Драконовата Академия

(( май на никой не му се пише нещо.... а на мен пък главата ми бъка от идеи, но е малко скучно да си пишеш сам понякога.... къде отидоха добрите стари времена, когато всички пиешехме заедно... ))

Дните минаваха много бързо и същевременно страшно бавно...
Процедурите ми през деня бе същата както и в нашия свят, само с малкото разлика че там не прелитаха разни гадинки и нямаше магия и дракони и... и.... абе сещате се за какво говоря. Беше странно.
Учебните предмети бяха доста интересни - имаше ги и старите предмети както в обикновенните училища, но имаше и много нови неща. Повечето уроци не се провеждаха по нормалния начин... например никой нормален човек не би ми дал на мен да се занимавам по химия с взривоопасни вещества... не и при условие че аз притежавам дарбата винаги да правя от обикновенни материяли подръчни бомби. Е... след третия малко по-опасен взрив учителя ми се отказа от опитите си да ме научи на нещо и ми забрани да взимам участие в часовете по практика.... много мило.
По цял ден киснех в библиотеката или в околностите на замъка с някоя нова книга в ръка... не е за вярване колко книги изчетох за толкова кратко време - направо се бях зомбирала. Но честно казано, книгите свързани с друидска магия най-много ми допадаха. Е, оставах си фен на фентъзито, но и тези си ги биваше - особено след като разбрах, че главният ми елемент бе Земя.
На Лиош му се наложи да дели рамената ми с Тенсай-теки понеже дракончето ми доста порасна, но още нямаше крила. Пък и не се знаеше и кой елемент е...
Скоро може би трябваше да се поразходя наоколо. Сора я сърбеше задника, както тя сама се изрази, за един хубав бяг из околностите. Нея не я свърташе много на едно място. Пък и може би можеше и да си намеря нов пазител... но тези покрай замъка не стигаше че повечето бяха извзети, пък и не ми бяха чак толкова интересни - падах си по малко по-необичайните пазители.
Лошото бе, че учителите твърдо отказваха да пускат учениците далече от Академията заради тъпия инцидент с глупавите гоблини. Сега единственият начин бе да се организира група от над 20тина души, за да може да се отиде на потенциален `Лов на пазители` както се изразяваха съучениците ми.
Обаче имаше и нещо добро, учениците бяхме доста сплотени и не бях аз единствената, която роптаеше срещу всичко това. Беше плъзнал слух, че някой организирал `Ловна дружина`. Мислех си, ако намеря тази дружина дали да не се включа в отбора...
"Би било хубаво да се поразтъпчеме малко извън Академията" ми бе казала Сора а Лиош направо бе изпаднал във възторг от идеята че ще си имал нова дружка за игра.
И така в крайна сметка се рашихме че ще се присъединиме, и когато на едно от училищните табла стоящи в главната зала излезе поканата за `Лов` аз веднага подписах името си отдолу в списъка. Желаещите щяха да тръгнат след 2 дни, трябваше да си вземем провизии и да се подготвим с пълно бойно снаряжение за всеки случай.
"Звучи интересно.... Което означава, че имам два дни да заздравя оръжията си и да науча още няколко нещица."
"По-добре да се захващаме за работа." Сора седеше до мен както обикновенно и размахваше развълнувано опашко
"Най-накрая! Нямам търпение да тръгнеме! Да не говорим, пък, колко искам да се видя със съотборниците ни!" изцвърка Лиош и се размърда на рамото ми а Тенсай само му изсъска тихо.
Значи имах само два дни за подготовка... "По-добре да се захващам за работа."

Вече прелитах над учениците в коридора със Серенити на която и бяха израснали крила подяволите това чудо откъде се пръкнаха нз вечерта отива на лов на сутринта се връща с крила "Боже Си внимавай другия път с тия крила ще ме побъркаш цялата стая е в перушина кой ще я почисти бооже искам да си взема духче но те са много скъпи" изведнъж залитнах
"Дръж се скъпа не искам да остана без стопанка" каза Серенити при поредния завой
"ами ако ти овладееш летенето си няма да се наложи да оставаш без такава май трябва да извика Анви да ти даде някой и друг урок"
"Пфу не ща уроци от мълчаливи дракони много е скучна само мълчи намерила си какъв дракон да си вземеш"
"Серенити не така тя е мила и мълчи защото очевидно не е на нашия акъл плюс това е мъдър и силен дракон, много ни помогна в битката с гоблините"
"да така е помогна но ако ти си беше намерила по бързо други пазители можехме и без нейната помощ" усмихна се лукаво
"ах ти чудовище такова искаш целия лъвски пай от поздравления за себе си нали?" зададох аз реторичния си въпрос и я почесах зад ухото тя само изгъргори и се приземи пред кабинета по физика. Като влязох видях доста познати лица сред които и Шики. Докато течеше часът бях оставила тетрадката си на чина и разсеяно гледах към тавана където се появяваха планети звезди и тн както си му е реда. По някое време усетих някой да изпуска нещо от отсрещния чин до мен но не обърнах голямо внимание. След като часа свърши всички побързаха да се изнесат а аз започнах спокойно да се оправям вдигнах тетрадката си и от нея изпадна дълъг лист с надпис "Лов" и с по малки букви "стиска ли ти да се включиш" видях че малък брой ученици бяха написали имената си а също знаех за дадения лов защото преди около час една от учителките вдигна патардия като откачи цялото табло с обяви само заради един такъв подобен списък... но това нямаше голямо значение видях че малко хора са се записали за лова сред които Нами. Затърсих едно от любимите си пера и написах с отчетлив почерк името си. Смятах да погледна отново списъка когато е привършен и ако има много хора въобще да не отивам в което се сънявах не знаех кой ми е подхвърлил листчето затова го върнах в тетрадката си и се направих че го изпускам на входа, който и да организираше събитиетосъс сигурност щеше да го намери....

