Драконовата Академия

Цялият ден се размазахме от път... е, поне ни беше забавно.....
Книгата ми сякаш наистина няма край, Лиош иска всички да си играят с него а Сора не му обръща и грам повече от нужното внимание
Лиош ме кефи. Забавен е.
Преди малко говорехме за това как всеки пазител получавал специялни способности след ккато си намерел господар.... още не я схващам тази консепция за господар-пазител... аз Сора и Лиош ги ввъзприемам като много добри приятели а не пазители....
Но както и да е....
Сора още няма способности, Лиош също... Всички се чудим какви ли ще са....
"Тъпо ми е...." за пореден път измрънка Лиош
"Ставаш досаден с това." каза му Сора без дори да го поглежда "Млъкни"
"Знаеш ли какъв е проблема?" засмях се аз "И на мен ми е тъпо"
"Отвратителни сте" засмя се вълчицата
В следващият половин час не ни стана много по-интересно... Бах, не мога да повярвам че се намирам в друг свят.... в магически свят.... и ми е тъпо. Що за човек съм аз!!
"ТЪПО МИ Е ДО НЕУЗНАВАЕМОСТ!!!" изцвърча Лиош
"Пич, и на мен не ми е много по-весело" отвърна му Сора и аз буквално паднах на земята след като чух тази изцепка.
"Пич?" попитахме в един глас с Лиош а после се спогледахме и избухнахме в смях
Сора само изпуфтя и продължи пътя си.
"Ой, чакай ни бе пич!" викна след нея Лиош и полетя като ме изоставиха сама.
Ухилих се самодоволно и скочих след тях.



Най-накрая стигнахме до Академията....
Бога ми, тази беше сигурно поне 4 пъти по-голяма от предишната..... Гледах я с широко отворена уста и не можех да повярвам на очите си.
"Огромна е" бяха единствените ми думи
"Да" ухили се Сора "Тук живеят повечето магьосниците и войните."
"Войните?" попитах
"Да. Това са онези, които имат пазители и дракони, но не са особено добри в магията." поясни ми Лиош "Могат да я използват, но на много много много ниско ниво"
"Като Дийн?"
"Точно като него"
Преглътнах и застанах гордо изправена. "Да вървим! Ако се уча на магия, то сега е момента а не когато остарея и се сбабичосам"
Сора нежно ме лизна по лицето и ми каза "Нали знаеш че сме с теб? Няма от какво да сепритесняваш"
Усмихнах й се и погалих Лиош, който нежно бе заръфал ухото ми за да му обърна внимание. Тая животинка явно бе решила, че рамото ми е удобно място за седене...

Ахках при всеки аспект от разказа на Серенити за замъка за магиите за войните. Тя ми обясни че войните са предимно момчета някои от тях не владеят добре магията и се специализират във бойните изкуства. Обясни ми че няма много момичета войни, защото тези които разберат че не владеят добре магията се отказват защото не биват добре приети сред момчетата войни.
"О по дяволите и тук ли я има тази дискриминация..." измрънках аз недоволно. Вече бяхме стигнали до голямата порта на замъка и беше на зазоряване тъкмо реших да отворя вратата и чух глас...
"ПАРОЛА!!!" погледнах нагоре към колоните на вратата седяха два дракона и се подхилкваха
"Блейк стар дракон недодялан престани да се бъзикаш и ни пусни. Водя нова ученичка и ако Префектите разберат че правиш такива номера ще те сменят... от удобното ти място на стълба" каза Серенити до мен
"Познаваш ли ги?" попитах с учудване Серенити
"Естествено че ги познавам. Вечно хилещия се Дрейк и този който никога не млъква Блейк. Играех като малка често пред вратите на академията преди да ме преместят в реалния свят..." каза тя и бутна вратата за да влезе
Добре че беше тя за да уреди всичко уреди ми прекрасно огромно жилище (по мой вкус разбира се) което беше отрупано с цветя които растяха буквално от стените леглото беше от лияни здрави те бяха покрити със мъхнаподобяващ дюшек. От вратата до леглото и големия гардероб имаше пътечка а около нея вода с растящи водни лилии.
"Киааааааа.... боже прекрасно е прекрасно." оСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ стаятане беше отделена нямаше кухня "Серенити... защо няма кухня" попитах подозрително
"Защото има отделна сграда в която се сервира храна и там се хранят всички ученици, пазители и дракони." обясни ми тя. Та след като нямаше кухня останалата част от стаята беше за почивка мебели направени от венчелистчетата на огромни листа голям овален полилеи със пълзящи краища по целия таван а лампата беше от неугасващи светулки. в цялата стая тихо се чуваше шума на гората а тук там прелитаха пеперуди и малки нощни животни като миещи мечки и други.

Колкото повече се приближавахме, толкова повече Академията сякаш уголемяваше размерите си.
Лиош забеляза нарастващото ми изумление и се изсмя "Не гледай така. Академията трябва да си е голяма за да могатда живеят в нея толкова много хора, пазители, дракони и какво ли още не. Нямаше да е никак приятно всички да се сгъчкаме на едно тясно място."
Обмислих думите му и набързо се съгласих с тях. Мястото наистина трябваше да си е огромно...особено ако в него драконите се движеха свободно...



На входната врата ни посрещна един сбръчкан дядка и ни изгледа накриво "К`во искате?"
"Ам... ъх..." запецнах аз
"Може ли да разговаряме с директора?" попита Сора
"Ха, нима господарката ти е няма или няма достатъчно ум в главата, та ти говориш вместо нея?" присмя ни се плешивеца
Сора изръмжа гърлено и цялата се наежи като показа острите си зъби "Кажи още нещо по адрес на Нами и собственоръчно ще ти откъсна главата!"
Лиош също съскаше от рамото ми, разтворил крила за да изглежда по-голям.
Сложих едната си ръка на рамената на Сора а с другата погалих едно от крачетата на Лиош за да ги поуспокоя.
"Не съм нито няма, нито тъпа." казах с леден глас "Просто съм нова тук, и не знам какви са обичаите ви, сър. А сега ако може да ми покажете пътя до дирекцията, ще съм ви много благодарна."
Пазачът, не знам защо го определих на такъв, но точно на това ми приличаше, само ме изгледа високомерно и показа беззъбата си усмивка "Намери си го сама."
"Така и смятам да направя, сър." отвърнах му и се усмихнах възможно най-мило "Благодаря за помощта Ви, стари господине" натъртих аз и го подминах а Сора и Лиош се кискаха около мен, след като с лекота бях успяла да сваля самодоволната усмивка от лицетона оня дъртак.

