Драконовата Академия

"Спокойно знам че е твой!!" сахихиках се и задържах вратата за да може тя да мине "Боже Тимон и Пумба са супер веселяци трябва пак дда ги призова някога..." замечтано се загледах през коридорния прозорец към небето "а учителката направо изперка хахаха..." започнах да се смея силно

"Ае тя хуу изперка ама после сигурно днешния купон ще ни излезе доста солено" Излязох през вратата и се запътих надолу по коридора "абе Ши-чан ти знаеш ли за пазителите? Серенити май ти се пада пазител... Сора и Лиош са ми пазители! Ох, ама ти май не познаваш Лиош.... много е сладък, но да те предупредя малко е хипер активен"

"Вече знам почти всичко свързано с академията и имам намерение да напусна местността за малко нужни с ми ппазители а тук не се срещат от редките прочетох списък сповечето видове и ще се пробвам да ги уловя само че първо ми трябва разрешение от директора затова смятам да говоря с него по-късно само да не ми прати бавачка да ме придружава.... . А Лиош да не е Фаерон те са единствените влудяващо енергични същества от пазителите!" попитах аз с изненада когато си спомних за пазителя за който четох че е супер енергичен и яде сладко

"Мммм... Баш същия " засмях се аз "С него си приличаме" "Ама става ли като ходиш `на лов` да ме вземеш и мен - обещавам че много ще досаждам, няма да млъквам и само ще ти преча!"

"А нали знаеш че на лов се седи тихо и мирно освен ако не търсиш Фаерони" засмях се аз "но по добре да дойдеш по малка е вероятността да ни пратят 'бавачки' " завъртях очи с досада "господи дано да ни позволят искам да си взема едни много готини...." още преди да продължа изречението си видях Шики да се приближава към Дийн а зад него цяла тълпа от момчета със бухалки, ръкавици за бейзбол а едно от момчетата схърли топката към Дийн но твърде неточно и тя се насочи право към лицето ми а и двете ми ръце бях заети едната със чантат а другата с вратата

Видях летящата топка и я грабнах без дори да мисля с едната си ръка "Хватах я!" зарадвах се и я подметнах във въздуха "Цар съм!...ъъъ... добре де, царица!"
Подхвърлих безгрижно топката на Дийн, който я улови с едно добре премерено движение и аз се ухилих "Бейзбол?" попитах като огледах другите момчета

"Ахххх...." пех си шумно въздух щом Нами хвана топката на сантиметър от лицето ми "благодаря!" прошепнах на Нами почти без въздух загледах се как топката се връща към Дийн и погледнах Шики и за секунда ми се стори че видях страх и загриженоост в очите му, а момчето зад него беше поставило ръка пред устата си и се спусна към мен за да ми се извини. Шики го хвана за блузата отзад и го дръпна рязко като ми направи знак че се извинява от негово име.

Очите ми се връткаха между Ши-чан и Шики Усмихнах се злобарски но си затраях `ех любов любов` помислих си и усмивкат ми се разтегна още повече

Усмихна му се но наведох глава когато Нами погледна към мен "Амм...ааа... ще тръгваме ли?" пуснах вратата и тя се затръшна зад мен нахлупих козирката по ниско за да се закрият очите ми и тръгнах бавно напред

Сдържах се да не избухна в смях и я последвах но когато наближих Дийн взух топката от ръката му и казах "Това остава за мен, със Сора ще ни е много хубаво когато си играем с нея"

Изкикотих се когато Нами грабна топката от ръката на Дийн и пипнах козирката на шапката си като поздрав и към него ама не ми обърна голямо внимание. С Нами минахме и покрай Шики и момчето което хвърли топката към мен и което не спираше да ме зяпа в същия момент без да погледне нито към мен нито към него Шики го перна през врата аз пак се изкикотих и подминах

"Ама хора ние няма ме друга топка...." обади се едно от момчетата а аз се ухилих злобарски "Намерете си, щото тази остава за мен"

"Нами дай замалко тази топка?" казах и посегнах да я взема за да я погледна

Подхвърлих й леко топката и я загледах с любопитство "Ама да знаеш моя си е! Аз първа си я заплюх" засмях се в следващият момент

