Драконовата Академия

"Е няма как да не ме чиеш като постоянно слухиш и клюкарстваш" казах аз шеговито и се отпуснах до нея на земята

Поех си въздух жестоко убидета и сложих ръка на сърцето си "АЗ!!? Да клюкарствам?! И слухтя!!! Мила не си разбраля правилно, ако не съм аз, кой ще събира информация" "Аз съм от агенция Клю-клю!"

"Да точно тка ти поемаш устната информация" намигнах леко и се захилих "а аз съм Първа поща и поемам писмената" направих широка усмивка, затворих очи и въздъхнах

"Тааа..... така и така сме от едно бюро... какво ново?" засмях се и извадих от чантата си шоколад като подадох половината на Ши-чан "Какво стана с онова момче... Дарио?"

"А нищо..." казах и се изчервих леко от директния и подход завъртях глава настрани за да прикрия смущението си "Изпратих го кабинета и отидох да плувам но ми изглеждаше доста резервиран. Но като цяло ме кефи и явно не се отделя от слушалките си видях че нито за ми не спря музиката която слушаше" засмях се аз

Видях я че леко се изчерви, но реших да си замълча "Аз пък се запознах с едни близнаци... дълга и широка история. Помниш ли Алекс и Мики от футболния ни мач? Та, имах часове с тях а после Дийн ни запозна с двама негови приятели - също близнаци. До колкото си спомням се представиха като Хикару и Каору. Бяха сладки, но определено бяха и дразнители."

Обърнах се възвърнала самоубладанието си и се обърнах с усмивка към нея "Супер явно ще си допаднем но нали знаеш какво ще стане ако се пробват да ме дразнят " направих много мила физиономия след изречението и избухнах в неудържим смях

Въздъхнах дълбоко "Аре за теб не знам, но аз бях готова да им откъсна главите" "Единя от двамата ме ръгна в ребрата а другия ме бутна и ако не беше Дийн да ме хване сигурно щях а падна на земята. Абе а какво става с Шики? Скоро не съм го виждала. Домъчняло ми е за него"

Захилих се още по широко "Ако не беше Дийн..." изчуруликах с леко престорен глас много наподобяващ този на Нами и ме напуши див смях а когато попита за Шики изсумтях звучно, сложих ръце пред гърдите си и тръснах глава всякаш да прогоня неканено нахлулите мисли за него и казах "Откъде да знам не съм го виждала цял ден..." казах и се смръщих леко

"О-о-о-К" провлачих аз "Явно не ти се говори за момчета точно сега.... Или поне не и за наще момчета."

"Той не е мой" стиснах гневно устни и свих ръцете си в юмруци докато все още ги държах пред гърдите си

Ухилих се злобно "Не съм казвала че Шики е ТВОЙ, казах че е НАШ, но щом твърдиш че е твой няма да споря"

"Аз не твърдя че е МОЙ никога не съм твърдяла!!!" казах нацупих се но ме напуши смях и нацупената физиономия се промени в широка усмивка. Сръчках Нами с лакът и дружно се засмяхме...

"Мечо гуш!!!" викнах и се метнах върху Ши-чан, качвайки се буквално на главата й

"ЯЯЯяяяяя...." пищенето ми се чу глухо защото Нами ме затисна цялата "Ах ти.... гррр...." викнах аз и започнах да я гъделичкам където сваря

"Ау, бе!!" "За малко да ми бръкнеш в окото!!!"
Сора ни гледа, гледа, гледа... и реши да се присъедини!
Гвак.... край вече издъхнах.... горката Ши-чан... Сора се метна върху мен и аз едвам дишах а за моята приятелка нз... тя беше под мен... горката. Дали ще успея да я изстържа после от земята?

"Оу извиня.... Гааааааххххххррррххххх...." със душене започнах "казах Гвак!!! акостите ми май Крак!!!" и като казах това гърба ми така зловещо изпукаа всякаш се беше прекършил "Аучи аучи аучи!!!Сора слизай от Нами или по точно и двете с Нами слезте от мен...."

"На тебе ти е лесно да го кажеш тва, ама говедцето върху мен не ще да става!" засмях се и с мъка избутах Сора в страни кат се метнах в замяна върху нея и я захапах за ухото, но не прекалено силно. "Пфу! Козина..."

