Драконовата Академия

Скръстих ръце пред себе си и се нацупих "Той/ тя почна" казахме едновременно с Дийн....
Намръщих се и му се изплезих. "няма да се караме но няма и да се гушкаме като вас" засмях се накрая а Дийн се присъедини към смеха ми

Преди Нами да подхвърли хапливата забележка. Аз не можех да се откъсна сериозно говоря 'Подяволите какво става не мога да се помръдна, не мога да се контролирам....' след като чух хапливостта на двамата сякаш се осъзнах и изведнъж подскочих на страни от Шики като се чудех 'Какво по дяволите стана, защо не можах да помръдна...'

Видях как Ши-чан отскочи от Шики като ухапана от змия "Ши-чан спокойно нищо не се е случило" опитах се да я успокоя

"Щом казваш..." казах аз леко объркана "Какво ще правиме сега ?" попитах объната към всички като избягвах да гледам Шики в очите и се държах на една ръка разтояние от него.

"Нямам си и представа" казах като леко присвих рамене "Но почвам да се притеснявам за Сорано...."
"Коя е Сорано?" попита Дийн
"Не ти трябва да знаеш" отвърнах му аз докато обхождах хоризонта с поглед "Чудя се къде ли е зачезнала..."

"Боже което ме подсети трябва да отида да нахраня Серенити?" и забързах към входа на общежитието

Седях и гледах четеримата в снега не вярвах на очите си.Биеха се и се скубеха всякаш бяха в първи клас защо просто не си признаеха че се харесват един друг и това е.Но това си беше тяхна работа и затова аз просто си тръгнах към общежитията оставяйки ги в снега

Качих се на бегом като прескачах по една-две стълби навенъж вмъкнах се в стаята бързо затворих и се облегнах на вратата. Не можах да повяврвам че успях да си намеря извинение да се измъкна от Шики. Притеснявах се "защо не можах да се отделя от него?" зададох си въпроса полугласно "трябва да внимавам повече...." след като казах това отидох да потърся Серенити тъкмо завивах да погледна под едното легло нещо ме връхлетя и започна да ме лигави.... "Хей.... махни се... боже цялата ме олигави..." избутах животното и го погледнах помислих че е Сора но не беше тя... беше Серенити беше пораснала за един ден и почти бе достигнала големината на Сора "Боже не мога да повярвам..." хвърлих се към нея и я запрегръщах

Дийн си тръгна понеже имал няква работа а аз почнах да викам Сора, но нея никаква я нямаше...
"Къде си бе, гад!" изкрещях в гората
След половинчасово лунате чух скимтене и скоро намерих Сорано запретена в някаква мрежа "Сора!!!" изпищях и изтичах да я освободя "Горкичката! Добре ли ти!!?"
Тя само се нахвърли върху мен и почна да ме лиже а аз радостно я гушнах "Хайде да се прибираме миличка!" засмях се и се метнах на гърбът й "Днешното преживяване ще ти е за урок да не се отделяш от мен"

Видях Нами да излиза със Сора от гората и се затичах натам да видя какво е станало''здравей''казах и ''какво правиш тук''

"Здрасти Аюми!" ухилих се аз "Бяхме излязли малко на разходка. Искаш ли да се качим горе? Ще те запозная със съквартиранките ми!"

''Дадено''казах аз и двете се запътихме нагоре по стълбите

Като влязохме в поделението се качихме набързо в асансьора. На нашия етаж се чуваше приглушена музика и тя определено не идваше от нашата стая "Съседите имат добър вкус" засмях се аз и почуках на вратата ни след което влязох "Ехоо, има ли някой? Водя гости! Запознайте се с Аюми!" усмихнах се аз, когато влязохме в стаята и Сора се разположи до леглото ми "Лелеее, Ши-чан Серенити доста е пораснала. Още малко и ще настигне Сора!"