След ден два пак наминах покрай входната врата забелязах че спсъка с желаещи за "Ловът" значително бе нараснал.
"Като гледам и Широ се е записала" обади с Лиош от любимото си място на рамото ми "Поне един, който познаваме."
"Надявам се и другите от групата да са светни." казах и с мъка се затътрих към библиотеката. Напоследък прекарвах доста врем там... д не казвам че бях там денонощно. Не само че даскалите ни даваха страшно много домашни, но и бях решила да понауча по ощ нещо преди да се юрня нанякъде без подробни познания поне за местността.
В библиотеката изкарах доста време. Когато се прибрах метнах нещото си на бюрото и буквално се размазах на леглото. Сора бе излязла да се поразходи, Лиош си дремваше на перваза на прозореца а Тенсай само си мушеше гланата във вратът ми. Тази годинка вече бе с размерите на немска овчарка.... крилата му тепърва растяха, но иначе нищо особено не се бе променило.
Наскоро разбрах, че елементът ми е Земя макар и името ми да означаваше морска вълна (Нами в превод от японски е морска вълна). Справях се с друидството доста добре.....
"Скапана съм..." изпуфтях и погалих Тенсай по гърбът.
"По-добре си почини, че скоро трябва да приготвяме багажа за екскурзията" прозя се Лиош а Сора се вмъкна през открехнатата врета и я затвори с муцуна. "Съгласна съм с мъника" каза тя "Ще с ни нужни сили.... особено ако пк попаднем на гоблини"
Супер... гоблини. Тия гадове ми навяваха лоши спомени.....
Не бях виждала Дийн откакто се скарахме последния път. Той сякаш се че скрил в дън земя... или ме отбягваше.

Денят беше подобен на всеки друг.Станах,закусих и отидох в парка,все още не можех да се наситя на красотата му,обикновено ходех да рисувам,но не и днес.Трябваше да си направя равносметка на изминалите седмици,новата академия,битката,призоваването на дракона и прочие.Седях цяла сутрин там потънала в мечти свързани с едно момче от академията.Толкова се бях залисала,че дори не разбрах,че въпросното момче се е приближило до момента в които не извика името ми до ухото’’Вече си мислех че си припаднала.Сериозно Аюми вече мислех да викам линейка’’
‘’Е,чак пък линейка,бях се отнесла за малко’’заобяснявах се аз все едно пред мен има родител.Айдоу ме погледна невярващо’’За малко ли ,викам те от 10 минути’’замълча за миг и после с усмивка до ушите попита’’Е за какво толкова се беше замечтала,защото изглеждаше точно така’’.Явно много ми беше проличало та дори той беше забелязал.
‘’Мислех си за едно момче,не че те интересува това’’подразних го аз.Беше ме яд че ми се бърка…а също и че толкова ми личеше.’’О.добре’’каза лаконично момчето и направи гримаса от която сърцето ми се сви и моментално се намразих за глупостта която изръсих.Трябваше да замажа положението за това попитах’’Ами ти какво правиш тук’’лепнах най-красивата си усмивка,а той не се забави да ми върне жеста.Той луд ли е не знае ли колко красива усмивка има нека я махне-мислех си аз и дори не бях разбрала,че го казвам на глас докато той не се усмихна отново.Изчервих се,а той сякаш нищо не е станало отговори на въпроса ми,за които помежду другото бях забравила’’Отивам към пещерата в подножието на скалите,от сигурен източник знам.че има чудовище което чака своето унищожение’’
‘’И ти реши да отидеш сам’’попитах озадачено.Как по дяволите му беше хрумнала тая гениална идея след битката миналата седмица,та нали тогава ни се беше налагало да викаме дори драконите на помощ,не си ли беше взел поука.
‘’Нямаше кои да дойде,Дийн и Шики бяха изпратени на мисия до съседната академия,а според директора спешно трябва да се вземат мерки’’изпъшка русокосия боец.
‘’И разбира се не се сети за мене,та нали съм хлапачката от долния курс ’’казах с обидна нотка в гласа,която той явно беше доловил и ме прегърна силно и за малко да ме счупи ‘’Не съм си и помислял подобно нещо,всъщност минах през парка защото бях сигурен че си наоколо’’замълча за момент’’Е след като се изяснихме ще дойдеш ли с мен’’ Мислех,че ще гръмна от щастие,нямах думи и измънках само ‘’Да’’Не можех да повярвам,че Айдоу вярваше в способностите ми и в мен самата.Пътя през гората не беше много дълъг,беше каменист,но в приказки ние и не разбрахме кога стигнехме.Време беше да сме сериозни.Отпред чакаха някакви грозни чудовища.Разбрахме се аз да се покача на едно от дърветата,а Айдоу да мине тихо край тях после щях да хвърля камъче в безопасна територия и когато те се завъртят натам ние да ги изненадаме.Докато той заобикаляше аз имах време да погледна грозилището .Бяха ниски,зелени.с увиснали ръце и походка на маймуна,имаха и рог на носа си.Не след дълго момчето отсреща ми даде знак.че е на място и аз хвърлих камъка.Както и очаквах те тръгнаха натам наклоних дланта си към земята и тя моментално се наводни и след като Айдоу я замрази те вече правеха балетни стъпки и поредица падания.А ние на свои ред се заливахме от смях тогава мярнах сенки в храстите при моя партньор и насочих ръка натам обърната с дланта нагоре и казах’’Уджой левдис ефкджембанс’’и от земята се появи гейзер който ги отнесе.Благословени да са уроците на учителите от академията.’’Благодаря’’чух от момчето,което влизаше вече в пещерата и аз побързах след него.