(( о ти теди се сети да пишеш тааа чакай че аз са развивам историята. с широ ще се видиме малко по-късно ))

((аз чакам не видиш ли че се радвам на стаята си))

Реших че ще е уместно да отида и да видя графика на часовете.
"Серенити май ще е добре да отида и да видя графика на часовете и да взема една карта..." а тя ми отговори
"А не хич не мисля че е нужно. Графика на часовете се доставя по пощата или от един от пазителите ти а картата просто махни над дланта си и се появява триизмерно копие на цялата местност и на училището" усмихна се тя. Аз направих това което ми каза и ахнах
"Боже не мога да повярвам че има такова нещо... а от къде се появява да нямам някакви джунджуриики информационни имам предвид"
"Не. На всеки магиосник е заложена такава способност колкото и некадърен да е тази способност всякаш е в гените им..." каза тя и скочи на собственото си легло близо до моето.

Дирекцията, признавам, не беше особено лесна за откриване от гледна точка на новак като мен... Но идеята ми, че трябва да е на някой от по-горните етажи, се оказа вярна. Офиса на директора, както и учителската стая, се намираха на 7-я етаж. Издъхнах докато се кача до там... толкова много стъпала! А отгоре на всичко нямаше асансьори!
Е, да... то защо ще му е на човек асансьор след като може да лети на гърбът на дракона или пазителя си, или дори да се телепортира... Имаше много такива случаи... да не казвам всички.
Но както и да е....
Някак си съумяхме да стигнеме до дирекцията и преди да почукам на вратата аз поизтупах малко дрехите си, прашни от дългият път и позагладих ненужните гънки.
Почуках 3 пъти и чух женски глас да ми казва да вляза. Отворих огромните врати, учудващо леки за размерите си, и влязох.
Това не беше кабинет... това беше зала. Една от най-голямите зали, която съм виждала през живота си...
"Какво желаете, госпожице?" прозвуча женският глас, който бях чула преди малко.
Погледнах наляво и видях да ме гледа седнала зад едно масивно и добре изработено дървено бюро.
Преглътнах и с малко вдървена крачка се приближих към нея.
"Добър ден!" поздравих и след като видях топлата й усмивка се поуспокоих и продължих. "Извинете, но аз съвсем наскоро пристигнах, и не съм запозната с изискванията за записване тук."
"Кажете ми на какво сте способна и в какво сте добра, и аз ще ви кажа дали може да се направи нещо по въпроса Ви с записването Ви тук." каза ми с копринения си глас жената "Но факта, че нямате дракон може и да е проблем, но ако сте достатъчно добра мисля, че това няма да е от особено значение"
Помислих малко и отговорих "До скоро учех в Драконовата Академия и там се срещнах със Сора" усмихнах се и кимнах към вълчицата ми седнала до мен "Учебната година тъкмо бе започнала, когато намерих една книга с магии в библиотеката. Понеже съм заинтересувана от такива неща взех книгата без да подозирам истинските й свойства." продължих аз и извадих книгата от чантатаси "Плод на чиста случайност бе факта, че прочетох на глас едно от заклинанията и така активирах портал, който ме доведе до този свят. Тук сме от няколко дни през които срещнахме Лиош, който бе изпаднал в беда. Пътуването ни бе дългичко понеже се бяхме оказали на няколко дни път от тук. Но аз не съм си губила времето в празни разходки - работех върху останалите магии в книгата. Успях да смаля багажа си, както и да го улекотя и така той стана много по-лесно преносим, излекувала съм и няколко рани..." направих кратка пауза за да помисля малко и заключих "Мисля, че това е всичко, което мога да кажа."
Жената мълчаливо ме гледаше и накрая попита "А какво друго можете? Някакви хобита?"
"Ами... не мога да кажа, че съм много добра, но мога да рисувам, хората не се плашат, когато се разпея..." това докара още по-широка усмивка на лицето на госпожата "Мога да танцувам, свиря на пияно макар и не много добре... лесно се уча, мога да готвя... мисля, че ако ми се наложи и пуловер мога да изплета!"
Тук жената прихна да се смее, но не се чу само нейния глас.
Обърнах се и видях зад мен да стои доста стар, но много симпатичен дядка с дълга брада и невероятен жезъл с дракон на него.
"Момиче, сигурна ли си, че искаш да се учиш тук?" попита ме той.
"Да!" беше светкавичният ми отговор
"Тогава си приета" усмихна се той "Ще е хубаво да имаме още енергични хора, които да разведрят атмосферата тук" продължи да си дърдори той "Учениците ми са станали прекалено сериозни и са забравили какво е да се забавляваш. Пък и пазителите ти изглеждат силни и са ти вярни"
Зяпах опулено а жената каза "Добре тогава" и ми подаде да попълня някакви формуляри.
Докато аз попълвах тя ми даваше наставления "Апартамента ти се намира на 12-я етаж в източното крило. Часовете започват най-рано в 8ч сутринта, зависи от програмата..."

