те измъкна от тук а за Дийн да знаеш че изобщо не ми пука!"
"Обичам те! Обичам те! Обичам те!" целунах върхът на мокрият й нос и се метнах на гърбът й "Да вървим!"
Сора изскочи напред и изви воят си високо за да я чуе врагът ни.
"Атакаааааааааааааа!!!" викна Лиош и полетя устремно напред а ние го последвахме

усмихнах се на реакцията на двамата в подобна напечена ситуация огледах се над върволицата да намеря Шики мярнах червената му коса и за да се придвижа към него стъпнах на няколко от гоблините а вратовете им се прекършиха с ужасен тракащ звук

Край спирам да си играя с тези магийки казах си.Средоточих се за момент и призовах дракона си ''Рику излез''и зад мен вече се беше явил невероятният воден дракон

Видях как приятелите ми идват на помощ и се зарадвах "Подкрепленията идват!" викнах силно и се метнах върху един гоблин като го съборих на земята и избих калпавото му копие от ръцете му. Зелената твар с остри уши се опита да се бори, но Тенсай-теки му се нахвърли и отвлече вниманието му достатъчно дълго за да мога аз да взема копието и да нанижа тварта на него. Драконът ми се покатери по дръжката на копието и се пъхна обратно в джоба ми "Мерси мъник! Довечера ще ти дам да папаш каквото си искаш и колкото си искаш!" обещах му аз и извадих копието от трупът като опръсках крачолите на панталоните ми с тъмнозеленикавата му слузеста кръв "Ух че гадост!"
Дийн продължаваше да сее смут сред гоблините като поваляше по няколко с помощта на меча си и някакво много добре изработено копие, което не знам откъде го измъкна...
Но и Сора и Серенити се справяха чудесно.....
Сора пазеше гърбът ми и разкъсваше гоблин след гоблин с невероятна лекота. Зъбите й като кинжали се впиваха в плътта на жалките същества и челюстите й чупеха кости, прекършваха вратове, разкъсваха прът..... Ноктиге също оставяха дълги и доста дълбоки линий по телата на мъртвите.... Козината на вълчицата бе опръскана с кръв, но не нейната.....
Лиош макар и малък също се биеше ожестокочено. Той много ми помагаше, когато някой се опиташе да ме нападне по фланговете ми докато аз се биех с врагът отпред.
"Тия гадове нямат край!" изкрещях яростно и се метнах срещу един доста голям гоблин срещу мен....