В пещерата беше тъмно,но успях да видя заобикалящите ни влечуги.Бяха подобни на тези отвън,но виненочервени и по-големи.Щом ни усетиха всички те се втурнаха към нас.Айдоу с едно бързо движение на ръката си ги замрази,а с другата,в която държеше меча си,ги разби.Аз от своя страна вдигнах едната си тука на горе,другата свалих на долу ,направих полукръг с всяка а така и цял кръг долепих ги и изтласках.Появи се силна струя вода и ги отнесе.Това сякаш не им действаше,няколко секунди след това те се възстановиха.Обединявахме усилия и ги удряхме отново и отново,но те все се възстановяваха.Силите ни се изчерпваха.Обхвана ме паника,бях долепена до стената,Айдоу също.Той явно забеляза паниката ми,а имахме и нужда от почивка,замрази ги отново.Това щеше да ни даде поне 5 минути докато леда се размрази сам.Усетих ръка на рамото си и като чели това смъкна част от паниката.В далечината спътника ми видя меч,лошото бе,че беше зад чудовищата’’Виж това’’показа ми го той’’Ще можеш ли да се биеш с него’’попита по-скоро риторично’’Сигурно е от предния,който се е мъчил да влезе навътре’’казах иронично’’и ДА мога да се бия с него’’.Когато те се размразиха,русото момче ги нападна с меча си,а аз направих предно салто прескочих единия и се мушнах под краката на втория и взех меча.Беше яркочервен и със старогръцки букви пишеше на него СЛЪНЦЕ.Не знаех какво значи,а и не ми пукаше просто продължих да се бия.Откъм гърба ми дойде звук и когато се обърнах върху мен се стовари Айдоу.Веднага след като се изправихме получих нов удар и бях запратена в стената,а Айдоу отново беше запратен върху мен.Вече не бях паникьосана-бях бясна.Изведнъж меча в ръката ми пламна,сигурно от ядът ми. Момчето с мен реагира по-бързо от мен’’Хей Аюми,ако ги замразим,разбием и после изпарим водата няма да се върнат’’каза той.’’Значи ти замразяваш аз довършвам ,съгласна съм’’усмихнах се.Той ги замрази и ги пръсна,а аз ги изпарих с мечът.Остана ни само да разберем какво пазеха те.Тъй като изказах мислите си на глас чух сподавения отговор на Айдоу’’Еми..мисля,че няма да го търсим дълго ‘’обърнах глава към човека и видях гордо изправено яйце.’’Как мислиш колко е високо’’попитах.’’Ми…има няма два метра’’отговори шеговито.но очите му не се смееха’’някакви предложения как да процедираме’’Помислих секунда ‘’както досега казах,но без надежда.’’Не,така може да спукаме яйцето и да стане по зле.Замислих се пак’’Ами ако пробием миниатюрна дупка, напълним я с вода и замразим,а после ще го разбием’’вече бях по-обнадеждена.’’Може и да стане,но ще коства много усилия’’каза с въздишка’’ще издържиш ли’’.Въздъхнах и аз’’налага се’’.
Направи шило от лед и проби яйцето,пълнех с вода,а той замразяваше.Наистина ни костваше много сили но го запечатихме изцяло.Беше крайно изтощително и си мислех, че няма да издържа.После вече беше лесно с един удар Айдоу го разби на две,а аз го раздробих на сол.
Излязохме от пещерата,беше вече късно след обяд и ние стигнахме само до второто дърво преди да се стоварим при него.Бях готова да заспя когато чух гласа на Айдоу’’Съжалявам,че те изложих на опасност’’замълча,за да си поеме дъх’’но в същото време се радвам,че беше до мен този ден’’подсмихна се’’макар че можеше да го прекараме далеч по-приятно’’.Не помня нищо след това явно сме заспали.Събудих се на другата сутрин сгушена на рамото му завита с неговото яке и той ме беше прегърнал с една ръка,леко,все едно съм чуплива’’Събуди ли се?’’попита тихо’’Да’’смутих се и се поместих леко.мътните да ме вземат това не ми е в стила мислех си’’защо не ме събуди да се преместя да не ти преча’’бях много притеснена…ама много.’’Ти никога не ми пречиш’’каза с нежен глас.Пое си дъх и почна отново’’Искам да знаеш нещо,но..първо аз искам да знам нещо..в смисъл такъв,че…разбираш ли…момчето за което си милслеше вчера,когато дойдох…такова де ааа…той много ли значи за теб.За първи път в живота ми сърцето препускаше така бясно.Принципно не се притеснявах от никой и казвах каквото мисля директно и реших ,че този път няма да е по различно.’’Еми’’започнах аз мисля че ДА’’казах но когато видях сянката в очите му веднага продължих’’но знаеш ли ,щастлива съм,защото прекарах селия изминал ден с това момче’’признах с треперещ глас сякаш не моя.Невярващият му поглед ме стресна’’ама ти наистина ли’’изхлипа.’’ми…да доколкото знам’’казах.Той си пое рязко дъх;;Аз.. обичам те’’каза на един дъх и ме прегърна.С ръка повдигна брадичката ми и се приведе към мен.Избутах го.’’Хей да не ме телепортираш някъде’’казах шеговито след ката знаех за неговите способности.’’Обещавам,че няма’’усмихна се той’’искам те тук,до ме’’каза и отново се наведе.Целувката беше лека и мека,като коприна,а наи важното не беше мечта или сън,беше истинска.