Зарадвах се че ще живея на високо, но хич не си завиждах за проблема с качването до там....
Е, нищо. Качването от 7 до 12 етаж беше лесно, утре ще му мисля като трябва да сляза до долу... може направо за по-бързо да скоча през балкона...
Вкарах ключа в ключалката и завъртях. Стаята бе огромна но стените бяли като платно за рисуване.... Инечи си имах всичко нужно - гардероби, легло, маса, столове, канапета..... но тъпите стени ми лазеха по нервите със своята бялота.
"Директора каза че ще живея тук до края на дните си нали?" попитах аз
"Да" отвърна ми сора и се разположи на леглото си "Защо?"
"Смятам да си пребоядиша стените" отсякох аз и мятнах чантата на моето легло, доста голямко, и извадих куфарите
"Ще боядисваме?" зарадвано ме попита Лиош
"Не Лиош" засмях се аз и от един от куфарите ми извадих всичките си четки и боички "Аз ще рисувам!"
Грабнах всичко и застанах пред една от стените като преместих масата близо до мен за да мога да държа боите и четките върху нея.
"Време е за работа" запретнах ръкави и започнах да рисувам. Ръката ми се движеше свободно и сърцето ми рисуваше това, което искаше. Скоро по стената се появиха невероятни пейзажи - планини, реки, морета, поля...
Почесах се по главата с опакото на четката и промърморих "Някак си е празно..."
"Защо не нарисуваш някакви животинки?" попита ме Сора
Усмихнах й се и отново се залових за работа.
Скоро стените ми бяхя изпъстрени с всякакви животинки -

"Суперско е!" поздрави ме Лиош а аз се размазах грохнала на пода гледаща как сутрешното слънце започна да огрява стените през широко отворените врати.
"Добра работа" засмя се Сора и ме лизна през лицето
"Още не е готово." възпротивих се аз
"Как така!?! Перфектно е!" възкликна Лиош
"Не, липсва му живот" простично отвърнах и едвам се надигнах за да взема книгата си с магии
"Живот, ли?" попита Сора "Как така живот?"
Усмихнах се и разтворих книгата на нужната ми страница "Онзи ден мярнах една магия, която дава живот на изображенията. Първоначално си помислих, че защо ми е картините ми да се движат, но после реших че това е хитро. Ако можгеш да нарисуваш нещо и му дадеш живот, то може лесно да ти събере нужната информация, да разсее противника за да можеш ти да се измъкнеш, пък и дори да извика някого за помощ"
Пазителите ми ме гледаха малко накриво, но накрая се примириха и ме оставиха да си свърша работата. Зашепнах магичните думи и оставих заклинанието да вдъхне живот на творението ми. Секунди по-късно всичко се раздвижи и започна да щъка по стените. Стаята се изпълни с тихи шумове - цвърчене, ръмжене...
"Т`ва е велико...." промълви Лиош
Нямах вече никакви сили. Легнах на земята, огряна от слънчевине лъчи, с разпиляна проблясваща коса.... Спокойна в сънят си.

Сетих се че момичето в залата за записвания каза да се отбия да попълня един от формулярите (понеже бяха свършили явно и тук се случва) Тръгнах със Серенити. Когато отидох в тази зала преди около час и половина момичето доста се колебаеше в отговора дали да ме приемат. Серенити не ми беше обяснила че без дракон се влиза трудно. Но след като обясних на момичето начина по който съм дошла тя реши че ще е хубаво да ме запише но за съжаление на изпитателен срок заради това че съм без дракон. Точно тогава се появи фигура във бяла роба появи се с такава скорост че когато мина покрай мен се изви вятър а очертанията на фигурата се бяха поразмазали. "Казука казаха ми че доста от новите ученици сега пристиггат проверих повечето по списък но липсват някой. Един от учителите отиде във реалния свят и още не се е появил ((иве става въпрос за Какаши което означава че требява да се довлечете бързо)) Липсват трима ученика а съм сигурен че вече им изпратих начина да се дотътрят тук. Подяволите мразя когато нещата се забавят. Искам също да...."
"Ам... ано... Киске-сан говорете по бавно знаете че не мога да ви смогна пък и сега съм малко заета." Милото момиче на огромното бюро кимна към мен която седях с полуотворена уста от гледката която ми се разкриваше. Въпреки че не виждах лицето на човека връхлетял като вихрушка той много много не ме отбеляза и продължи "...и искам да ме уведомиш веднага когато се появи момичето на което изпратих онзи пъзел с руните на различните езици" когато чух това ченето ми падна 'Боже той ли ми го е изпратил' Серенити леко се изхихика и мъжът толкова бързо се приближи към нас че даже и не забелязах посочи с пръст Серенити и заговори на мен "На теб ли е това хипер невъзпитано животно" но Серенити ме превари
"Хей пич аз не съм животно а пазител имай малко уважение..." сръзна го тя
"Ти наха...." той понечи да каже нещо а аз го изпреварих за да не настане буря "Ам....ъммм... Сир извинете ме не знам обичаите тук, но исках да се извиня за нахалното поведение на Серенити тоест моя пазител..." серенити изсумтя нещо а аз лико а сръгах да замълчи
Момичето от бюрото се обади "Ам Киске-сан исках да те уведомя че момичето за което говореше е..."
"ТУК!" изпреварих я аз "Сир аз съм тази която реши загадката ви..." бях се вдървила очаквах отговора му с напрежение
"А така ли доста съм изненадан очакваааах...."
"Нещо ниско с очила шини и едва да говори сър" попитах саркастично с вдигната вежда
Колкото и да не му се искаше да го признае явно беше така но запази хладнокръвието си и каза да се върна и ето сега аз се връщам Киске както го наричаха ме чакаше във залата и каза също тъй хладнокръвно както и преди "Предполагам все още нямаш дракон специално за теб имам един малко е упорита но мисляя че ще се справиш"
"Няма проблеми важното е че ще съм с дракон и няма да съм на изпитателен срок сър." казах аз и кимнах преди да излезем за да ме пресстави на дракона ми той се провикна на момичето. "Казука искам да се свържжеш със всеки ученик който е минал от тук и е без дракон и да го изпратиш при мен в люпилнята."
"Аха аха окей" каза тя отнесено докато слагаше печат върху хилядата документи струпани край нея.
Киске излезе и аз трябваше да го последвам стигнахме до люпилнята в пълно пълчание. Там видях хиляди яйца в единия край, в другия край имаше детска градина за дракони а навън се виждаха всякашхиляди който бълваха огън използваха вода а един се вихреше срещу други трима. След минута две Киске направи знак на черния дракон и с един вихър той помете останалите от драконите около него. И долетя при нас... Тя дойде разбрах че е женска....
"Здравейте сенсей!" Обърна се тя
"Това е новият ти пазител Анвиина" каза той а драконката погледна скептично към мен
"Здравей аз съм Широтсуки или просто Ши..." Усмихнах се колебливо не говорихме дълго само нормалните реплики и тръгнахме към стаята.

