Драконовата Академия

"хахах да става..." казах аз и се загледах в огледалния таван

Излязохме навън и аз бързо се затичах напред приготвяйки се за бой с топки тип тежка категория...

Видях че Нами се затича напред и аз се наведох взех малко от кашавия сняг и бързо оформих топка като я сложих в джоба си и направих друга

Бързо се скрих зад една масивна пряспа и започнах на бързи обороти да правя топки и да замервам Ши-чан с тях

"Хей! хахах" със смях и грациозност започнах да отбягвам по опасните топки тоест тези които целяха едва ли не да ме убият. Хвърлих моята към Нами и тя мина на 2 сантима от носа и. Засмях се като все още внимавах...

Засмях се без обаче да спирам да я замервам....
Изведнъж обаче зад нея се появи Дийн и когато тя се наведе за да избегне поредния порой от топки те се стовариха върху него като порой....
"Опа..." скрих ръце зад гърбът си и се ухилих невинно "Здрасти Дийн"
"Ще те убия" промълви той докато бършеше снега от лицето си

(rofl) :cheers: Koгато видях лицето на Дийн не можах да се спра и прихнах, но за всеки случай отстъпих с няколко крачки...

"Дийн хе-хе.. Дийн.. хе-хе... Нали знаеш че не беше нарочно...." започнах да се смалявам докато той приближаваше гледайки ме така сякаш искаше да ме унищожи
Къде беше Сора!!? Защо точно сега й трябваше да зачезне нанякъде
"Ши-чан... малко помощ..." започнах да се моля докато отстъпвах назад

"А съжалявам всеки а се спасява по единично... или може би..." изтъчах бързо покрай Дийн и се скрих до Нами Извадих топката която сега се беше полуразтопила и водата беше замръзнала "Ледена топка" казах и се захилих злорадо. Хвърлих я към Дийн но той бързо я избегна и вместо него топката удари Шики по рамото. Бях я хвърлила толкова силно че за момент Шики загуби равновесие и замалко да падне "опааааааа май е ред и аз да се покрия " казах докато отсъпвах бавно към дърветата и гледах унищожителният и ироничен поглед тип 'мислиш си че можеш да избягаш ХА' боже как го мразя...

Усмихвах се на Дийн докато той приближаваше към мен. Нямах накъде повече да отстъпвам понеже гърбът ми се бе допрял до едно дърво а знаех че няма смисъл да бягам Дийн 100% беше по-бърз от мен....
Пък и планът на Широ не свърши много добра работа... тя само си навлече повече проблеми....
"Дийн, заклевам се не беше нарочно!" казах размахвайки въце пред себе си в опит да се предпазя от него
"Така ли?" изсмя ми се той "Не било нарочно..... за първите 3 топки да, бих го разбрал но защо тогава не спря като видя че ме уцели мен а не приятелката ти?"
"Хе-хе-хе.." сконфузено се засмях "Реших че, след като вече съм те уцелила, какво лошо има от това да метна още няколко...."
Лош отговор.....
"Ах ти малка...!" изръмжа Дийн и скочи към мен
"КИААААААА!!!!!" изпищях когато той ме грабна и ме метна в най-близката пряспа, но аз се бях вкопчила в него като удавник за сламка, така че общо взето аз се приземих на меко....

... вече не се интересувах от проблема на Нами защото измислях начих да избягам. Докато гледах право в очите на Шики бързо трепнах и хукнах наляво към противоположната страна защото от другата страна беше Нами и имаше вероятност да хванат и мен, ноооооооо за съжалениееее Шики направи точно 3 големи крачки и ме хвана за лакътя.... "Ауууууч.... пусни ме!!! " увивах се но не успявах да се откъсна от желязната му хватка...

Тъпата идиотска усмивка сама се появи на лицето ми! Заклевам се, тя сама ми се изплъзна!
Надигнах се от Дийн съвсем `без да искам` сръгвайки го в ребрата с лакътя си....
"Кучка!" избоботи той с глава в снега а аз отново `без да искам` се подхлъзнах и тупнах отново върху него
"Ох, извинявай!" успях да кажа докато се опитвах да сдържа смеса си след като видях ядосаната му и вся пак тъпа физиономия.

"Шикииииии пусни ме ти..... мамка ти..... мразя те.... остави ме бе човек..." продължавах да се извивам
"Какво ми каза?" попита ме подозрително
"Аммм че те мразя?" питах малко уплашена
"Не преди това!!!" каза като сви вежди
"Аммм мам...." не посмях да повторя фразата "Май загазих а?" казах с физиономия на виновен но значещо 'милост!!!'