"Да определено!" казах аз през смях сподавих една прозявка и продължих да лежа на меката козина на Серенити и казах "Здрасти" на новото момиче "Казвам се Широтсуки накратко Ши или Тсуки което предпочетеш" усмихнах се и отново успях да сподавя прозявката надигаща се в мен "амммм заповядай седни " казах и посочих моя хамак тъй ккаъо аз бях на земята... "Нами аз мисля да отида да кажа на съседте да понамалят съвсем малко музиката...." завъртях очи като видях физиономията на Нами в стил 'не ги убивай те слушат готина музика' "спокойно не смятам да убивам никого..." казах саркастично и излязох от стаята. Почуках леко на вратата веднж...втори път... и минута след това вратата се отвори. Тъкмо понечих да проговоря и видях че Шики е на вратата и веднага се обади сарказма и иронията ми "Теб никога ли не те мързи да отваряш вратата... и ога смяташе да отвориш тропам цяла вечност" а той ми отговори също толкова пофобаващо с кадифен глас на ангел но въпреки това студен "О извинявай не съм те чул обикновенно стм свикнал да разбиваш вратата вместо да чукаш...." усмихна се лукаво като разбра че ме е засегнал явно го е видял в очите ми защото при тези негови думи вместо да се згурцха аз още повече изпънах гръб и уфържах на изпитателния му поглед, а той най накрая каза "Какво желаеш?" въпроса беше зададен твърде двусмислено и в един момент ми идеше да изкрещя 'теб глупако теб' но на глас казах меко и без предишния сарказъм "ако може да намалите малко музиката...." казах колебловп после добавих "....моля..". Шики отгоеори с едно кратко "Добре..." подсмихна се незнайно на какво и разроши косата ми като на малко дете, а аз чисто и просто го зяпах като първата глупачка. Насилих се да отвърна поглет от хипнотизиращите му очи казах едно кратко и бързо благодаря "Благодаря " и се вмъкнах бързо обратно в стаята си. Нами ме попита нещо аз измънках някакъв отговор под носа си и се тръшнах на хамака си. Аюми се беше преместила на земята. По късно разбрах че от смях е щяла замалко да падне от него. И е заявила че на земята е много по безопасно когато е край нас.

"Хора... не че нещо но ми е страшно тъпо!" проплаках аз лягайки до Сора. "Днес беше забавно, ама сега нещо...."
Не намерих за нужно да довършвам изречението си... Аюми и Широтсуки си говореха нещо, без да ми обръщат много много внимание и аз се възползвах от това за да се сгуша до вълчицата ми и да заспя сладък сън с много щури сънища... обичам си щурите сънища, толкова са по-интересни от скучното ми всекидневие....
Явно доста съм поспала, защото когато се събудих беше вече сутрин... Сора изскимтя тихо и бутна муцуната си в лицето ми. "Сора!" тихичко се засмях аз за да не събудя другите. Още беше раничко...
Взех си набързо един душ, облякох си черните дънки и синята блуза, навлякох си маратонките и заедно със Сора излязохме навън. Кухнята още беше затворена и затова реших да се разходиме навън и да се насладиме на изгрева.
Седнах на една пейка а Сора се запиля на някъде. Видях Дийн да излиза от сградата и му махнах, но той напълно ме игнорира макар и да ме видя. Изплезих му се и го зарязах да прави каквото си ще, въпреки че от време на време му хвърлях по някой бърз поглед.
"Идиот." ухилих се и отново обърнах поглед към слънцето.
Чух гарван да грачи наблизо и извърнах глава за да го видя... обичах гарваните макар и някои да ги смятаха за зловещи същества предвестници на смъртта. Гарванът се появи от клоните на едно дърво и кацна на рамото на Дийн...
"Това домашният ти любимец ли е?" подвикнах към Дийн, но той отново ме игнорира а гарванът изграчи така сякаш ми се смееше....
Признавам го, птицата беше красива.
"Не е хубаво, когато ме игнорират..." раздразних се аз малко. "Ще ме игнорира той! Ще види, кой ще игнорира!!!"
Станах, врътнах се и влязох в Закусвалнята, но се усетих че някой ми липсва... отново излязох навър и изсвирих силно. Сорано се появи от гората и подмина Дийн като крайпътен знак, докато той я гледаше очудено. Когато очите ни се срещнаха и аз му се изплезих преди отново да вляза вътре за да закуся.