(( Ох, скоро не съм имала шанса да пиша .... готино се развива историята мн ме радва Надявам се да имам време да пиша скоро че се бях захванала с мн работа ))

(( нямам време да описвам историята подробно и затова ще ви дам нещо като кратко резюме ))

Вървяхме доста дълго време към Академията. Наложи ни се да прекосиме планини и равнини, но в крайна сметка стигнахме в новото ни училище. През цялото време пазителите ни ни разясняваха как стоят нещата тук и с какво ще се занимаваме в академията. В крайна сметка ни приеха на пробен срок, понеже никой от нас нямаше дракон....
"Кофти тръпка" оплакаха се момчетата.
Взехме си стаи една до друга за да можеме да си помагаме при нужда и се опитахме кой както може да се пригоди към това да живее на такова магично място изпълнено с всякакви същества....

ежах на кълбо в леглото си и всячески се опитвах да закрия очите си от досадните слънчеви лъчи.
"Мммм..." измрънках и с една ръка измъкнах възглавницата и я използвах за да се прикрия "Тъпото Слънце ми пречи...."
Продължих да мрънкам несвързано и накрая с мъка станах и се запътих към банята, но се спънах в килима и паднах по нос на земята.
"Тъп килим... тъпо Слънце... тъпо..." продължих с мрънкането си, докато се мъчех да отворя очи и да се разсъня.
Чух нечий тих смях и след това веднага последва въпрос "Винаги ли си така сутрин?"
Това определено ме събуди... Завъртях глава малко по-рязко и вратът ми изпука злобарски "Ау... това беше злобно..."
Дийн клекна до мен и се загледа право в очите ми. "Какво правиш тук?"
Приседнах на земята и погледнах първо ксъм него а после към леглото "Ти ли ме пренесе до там?" попитах и кимнах към леглото като леко се изчервих "Вчера доколкото си спомням бях на земята..."
"Да, и повярвай ми не беше никак лесно - тежка си" каза ми той и хвана ръката ми, когато посегнах да го ударя "Сега отговори на въпроса ми! Какво правиш тук? Трябваше да си в безопастност в другата Академия."
"Дълга история..." глуповато се усмихнах аз "Но грубо казано дойдох тук с помощта на един портал Пък и ако бях останала в другата академия, щях да изпусна всичките забавления."
Той само въздъхна и се изправи "Трябва да си вървиш докато още не си се забъркала в някоя беля. Тук е опасно за теб"
"Гледай си работата, оставам тук" казах и също се изправих "Пък и вече се записах като ученичка"
"Тези, които нямат дракони са само на пробен срок" припомни ми Дийн и се подпря на стената "Твое дело ли е всичко това?" кимна той към стените
"Животинките ли?" попитах "Да, отне ми доста време, но съм доволна от резултата"
"Хубаво е" небрежно изкоментира момчето
Огледах се наоколо за да се порадвам на творението си. Всичките животинки се разхождаха насам натам из стените, наслаждавайки се на природата, която им бях подсигурила. Чуваха се тихи писукания, ръмжене, цвърчене, ромолене на вода, шумът от развяни листа на дървета при лек повей.... те бяха всички живи - аз им бях подсигурила живот.
"Но нека се върнем към предишният ни разговор." обърнах се аз към Дийн "Директора ми разреши да уча тук и каза, че щом желая да се уча, това че нямам дракон няма да е от особен проблем."
"Скоро ще разбереш, че тук не е толкова лесно колкото си мислиш и сама ще се откажеш" промълви Дийн и излезе от стаята ми
"Колкото и трудно да е, няма да се откажа" тихо казах след като той излезе.