С Мики имахме още няколко часа, но решихме преди това да се отбиеме до библиотеката за да вземеме по някоя книга за довечера. И двете обичахме да четем преди лягане, но за разлика от мен Мики предпочиташе любовни романи, а аз си падах по фентъзи. Взехме по една хубава книга и се запътихме към другия час.
Биология. Обичаме животните.... но тези две животни пред мен вече почват да ме изнервят. Откъде се взеха пък тези двамата!?
"Здравейте, момичета" засмяха ни се те.... сладки са.
"Здравейте" отвърнахме им и ние.
Хората отстрани ни гледаха с доста интерес. Явно и тук близнаците не бяха често срещани.
"Какво имате сега?" попита ни единя, май беше Каору.
"Биология" отвърна му Мики
"Господина е симпатичен." каза ни предполагаемия Хикару "Вчера имахме при него. Мил дядка."
"Дядка?" неразбрах аз
"Доста е старичък" каза ни Каору
"Май има 70" прибави Хикару.
"Ъъъ... Не е ли малко старичък за да е още учител?" запита ги Мики "Ни трябваше ли отдавна да се е пенсионирал?"
"Явно си харесва работата" свих рамене аз
"Явно" засмяха се близнаците и Каору продължи "Момичета, колкото и да ни е приятно трябва да изчезваме"
"Чао" усмихна им се Мики а аз им махнах

Часът ни беше много приятен.
Учителят ни разказа много неща за животните обитаващи академията и нейната територия.
Дядката, момчетата явно бяха казали истината, беше много добричък и умееше с лекота да привлече вниманието на всичкини. Докато той говореше около нас щъкаха най-различни животинки - от най-големите до най-малките. Аз и Мики си играехме с една много красива и голяма вълчица. Беше много сладка. На височина можеше да се сравнява с тази на Нами, но беше не чак толкова мускулеста.
Когато звънеца би и господина ни каза че сме свободни на никой не му се тръгваше. По общо съгласие решихме да останеме и да си поиграеме с животните още малко.
Вълчицата лежеше в краката ни и аз реших да се метна върху нея и да си поиграеме. За изненада на састра ми, както и моя, вълчицата пре спокойно си се изправи и ме понвесе нанякъде. Сестра ми изпадна в истерия а аз си умирах от кеф.
"Алекс слез от там!" викаше тя подире ми
Господина само подсвирна и вълчицата се приближи до него. Когато тя спря аз най-накрая успях да сляза.
"Това беше велико!" възкликнах радостна още преди краката ми да бяха докоснали земята.
"Май със Сатонака" засмя се господина ни "Ако искате може и да я задържите. И без това отдавна й търся стопанин - твърде стар съм вече за да мога да си играя постоянно с нея."
"С удоволствие!!!" веднага се съгласих
"Алекс не можем!" възпротиви се сестра ми "Как се очаква да се грижим за нея!? Виж колко е голяма!!!"
"Нами се справя чудесно със Сора" смотолевих аз
"Ама..." тръгна да казва Мики, но като видя умоляващата ми физиономия се примири "Добре де, добре! Ще я вземем"
"Няма да останете разочаровани" засмя се дядото
Е, сега вече бяхме тримца... аз, Мики и Сатонака... накратко Сато.

Когато Нами и Сора се преместиха от мен поех въздух много шумно защото при качването на Сора въздухът ми беше излязъл със свистене от дробовете. Гърбът ме болеше вдигнах ръцете си високо горе и със засилка се извих към земята ръцете ми леко докоснаха тревата при огъването ми целия гръбнак изпука и аз се приземих леко на краката си. Разкърших се малко и каза "Ето това е друго нещо!!!"

Сора искимтя а аз потреперих цялата "Ъх!" изпуфтях "Тва беше злобно.... как само изпука.... ужас!"

"Ама това не беше нищо " казах аз с толкова невинна физиономия и е усмихнах погледнах часовника и... "О боже в час по химия съм започва след малко!!!" извиках аз и се втурнах да си взема чантата която се намираше на земята до дървото...

Ококорих се и промълвих "Опа...." Грабнах чантата и възкликнах "И аз имам химия... но като гледам определено ще закъснеем ако не побързаме...." и изведнъж ми просветна "Сора!!! Ще издържиш ли и двете ни?"
Вълчицата ми ме лизна по лицето и кимна.
"Качвай се!" подвикнах на Ши-чан и се метнах на гърбът на Сора "Надявам се че нямаш нищо напротив да пояздиме малко" засмях се и подадох ръка на приятелката си за да й помогна да се качи.

Не поех ръката на Нами не от неучтивост а просто с лекота се метнах на гърма на Сора като увих ръцете си във дългата и козина така че да мога да с държа и да не я скубя "Побързай иначе госпожата може да ни взриви " изхилих се аз нашегата си