(( Лелеееее tincheto шапка ти свалям този път просто си надминала всички ни [b]Ама да знаеш това няма да е за дълго! ще си го върна тъпкано ще видиш ти! Мн добре знаете на какво съм способна! Ще видите вий! Ще видите!!!!
... ))

((Леле Тин тин разби ме не очаквах толкова скоро целувки XD но ме изкефи битката, всичко. Наистина си надминала себе си със всеки следващ бой в академията описваш все по добре и по добре. Поздравления аз може да пиша скоро след като приключа историята в другата ролева така де предистория стана мнооооооооооооооооооооооооооооооооооооооого дълга ама мноооооооооооооооооооооооооого дълга ама много много много ДЪЛГА))

(( първоначлно обаче като четях тва на Диди си викам абеу тва като няква телевизионна игра бе - първо ти идват най-слабите `зелените`после по-силните `червените` и накрая при босааааа..... абе с това яйце мяза на Chicken Invaders Иначе наистина велико `покланя се пред изкуството на Диди-сама`.
А и теди аре да си довършиш по-бързичко исторята, че и аз искам да пиша в Демоните. Тамън ми дойде музата ))

В последно време Лиош беше пораснал доста и сега беше вече напълно развит фаерон. Беше станал много красив.... но пак си оставаше същата луденина.

"Лиош, слизай ведната долу от проклетия полилей и върни перуката на г-дин Латаники!!!!" крещях аз опитвайки се да достигна, безуспешно както винаги, до моят пазител.
"Какво ще ми дадеш за да я върна?" засмя се Лиош
"Нищо няма да ти давам гадино! Идвай тука!" Само не знам защо се мъчех след като от мойте лекций над поведението на Лиош нямаше никакъв смисъл "По дяволите, Лиош, стига си се лигавил! Сега не е момента!!!"
Класът разбирасе много се забавляваше от всичко това.... но аз не смеех дори и да погледна към учителя ми по история. Едномесечното наказание ми беше в кърпа вързано....
Някак накрая съумях да накарам Лиош да върне проклетата перука. Е, поне наказанието ми не беше цял месец а само седмица. Щях да помагам на г-жа Шида в градината й. Градинарството не беше проблем за мен, но самите растения за които щях да се грижа бяха... нека кажа само че не аз гледах на тях като на храна а те гледаха така на мен... за тях аз бях вкусната следобедна закуска...
Добре че с г-жа Шида съумяхме да се споразумеем да отложим с няколко седмици наказанието заради `Ловът`. е, отлагането стана с цената на още една седмица работа, но сега какво да се прави....както казват - риск печели, риск губи. Дано само не загубя
Липсата на каквото и занимание ме послудяваше. Когато търсех приятелите си не намирах никой. Доста учене... Не че и аз имах по-малко, но явно го приключвах по-бързо.
"Нами-чан, какво ще правиме днеска?"
"Лиош, стига си ми досаждал" измърморих и надигнах глава от леглото "Не виждаш ли че се опитвам да се гътна от скука"
"Това е едно особено интересно занимание наистина" засмя се Сора
"Мда, и изисква голямо съсредоточаване и много усилия" полуусмихнах се аз. Тенсай бутна муцуната си в ръката ми и ме лизна с двойния си език "Пак ли те сърби гърбът?" получих само леко изсъскване в отговор и нежно започнах да почесвам дракона си по гърбът
"Явно скоро ще ти пораснат крила."
"Възможно е"
"Крайно време е" излая Сора "Повечето дракони на неговата възраст са почти два пъти по-голями от мен, а вижте го той каква е мижитурка. Даже още си няма крила! Дали е болен от нещо?"
"Не му се отяждай Сора, той не е виновен, че расте бавно" скарах се аз на вълчицата ми а дракона изсъска злобно оголвайки зъбите си. "Пораснал е! Не виждаш ли че вече не мога да го нося на раменете си. Расте!"
"Виждам че расте, но много бавно"
"Той не е виновен за това"
"Пък и не може да говори..."
"Лиош! Престанете и двамата! От Тенсай-теки ще излезе голям и умен дракон! Ще видите вие! Имайте поне малко вяра в него!"
"Добре де добре"

~~~~~~~~~~~~~~30мин по-късно~~~~~~~
"ЩЕ ОТКАЧА АКО НЕ СИ НАМЕРЯ НЕЩО ЗА ВЪРШЕНЕ И ТО ВЕДНАГА!!!" изкрещях и скочих от леглото, пазителите ми ме гледаха съсредоточено "Излизаме навън! Бързо! Не издържам да седя тук и да бездействам!"