Оправих се набързо и грабнах чантата си. Трябваше да намеря начин да стигна до часът си по Изобразително изкуство а си нямах и бледа представа къде е кабинета... лошо.
Сора и Лиош си проправяха път из коридорите заедно с мен.
"Май няма да ни е лесно да се ориентираме тук..." измънка Сора.
"Само ако имахме карта..." размечтах се аз и изведнъж пред мен се появи триизмерно изображение на Академията в умалени размери "Супер..." промълвих "Проблемът е, че не знаеме къде сме ние..." едва бях казала това и на картата се появи блестяща червена точица
"Яко!" зарадва се Лиош "Къде е кабинета по рисуване?" запита той картата и на нея автоматично се появи още една червена точица "Явно това е нужната ни дестинация."
"Не е много далеч" каза Сора и заразглежда картата през рамото ми
"Да вървим тогава!" възкликнах и се затичах по посоченият от картата път.
"Ако не побързаш ще закъснееш." каза ми Лиош, който летеше над мен
"Качвай се!" подвикна ми Сора и аз се метнах на гърбът й направо докато беше в движение. Хванах се здраво за дългата й козина а тя увеличи скоростта си. В рамките на 2 мин вече бяхме стигнали пред кабинета.
"Влизай, ние ще те чакаме тук" каза ми вълчицата и аз последвах съвета й.
Кабинета беше обширен и имаше по един средно голям чин за всеки ученик. Седнах на един от свободните чинове на по-задните редици и зачаках учителя да се появи.
Когато учителката влезе тя се представи и понеже един от учениците я попита дали тя е елф, учителката ни реши, че трябва да ни разкаже малко повече. В крайна сметка се оказа че тя е полу елф, но не беше единствената в групата. Имаше много раси в тази Академия - елфи, хора, джуджета, феи.... имаше от всичко по много. Мяркаха се и много същества за чиято раса не знаех нищо! Например така наречените `кендър` - по телосложение били като елфите, но на височина не надвишавали джуджетата. Когато попитах съседа по чин за тези кендъри, той ми разказа, че били крадлива раса - не го правели нарочно, било им просто в гените. Малко нахални и обичащи екстремните спортове... звучаха ми интересни, но за съжаление в класът ни по рисуване нямахме представител от тази раса...
Госпожата ни даде произволна тема на рисуване, за да може да види кой на какво е способен. Аз нарисувах един дракон... естествено. Госпожата остана доволна и каза, че бил като жив. Започна да ни разправя как когато напреднем в материала тя щяла да ни покаже магия с която да направим така че картините ни да се движат. Усмихнах се и започнах да шепна заклинанието от вчера ( учудих се, че помня думите, но когато нещо ми направи впечатление аз запомням всяка подробност от него. Може би това е причината да запомня заклинанието...). Съвсем скоро дракона ми се раздвижи и започна да драще по краищата на платното в опит да излезе.
Преподавателката ме поздрави отново за способностите ми и показа картината на останалата част от класа като им поясни на каква основа работи магията.
"Ако искате да прекратите действието на магията, просто кажете заклинанието наобратно" каза госпожата и изрече обратната магия достатъчно силно за да могат всички присъстващи да я чуят. Драконът замря и се върна към първоначалната си стойка.
"Ако се чудите защо някой би искал да съживи една картина мога да ви изредя поне няколко причини." започна учителката "Но първо ми се иска да чуя вашите варианти."
Няколко ученика вдигнаха ръка и изразиха мнението си а госпожата само кимаше.
Вдигнах ръка и учителката ми даде знак да говоря "Госпожо, чрез тази магия и още няколко допълнителни думи ние можем да придадеме глас на творенията ни."
Учителката потвърди думите ми и аз продължих "Всички посочиха много начини за приложение на тази магия, но повечето бяха за украса. Помислете малко - ами ако се наложи да се борим за живота си? Тази магия може да ни измъкне от затруднена ситуация, макар и да не ви се вярва."
Някои от съучениците ми ме гледаха с недоумение затова поясних "Представете си следната ситуация - вие сте вие сте атворени някъде или сте нападнати от чудовище. Една бързо надраскана карикатура може да разсее врагът а вие да се измъкнете или дори да нападнете и да използвате невниманието му във ваша полза."
"Или пък друга гледна точка" продължих вдъхновено "Това е най-добрият възможен шпионин. Пратете го да проучи напред а после му дайте глас за да ви докладва!"
До края на часът обсъждахме всички възможни употреби. В крайна сметка всички се съгласихме че тази макар и проста магия е способна да ни свърши чудесна работа в почти всякакви ситуации.

В часът ни по Защита срещу черната магия госпожата ни разказа всичко възможно за защитните амулети и раздаде на всички по един. Класът не беше особено очарован от първият час а учителката се извини стова че била принудена от `по-горните` (както тя се изрази) да ни преподаде този урок още в самото начало.
"Мен ако питате това са ненужни глупости, но както и да е" каза тя на края на часа
Повечето ми съученици с голямо удоволствие ми дадоха амулетите си, когато ги помолих за това. Защо са им като само ще ги захвърлят някъде? На мен ще ми свършат чудна работа..... стига да им намеря добро приложение....
Но както и да е, напълних се с най-различни амулети със всякаква сила скита в тях. Накрая ги смалих и ги бутнах в едно от протмонетата ми .
Амулетите бяха с размерите на малки стотинки.

(( ще кача отделно съобщение с амулетите щото ми се иска да ги има нагледно, пък и са ми хрумнали много начини на употреба... ))

(( АМУЛЕТИТЕ МИ))


(( извинявам се за голямият им брой, но имам на идея да ги използвам и по отделно ))

