Драконовата Академия

Замислих се "Нямам си и представа... Но все ще измислим нещо!" засмях се аз, бързо забравяйки за Дийн.

тълпата вече се разотиваше не и бяхме интересни но знаех че ще говорят за това и ще му напомнят

"Дали ще ми се сърди много дълго.." запитах аз "Не ми се иска да се карам с него"

(Янче ще те оставям трявбва да оправяме тука за да затварчме бб:* ще се видиме утре)

(( ок аз ще си продължа мойта история а ти може да пишеш че си си отишла в апартамента али нещо такова ))

Не чух какво каза Аюи след като Нами ми се усмихна бързо за здрасти но Дийн отговори много язвителлно , врътна се на пети и си тръгна. Аз последвах приятелките си мълчаливо...

"Ши-чан, какво ти се прави днес?" попитах я аз

(( Теди, Диди си тръгна...))

((видях че си тръгна))
Аюми се отдели от нас и тръгна на някъде а аз казах на въпроса на Нами "Амми нз ти кажи? Искаш ли сладолед страшно съм депресирана...."

"Съгласна съм на всичко, но защо пък си депресирана! Какво се е случило? Казвай, аз веднага ще помагам!" казах на Широтсуки като преметнах ръка през раменете й и се ухилих

"Мразя някои хора които не се държат добре въпреки че аз всеки път като отида до тях имам намерение да се държа добре а те се държат невъобразимо гадно" казах наусено и полуразпалено "Искам тонове сладолед..." казах с тъжна усивка

"Ъх" изпъшках аз "Напълно те разбирам! Шики ли?"
Запътихме се към Столовата и аз си взех смес от шоколадов, сметанов, ягодов и бананов сладолед
"Какво стана този път? Така и така сме тръгнали да се оплакваме..."

"Да той КОЙ друг.... колкото ми да не и се иска да си призная. Нали просто отидох да му кажа да намали музиката, а той веднага започна съсзаядливостта аз просто го подкачих пошегувах се БОЖЕ! заклева се писна и от него...." започнах да и се оплаква и си поръчах голяма купа със смесен сладолед от машина със различни вкусове главно шоколад, банан и ягода...

"На нас с теб не ни върви с момчета." засмях се аз лапвайки поредната лъжица сладолед "Чу ме мен и Дийн как се погнахме преди малко. са сигурно ще ми се сърди цял век. Ама сутринта страшно ме изнерви! Заклевам ти се!!! Аз просто го поздравих за добро утро а той дори и не ме удостои с поглед! Подмина ме като крайпътен знак!!! Днес цял ден се държи така! Изобщо не знам какво му става на тоя човек!"

"Все едно аз знам какво у е на Шики. Тоя човек дори не допуска да се държа мило винаги говори язвително а аз отива с мисълта да се държа любезно.... Какво ли си мисля въобще...." казах като между всеки две думи хапвах по една огромна лъжица с сладолед

"Момчетата са гадове!" казах аз размахвайки лъжицата си "Пълни гадове!"

"И така оже да се каже!" и продължих мълчаливо да си ям сладоледа

"Пука ти!" ухилих се и доядох сладоледа си "Следващия път като ги видя ще им направя живота черен... или тотално ще ги игнорирам... така сякаш не съществуват!"

"Да така е най добре пък и не се обиждай но мисля да си взема отделна стая вече не успяваме да се поберем всики в нашата пък и няма да се налага постоянно да се налага да отивам при съседите да съветвам да спрат музиката или шума..." продължих да си ям сладоледа

"Ето това не му е хубавото." казах аз "Защо ще се местиш ти, аре да направиме така че те да се преместят!"

"Мнееее не искам повече да се конфронтира с Шики започва да ми става антипатичен... "

"Мен пък ако питаш с най-голямо удоволствие бих скъсала нервите на Дийн "

" O не се и съмнявам в твоите способности. А пък аз толкова се дразня на Шики че ако можех щях да го изгоря поглед ама той и това удоволствие не ми доставя но аз съ като със закъснител само чакам да направи нещоо погрешно и.... а после последсвията хич няма да са за гледане а аз предполаам ще съм доволна като котка "

" Ти си луда за връзване! Аз пък си мислех да се държа мн мило и после хац и да го отрежа "

"Е ти си решаваш аз нямам намерение да си хабя нервите по някой който не ми обръща внимание и не ме отразява. Една бивша съученичка казваше 'по мъж и автобус не се тича след 5 мин идва другия' аз не мисля така но и не мисля а тичам по такъв като Шики. Имам чувството че той е всичко което мразя у момчетата събрано на едно място..."

Времето беше страхотно и аз реших да се поразходя в парка на шарена сянка и далеч от момчета,разправий и прочие.Все пак беше почивния ни ден след дълга изтощителна седмица