погледнах през рамо към Аюми "Невъзможно как успя да призове воден дракон толкова далеч от водата..." изумих се но още преди да съм направила нещо един гоблин ме хвана за крака и тъкмо да му отрежа главата с кинжалите една кама прелетя и се заби в десетката на гоблина "Глупаче никога не губи врага от поглед колкото и да се чудиш а и Аюми владее водата това е един от много редките случаи когато дракон и притежателя му са със сходни елементи тогава са изключително силни защото благодарение на притежателя дракона може да се подхранва от водата която бива контролирана собственика му"
хвърли се през мен и със замах дръпна камата и я заби във този зад мен. Изправих се бързо "наведи се..."Шики чевръсто се наведе а аз се подпрях на гърба му с длан, направих въртеливо движение и "'шамаросах"' няколко гоблина чиито вратове изпукаха и паднаха в ефекта на доминото отскочих и меко се приземих на краката си. "Май е най-добре да следваме примера на Аюми и Айдо" опрях гръб към Шики и му се подсмихнах "да явно трябва..." каза го малко неохотно и на мен ми стана кофти затова реших да се развихря "....е явно не..." отделих се от гърба му и се развихрих. През остриетата на кинжалите ми премина мека зелена светлина без дори да забележа и се засилих към един доста дребничък гоблин... само дето той се оказа малко по силен отколкото ми се стори "хихихихи хахах..." кикотеше се той докато се биехме "момиче момиче не бива така... хихихи..." клекнах и минах със кинжала през мястото където беше стъпнал секунда преди да пробвам номера си той ловко отскочи и ме удари в лявото рамо, а то леко изпука. Аз инстинктивно се защитих и одрасках бузата му "Хихихи... тук има лека следа от магия сигурна ли си че не си магиосница..." аз за пореден път не смятах да му отговоря защото той просто смяташе да ме дразни, но изведнъж от устните ми се изплъзна "Devil flower/ Дяволско цвете...." смеха от устата на гоблина секна и той започна да се гърчи, а от раната която му направих започна да покълва цвете от малкото му стъбълце започваха да се извиват лияни, а пъпката започнаха да разцъффат малко по малко лотуси от магия от изненада се отдръпнах назад и попаднах в ръцете на някакъв друг гоблин той беше огромен. Погледнах към очите на малкия гоблин, които сега бяха странно големи и някак налудничави, той започна с бявни крачки да мести тялото си все още разтърсвано от комвулсии и колкото повече се местеше толкова повече цветя разцъффаха по тялото му... той колебливо и с явна болка протегна малките си ръчички към врата ми и противно на ръстта си започна да стиска и малко по малко да ме задушава "кхах...ааа...дя-во-ли-те-да-те-взе-мат..." помъчих се близо минута да се освободя, а големия гоблен ме държеше толкова здраво и бръщолевеше нещо от рода "кучка как можа да нараниш господаря..." от думите му изглеждаше че малкия беше водача на ордата, изведнъж големия започна да скимти, но не разхлаби хватката. Като в просъница видях как Шики се опитва да достигне до мен но беше наобиколен от твърде много врагове, които го притискаха. За части от секундата подбелих очи и погледнах към малкия той явно започваше да надвива магията, незнаино от къде се появила или поне аз мислех така, та той надвиваше магията като светята се връщаха към обратния процес, а в същия момент погледнах отново към Шики сякаш за последно той изглежда бе ранен защото едната му ръка беше увиснала неестествено и тогава сякаш мисълта да не го убият ми даде сили, а също и на цветята. Тогава разбрах че магията пълзяща по малкия бива подхранвана от самата мен... Цветето започна отново да разцъффа при това по бързо а хватката на малкия да се затяга 'подяволите все още имам някакъв шанс' през устните ми излезе "...лотус", но даже и не разбрах напълно, защото мъгла замъгли съзнанието ми. Само очите ми виждаха всякаш във сън как лияните на лотуса се разпростират и по ръцете на големия зад мен и той започна нейстово да се гърчи при което ме изпусна а аз паднах с глухо тупване на земята. Малкият също се беше проснал на земята, а цветята разцъфнали по кожата му започнаха полека да се изпаряват във въздуха. Опитах се да помръдна, но не успях, само очите ми притворени виждаха какво се случва наоколо. Магията на цветята превърнали се във формата на душите на двата гоблина, някак изкривени и гротески, паниката на Шики когато ме видя просната на земята, Аюми все още биеща се рамо до рамо с Айдо и ордата гоблини коио наобикаляха другите, но въпреки това те се справяха тогава окончателно загубих съзнание, клепачите ми натежаха, а последната мисъл преди краха ми беше '....успех'

((НЕ СЪМ МЪРТВА САМО ТОВА ЩЕ ВИ КАЖА ЩЕ СТАНЕ ДОСТА ДЪЛЪГ ПОСТА ЗАТОВА НЯМА ДА ДОБАВЯМ ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ще зчакам когато се съберем всички сам трябва да приключите битката време е да ме ухапят реших да се превърна във вампирче, но пък ще изменя представите за тях ще измисля мои собствени ))

(( давай давай, но аз все още няма да ставам полу-върколак.... малко ми е рано Мисля първо да изчакам Тенсай-теки да порасне
а и знам че сигурно ще искате да ме убиете, но напишете елементите си в регистрацията, поне да се знае кой какво е
айде аз преди да пиша ще ви изчакам да се сбереме ))

