Драконовата Академия

(( ама да идват веднага приемаме ги от раз ))

Отклоних погледа си от клоните и се загледах в новопоявилите се момчета "Изобщо не сте се изгубили" ухилих се аз "площатката е точно отсреща, но сега са я заели едни бейсболистчета" и кимнах в посока на групичката момчета, които се приготвяха за игра

Усмихнах се още по-широко "Разбирасе! Идвайте идвайте има достатъчно място!" засмях се и тупнах с ръка земята до мен "Винаги има място за нови приятели. Аз съм Нами а това--" кимнах към момичето до бен "е приятелката ми Широтсуки. Приятно ми е да се запознаем"

Почесах се зад главата "Абе ти хубаво питаш ама и ние сме нови и честно казано си нямам ни най-малка представа" откъснах поглед от крилцата `искам и аз такиваааа` проплаках наум "Не ви ли дадоха програмата ви да деня? Принципно дават програма и можеме да видиме къде са часовете ни н картата" махнах с ръка и триразмерната карта на училището се появи пред мен "Като кажете на глас къде имате часове, картата ви показва възможно най-краткият път до там. Добре са го измислили - ако я нямаше тая карта аз може и да се изгубя тука.....или може би не... нз ориентацията ми е добра но не чак толкова добре тук е като лабиринт - има твърде много коридори и зали....."

Махнах отсечено на новодошлите докато си ровичках из чантата за да намеря другата топка извадих я и я подадох на Нами "Реагирай бързо! А и по междо другото приятно ми е да се запознаем момчета и не се притеснявайте за опашката" погледнах момчето което седеше малко смръщено и се държеше за ръкава на другото "Тук има всякакви същества така че няма да се учудя ако се появи и ангел"

"аз пък не бих отказала на някое вампирче" казах замечтано а после се изчервих "Аз... такова де... да де.... май е по-добре да си замълча..."

"Ами седнете какво висите като прани гащи" най сетне вдигнах аз погледа си и срещнах очите на по разговорливото момче "Няма да е проблем да останете с нас..." погледнах назад към момчетата и само казах едно "Уппс! Аой би ли спрял само за секунда да мърдаш с опашка, моля..." това моля прозвуча до болка умолително защото зад него на един метър Серенити се беше приготвила за скок все дно лови мишка все пак тя си оставаше котка

"Нямам си ни най-малка представа - съвсем от скоро съм тук.... Но това не ни пречи да си правиме опити да се изгубиме нали? Къде му е забавното ако седиш мирно на едно и също място. То е казано да бе мирно стояло не би чудо видяло но ако не видиш чудото не можеш да се похвалиш с нищо интересно"
Взех топката, дето Ши-чан ми е подаде и започнах да си играя с нея. "Добре де, всичко ок но сега какво ще си седиме мирно ли? Мен ако питате ми се иска да им развалиме играта на бейсболистчетата "
Обърнах глава и проследих погледа на Ши-чан "Охааа.... ДРЪЖ СЕРЕНИТИ ДРЪЖ!!!!" викнах и се засмях истерично

.....Ииии Серенити с един силен тласък направи скока и се озова върху Аой който безпомощно се опитваше да я накара да спре да го лигави.... (тя е котката от пазителите ми главния ми пазител)

Избухнах в още по-силен смях, толкова силен че едвам си поемах въздух "Хахахахихееееееееееее" изведнъж поех шумно въздух и викнах докато размахвах ръце "Искам щоколааааааааааааааааааааааааааааааааааааад!!!!!!!!"
"Шоколад?Къде има шоколад?" чу се гласът на Лиош, който кацна до мен "И аз искам шоколад!"
"Няма па - мой си е" засмях се аз и гушнах Лиош в задушаваща прегрътка
"Киааа пусни ме в името на гащите на баба ти!! Не мога да дишам!!" изписка той
"Топка ли виждам?"
Сора се появи иззад Ши-чан и заразмахва лудо опашка "Да топка е!!! ТОПКАААААААААААААААА!!" викна тя и скочи върху топката
Иронията беше че топката беше още в ръцете ми..... "О боже..." бяха последните ми думи преди Сора да се стовари върху мен и аз да кажа ГВАК!
(( ах да Лиош и Сора също са пазителите ми - Сора е вълчица с размерите на кон а Лиош наподобява дракон ))

Загледах се в двете момчета едното явно не беше много дружелюбно, но ако заговорих към него сто процента щях да се заям. Хора които не си даваха дори труда да се сприятелят не ми харесваха "Ох леле за вас нз но на мен ми се играе бейзбол..." казах аз докато без да искам замечтано гледах към Шики който в момента беше питчър

"Мнах" отказах аз "Бейзбола не е за мен. Никога не успявам да уцеля топката с тая малка бухалчица....."
Погледнах към новоизлюпилите се бейзболистчета и върнах потледа си към Сора "Ставай от мен..."
Вълчицата ми пре спокойно бе легнала напряко на мен и си дъвчеше топката.... беше ме страх да питам къде е Лиош.... май беше най-отдолу. `Горкичкия....` помислих си аз.
Сора стана от мен а аз бързо скокнах на крака и се огледах за Лиош, но той никъде не се мяркаще. `Боже, чак толкова ли сме го размазали... Само дано не е станал на фототапет....` помислих си аз и изведнъж чух силно изсвирване от клоните на едно дърво. Погледнах нагоре и видях как милата ми мъничка гадинка ме гледа от там и се подхилква "Как беше? Леко премазващо?" попита ме той с лек присмех в гласа
"Много мило" намръщих се аз "Ти пък кога успя да се измъкнеш?!"
"Тайна" засмя се Лиош
"Ти ще видиш една тайна като те побарам!" подвикнах му аз и тръгнах да се катеря по дървото...

