Драконовата Академия

''Знаеш ли,че мен хич не ме интересува''казах аз и вече бяхме на неколко крачки тазстояние

"Добре! Това е хубаво! Щом не те интересува хайде да си вървим!" зарадвах се аз и на своя страна я задърпах настрани преди Дийн да ни е усетил въпреки че бях сигурна че ни чува ясно.

сигурна бях че не иска да ни види за неино нещастие обаче в този момент той се обърна и ни погледна''е вече и да искаш няма къде да ходим за това се изправи и да видим какво забога го кара да се държи така''казах и я погледнах убедена в думите си

Погледнах Аюми в очите по възможно най-жалният начин и й се замолих "Нека го отложим за друг път! Виж колко злобно ни гледа. Май е ядосан нека не го закачаме сега!"

''хей какъв ти е проблема''запитах без да обръщам внимание на протестите и защото знаех че ще ми каже същото и следващия път когато го видим

Дийн я изгледа безразлично с прекрасните си зелени очи "Моля? Защо аз да имам проблем?" попита иронично той и ме погледна а на мен ми идеше да се зария в дънземя.

къв е тоя и защо аз докато му говора той гледа настрани това взима да ме ядосва

След дългата дрямка която ударихме със Серенити отидохме в стола да си вземем нещо за ядене. Серенити си дръпна огромна пържола от шведската маса/плот а аз си взех една солена гофрета. Набързо се нахранихме и излязохме навън, видях Нами и Аюми които се дърпаха, завъртях очи 'Боже!'

Дийн изгледа Аюми и отново попита "Какъв ви е проблема? Какво толкова искате от мен?"

''може поне да ме гледаш докато ти говоря''казах раздразнено и погледнах към приятелката ми която го глеедаше изплашено се едно е дявола

''а до моя проблем то определено това си ти''вече бях извън нерви''защо се държиш така поне можеше да я поздравиш като я видя''

знаех че суматохата е голяма,но бях толкова ядосана че не ми пукаше,а хората наоколо започнаха да се споглеждат''хей нещо интересно ли видяхте я се разотиваите''сопнах им се аз

....а после видях и Дийн видях какво става и направих една такава физиономия... Аюми седеше бойно пред Дийн и изглежда бяха напът да се скарат

"Не съм длъжен да я поздравявам всеки път когато я видя!" отвърна той с леден глас "Тя не ми е никва"
Появи се едно тикче на окото ми "И ти не си ми никакъв но аз те поздравявам всеки път като те видя нали!?" заядох му се аз вече събрала повече смелост "А и аз съм ти съседка!"

(( тоя номер с мултиконките ме изкефи ))

"ха" изсмя ни се Дийн и тръгна да си ходи.

Видях как и Нами се разкрещя.... "Хмм...." смънках аз приближих се "Ахам...." прокашлях се звучно за да наруша неловката и напрегната ситуация. Напрежението около тримата трепереше из въздуха като мараня

Чух Ши-чан и се обърнах като й изпратих една усмивка за поздрав но после пак се врътнах към Дийн "Троши си главата тогава!" викнах подире му

''първо не ми викай и второ като си пвярваш че не ти пука ми се обади защото сум сигурна 100 процента че ти е толко кофто настроението защото си видял че днес и тя не е на кеф оспори го ако можеш''

((аз след малко се връщам))

Дийн се засмя някак горчиво "Изобщо не ми пука какво е нейното настроение. Ако ми пукаше щях да се опитам да го оправя"
"Да бе" ухилих се аз кисело

''не му се връзваи нами нали занеш че те разбират чувствата си поне 1 ден по късно ...поне''засмях се на приятелката си и се озъбих на натрапника срещу мен

той правеше опит да си тръгне но аз знаех че мисли над думите ми

Дийн продължи по пътя си а аз се врътнах на пети и изсумтях "Идиот"

''та какво искаше да правим''усмихнах се на нами

бях доволна от себе си и от това че му дадох материал над които да размишлява