"Добре де ама какво ще правиме?"
"Ще го измислиме на момента! Просто искам да се махна от тук!"
"Библиотека?"
"Не, не ми се учи нито пък чете.... главата почва да ме боли само като си помисля за това!" проплаках аз и се хванах за главата
"Може да отидеме да тренираме."
"Пак по-добре от нищо... въпреки че и това не ми се прави."
В крайна сметка излязохме на една свободна тренировъчна площадка в гората и започнахме тренировките си, но на третата минута се отказахме - на никой не му се занимаваше с това. Седнах под най-близкото дърво, скръстих ръце и се загледах в пространството.
"Много обичаш да циклиш, нали?" засмя се Лиош
"Напоследък ми става като навик" измърморих и се смръщих "И са к`во?"
"Ми ще си седиме мирно и ще си скучаеме" въздъхна вълчицата ми и се трупна на земята.
Поседях... поседях... и тихо запях.
"Нека да ми казват,че си без сърце,
ала знам какво се криe вътре в тебе.
Аз не искам някой с ангелско лице,
искам истински добър човек до мене!" Лиош, Сора и Тенсай се заслушаха.
Тъкмо бях тръгнала да пея припева, когато чух нечий глас да ми припява, но не спрях да пея
"Само ти очите си затвори,
за да гледаш с душата.
И видя в мен тъгата.
И видя душа позната.
Тя на твоята прилича.
Тя безумно те обича.
-Знаеш ли това?
-Знаеш ли това?

Само в теб единствено намерих,
отличителния белег,
че и ти си като мене,
че се търсим дълго време.
И каквото и да става няма да си тръгна.
Няма!
-С теб ще продължа!
-С теб ще продължа!






" тук обаче започваше мъжкият глас и аз замлъкнах
" Всеки друг повярва на лъжата ми:
-Аз живея за да мразя и ранявам!
Само ти отгатна самотата ми,
и това как искам обич да раздавам!"
Довършихме песента и зад близките дървета се появи едно.... нека си го признаем... доска красиво, макар и мрачно момче.
"Здравей"
Тишина....
Липсата на отговор малко ме обърка, но пак опитах да захвана разговор "Не знаех, че тук има и други хора. Иначе не бих запяла."
"Коя си ти?"
"Ъ...Името ми е Нами" казах и се усмихнах а вътрешно си мислех `къф е тоя тип би!` `Идва тука, и ми се прави на виж ме кой съм, не ще да ми говори а са изведнъж ме пита и коя съм! Можеше да бъде малко по-културен и да ми се представи когато дойде а не да мълчи като кияк`
"Хм" изхъмка ми онзи и приближи "Аз съм Никура Кайто"
"Приятно ми е, Никура-сан"
"Кайто, само Кайто" каза той и седна пред мен "Защо не би запяла ако има други хора край теб? Пееш много добре"
"Благодаря, но нямам смелостта да пея пред публика"
"Имаш смелостта да се биеш с гоблини, но не и да пееш"
Сора изръмжа и се озъби на момчето, но аз положих ръка на гърбът й и тя се поуспокои макар и козината й да бе настръхнала "Откъде знаеш за това?"
"Всички знаят" отвърна простичко Кайто свивайки рамене. Той извади една котия с цигари от джоба и ми подаде да си взема "Не, мерси. Не пуша"
Кайто просто сви рамене и запали цигарата си "Ще ходиш ли на `Ловът`?"
"Да, записала съм се вече, а ти?"
"Още не съм решил"
"Аха."
Този определено не беше от най-разговорливите типове. Налагаше ми се да му вадя думите с ченгел от устата.
"Ти какво изучаваш тук?"
"Некромантика... предимно"
`Личи си` помислих си, но външно казах изобразявайки интерес "Сигурно си в напредналите курсове, аз съм записала само за начинаещи, но не мисля че искам да се занимавам с това - друидството ми е по-интересно"
"Друидството е слаба работа" каза Кайто и избълва кълбета дим
`ЗА КЪФ СЕ МИСЛИ ТОЯ БЕ! гърррр` крещях в главата си. Усмихнах се, възможно най-естествено имайки предвид че ми се искаше да го фрасна и се изправих "Беше ми приятно да се запознаем, Кайто, но ми се налага да вървя."
Тъкмо тръгнах да си ходя, когато нещо ме хвана за ръката и ме извъртя назад. Преди дори да успея да разбера какво става Кайто бе долепил устни до мойте. `Какво по дяволите....`

( E DOBRE QN4E OT RAZ GO NAPRAVI PO-DYLGO OT MOITO )
МИСЛЯ 4Е МИ ДАДЕ ИДЕЯ С ПЕСЕНТА,МЕРСИ

(( може и да е по-дълго но е малко скучничко.... няма нито бой нито нищо.