"Ши-чан, имаш ли някакви идей за бягство?" попитах аз отдръпвайки се от Дийн "или ще се бием със зъби и нокти ДО ПОСЛЕДНАТА КАПКА КРЪВ!!!?" изкрещях аз последното

"Аммм...." тръгнах да казвам нещо но не успях защото Шики дръппна ръката ми и ме преметна през рамо. Тупна ме по задника а аз започнах да ритам и да протестирам още по ужесточено
"Киааааааааааааааааааааа..... помощ Нами помощ..." извиках аз но преди да съм реагирала Шики се обърна и ме понесе към общежитието а аз протестирах жлъно и удрях по гърба му. А той гадта му с гад не трепна и не каза нищо

Гледах след Ши-чан безпомощно без дори да забелязвам лукавата усмивка на Дийн, но по едно време се сетих че той съществуваше и се обърнах към него с чист ужас изписан на лицето ми "Да не си посмял....!" изпищях аз когато той се запъти към мен с уверени крачки "Не, не не не не не не!!!" Пищях аз "НЕ!! Мразя високото!!!!"
Дийн седеше пред мен и ме гледаше малко стъписано, изглежда не бе очаквал подобна реакция... "Идваш ли доброволно?" попита ме той
"Да, да дада! Обаче само при условие че краката ми не се отлепват дори и за миг от земята!" казах аз готова да се подчиня на каквото той пожелае стига да съм здраво стъпила на земята.
"Идвай тогава!" засмя се той и ме помъкна след Ши-чан и Шики

"Шики пусни ме беееее... глупак.... простак.... ах тииииииии...." ударих го толкова силно че той се потхлъзна и паднахме замалко щях да бъда затисната под тежеста му но последният момент се отдръпнах. Но за по голямо съжаление се озовах с лице в студения сняг а устните на Шики на милиметър от шията ми. Усещах топлия му дъх.... изведнъж сякаш изгубих способност да дишам, да се движа.... но цялата ситуация продължи едва 30 секунди шики бързо ме избута на снега. цялата се измокрих но вече бях способна да мисля нормално...

Видях как Широтсуки пламна кърваво червена... а Дийн се хилеше до мен "На Шики не му върви днес"
"Мен ако питаш изглеждат сладки" усмихнах се аз

Изправих се и от срама не остана нищо започнах да крещя "Шики мътните го взели какво те прихваща ти си най-големия идиот който познавам...." погледнах към Нами и Дийн. Той се хилеше нагло а изражението на Нами не ми беше много познато 'по дяволите' казах на себе си наведохх се уж да си оправя връзките и взех една кашава и кална топка сняг и я запратих в самодоволната и нагла усмивка на Дийн след това избухнах в див смях станах и погледнах Шики
"Добре ли си ?" казах
"Ам нз мисля че си ударих жестоко гърба" каза той жално
"аз казах ами хубаво радвам се!!!" казах и се захилих без да му помагам той се изправи и тръгна успоредно с мен...

Топката кал щеше да уцели Дийн право в лището ако той не ме бе изпролзвал за жив щит...
"Мамка ти Дийн!!" избълвах аз и започнах да плюя кал
Тъпанара му с тъпанарите седеше и се хилеше до мен затова го ритнах в пищяла а той само подкочи и побягна напред смеейки се
"Върни се тук идиот такъв!!" изкрещях и се затичах след него

Нами изхвърча пред мен като гонеше Дийн засмях се на Шики също му стана смешно. Смехът му прозвуча като дълбок звук на звъняща камбана. Усетих пърхане на пеперуди в стомаха. Но не показах с нищо просто вървях с ръце в джобовете.

"Ела тук идиот нещастен!!!" изкрещях на Дийн и грабнах една доста голяма пръчка като го халосах по главата.
Сега нещата се обърхана и на мен ми се наложи да бягам за живота си понеже той глабна една още по-голяма пръчка и ме погна с нея... препънах се и скоро и двамата се търкаляхме в снега всеки опитващ се да причини болка на другия - душахме се, скубахме се, деряхме се, харехме се и какво ли още не.... а когато най-накрая и двамата изнемогнахме се разсмяхме като първите хлапета.

С Шики спряхме на място докато гледахме как Нами и Дийн се боричкат на земята и двамата се заливахме от смях.От това че не ми достигаше въздух от смях малко залитнах и инстинктивно се хванах за лаакътя му... и родължих да се заливам от смях когато се усетих Шики ме беше прегърнал през кръста и леко ме побутваше... просто онемях

"Идиот такъв" опитах се да се скарам на Дийн "По едно време щеше да ми извадиш окото!"
"А аз щях да се задуша!" отвърна ми той "Беше си завряла едва ли не цялата ръка в устата ми!"
"Това беше за да те накарам да спреш да хареш!" отвърнах му аз "Реших че ако успея да ти запуша естата с нещо ще спреш да ме ръфаш!"
"Щях да спра да те хара ако беше спряла да ме душиш!" контрастира ме той
"О, я млъквай!" заядох му се аз "Ти беше тоя дет започна първи!"

"Хайде вие двамата стига сте се карали!!!" каза им Шики "вижте ние спряхме..." аз само гледах ококорена и неспособна да кажа нещо