Започнах да оглеждам топката с любопитство огледах сякаш под лупа нашивката свързваща частите. Подхвърлих я в ръцете си за да опитам тежестта и стиснах я в ръцете си и тя потдаде "Вие на това ли викате топка за бейзбол попитах иронично бас ловя че и бухалките ви са имитация..." казах подигравателно подхвърлих топката на Нами и отново докоснах козирката на шапката си на която се мъдреше знака на известен бейзболен отбор "Нами ако искаш им я върни аз имам няколко оригинални които Сора няма да разнищи толкова лесно... а момент..." пак взех топката от съцете и и с палец и показалез чукнах леко от едната и страна мястото което се беше деформирало от натиска на пръстите ми върна формата си, след това отново върнах топката на Нами. Очаквах Шики да отговори подобаващо на забележката ми но той си замълча докато всички други без Дийн се разроптаха на забележката ми и нахалството на Нами да задържи топката за себе си.

Загледах се в торката "Въййй Нищо пак става!" засмях се и я пуснах в джоба си "Ще ни свърши работа поне за известно време"

"Един час по точно..." усмихнах се "Сора ще я разнищи..." посегнах към чантата си и изкарах една почти същата на вид топка само че нашивките и изглеждаха значително по здрави, кожата беше с по-добро качество, беше малко по-голяма и тежка от другата, стиснах я в ръцете си и тя не реагира, защото беше с коркова сърцевина, а червените конци бяха почти нови "Ето това е топка от мен да знаете" казах аз този път с добри чувства и я хвърлих към момчето от преди малко толкова силно че сигутно ако го беше ударила щеще да има дълготраен грим за доста дълго. Тук Шики се намеси и хвана топката точно както Нами направи "А това е хвърляне..." казах аз през смях и задминах групичката и гледащото уплашено момче вдигнах ръка и казах с гръб "задръжте топката ще ви трябва ако ще играете сериозно"

Гледах топката и едва ли не се разплаках "Ама ти защо им я дадееее аз с какво ще си играя!!!"
Затичах се след приятелката си и почнах да нахалствам "Да имаш една-две топки в излишък в себе си? Ще е готино да има с какво да си играя, пък и трябва да му намирам занимание на Лиош, той с толкова мн сладко да не мислиш че е лесно да го измориш!!! По цяла нощ ми цвърка в ушите и иска да си играеме! Миналия път ми се наложи да го завържа, да запуша устата му и да го хвърля в гардероба за да имаме малко спокойствие със Сора!! Нямаш си и на представа колко усилия ни костваха докато го хванеме!"

"Имам в излишък спокойно ще ти дам а не е зле за да узъптиш малко Лиош да го подлъжеш с малко диатични шоколадчета няма да намери разликата това поне прочетох във наръчника пак е като шоколада но малко по не хиперизиращо" казах аз с смях

"Да го храня с фалшив шоколад! Не мерси! Ако той яде фалшификати това би означавало и аз да ям от тях.... Мнееее шоколада си е шоколад! Не ща глупости. Въпреки че няма да пренебрегна съвета ти и може и да намаля мъничко храната му, въпреки че като ме погледне мило с очичките си и ми става мн тегаво да не му давам това което иска"

"Е тук ти сама си си виновна!" вдигнах рамене в безсилие. Минахме надолу по стълбите и през голямата врата "леле добре че съм със шапката че сигурно слънцето щеше да ме услепи" казах аз и наведох още козирката

Замижах срещу светлината но скоро очите ми привикнаха и аз изтичах навън. Разперих ръце и започнах да се въртя в кръг докато не ми се зави свят "Много обичам да съм навън!" засмях се а главата ми се могаше "Чудя се само мойте приятелчета къде са..... нека си се разхождат стига да не правят много пакости" свих рамене и се запътих към един масивен Дъб наблизо "Тук изглежда като приятно място за почивка" трупнах се на земята и погледа ми се зарея в клоните на дървото където птичките пееха и си играеха "Ох какъв кеф! Това е живота!"

( аз само да питам така извън темичката - те двамката двойка ли ще бъдат щото ако са двойка аз мн ще ги уважавам а и при нас ли са?))