Пък и честно казано не мислех да карам тва момче да целуне Нами... първоначално. После реших че така ще е малко по-интересно
А и радвам се че съм ти била от полза с песничката ))

(( Ян-чан!!!! Как не те е срам да изневеряваш на Дийн!!!! Къф е тоя бе! И на малкото пръстче не може да му стъпи! Я се връщай при нащо момче! Не се бъхти с тоя и му сритай задника!!!!!! ))


(( А и още само нещо..... СТИГА СИ ПРОМЕНЯЛА ВИЗИЯТА НА САЙТА ДЕЕЕЕ АЗ ТАМЪН Й СВИКНА И ТИ Я ПРОМЕНИШ!!!! ))

(( споко споко няма да му изневерявам много дълго.... все пак новият герой ще му е брат ))

(( хорааааааа много ви мразяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя!!! Вие пишете по толккоз много... а... а аз нз ко да напишааааааааааааа Аз ке плачкам.....))

(( споко не само ти си забила.... и аз нямам никва идея кво да пиша.....
Много мразя като изпадна в онези състояния в които главата ми е куха като... като... като главата ми!
Искам си музата обратноооо!!!! ))

(( ако намериш малко муза в излишъкс може ли да ми препратиш малко ))

(( стига да намеря Мисля че я видях последно да се крие под леглото... но мене ме е страх да погледна там щото мисля че прашното чудовище ще изскочи от там и ще ме глътне цялата ))

(( лелеее това прашно чудовище звучи доста страшно...... ))

(( направо е ужасяващо

))

Поредния хубав ден в академията.Реших да отида в гората и да тренирам.Там навътре има един много красив водопад с кристално чиста вода.Мястото е спокойни,тихо и необезпокоявано от хора.
Реших да остана до по-късно.Беше вече към 21.30ч. и тъкмо реших да си ходя когато видях седналото момиче на камъка.Очите и бяха пълни със сълзи,но тя не ги пускаше да потекат.Изглеждаше толкова силна…и в същото време слаба.изглеждаше горе-долу на моята възраст.Отидох до нея’’Хей момиче,защо си тук в този късен час’’бях разтревожена за нея.
‘’Изгубих се и не знам как да се прибера’’проплака тя’’днес пристигнехме,а мястото е огромно’’
‘’Добре,добре успокой се аз ще ти помогна да излезеш от гората.Как се казваш?’’Я имало и други луди дето да влязат в гората без да я познават освен мен мислех си аз.
‘’Името ми е Мичи.’’каза тя ‘’Благодаря ти за помощта щях да си остана тук’’заплака тя отново
‘’добре де успокой се най-после казах ти,че ще ти помогна,стига плака’’търпението не беше от силните ми стани.Имаше няколко минути мълчание докато вървяхме между дърветата.Подскочих когато тишината беше нарушена от нейния въпрос’’Ами твоето име как е’’засмях се на собственото си олигофренско поведение’’Аз съм Аюми’’усмихнах се на новото момиче.Тя също се усмихна.За около 10 минутки бяхме излезли от гората.През целия път си говорихме и се смеехме.На няколко метра от нас някой викаше името на момичето.Когато я видя се стрелна към нея и я прегърна’’Притесних се за теб каза той’’беше малко по-голям от нас и с кафява коса.’’Извинявай че те притесних братко,но се загубих и тя ми помогне’’посочи с глава към мен.Обръщайки се към мен младежът каза’’Благодаря ви,че сте помогнали на сестра ми,Щях да полудея от притеснение’’Къде ли я беше търсил запитах се аз’’Помежду другото аз съм Ерик’’протегна той ръка.’’Аюми’’казах и на свои ред поставих ръката си в неговата.’’Радвам се,че можах да помогна’’замълчах за секунда и добавих’’е аз ще вървя и без това е късно.
Направих няколко крачки и дочух стъпки зад мен.Обърнах се и видях новото момче да приближава.’’Мисля да те изпратя’’каза просто той.Нямах намерение да споря с него за това само попитах’’Ами сестра ти къде е’’момичето ми беше много симпатично
‘’От тук вече може да се прибере сама’’Погледнах озадачено’’ти знаеш ли колко е опасно тук’’.Той на свои ред ме погледна иронично’’Да,ами ти дали знаеш’’.
От храстите долетя шум който попречи на отговора ми.Избутах Ерик назад от пътя и аз се дръпнах и точно в този момент между нас прелетя дървено копие.Не по-скоро беше кол.При падането момчето си удари главата в едно дърво,но аз нямах време да се замислям.Направих салто назад и взех забития кол на дървото.Към мен вече приближаваха десетина вампира.Мушнах се под ръката на единия преметнах го през рамо,а с крак спънах другия.Със силен замах запратих трети към най-близкото дърво и така един по един нокаутирах всичките си противници.Когато приключих и с последния помогнах на Ерик да се изправи.’’Е както виждаш мога да се грижа за себе си’’казах аз и се ухилих на слисаното му изражение’’Да виждам,откъде можеш тези неща’’Отворих уста да се обяснявам,но се сетих че е късно и трябва да се прибирам.
‘’Друг път ще ти обяснявам.До скоро виждане’’не му дадох възможност да протестира,а се обърнах и затичах към общежитието.
Видях го отново на другия ден в училището,когато ме извлече от часа по физическо с думите’’Имаш да ми разказваш нещо’’отворих уста за протест,но се отказах’’да не си избягал от час и къде е сестра ти?’’сигурно се чудеше на кое да отговори първо.Накрая се реши и каза’’сестра ми е в час,на ми хрумна и идеята’че и теб накарах да избягаш’’в същия момент би звънеца.Въздъхнах’’Не,прав си има неща които ти и сестра ти трябва да знаете.Хайде да отидем да я вземем ‘’
‘’Няма ли да закъснееш за час’’попита учудено’’Няма да влизам,имаме философия’’отговорих и тръгнах на пред.Усмивката му беше лукава’’харесваш ми,знаеш ли?!’’Взехме Мичи и отидохме в парка.Разказах им за всички странни случки в академията и от какво трябва да се пазят,или поне това от което аз си мислех че трябва.Поискаха да ги науча да се бият,макар обясненията ми,че и аз не мога добре.