Кой каза че гоблините били предимно ниски... този беше доста по-висок и жилест от другите. Движех се толкова бързо, колкото позволяваха силите ми, но явно не бях достатъчно ловка.
"По дяволите!" изсъсках, когато гоблинът замахна с меча си и прекърши копието ми на две, но какво ли можеше да се очаква от толкова зле изработено оръжие....
Изведнъж Лиош се стрелна пред мен и метна нещо в краката ми "С много поздрави от Дийн!" изцвърка радостно животинката ми и се заби челно в един гоблин наблизо.
Грабнах секирата с двойно острие и един щит и започнах да се бия отново. Секирата беше масивна, но лека и лесно се движеше в ръцете ми - да посичаш гоблини с нея бе като да сечеш дърва на село, едно от любимите ми занимания....
Сега с новото оръжие се справях по-добре. остриетата на секирата бяла остри и режеха през всичко с учудваща лекота.
"Тия гадове са прекалено много!" ядно креснах след като разбих черепа на още единл "Нямат ли край бе!? Трябва ни помощ!"
"Помощта идва." спокойно каза Дийн до мен и аз едва не забих секирата в него от изненада а той само се ухили злобно и чак тогава забелязах червеникавите отенъци в очите му "Какво ти е?" попитах го, но кой само ми се подсмихна и наниза с лекота два гоблина на катаната си. Наистина беше впечатляващ - с плавни движения на котка, с невероятна бързина....
Изведнъж от небето се спуснаха един снежнобял дракон и поне три пазителя....
Зяпнах ги с изненадал "Нека те запозная с дракона ми Лоренс, Аруйоуни, Аяши и Тсубаса." чух да казва Дийн а пазителите му и новодошлият дракон се хвърлиха с хъс върху врагът
"Готино..." промълвих и изведнъж потръпнах и отскочих настрани, когато някаква течност ме изпръска, Дийн бе размазал един тлъст гоблин и неговата кръв се стичаше по мен... блях!

Когато Шики видя Широ на бойното поле се вбеси 'По дяволите как може тази глупачка да се навре сред орда гоблини без никакъв опит!' започна авно да се провира към нея като нямаше престава, че и тя го търси. Посече един малък гоблин и сe обърна отново да я потърси "Дяволите да я вземат, защо..." извика и точно преди да си помисли да я хули я видя как с лекота се движеше над ордата и чупеше вратове "Е явно не е толкова неопитна колкото си мислех...." когато каза това тя се падна и един гоблин беше готов да я посече "май отново избързах със заключенията" с един хубаво премерен точен удар камата му се заби в челото на гоблина застрашаващ Широ, Шики се придвижи светкавично към нея като чу възклицанието и "Глупа..." беше тръгнал да казва глупачке но явно промени решението си "...че никога не губи врага от поглед колкото и да се
чудиш а и Аюми владее водата това е един от много редките случаи когато дракон и притежателя му са със сходни елементи тогава са изключително силни защото благодарение на притежателя дракона може да се подхранва от водата която бива контролирана собственика му" констатира той (извинявам се че повтарям нещо случило се обаче само така мога да обясня по подробно мислите на Шики) той се поколеба, но не го показа бързо махна камата обърна се и я захвърли към задната цел. Зачуди се сам на себе си защо я нарече глупаче 'подяволите изглежда все едно сме гаджета' сгълчи се той
'Ахха а не сте ли хихихи...' обади се нечий глас
'О я млъквай ти нищо не знаеш и къде си подяволите! имам нужда тук от теб!' каза сериозно
'Имам нужда тук от теб...' имитира със сладък гласец странния налудничаво звучащ глас '... ахахха хихихи...'
'По дяволите говоря сериозно! Изпускаш цялата веселба' усмихна се сякаш на себе си Шики
'О не хахха абсолютно грешиш хихи хич не я изпускам хихиххахах гъдел.... хахха... проклетите гоблини се опитват да ме намушкат и ме гъделичкат.... хаххах...' в ума на Шики се чу странен звук от въртяща се енергия странен за някой друг но до болка познат за него Айо неговия дракон владееше енергията можеше да я извлече отвсякъде и да я изкара под различни форми тогава разбра че и той се бие само че малко по далеч от мястото където бяха те. Опирането на гърба на Широ в неговия го разконцентрира и за момент щеше да пропусне камата която летеше към него "да може" не му се искаше да го каже толкова неохотно но не се спря и Широ се отдели от него 'По дяволите' след това нещата се развиха твърде бързо Шики видя как от остриетата на Широ бликва магия, как тя попада в ръцете на един огромен гоблин "Подяволите! Широ!" изкрещя той и докато се опитваше да си пробие път измежду новите орди които го нападаха. Един голям гоблин закри Широ а той отново извика, но вече беше късно видя как гоблините заедно със Широ падат безжизнени на земята "ШИРООО! НЕЕ!" със няколко удара усилили силата си от безграничната му ярост той се добра до мястото на което лежеше Широ. "Широ не..." започваше да се паникьосва. Сложи пръсна на шията и за да напипа пулса "Има ... господи... моля те ... Широ дръж се..." казваше той докато отбиваше ударите и защитаваше Широ и себе си в този момент голяма сянка закри небето чу се звук от високо напрежение (ток) и от небето се спусна топка от синя светкавица и започна систематично да унищожава всичко около Широ и Шики
'ИИИИИИИХХХААА....' извика радостно Айо в умовете на всички като за поздрав 'здравейте биещи се и не толкова... ииииха...' тялото му започна да се извива навсякъде и да помита орда след орда най-накрая се уви около Широ и Шики за да ги защити
'Ей пич к'во стаа?' каза катоо за поздрав към червенокосия дракона 'тва сладурче май е дълбоко заспало или да си кажем умряло хихихи... опа трябва да ограничим черния хумор'
"да тук си прав" отсече Шики с трърд тон и качи момичето върху гърба на дракона "пази я иначе оставаш без любимото си ястие..."