След хубавата закуска, се изнесох от Закусвалнята и се нанесох директно в Библиотеката крешейки наум ИСКАМ ФАНТАСТИКА!!!! и едва ли не се затичах към отдела с фентъзи.... но мамка му явно днес не ми е ден, защото не можах нищо даси харесам.
КАК МОЖЕ В ТОЛКОВА ГОЛЯМА БИБЛИОТЕКА ДА НЯМА ПОНЕ ЕДНА СВЯСТНА КНИГА, КОЯТО ДА Е ПЪЛНА С ЕЛФИ, ДЖУДЖЕТА, ДРАКОНИ И Т.Н.!!! продължих да крещя наум, тотално раздразнена. ТОВА Е ТОТАЛНА ГАВРА!!!!
Тръгнах си и явно съм вървяла по коридорите като разярен носорог, понеже повечето хора се отдъпваха... даже и Сорано стоеше малко по настрани....
Ужасна съм....
След като усети, че вече съм се поуспокоила малко, Сора изравни темпото си с мен и така продължихме безцелната си обиколка на Поделението.
Пълна скука.... по едно време мярнах Шики и Каши, но те ме подминаха като крайпътен знак а Дийн изобщо не се мяркаше никъде....
Понеже не познавах никой друг, а момичетата най-вероятно още спяха, се качих горе и отидох до стаята на момчетата като почуках на вратата... но никой не ми отвори.
"Ехо! Има ли някой?" подвикнах аз, но все още се стараех да не крещя като луда... не ми се искаше да си подписвам смъртната присъда като събудя Широтсуки или Май... "Явно няма никой..."
Днес определено не ми беше ден... беше пълна СКУКА!!!
КАК СЕ ОЧАКВА ЧОВЕК ДА СЕ ЗАБАВЛЯВА, КОГАТО НЯМА НИЩО ЗА ВЪРШЕНЕ!!! крещях в главата си но и от това нямаше никакъв успех.
Не ми се плуваше, не ми се излизаше навън понеже валеше, нямах интересна книга за четене....
По едво време се заех да търся хубав филм, който да гледам на лаптопа си, но.... е, няма смисъл да се повтарям като кажа че и там нямах успех.....
По едно време вече толкова ми беше доскучало, че чак си мечтаех да бяхме почнали училище вече за да можа да имам някви домашни за писане... това поне ме снабдяваше с нещо за вършене.

"Тъпо ми е ..." измрънках на Сора
С нея стояхме на площадката навън и зяпахме в пространството... страшно интересно занимание....
Сора изскимтя и ме побутна с глава сочейки към Дийн стоящ настрани от нас.
"Ако искаш да отида и да говоря с нето, то забрави!" намръщих се аз "Днес цял ден ме отбягва. Няма да му направя кефа да ходя постоянно след него и да го моля за малко внимание!"

възможно ли бе да се е побъркала е какво пък това че говореше със сора не значи че е луда я да поговоря с нея ''какво ти е изглеждаш сякаш не си тук''казах и аз

"Аюми!" викнах радостно и се метнах на врата на приятелката си "Нямаш си и на представа колко ми е тъпо!!!"

(( Видя ли РЕГИСТРАЦИЯ? ако имаш проблеми с регистрацията кажи аз ще помагам с изработването ))

докато осъзная аз и приятелката ми бяхме на земята защото загубих равновесие''какво ти е бе човек никога не си ми се радвала толкова какво има и защо си сама а и накаде гледаше всъщност''


(с регистрацията ще се занимавам после са не съм подготвена )

"Виждаш ли онова момче ей там?" кимнах й аз към Дийн "Казва се Дийн и цял ден ме игнорира а иначе не пропуска да се заяжда с мен!"
Станах от Аюми и подадох ръка за да й помогна да се изправи "Изнервям се когато някой ме игнорира толкова видно..."

(( като мина прокрай вас следващия път може и да ти я направя регистрацията а може и да викнеш Теди ))

''така ли''къв е тоя нахалник да се държи така маи трябва да си поговоря с него ''ела с мен''казах и бях твърдо решена да видя защо се държи така

(ок)

"Ъъъъ... къде отиваме?" стреснато попитах Аюми когато я видях колко устремено се беше запътила към Дийн "Не ща да ходя при него.. той е гад! Какво ще кажеш да си намериме друго занимание?"

''ам да при него отиваме ако той си мисли че може да те подмине като краипътен знак греши''и продължих да я дърпам натам

"Не, не, не, не!Това е лоша идея! не, това е МНОГО лоша идея!" започнах да протестирам аз "Не мисля че е редно да се закачаме с него! Може просто днес да не е на кеф. Случва се!"