Чух шум и се завъртях рязко.Озовах се лице в лице с приятел(за мен много повече от приятел)’’За Бога,Айдоу,какво правиш тук’’бяхме доста далеч от академията.’’Видях те да се отдалечаваш и реших да проверя.Добре ли си?’’попита ме нежно.’’Да,да няма проблем.Всъщност’’обърнах се към Ерик и Мичи ‘’това е Айдоу’’представих го и се обърнах отново към Айдоу’’нови са в академията’’.Видях как той погледна злобно към момчето,но не му обърнах внимание.Вместо това запитах’’Как мина снощния патрул,имаше ли проблеми’’
‘’Освен тези с които ти си се справила други нямаше’’отговори просто.Той естествено знаеше за случката от мен.Предната вечер му се бях обадила,за да го информирам защото не знаех на кои друг да кажа.Макар че Ерик и Мичи нямаше как да знаят и това се четеше в погледите им.Явно за това и моят най-добър приятел го стрелна злобно отново с поглед и каза’’аз знам всичко което става наоколо,за това внимавай,държа те под око’’обърна се каза ми чао и ме целуна по челото.Въздъхнах.Мисли ме за 5 годишна мислех си аз.Мичи го гледаше с уплашен поглед’’не се притеснявай обича да се прави на страшен’’успокоих я аз.Момичето ми беше симпатично.
Следващите дни протекоха много бързо,повечето време бях с Мичи.Учех я да се бие.Айдоу беше изчезнал тия дни макар много пъти да ми се струваше наблизо,когато се появяваше и Ерик предимно,но можеше и да си внушавам.Измина около седмица,когато един ден разбрах,че в гората има вампири.Тъй като не открих Айдоу Ерик и Мичи настояха да дойдат с мен,и аз глупачката им позволих.Справихме се добре беше останал един и когато Ерик го уби ,забелязах че му вампира му каза’’предател’’замислих се и стигнах до извода.Учеха се прекалено бързо.Гледаха ме разбирайки когато говорех за ампири.Веднъж дори ме поправи,каза че бил чел в интернет .Сега ми стана ясно те бяха вампири.Мичи погледна към мен и веднага разбра мислите ми’’ти знаеш’’каза еднозначно.Мислех това момиче за приятелка’’а ти какво мислеше че няма да събера две и две ли?’’попитах предизвикателно .’’Надявах се да получиш седем’’каза необезпокоена тя.’’Но аз получих четири’’казах съшо толкова спокойно дори да не бях спокойна..’’По-лошо за теб’’каза тя и с две крачки мина зад гърба ми.По рефлекс успях да я преметна,за да застане отново пред мен.Аз нападах и тя отклоняваше .Беше усвоила движенията ми и ги контрираше.Единственото хубаво бе ,че и аз контрирах нейните.Брат и беше малко по навътре в гората и още не знаеше какво става и за това също бях благодарна.Трябваше да направа нещо ново с което да я изненадам.Оставих я да се приближи максимално и направих задно салто чрез което и минах зад гърба.Контрира ме след много безуспешни опити и от двете страни накрая успях да я спъна с крак и така я повалих.Успях да я унищожа,но когато се обърнах разбрах,че Ерик се е приближил и беше много ядосан.Битката продължаваше,но неговото ниво беше много по-напреднало от моето.Успя да ме прикове към едно дърво.Единственото което ми хрумна беше да го ухапя.Избегнах го още веднъж,но умората си каза думата и аз се подхлъзнах и паднах.Свършена съм,помислих си и точно тогава от далечината долетя един кол и се заби право в сърцето му.Веднага до мен дотича някой и аз чух познатия глас на Айдоу;;Добре ли си?’’попита.’’Направиха ме на глупачка’’бях бясна от безсилие;;но ти го подозираше от самото начало нали’’
Започна да увърта’’Е не точно,но да’’Погледнах озадачено’’как така не точно та ти го заплаши още в първия ден’’казах вече изправяйки се.Зави ми се свят и залитнах,щях да падна,но точно в този момент две силни ръце ме задържаха.
‘’Моят ангел хранител,винаги навреме’’казах и се засмях на собствената си ирония’’от кога дявол те взел седеше там без да се намесваш’’
‘’От около 5 минути,но мислех че ще се справиш,а случката в парка в онзи ден си беше от ревност’’‘’Точно от него ли’’казах бързо а след това се засмях истерично.Знаеше ли той как ми действа това признание.Млъкнах едва когато усетих ръцете му върху лицето си и ме целуна с бърза,но нежна целувка.След което ме притегли и ме прегърна силно’’ако те беше наранил не знам какво бих направил’’прегърна ме отново и ме повдигна на ръце ’’хайде да се върнем в академията искам да те прегледа лекар.
