Драконовата Академия

След малкия инцидент в библиотеката отидох в клас и видях Нами да седи до прозореца и седнах зад нея... "Псссст.... Нами.... псссст...."

Толкова се бях отвяла в пространството, че изобщо не забелязах и не чух кой ме вика. Бях заета да зяпам тренировката на момчетата от горния клас.... Признавам си го Дийн си го бива.... ама и Шики не е зле...абе а това там близнаците ли са!? Кво правят Каору и Хикару тука!!!!?

От шумното ми псъткане учителката ми се скара "Амая Широтсуки престани да говориш и слушай. Нямаш срам едва си влязла в часа и започваш да бърбориш. Аааа-ма-ха..." аз бързо се свих като си мъмрех на ум

Гласът на даскалката ме стресна и аз бързо излязох от транса си а като се поогледах видях Ши-чан да седи до мен "Ши-чан!" изпищях радостно и я гушнах а госпожата беше на път да ни избие... "Опа... извинете, няма да се повтори...." смотолевих и се свих на чина си докато се обърне госпожата а после почнах да шушкам на Широтсуки "Какво подяволите правиш тук?"

"Седя си чопля си носа и гледам филм....." казах саркастично с такава физиономия ".... уча а ти какво си мислеше че правя не видя ли списъците с новите ученици..." погледнах през прозореца за да видя какво толкова зяпаше тя "... оооо разбирам защо се беше зазяпала навън. Там са близнаците, Дийн...." казах и направих кратка пауза отклоних поглед и казах "... също и Шики " поогледнах през прозорец и му се изплезих "МММмммбрррр....."

Проследих погледа й и се закикотих тихичко "Ох, вие с Шики от ден на ден започвате да се разбирате все по-добре и по-добре"
Извадих нужните ми неща за часа и започнах да си рисувам по пергамента с новото ми перо.
Признавам че беше малко натруфено, но на мен много ми харесваше...
"Ши-чан, какви са плановете ти?" попитах тихичко и се смръщих леко "Чух че тук се делиме на войни и магьосници.... имало някакъв изпит в който трябвало да призовеш оръжието си... може да е жезъл, но може и меч. Но това било само нагледно. По-късно ти давали истински жезъл или меч....." замълчах и продължих да драскам безцелно "Този изпит не ми харесва.... не обичам изпити..."

Имах история,а от предния ден разбрах,4е този 4ас ще бъде скъчен и затова реших да не влизам,а да се поразходя в гората,но тогава изобщо нямах идея,че ще попадна на побой. 3 чудовища които мнязаха на извънземни бяха нападнали едно момче... всъшност много красиво момче.Чудовищата изглеждаха страховито,но не можеха да ме уплашат така че отидох по близо макар че все пак ме побиваха тръпки.Проблема настана когато ме забелязаха.Единия се запъти към мен,а момчето с което се биеха явно не вярваше на очите си само извика ''бягай''и продължи да се бие.Аз обаче вече нямаше накъде да бягам затова се запътих право към чудовището,а когато то замахна към мен... ... ... се удари в дървото тъй като аз бях бърза и го заобиколих.Второто същество също се доближило но докато се биех с първото не го бях забелязала с един удар ме запрати в едно дърво.Всъщност дори незнам как го направих но когато докоснах земята и всичко наоколо сякаш се наводни тогава непознатият когото се опитвах да спася се изправи и направи някъкъв жест и замрази водата.Беше невероятно в един миг всичките чудовища се хлъзгаха и падаха като кегли за боулинг ставаха падаха пак ставаха,но най-велико беше когато залитнаха и се удариха глава в глава...ЖЕСТОКО.Не можех да спра да се смея тогава видях непознатия да се приближава и корема ми сякаш се сви.Изправих се и го попитах ''кой си ти''а отговора му беше''добър въпрос ти си първа''.Засмях се и си казах името на свои ред той каза ,че се казвал Айдоу.Обясни ми че бил нещо си което аз не чъх защото бях запленена от неговите очи.Изтръгнах се от транса когато чух нещо от сотра че съм била някаква избранница и трябвало да отига в ''истинската академия''.''Ами това какво е'' попитах аз,а той каза че тук се отсявали учениците със сили и се изпращали в другата академия.А когато попитах как да стигна до там получих в отговор ''телепортация''.''Ма как... ма аз ...това не го мога...та тая дума дори не фигурира в моя речник''запротестирах аз,а той само се засмя приближи се и ме целуна а след торва...след това нищо не помня,знам само че се събудих и моят ръчен часовник показваше 2 часа а срещу мен имаше величестрена сграда която обаче не беше академията която аз познавах.Е казах си ''така и так не знам къде съм май няма какво да губя''и тръгнах натам.Дали Айдоу ме беше телепортирал до тук с тази целувка,е ако е така май пак ще поискам да се телепортирам...към...ъм...все едно къде важното беше той да ме научи