След изпълнения с вълнения ден си легнах спокойно драконът ми Анвийна ми разказа много за света и за расите в него и нй накрая ме принуди да заспя защото аз задавах въпроси без спир. За нула време Анвиина си направи гнездо в угъла на стаята (която беше огромна) а аз се оглеждах в невероятния прозорец от който се процеждаше светлината на 3 луни.
"чудно нали?" прошепнах в тихо в мрака. Серенити само измърка нещо в съня си и не промълви нищо а Анвийна вече отдавна беше заспала и само издуха малко облаче дим от ноздрите си аз само леко се изкикотих. Погледът ми беше като на любяща майка бдяща над децата си. Седях будна дълго време и накрая реших да се облека и да отида на малка разходка облякох черен панталон и блуза и навлякох традиционната роба за ученици от академията. Излязох тихо от стаята и докато следих картата на ръката си излязох извън академията тъкмо стигах до портите и закачливите дракони на нея и пред мен изненадващо се материализира Шики а аз най недодялано се бутнах в него защото зяпах в трите луни които блестяха така всякаш е ден пълнолунието явно не се задържаше и на трите защото една от тях беше започнала да намалява а втората също даваше такива признаци....
"По дяволите бе човек що не внимаваш къде ходиш?" попита ме той изненадано и понеже бях покрила лицето си с качулката той ме сметна за момче. Предположих че така ще е най добре затова си замълчах извиних се гърлено и и го заобиколих бързичко но той изведнъж явно беше променил мнението си хвана ръката ми и рязко ме дръпна...
"Чакай чакай." каза с интерес дръпна рязко китката ми с едната ръка като с другата ме придължаше на едно място така че нямах възможност да помръдна "...я виж ти!!!" каза мнително и вдигна ръката ми към ярката светлина на луната. Стисна китката ми толкова здраво че от изтръпването се принудих да разтворя пръсти 'Боже колко е арогантен... как ме....' в този момент издърпах другата си ръка "Аоучи оуч!!!!" сритах го в пищяла затова той започна да охка "По дяволите знаех си че не си момче едно момче по вмъртно няма да се сети да рита в пищяла това само вие проклетите момичета го можете...." изсъска той последните думи с такава ненавист че чак сърцето ме заболя 'защо се чувтвам така дяволите да го вземат вместо да побягна аз седя мълчаливо слушшам нападките му че даже ме боли и от тях ЛЕЛЕ КАК МЕ ДРАЗНИ!!!' едва ли не крещях наум. Най-накрая той наруши кратката но тишина "Е коя си ако мога да попитам?" въпроса му беше нагъл, за да допълни въпроса си започна да обикаля около мен а аз разсъждавах на това 'какво наказание да му измисля след като му кажа коя съм или може бби да избягам ли... а също и защо подяволите беше тук очаквах да се отърва от него като дойда в тази академия...' гласът му ме върна към реалността "Хей защо мълчиш да не си няма?" гласът му премина от нагъл в саркастичен "Ох или може би си свенлива?" зададе поредния си въпрос на който отново не отговорих надявах се че ще ме остави и в тази огромна академия няма да се виждаме често но за съжаление не стана така и започва бавно да се приближава "Да не те е страх?" гласът му придоби опасни нотки направи втора крачка а аз отстъпих с една назад "Или има какво да криеш?" направи още две бързи крачки и преди да успея бързо отметна качулката ми "Ши..." с отворена уста изрече името ми а на мен както винаги ми дойде сарказма "Да...а ти кой очакваше че е ПАПАТА, някой фанатик убиец дошъл да разруши академията..." казах и смалих гласеца си до по нежни нотки "...или пък някоя нежна девойка която само чака да я поканиш в стаята си но е твърде свенлива...." казах с поглед тип 'Мооооля те не ме занасяй!' моментното стъписване на Шики изчезна "Ха не мислех че ще те пуснат в даскалото без дракон..." каза тихо "... или просто си си мислел че съм достатъчно безхарактерна и без сила за да не направя свой собствен портал а изглежда и ти не си за пръв път тук..." казах саркастрично като допълних неизреченото от него и продължих престорено любезно "сега ме извини но драконът ми и церенити сигурно ме чакат вече..."
"Дракон я не се бъзикай сигурно не си способна да си намериш и да възпиташ котка..."
"Не забравяй за Серенити!" казах аз през рамо обърнала глава за да го гледам по добре червената му коса блестеше на светлината с огнени отблясъци не носеше обичайния си суичер а робата на академията но преправена в дълъг плащ който леко плющеше при повей на вятъра качулката беше вдигната по скро като яка a на хълбока му се полюшваше меч. Изгледа ме малко надменно и аз веднага сее усетих защо е този меч "боже и ти ми казваш че не съм способна на нищо та ти си рицар а не магиосник" явно го боднах по болното място защото светкавично направи няколко крачки озова се дом и ме стисна за рамената. Дъхът ми спря той се приближи опасно близо до лицето ми и в последния момент се измести топлите му усни преминаха като светкавица по бузата ми и оставиха изгарява следа. Едва ли не броях буквално часовете а не секундите докато отново вдишам. Приближи се до ухото ми топлия му дъх опари шията ми и прошепна със зловещо нисък глас "ти просто не искаш да знаеш какво мога миличка..." след това просто ме отблъсна а аз политнах твърде стъписана за да отговоря последното което помня беше как се отдалечава. След това като насън се бях прибрала в стаята си и бях заспала....

"Днес е доста интересен ден" плямпах аз докато се разхождах из академията с пазителите ми. "Само се чудя дали и кога ще си намеря дракон...."
"Споко има време" засмя се Лиош и лизна с раздвоения си език ухото ми "Какви часове имаш още за днес?"
"За момента нямам нищо. Падат ми се няколко свободни часа и после имам...." направих пауза и извадих свитъка с програмата ми "... явно имам Метаморфоза. Пише, че в този час се изучава как да променяме формата и качествата на различните предмети, а за някои ученици щяло да бъде възможно и да променят своята форма..."
"Тва звучи готино" размаха опашка Сора "Да можеш да направиш един молив в перфектният кокъл..."
Засмях се "Това май няма да го науча скоро..."
"Жалко, щеше да е готино" въздъхна вълчицата
"А какви са плановете за сега?" попита ме Лиош "Скучно ми е"
"За вас нз, но аз отивам в библиотеката" казах и накарах картата да се появи отново в ръцете ми "Библиотеката и без това е близко..."
Библиотеката се оказа огромно място с безброй много книги. "Това е раят...." измрънках и напълно забравих, че е неприлично да зяпам с отворена уста
"Добър ден" поздрави ме една жена зад близкото масивно бюро "какво ще желаете?"
"Добър ден..... още не съм сигурна" смотолевих аз и се огледах "Ще трябва да поразгледам малко...."
"Нали знаете, че само ученици могат да взимат книги от тук?" попита ме жената възможно най-любезно а животинкщата на рамото й изцвърча и размаха опашка
"Аз съм ученичка тук, просто още не са ми доставили униформата..." съобщих и продължих да се оглеждам с интерес
"Добре тогава" усмихна се госпожата и аз започнах да оглеждам наоколо.
Иронията на нещата беше, че харесах прекалено много книги.... а имах право да взимам само до 10 наведнъж....
Реших да започна с първия ред, който се оказа раздел с магически заклинания.
"Изглежда интересно....." измънках докато разглеждах съдържанието на една книга
Предадох книгите си на госпожа Перосо и тя ми създаде картон, където записа всичките книги. "Трябва да ги върнете най-късно до 2 месеца" съобщи ми тя като излизах
Прибрахме се в стаята и аз се тръшнах на леглото. "До тук добре" засмях се и извадих от чантата няколко неща - шоколад, перото ми и мастилото, пергамент, книгите, моята Книга с магии и няколко бисквити за Сора. С Лиош си разделихме шоколада, Сора грабна бисквитите си и аз се залових за работа.
В първата книга ставаше въпрос за различни магии. Харесах си няколко и записах заклинанията на пергамента. Повечето от магиите обаче се оказаха от по-високо ниво от моето и трябваше да ги оставя за по-нататъчното ми развитие като магьосник.
Едно от заклинанията ми се оказа достатъчно лесно и реших да го изпробвам. Ставаше въпрос в това да призовеш нещо, което се намира близо до теб.... звучеше просто.... беше описано просто.... нещо като левитацията но не отнемаше толкова време.... единственият недостатък бе, че не можеха да се призовават тежки предмети....
В книгата пишеше, че трябва да съсредоточиме мислите си към това, което искаме да призовече и затова аз се замислих над молива на бюрото ми.... зашепнах тихо закнинанието и усетих как лека топлина започва сякаш да се излъчва от връхчетата на пръстите ми....
`Моливът... моливът...моливът...` се опитвах да си втълпя аз, но в главата ми се въртяха други мисли.... ~яйцето.... яйцето...яйцето...~ крещеше подсъзнанието ми.....
Заклинанието се задейства преди дори да успея да избистря мислите си и изведнъж всякаш избухна бомбичка в ръцете ми! Наоколо се разхвърчаха парчета от пергамент, мастилото се изпръска върху стената и животинките по нея се разбягаха панически, Лиош отлетя от работо ми и засъска а Сора наежи козината си....
Но аз бях най-зле. Цялата покрита в сажди, парченца пергамент и петна от мастило.... "Опа...." изграчих аз и почнах да плюя сажди.