‘’Не прекаляваш ли малко’’попитах скептично.Но въпреки това го оставих да ме носи натам.Просто нямах повече думи.Това за мен беше ново начало,в което нямаше да се съмнявам в чувствата на Айдоу.Прегърнах го на свой ред и се сгуших в рамото му.Той отново ме целуна и ме понесе към академията

(ъъъъъъъъъъъъъ пак се поулях )

(( лелееее побойничка такава И може ли са да ми обясниш що изби горките беззащитни вампирчета та те просто искаха да ти изпият кръвчицата ))

След близо седмица почивка в собствения си свят стъпнах отново на територията на академията нямах представа какво се е случвало през това време, но се надявах 'Ловът' още да не е започнал щеше да е жалко. Надявах се се да сме малък кръг от хора и най-важното, в този малък кръг от хора да не присъства Шики. Направих кисела физиономия, когато се сетих за него въпреки че трябваше да му бъда благодарна че ме спаси последвалото му отношение ме нарани. В деня в който се записах за ловът, след часа по астрономия Шики ме повика в залата за тренировки:
"Искаш ли един рунд!?"
"Не, благодаря!" казах аз разсеяно докато слагах кик бокс ръкавиците. Бяг решила да потренирам нещо по различно. Запонах да бия боксовата круша докато ринга се освободи, а пъкл Шики дразнещо се въртеше около мен.
"Защо тогава не потренираш ударите си на истинска мишена!" каза спокойно а в мен се зародиха доста съмнения "Хайде де няма да те ухапя..."
"Което малко ме съмнява не ми се струваш много убедителен" захилих му се аз, спрях да бия крушата. "Искаш да пробваш ударите ми в двубой ли?" поинтересувах се
"Не или поне не в директен" той взе две от ръкавиците които се използват за трениране на играчите и ме подкани с поглед да ударя. Първо ги държеше ниско, горе долу на метър от земята, Моята цел беше да нанесса колкото се може повече удари с крака и ръце, което при Шики беше трудно. Държеше ръцете си с дланите навътре и аз трябваше да се извъртам за да ударя. С две бързи движения елиминирах ударите на това ниво и Шики вдигна ръцете си на метър и половина разстояние от земята. Направих салто като се стремях в движениетто да ударя една от целите тоест ръцете на Шики, но той се дръпваше назад. При следващото си салто не спрях а направо нападнах с юмруци при което ударих лявата му ръка, след това с един удар с крак и юмрук преминах на следващото ниво. Колкото повече Шики увеличаваше височината, толкова увеличаваше и бързината с която отбягваше ударите...
"Какво има не можеш да минеш нивото което съм ти наложил ли? Да намаля ли малко темпото..." подигравателния му глас ме ядоса и продължих издигнах с още едно ниво нагоре тоест Шики определяше кога ще мърда по своя воля мишената пък и продължи със своите хапливи забележки. При поредния удар стъпнах накриво
"Стига ми толкова тренировка..." казах докато дишането ми се успокояваше
"Ти си слаба..." чух тихо да произнася Шики докато преминаваше покрай мен избеснях
"Какво ти става дяволите да те вземат! Претрепах се на тази тренировка! Доколкото знам на тази твоя тренировка много малко хора издържат. По дяволите знам че не мога да се сравнявам с теб по бойни умения, но това не ти дава правото да ме унижаваш..."
"Не те унижавам! А се опитвам да подобря уменията ти замалко не умря в битката с гоблините, а сега си се включила в ЛОВА!" извика ми го някак укорително
"Не съм те молила да се грижиш за мен още по малко да ме обучаваш и нямаш правото да ме наричаш слаба!" този път аз повиших тон "И НЕ СЕ БЪРКАЙ! МОЯ РАБОТА Е КЪДЕ ЩЕ ХОДЯ И КАКВО ЩЕ ПРАВЯ!" свалих ръкавиците, захвърлих ги по него и излязох от залата за тренировки

С Мики бяхме вече приключили с футболната ни игра и се прибирахме, когато от съседната тренировъчна площадка се чу шумолене. Сато тръгна натам и ние я последвахме само за да завариме Нами, притисната както се казва в ъгъла от някакъв тип.
"Нами?" зачуди се сомичето и изведнъж оня мухльо я целуна....
Личеше си че Нами не иска това защото потръпна и се опита да се отдръпне, но онзи не й позволи.
"Мамицата..." тръгнах да изпсувам и ритнах топката която носехме с все сила. Тя фрасна оня тип централно в главата, но отскочи и удари и Нами "Нека й е! Това е за дет изневерява на Дийн!"
Стрелнах се напред с бойна крачка, ритнах онзи по пищяла с доста сила, грабнах ръката на Нами и я задърпах като по пътя махнах на Мики да идва с нас а Сато и другите ни пазители ни последваха но не и преди да се озъбят малко на мухльо

"Алекс, Мики!"
Бях се изненадала от постъпката на една от близначките, но определено бях благодарна... много благодарна.
"Благодаря че ме измъкнахте"
"Ако го видя оня тип още веднъж ще го убия!" изръмжа Сора а Лиош просто се съгласи с нея. Тенсай обаче остана безмълвен, макар и да си личеше че и той не е много доволен от случилото се.

"Няма проблем, но ако те видя да изневеряваш на Дийн още веднъж и то с тоя тип ще те убия!" изграчих гневно и продължих да мъкна Нами към библиотеката
"Какво правехте двамата сами в гората.... извинявай че питам, ама ми е любопитно." включи се Сато а Мики кимна