(( е момичета ще почваме ли ))

премислих на бързо нещата след като видях слу4ващото се наоколо.Това същество явило се от незнаино къде владееше електричеството зна4и аз с водата можех да му помогна.Нямаше какво да мисля повече призовах водата твърдо решена да им помогнат докато се опитваха да помогнат на приятелката ми

Битката се задълбочаваше а притока на нови гоблени не помагаше особенно.Аз и Айдоу гледахме да си пазим гърбовете взаимно но това ставаше все по трудно.Трябваше да има начин да се спрът тези същества но какъв беше начинът нямах идея все още за това просто продължих да се бия

Вече преценявах всяка моя стъпка ужасът които изпитвах взимаше връх а писаците наоколо и ужасът на лицето на Шики не ме успокояваше

Загледах се в Дийн нацупено "Дрешките ми бяха нови ако обичаш! Сега не стига че трябва да изкъпя Сора ами трябва и меде си да изкъпя1 Това е тежка работа! Ти да не мислиш че Сора и лесна за къпане!!!?"
Дийн само се подсмихна както се казва - под мустак и продължи да сее ужаси сред тъпите гоблини..... горките гадове нямаха никви шансове. Пък и сега след като дойдоха подкрепленията от пазители.... и дракони. Даже и малкият ми тенсай се опитваше с колкото може да помага.
`Как ли се справят другите...` помислих си и подвикнай на Дийн "Може ли да ме покриеш за малко за да се огледам да видя в какво състояние са другите?"
"Действай." откъснато изрече момчето и започна да се движи кръгообразно около мен за да може да се огледам по-добре.
Общо взето нищо добро за нас... "Доста сме се отдалечили от другите.... ши-чан и Шики са с някакъв дракон, но Ши-чан не ми изглежда мн добре... иначе Аюми-чан и Айдоу се справят доста добре." информирах аз
"Добре. Значи зелта ни е за де приближим възможно най-близо до другите." усмихна се Дийн "В каква посока се намират в момента?"
"североизточно от нас.... на поне 300м." усмихнах се кисело "ама пустите гоблини са доста.... не им се вижда края." наложи ми се да мисля бързо, защото един гоблин се бе промъкнал зад Дийн и се приготвяше да нанесе удар. Страшно се съмнявам дали Дийн щеше да позволи на гоблина все пак да го докосне но въпреки всичко метнах брадвата и я забих директно в тила на тъпото същество "Няма да е лесно да се стигне до там...."
"Аз лично нямам нищо против дългите и трудните битки. Но не съм сигурен дали ти ще се справиш, но бъди спокойна ще те защитавам ако се налага." каза ми той с мазна усмивка
"О, не е нужно драги ми господине да се занимавате с мен, бъдете спокоен ще се справя чудесно и сама." изплезих му се аз
"О, не се и съмнявам в вашите способности госпожице" иронично каза той "Но поправете ме ако греша, но не бяхте ли вие тази, която изгубихте на обикновен турнир по бойни изкуства?"
`Кучка....` издразних се още повече и се изрепчих "Ми съжалявам господине че моята личност не съвпада напълно съобразно вашите изисквания!" без да чакам извадих един кинжал от колана му, обгърнах кръста му с една ръка и се извъртях така че с другата наръгах един новопоявил се гоблин а кракът ми се заби челно в мазната муцуна на този дето се намираше зад мен. Дийн през това време също не се бе бавил и бе нанизал два гоблина на копието си и ритна в корема друг.

