Драконовата Академия

"Ши-чан!" викнах радостно и се ментах на вратът й гушвайки я в мечешка прегрътка "Обичам те, обичам те, обичам те!! Обещавам че ще ти се отплатя!! Обещавам, обещавам!"
Мики само въздъхна и също прегърна Широ, но малко по-нежно от мен

Загледах се пак в камъните - два сини с еднакъв размер и един малко по-голям, но в същия цвят "Няма да се оплаквам. Мерси Ши-чан "

"Алекс ще ме удушиш няма защо ще ми се отплатите друг път с една услуга или може би с това да убием Хикару и Каору понеже нз как са успяли да влязат в стаята ми но са пренарисували селите ми стени ЩЕ ГИ УБИЯ ТИЯ ПАКОСТИ! и мисля да им сложа по една изненада в кесиите освен камъните" изхилих се злобно шеговито

"ето защо аз винаги си заключвам стаята" засмях се аз "Що не им сложиш мини бомбички? Ще ги опушиш доста приятно"

Пуснах Широ и се засмях "Абе надали заключената врата ще ги спре ако решат че ти си следващата им жертва"

"Мхм определено няма да ги спре но понеже бяха нарисували цялата ми стена с паяци и всякакви гадини мисля да напълня кесиите им с бездънна магия подобна на тези гадини ще се потрудят докато успеят да спрат магията. А не се стряскайте ако ги отворят в наше присъствие. Те по принцип са само въображаеми самата магия е такава само на тях ще им се струват истински даже ще ги чувстват" засмях се отново

"ох.... Ще боли ще боли ще боли" започнах да си припявам и да се смея "Определено искам да присъствам"

"В името на гащите на директора, ето още една причина да започна да се разхождам наоколо с камера" засмя се Лиош
"Лиош стига с тия гащи бе! Ако чак толкова искаш гащи ще ти купя едни!" скарах му се аз но въпреки всичко се засмях
"Не искам да ми копуваш гащи! Искам да ми купиш слонче!"
гледах известно време тъпо в пространството и се треснах с ръка по челото "Боже тоз ще ме убие...." измъмрих изморено

"Ахам определено" после се обърнах и с тъпа усмивка се загледах в редките кинжали "а който иска да оползотвори парите които му дадох ето ви редките кинжали!" аз се загледах и показах един от кинжалите в който се влюбих


((посетете тъжната истина в живота ни не съм сигурна за тези които ще пусна след малко дали трябва да са там обаче ще ги пусна след малко))

"Готини са, ама аз вече си харесах оръжия и не смятам да ги сменявам а само да ги подобря - с джобните пари ще си заплатя новите придобивки а в академията ще използвам магия за да подсиля объжията си... имам няколко идеи но въпреки това ще се отбия до библиотеката и през някои от учителите."
Взех оръжията си и отидох да ги заплатя на казата. освен тях си взех и колан на който да закача ножниците на камите и една специално пригодена лента, която минаваше през рамото ми и на нея можех да закача меча си "Супер, аз съм почти говота сега ми трябва само една чантичка в която да си нося и ръкохватките.... но май няма да е от този магазин."

(( сори че не писах ама трябваше да рестартна компа че нещо заби ))

С Мики се присъединихме към Нами за да заплатиме за мечовете и да си вземеме като нея ножници
"Сета след като се оборудвахме какво ще правиме?" попита Мики а аз се засмях когато корема ми изкаркори "За вас нз но аз съм гладна..."

(( ехоооо ))

(( тук съм тук съм споко ))

"Една закуска... няма лошо. Тъкмо ще си потърся подходяща чанта за ръкохватките"
Закачих си ръкохватките за момента на колана и се обърнах към Мики и Алекс, които тъкмо плащаха сметката и тъкмо щях да им кажа нещо когато видях как Ши-чан излиза от магазина без да казва нищо... "Тя пък накъде тръгна..."