"Това беше забавно" смееше се Лиош от ръбът на гардеробът, където бе кацнал "Хайде да го направим пак!"
"Не мерси" възрази Сора
Аз изобщо не им обръщах внимание. Бях заета да зяпам това, което лежеше в краката ми.
"Т-това яйце ли е?...." изграчих и вдихнах черното колкото юмрука ми яйце за да го огледам по-добре
"Какво!?" попитаха в един глас пазителите ми
"Вместо молива ми съм призовала някакво яйце...." отвърнах им.
Сора огледа внимателно яйцето и след като го подуши ми каза "Мисля че може и да е драконово."
"ТИ ЛУДА ЛИ СИ!!!?" възкликнах аз "ДРАКОНОВИТЕ ЯЙЦА НЕ МОЖЕ ДА СА ТОЛКОВА МАЛКИ!!!"
Нека сиго признаем... бях пред истерия.
"Кой е казал, че едно драконово яйце трябва да е голямо?" контрастира Сора
"Може ли да го пипна?" попита Лиош, но аз реших, че ще е по-добре да не давам яйцето на хипер-активна животинка като Лиош... но то по тази логика и аз не трябваше да се докосвам до яйцето....
"Да отидеме до директора да видиме какво ще ни каже той!" предложих и тръгнах да ставам, но Сорано ме възпря като сложи огромната сди лапа на коляното ми "Зарежи, сега е късно. Ще отидеме на сутринта."
"Ама до тогава то може и да се излюпи!" изписука Лиош и подуши яйцето "С големината на гъше е.... Дали ще се окаже гъска мутант?"
Изгледах Лиош малко тъпо а Сора го скрасти "Ти си гъска мутант!"
"Не е вярно!" възропта се Лиош
Оставих ги да си спорят и продължих да зяпам с интерес яйцето "Ще отидеме веднага щом се съмне..." промълвих тихичко...

Събудих се на сутринта с ужасно главоболие и то рано реших че за да имам подкрепа в този ад в в който се бе превърнала академията заради Шики отидох да проверя списъка с новите ученици, наистина искрено се надявах Нами или Маи да са в списъка. Видях Нами в списъка и искрено се зарадвах а имаше и списък с отпаднали ученици за които също е имало вероятност да успеят Маи беше в този списък "Колко жалко за съвсем малко не са успяли да я приемат в тази академия...." казах с тъжен глас. Видях и имената на близнаците (и за момчетата и за момичетата) но изглежда още не се бяха добрали до академията. Бях сама Анвиина и Серенити бяха в стаята и още спяха така че реших да се поразходя из академията нямаше хора по коридорите освен пазача който ме изгледа косо и както и по рано намръщено аз го задминах и едва възпрях детския порив да му се изплезя а после си помислих 'Какво пък?' завъртях глава и ' гад' бързо се обърнах преди да ме е видял и започнах да се хиля олигофренски

На сутринта се събудих и зазяпах в пространството - цялата бъркотия от вчера я нямаше.....
"Какво по.." тръгнах да казвам, когато Дийн се появи от банята. Зяпнах го ококорено и замалко да падна от леглото.
"Какво?" попита ме той
"Какво правиш тук?" го попитах възможно най-нормално но това в момента не ми се отдаваше
"Дойдох да те видя какво правиш, но ми стана жал да те будя..." каза простичко той а след като го изгледах той продължи "Но след 2 часа ми стана скучно, пък и цялата бъркотия, която бе създала малко ми лазеше по нервите и затова поразчистих"
"Добре де, благодарна съм за почистването, ама..." направих кратка пауза за да разчистя по-така злобните мисли от главата си и казах "Нужно ли бе да чистиш полу гол?"
Да, истината казвам - Дийн беше полу гол!!! Беше си съблякъл тениската и я бе захвърлил на един стол....
Дийн само се поусмихна "Стана ми топло."
`Да и на мен сега ми е толпо....` помислих се и се опитах всячески да махна червенината от бузите си.
"Виждам че вече си имаш дракон" каза ми Дийн
Да, това определено ме разсея....
Окщокорих се и започнах изплашено да се оглеждам за яйцето "Къде ми е яйцето!" почти изпищях
Чу се пискливо цвъркане зад мен и аз извъртях глава за да видя какво става. Първата ми идея беше за Лиош, но днес не ми беше ден. Зад мен стоеше едно мъниче - мъниче мъниче ама сигурно щеше да порасне....
"Ама то се е излюпило..." промърморих и после изпищях "ИМАМ СИ ДРАКОНЧЕ!!!!"
Гушнах малката гадинка и погалих главичката му "Много е сладко!" изписка Лиош и се настани на рамото ми
Дракончето не беше по-голямо от шепата ми, черно с малки зеленикави линии по тялото си "Колко ли голямо ще стане като порасне..." зачудих се а Дийн се приближи и седна на ръбът на лиглото "Около 20 метра... минимум"
Изгледах го ококорено "20 метра?"
"Ми да, тази порода дракони става малко по-голяма от обикновенно" информира ме той
"О боже...." проплаках "Само това ми трябваше...."
"Нима, в името на гащите на Директора, ми казваш че тая гадина ще стане по-голяма от Сора?" каза Лиош а аз за малко да падна от леглото
"К`во?!" изпищях аз
И тогава чух най-прекрасният звук на света - Дийн се смееше. Ох бога ми, бих направила всичко само за да мога да чувам този прекрасен смях по-често.....