"Но зарежи ги тия глупости с изпитите - тях изобщо не ги обичам и не искам да говоря за тях." казах и отново надзърнах навън.
Това беше глешка... Дийн пак се бе съблякъл и тренираше най-спокойно по панталони.... долната ми челюст се откачи а очите ми станаха на понички.... `мамка му, защо е толкова готин...` оплаках се и опитах да затворя устата си и да си събера лигите

влизайки в сградата една жена започна да ме бута напред и да вика по мен че съм закасняла.Запътих се за стаята пред мен.Влязнах с високо вдигната глава поздравих и тръгнах да сядам

Часа мина като на магия бързо защото се овлякох по Нами и започнах да зяпам през прозореца Дийн тренираше с меча си след като свали поредния противник отзад го нападна Шики 'О по дяволите ама той той...... Е ПОЛУГОЛ! КИААААААААА!!!!' вътрешното ми аз пищеше крещеше полудяваше. Дийн не ми правеше такова впечатление но лигите ми едва ли не започнаха да ми текат през затворената ми уста. Представих си как се разтапям....

Изведнъж вратата се отвори и видях Аюми да влиза
"...Аюми?... АЮМИ!!!!" викнах и скочих радостно да я посрещна

Вниманието ми се отклони от хубавата картинка към вратата тъкмо тръгнах да ставам за да посрещна Аюми когато учителката тръгна да хока Нами и аз седнах обратно и само махнах радостно на Аюми

Госпожата почна да ми чете конско и аз като честна ученичка почнах да мъдря извинения "...ама госпожо тя ми е приятелка!"
"Не ме интересува!" скастри ме тя "Сега сме в час а ти още от началото само ми пречиш!"
"Ама...."
"Никакво ама!" продължи даскалката "Сядай си и да видиме какво ще направиш втория час, след като прекара цялия час в тома да зяпаш как тренират момчетата отвън!"
Всички останали ученици се засмяха а аз се изчервих
"Свободни сте за момента!" каза госпожата и всички се размърдаха а аз отново върнах вниманието си към Аюми, която мях прегърнала в задушаваща и чупеща ребрата прегръдка

Ако обичаш Нами ще ме удушиш извиках без дъх и се осмихнах на идващата зад нея Ши.''Как сте момичета?''замислих се за момент''някой ще ми обясни ли къде сме''

"Амиииии туй е дълга история..." казах с усмивка аз и прегърнах Аюми "...но ще ти разкажем..."

Не съм сигурна какво очаквах да чуя ма май не трябваше да очаквам някаква обикновенна историйка.Засмях се насреща им когато си спомних как пристигнах ''а аз после ще ви кажа аз как стигнах до тази ситуация''

"... по-късно" каза госпожата и застана зад бюрото си "Часът започва"
"ЩО ЗА МЕЖДУЧАСИЕ Е ТОВА!! 2 МИНУТИ!!!" изпищях аз сърдито и се тръшнах на чина си

Седнах до Нами развеселена от тръшкането си "Нами когато имаме блок часове междучасието е малко а между тия блок часове е поне 2 часа! БОЖЕ че ти не четеш ли разписанието на часовете и подобни подробности...?" завъртях очи

Тъкмо седнах зад Нами и Ши когато в стаята влезе той ''Айдоу'' възкликнах аз и после се усетих че е било малко по силно от необходимото''Упс''

Почесах тъпо главата си "... а трябваше ли?..." ...

Обърнах се и изгледах Аюми под око "Айдоу ли?" обърнах се към момчето и се ухилих злобарски "Ах, този Айдоу... мда, сески е..."

Тъкмо тръгнах да отговарям нещо хапливо и иронично на Нами когато погледнах физиономията на Аюми и погледът сръгах Нами в ребрата и кимнах към пича който току що влизаше в стаята "Псссст....." а тя на свой ред изкоментира

"Да бе, да бе видех го!" засмях се на Ши-чан "То оставаше и да не го видя"

Приближих се към нами и прошепнах заплашително''не пипай мой е'' и се усмихнах отново кум приближаващото момче което явно беше решило че трябва да седне при мен.Е помислихси късмета ми се усмихва

Моя късмет може би но неговия се стопяваше на всяка крачка защото сега трябваше да ми обясни какво точно става тук