трябваше да привършваме с това силите ни бяха на из4ерпване а имаше и поражения.Призовах водата вдигнах едната си ръка нагоре а другата свалих надолу и когато ги слепих излезе вода с ръртеливо движение на силна струя и ореди редиците на врага обърнах се към Айдо''как подяволите направих това'' .Един невярващ поглед се отправи към мен''Не знаеше ли 4е го умееш''.Усмихнах се възможно най-мило''емии не''.Очахвах той да се ядоса а вместо това само се засмя сърдечно и каза ''Ти си уникат''

След като известно време бях в безсъзнание умът ми беше замъглен, после започна постепенно да се разясннява започнах да чувам звъци от удари на оръжия, а малко след това нещо студено се опря в бузата ми. После се отдалечи и пак се опря после пак заради леката мъгла не осъзнавах какво беше насилих се да отворя очи и видях лицето на Шики, който както изглеждаше ми биеше леки шамари за да се свестя "Ши Ши събуди се подяволите!" след като ме видя да отварям очи изведнъж ме хвана и ме притисна към гърдите си от тежкото главоболие което проимах при движението което предизвика когато ме повдигна ми се доповръща и настроението ми се влуши аз промърморих кисело "Пусни ме дяволите да те вземат освен ако не искаш закуската ми да се озове на дрехите ти..." казах ядно и го отблъснах леко от себе си "подяволите и главоболието..." измрънках отново Шики ме пусна и минута след това се отрезвих напълно след като видях че съм на гърба на дракон и не беше моя "Шики това твоя дракон ли е...?" преди да успея да си довърша въпроса си Шики се беше върнал в мелето а на въпроса ми отговори дракона със весел глас "Да сладурче негов дракон съм а ти негово гадже ли си?! хихихи...." чу се такъв кикот че тялото на дракона се разтресе и аз замалко да падна само изсумтях едно бързо не хванах оръжията си и се спуснах след Шики като първо огледах за другите всички се справяха изглежда единствено аз бях най-зле. С един скок се приземих върху група от враговете и се чу познатото изпукване на кости което отекна в главата ми като чукове "Ох майко божия!" засилих се и забих кинжала в сърцето на един пред мен а някой извика "зад теб!" аз завъртях дръжките на 360 градуса и ги забих в този зад мен "Май е време за тежката артилерия!" извиках и изсвирих силно

"Това вече взема да писва." чух по едно време от Дийн докато продължавахме да се бием вече не рамо до рамо а едва ли не вече бяхме слели телата си в едно.... странен израз знам, но ако можеха другите да ни видят щяха да разберат много добре за какво говоря - биехме се с такива движения че се въртяхме един около друг сякаш танцувахме и нанасяхме страховити удари. Бях му върнала брадвата, защото това оръжие не беше особено подходящо за мен, но за сметка на вота се бях сдобила с два мн симпатични кинжала, които бяха малко по-дълги от нормалнато (( става въпрос за кинжалите на регистрацията ми)). Начинът на бой с тях ми допадаше много повече.
"Какви са плановете шефе?" засмях се и отрязах нечие ухо но така и не забелязах чие
"Лоренс!4 викна Дийн обръщайки се към снежнобялия си дракон "Проправи ни път до другите!"

Лоренс ни проправи път и ние всите се изнесохме към другите - аз, Сора, Лиош, Тенсай, Дийн и пазителите му....
"Ши-чан! Аюми! Добре ли сте!!!?" викнах на приятелките си като ги видях

Изсвирих силно с уста и от небесата във вихрушка от листа и сивкав вятър се появи Анвийна и леко кацна до мен като се огледа за другите Айдо и Аюми с техните Руйоко и Рику стояха недалеч а Нами и Дийн, съответно със Тенсай и Лоренс вече си пробиваха път. Анвиина проговори с глас който не подозирах че има знаех че се общува мислено, но по късно ми обясни че след като драконите достигнат магическа зрялост започват и да говорят но им е по удобно мислено "Айо" извика тя "спри да си играеш а да се организираме и да довършим тая паплач" при думата паплач дълбоко в гърлото и се надигна пушек и тя шумно го издиша "както кажете мадам!" изкикоти се Айо като изведнъж хвана мен и Шики и ни сбута до една скала а след това той и Анви застанаха пред нас "Сори братлета обаче трябва да стойте от зад ако не искате да пострадате от магиите кооито ще подготвим... а и мадам" обърна се с мазна усмивка на лицето към Анви която го погледна косо "Лоренс каза да не започваме истинската вееселба без него идва сле малко..."