След като се позабавлявах на гърба на стария и сприхав пазач реших че е време да започна да уча магията си и се насочих към библиотеката. Започнах да разглеждам с изключителен интерес всяка подробност от рафтовете с магия. Но някакси никоя книга не можеше да ме заинтригува разглеждах дълго време докато не стигнах един толкова пръшлясал рафт "Боже това сигурно никой не го е пипал от години..." зачудих се аз защо и посегнах прахта по дървото беше дебел пласт наслоявал се много дълго "...чак ми е жал за книгите..." тъкмо мислех да подмина и този рафт когато нещо синьо ми хвана окото. Книгата се намираше на 8 рафта нагоре и нямаше как да я достигна изтичах да взема стълбата и я избутах някакси до мястото където беше книгата изкачих се бавно но сигурно нагоре въпреки че имах голям страх от височините. Точно преди да взема книгата се огледах беше доста височко и се виждаше по голямата част от библиотеката "Подяволите пак ли той?!" почудих се като видях Шики на една от читателските маси явно бях минала покрай него без да го забележа и тъкмо да отклоня погледа си когато той се обърна и ми смигна за един неуловим миг останах втрещена и се обърнах механично за да посегна за книгата но явно все още не можех да я стигна изкаих и последната стълба като не ми оставаше нищо друго освен да се подпра на един от рафтовете. Посегнах с лявата си ръка за да взема книгата а синяша светлина блесна отново
(книгата)

Тъкмо хванах книгата но загубих опора "Киааааааааааааааа...." защото стълбата се помести и аз полетях надолу
и се озовах в нечии ръце тъкмо тръгнах да изричам "Благо.... " благодаря но погледнах нагоре книгата с размерите на тухла и то от големите летеше към нас "Книгата..." изпищях аз Шики защото няма как да не повярваш кой друг ще ме спаси отскочи ловко в страни и книгата тупна на една крачка от нас 'не е възможно господи защо винаги на мен ПОНЯКОГА СЪМ ТОЛКОВА НЕПОХВАТНА!!!' ядосвах се на себе си докато все още седях в ръцете на Шики и ми ставаше все по неудобно и конфузно
"М-М-може д-а ме пуснеш вече... До-бре с-ъ-м..." изпелтечих аз ставаше ми все по топло започвах да се изчервявам Шики ме пусна внимателно да стъпя на земята а аз клекнах за да взема книгата заради която замалко да се убия а Шики през това време каза
"Знаеш ли че си много сладка когато се изчервиш?!" заради този му риторичен въпрос усетих че се изчервявам едва ли не до корените на косите си 'Боже той не очаква да му отговоря нали?' запитах се аз като нервно държах книгата в прегръдката си като продължавах да се чудя '...нали?' мислите ми бяха толкова объркани че сигурно щях да се побъркам когато той отклони объркващия си поглед от мен и погледна прашния син камък на книгата "Книга за лунните магии и заклинания! Изненадан съм от 20години насам никой не се е занимавал с жричество..." каза само това и отиде на масата със своите книги
"...така ли..." казах след известно колебание и се приближих към него
"Мда тези магии са опасни за човешкия дух освен ако нямаш пълен контрол..." обясни ми той седна и отвори голяма книга с различни бойни техники
"Интересно... все пак учиш усилено..." казах като погледнах над рамото му а косата ми неволно се разпиля поколебах се от думите си и продължих "не че съм си мислела че си нехранимайко..." Шики ме погледна косо и аз бързо се усетих "Ох извинявай сигурно искаш да учиш а аз ти преча...." след като не последва отговор "...е добре Сайонара" махнах за чао завъртях се и се насочих към стаята си 'Нямам търпение да науча повече за лунното жричество...'

Беше ми трудно да накарам Дийн да си тръгне.... не че той не искаше да си тръгва.... тази, която не искаше да се разделиме бях аз.... `миличкият ми не си тръгвай` крещях в главата си
"Как ще го кръстиш?" попита ме Дийн на излизане
"Какво?" попитах тъпо
"Как ще го кръстиш?" попита Дийн отново и кимна към дракончето, което се бе свило в шепите ми
"Оо... ми.... мисля че Тенсай-теки ще му утива" казах и се усмихнах а зелените линийки по тялото на дракончето заблестяха с мека светлина.
"Май си харесва името" усмихна се Дийн и излезе
"Май не ти се искаше той да си тръгва, а?" засмя ми се Сора "По-добре отиди да се изкъпеш и се приготви за училище"
"... напълно бях забравила за външният си вид... ЛЕЛЕ КОЛКО СЪМ ЗЛЕ!!!" изпищях и сложих Тенсай-теки на възглавницата.
Огледах се набързо в огледалото и се метнах със засилка в банята.

Вече се бях оправила напълно и тичах по коридорите за първият ми час. Беше наблизо и затова отказах предложението на Сорано да се възползвам от нея.
Дракончето се бе свило в един от джобовете на робата ми. Принципно робите имаха до 4 джоба, но аз бях помолила за няколко в излишък и те бяха изпълнили желанието ми. Сега моята наметка имаше около 10 дълбоки джоба, няколко откоито скрити. Обичам си джобовете. А робата е просдто върховна! Чисто черна, дълга почти до пода, но без да се влачи и по крайщата имаше оранжеви ленти. ((нещо в стил Хари Потър Някой гледа ли го днескя - давала го по Нова ))
Класната стая беше фрашкана от ученици, когато пристигнах. На редицата до прозореца беше празен последният чин и затова аз се настаних там - колко по-удобно, ако ми доскучаеше, в което се съмнявам, винаги можех да позяпам през прозореца.... ама аз това можех да го правя и без да ми е скучно Много е вдъхновяващо да зяпаш в пространството