Какъв беше смисълът да гоня животинка, която може да лети, при условие, че аз нямах тези способности не ми е ясна, но въпреки всичко фукнах след него в опити да го хвана.
Сора се появви до мен и ме побутна с муцуната си - знак да се качвам... Приех и още в движение се метнах на гърбът й като се държах здраво за нея. Тя направи няколко бързи скока и много скоро се изравнихме с Лиош, който въпреки малките си размери, летеше доста бързо. Опитах се да го докача, но той ме забеляза и просто се издигна малко по-нависоко....
`Малка гад...` помислих се аз и въпреки всичко се усмихнах лукаво `Май е вярно, че пазителите имат някои черти на собствениците си... и той е инат и лигьо като мен....`
Гонитбата обаче продължаваше и аз реших, че щом Лиош може да е инат, то аз мога да бъда още по-голям....
Изправих се на гърбът на Сора, пазейки възможно най-добре разновесието си, надигнах се бавно и се изправих в цял ръст.... `Падна ли, умирам...` помислих си `Но преди да умра, ще хвана тая гадина и ще й извия вратлето!`
Гонитбата из гората продължаваще, но ми се наложи да седна обратно на гърбът на вълчицата ми, понеже терена започна да става взе по скалист и по-скалист....
Сорано безпроблемно се придвижваше из скалистата местност и прескачаше огромните камари с лекота.
Изведнъж с периферното си зрение засякох някакво движение и бързо извърнах глава в посоката от която ми се бе сторило ще вижсам нещо... но там нямаше нищо.
"Надушвам Дийн..." изръмжа Сора а Лиош прелетя близо до мен и изцвърка "Той беше.... но като ни видя и веднага отклони в другата посока."
"Явно не му е до нас...." казах тихичко
"Не мисля че е така...." отвърна ми вълчицата и спря бяга си душейки въздуха "надушвам гоблини..."
"Гоблини?!" изумих се аз
"Мда и нека ти кажа нещо - те не са много приятелски настроени към учениците от академията.... много раси са вражески настроени към наще хора." продължи Сора
"Искаш да кажеш, че той е в опасност!?" това не беше на добро... това изобщо не беше на добро!!!!
"Най-вероятно" каза Лиош и кацна на рамото ми "Но Дийн е добър боец и най-вероятно ще се справи лесно с тях...."
Прекъснах Лиош посредата на изречението му и едва ли не изпищях "Тях!!!? Ама те колко са!!?"
"Нямам си и на представа, но не са малко...." отвърна ми мъника "Мога да отида да проверя..."
"Върви!!" подвикнах му и после се обърнах към Сора като й казах да тръгва след Дийн после я и попитах дали гоблините са много опасни. "Зависи" отвърна ми тя "Принципно са малко глупави и е лесно да ги изиграеш, но ако си нямаш и представа как да се биеш ще си имаш проблеми ако попаднеш на голяма групичка от тях."
Сора всякаш надуши притеснението ми и се опита да ме успокои "Не се притеснявай. Дийн ако не друго то поне е добър боец и знае много добре как да си опази живота"
Много добре знаех, че няма защо да се притеснявам за него, но въпреки това пипалата на страхът си проправяха път в душата ми......
Лиош се завърна и залетя до вълчицата "Броят на врагът е доста голям... може би ще ни се наложи да му помогнеме поне малко."
"Мамка му!" изпсувах и Сора увеличи скоростта.

Бях на една от терасите на училището приличаше повече на голям площад гледах как за пореден път замъка се поразмърда все пак и той беше живо нещо. пред очите ми се развя нещо червено и видях как Шики скача направо през балкона. Рефлексно се протегнах а той просто се отблъсна от стената и се приземи с лекота 'е изглежда бърза нещо' в последния момент мернах меча който лъскаше до дясното му бедро 'е нека си бърза' въздъхнах и се загледах в преминаващите хора

бях навън когато видях рязко раздвижване,Затичах се през гората само,за да видя че Айдо прави същото,викнах по него но той не се обърна само каза ,че трябва да побързаме да помогнем на диин и нами.

Междувременно видях и ши-чан да тича в същата посока.Бях изумена и затичах с всичка сила за да видя най-изумителното нещо.Там имаше около 100 бройки от същества които не познавах и които бяха нападнали учениците от академията.Призовах водата и реших да им покажа на тия гадини какво е да си вземеш душ

докато си зяпах най-спокойно един огненосин Естхартне ме прескочи и измъмри нещо "защо Дийн постоянно се забърква в неприятности" тогава загрях "боже какъв бавен реотан съм" плеснах се по челото и се хвърлих и аз през балкона като намалявах скороста с новокупените си оръжия. Моите кинжали се опираха в стената като малко по малко намаляваха скоростта ми. Приземих се с малко тупване и тогва Серенити скочи пред мен "изглежда ще има забавление" хвърлих се на гърба и и се запътихме към мястото където бяха другите

Видях Аюми в дясно от мен а вода се въртеше около нея аз за съжаление още не бях намерила силата си, но се надявах да се случи този бой можеше да я провокира

''здравей''казах на ши ''готова ли си за шоу'' .Казах и направих предно салто изтрелваики вода към натрапниците

"Общо взето да ама съм малко притеснена..." замълчах си за останалото и се нахвърлих върху един гоблин който се опита да закачи с ноктите си бедрото на Серенити

Междъвременно Айдо използваше мойте дъшове за да замразява отрепките и после сами трябваше да ги бътнем за да се разбият на части.Опряхме се гръб в гръб ''Ей страшен отбор сме''каза той и отново замрази едно от същестрата''Хе хе така е ''усмихнах му се аз .Може би не беше най-подходящия момент за флиртуване но на мен не ми пукаше