"Добре съм!" извиках силно из зад драконите към Нами която вече си беше проправила път към нас

Руйоку и Рику чакаха нашите заповеди.Ние с Айдоу се спогледахме и им кимнахме с глава и те отпрашиха в посока на другите дракони''Незнам за вас но на мен ми писна от тия долу хаиде да им видим сметката''каза просто и ясно Рику

"По-бързо че с останалите имаме работа!" изсъска ми Лоренс - ако соибствени кае му не беше особено дружелюбен то дракона му бе директно зъл.... потръпнах и без да се отяждам изтичах при момичетата. Пазителите ни се скупчиха на полукръг пред нас а аз, Дийн и тенсай се шмугнахме при другите.
Лоренс застана рамо до рамо с дракона на Шики и зачака удобен случай а Тенсай издаде тъжни пискливи звуци от джоба ми "Съжалявам миличък, но ти си прекалено малък за да участваш в момента" усмихнах му се унило "В момента в който се измъкнем от тук трябва да докладваме пред директора... то беше вариянт да пратиме Лиош за подкрепления ама не се сетихме навреме..."
"Да ми бе казала по-рано щях да отида" засмя се Лиош и кацна на рамото ми а Сора само изръмжа тихо "Не мислиш ли че вече е малко късно?"

Обърнах се към другите членове на групата ''Е от тук нататък само те могат да се справят а на нас ни остава да гледаме''усмихнах се и пак се обърнах към тях ''залагам 100 долара на драконите кой друх 6те залага''

4нямам никакво намерение да правя ненужни залози" засмях се аз "то е логично драконите да спечелят. Ама въпроса е защо никой друг от академията не ни се притече на помощ? Няма как да не са ни видели, не сме се отдалечили чак толкова от сградата - максимум да сме на 2-3 км от нея... все някой който се е намирал на по-горните етажи трябва да ни е видял няма как да не се забележи подобна армия от гоблини!"

"Лоренс Лоренс КОПЕУЕ!" извика лигаво Айо "не е нужно да се държиш толкова гадно с бъдещата ти ко господарка (имам предвид като гадже на господаря му)" изхили се Айо и сръга Лоренс в ребрата "Да свършваме с тая гадория..." изсумтя Анви и настъпи леко Айо по опашката "Хей ние по между си ли ще се биеме или к'во..." чу се звучно оплакване от него "хм какво прелагате отделни магии по едно и също време или една аз мисля че отделни ще е по забавно само изберете с ккакво ще боравите... особенно ти Айо внимавай че с това твое електричество и водата наоколо може като нищо да направим баебекю за оцелелите гоблини" смъмри тя

"да и аз няммам намерение но имам намерение да видя това зрелище от високо" казах и забих кинжала си в по рохката част от скалата два лакътя над мен а следващия хвърлих на повече от метър с един скок се хванах за единия кинжал превъртях се и се хванах на другия поосле меко се приземих на върха на скалата но обхванах стомаха си "проклетото гадене не спира. ХЕЙ ОСТАВИХ КИНЖАЛИТЕ НА СКАЛАТА ЗА ДА СЕ КАЧИТЕ ГЛУПЧОВЦИ! НЕ МИСЛЯ ЧЕ НЯКОЙ ИСКА ДА ПРОПУСНЕ ТОВА!" извиках надолу към тях

Лоренс щракна с челюсти съвсем близо до вратът на Айо "Тя не ми е господарка ясно ли ти е! Не я одобрявам, не се е доказала като достойна" изсъска дракона и отново върна погледа си към врагът "Аз ще съм с огнена атака. Има ли някой желаещ да използва въздух за да обединим сили и той да подсили огънят ми?"