(( аз май няма да пиша повече за момента... отивам да си гледам аниметата айде до после ))

(( ок тогава и аз изчезвам ))

След като поръчах и платих камата казах забързано чао но явно повечето не ме чуха и излязох

"Какво ще кажете да се поразходиме още малко? Иска ми се да си намеря подходяща чанта за ръкохватките" казах на близначките и отместих поглед от отдалечаващата се Ши-чан "още е доста рано за да се прибираме"

(( хора... Нами пак има подобрения След време ще опиша развитието й към този вид, който съм й придала, ще описа откъде и как се е сдобила с някои от нещата, какви неща е научила и т.н. но това по-нататък за момента само оръжията ще са на линия ))

(( е как не ти омръзна постоянно да й правиш ъплоудвания ))

"Нямам нищо напротив" усмихна се сестра ми
"Ама първа важна задача ни е да отидеме да хапнем нещо щото умирам от глад!" казах аз и замарширувах към най-близката сладкарница
"И аз искам нещо!" изскимтя Сато и тръгна след мен

(( скоро няма да ми омръзне ))

"Засмях се и последвах Алекс като Дръпнах Мики за ръката а Сора си бутна муцунката в рамото ми
Нанесохме се в сладкарничката и аз отидох да поръчвам "Какво ще искате момичета?"

"Тортаааааааааааааааааа!!!" подвикнахме със Сато а мики се усмихна "Може и за мен една. Няма проблем какви са, ние сме, както се изразява Алекс, всеядни"
"Искам шоколадоваааааааааааааа!!" засмях се и се тропнах на една от масите. Местенцето беше много уютно...

В крайна сметка поръчах шоколадова торта за всички и по чаша сок. Настанихме се на масата а Лиош беше направо във възторг - явно тортата много му хареса.
"Какви са плановете ви като се прибереме? Искате ли да дойдете с мен да минеме през някои от учителите за да ги помолиме да заздравят оръжията ни или може дори и сами да се пробваме да се справим с тях в кай-лошия случай няма да постигнеме нищо особено и пак ще трябва да се ходи до даскалите" попитах докато отпивах от портокаловия си сок

"Не бихме имали нищо напротив обаче..." започна Мики и аз довърших "Бяхме решили днес следобед да потренираме малко..."
"Ащо искаш ела да тренираш с нас" продължи сестра ми

"Става ли да направим това някой друг път иска ми се първо да се погрижа да вкарам няколко екстри в оръжията си..." казах и погалих Лиош "Но ако успея да приключа по-бързо може и да се присъединя към вас."
"Да, не бих имала нищо против да си премеря силите със Сатонака" облиза устри Сора след като излапа набързо тортата

"Това би било приятно" засмя се Сато
"Да, но сега трябва да тръгваме" каза Мики и стана
"Извинявай, че те изоставяме така, но трябва да изчезваме"
Станах от масата и се запътих към вратата "Чао, Нами! Доскоро!"

"Чао" казах на момичетата когато си тръгнаха "Ами сега?" попитах пазителите си "Отиваме да си взема чанта за ръкохватките и се прибираме за да вкарваме екстри в новопридобитите оръжийца, нали?"
"И без това нямаме нищо за вършене" засмя се Лиош
"На тебе нещо ти е много весело" обади се Сора
"Как няма да му е весело, виж какво парче изяде" засмях се аз и тупнах с пръст челото на Лиош
"Мдам... довечера пак няма да се спи..." изскимтя тъжно вълчицата ми
"Мдам" засмях се и станах "Да вървим да си търся чанта!"
Търсихме, търсихме... и накрая намерих перфектната чанта!
"Нима в тази чанта ще държиш оръжията си!?!" изуми се Сора
"Че какво й е на чантата?" попита Лиош "На мен ми харесва"
"Та това е плюшена играчка!"
"Не е вярно! Виж има си джоб и презрамки за гърбът и всичко! пък и кой би подозирал че ще си държа оръжията точно тук!"
"Ти си луда! Това е лудост!"
"Мерси за комплимента" казах простичко и пъхнах ръкохватките като предварително заздравих материята на чантата така че да не се разкъсва от остриетата на оръжията ми.

(( чантата ми не е ли сладка но наистина, кой би предположил че тук може да има оръжия? ))