Драконовата Академия

Часът мина мъчително бавно.... Добре че беше Алекс за да си шушукаме с нея. Разбирасе че записвахме урока, но не проявявахме интереса на Мики.
Звънеца най-накрая би и аз станах протягайки се....
"ААХ!" изпищях, когато някой ме бъцна леко в ребрата
Извъртях се и видях единя от близнаците да ми се хили... гъррррр.... тръгнах да казвам нещо, когато другия близнак застана пред мен и ми се усмихна. Изгледах го учудено а той ми се ухили и изведнъж ме бутна назад право в ръцете на Дийн....
"Ах вие кучки мръсни!!" викнах след тях а те бързо се изнизаха от стаята като ми се изплезиха "Е са им разкатах фамилията!" продължих да викам
"Ама много обичаш да викаш нали" отбеляза Дийн а аз вдигнах поглед за да срещна неговия.
Всичко което направих бе да му се ухиля и затичах след близнаците със Сора.

Нами и Сора изтичаха след момчетата и много скоро се чуха виковете на Нами и отговорите на момчетата.
"Казах ти че ще ги настигне" засмях се на сестра ми, но секунди след това видяхме как момчетата едва ли не прелетяха през коридора а Сора и Нами развиваха скорости след тях "Или пък не...."
"Бързи са" каза ни момчето на Нами и взе нещата си и тези на приятелката ни
"Все някога ще ги хване" отвърнах му аз
"Може би" бе отговорът му
"Ти си я харесваш нали?" изведнъж попита Мики
Реакциите ни бяха подобни "..."
Аз бях изумена, че Мики зададе подобев въпрос толкова свободно а Дийн изглежда не бе очаквал някой някога изобщо да го попита точно това.
Той не отговори а просто излезе от стаята в посока на Нами и другите
"Харесва си я" засмяхме се със сестра ми

"Елате тука и се бийте като мъже!!!!" викнах след Каору и Хикару но те само се хилеха и бягаха ли бягаха....
Но колкото и да развивах скорости не успявах да ги настигна... "Ооо, така ли" изхилих се злобно и скочих на гърбът на Сора, която за отрицателно време ги настигна.
"Мамка му" изпсува единя.
проблема беше, че тия идиоти побягнаха на различни посоки....
"Сора зарежи ги, някой друг път ще ги хванеме" засмях се и скочих от гърбът й.

Дийн се затича след Нами, и ние естествено го последвахме подсмихвайки се.
Скоро Нами се появи от един от коридорите "Хей Нами!" подвикнах й аз за да привлека вниманието й.
Щом я настигнахме Дийн й подаде нещата и махна за чао.

Поех нещата си и му махнах за чао усмихвайки се.
Беше сладък.... но умееше и много добре да дразни.
"ще тръгваме ли към Кухнята? Достатъчно се забавихме" усмихнах се и на момичетата.
Запътихме се към часовете по готварство в Кухнята на училището. Самото място беше огморно с много пространство и уреди за да може всички да готрябт без да се притесняват.
"Този час ще ми е по-интересен" засмях се аз, за зъжаление Соря трябваше да я оставиме навън.... горкичката. Нищо тя ще си намери занимение.

"Дааа" блажено се засмях аз "Готварството е в моята стихия."
"Но не и в моята..." проплака Мики и изплашено погледна към всичките готварски уреди "Готвенето не е за мен...."

Усмихнах се "Спокойно Мики, познавам много хора, които не се правят много с готвенето."
Сложих си престилката, която ми подаде учителката и се загледах в листа със задачи "Пък и като гледам днес няма да се занимаваме с кой знай какво. Ти може да помагаш като режеш продуктите"

"Това вече го мога" засмя се Мики и се захвана със задачите си
"А ние с теб?" попитах аз Нами "Какви са нашите задачи?"

"Ние с теб ще правиме крем супа!" засмях се и се захванахме за работа.
Скоро супата бе готова и госпожата ни нареди да направиме и нещо друго по избор.
"Какво да направиме?" попитах аз "Искате ли да направиме някакъв десерт? Тъкмо ще хапнем нещо сладко без Сора да ни го открадне!"

Трябваха ми няколко секуни за да загрея за какво ми говори Нами....
"Искам десерт!!!" подвикнах радостно и госпожата ми се скара.
"По спокойно алекс" засмя ми се Мики а Нами се присъедини към нея.

"Торта?" попитах просто запретвайки ръкави

"Торта!" викнах отново радостно и госпожата пак ме смъмри....
"Трябва да се научиш да не викаш тук" засмя се Мики

Плувах до късно и когато се прибрах Нами вече си беше легнала тръшнах се на леглото и веднага заспах. А най лошото беше че на сутринта не бях чула будилника и се успях бях пропуснала първите два часа физика и готварство. Погледнах го може и да стигна за готварството за последните 10 минути

(( тедииииииииииииииии нета и на двете ни е мн скапан ))

(( а пък аз трябва и да ставам скоро.... ))

(( нееее!!!! стой още!!!! ))

Станах на пушек и се оправих за 5 минути и бързо слязох за закуска после имах Древни езици и не трябваше да закъснявам защото ако закъснеех втори път за часа на госпожа Урсула тя щеше не да ме убие а нз какво.... Обух си марактонките и в бързината не ги завързах и се затичах към асансиора а точно пред него се пльоснах по очи и учебниците ми се разпиляха навсякъде "ПО ДЯВОЛИТЕ...." викнах ядосано не си направих труда да ги събирам а само ги сритах в асансиора и натиснах копчето за партера, а междувременно започнах да ги прибирам в чантата ако набутванетон се броеше за събиране.

(( Мими...?... тя май излезе..... ))

Тортата скоро стана. Да речем че обяда който си бяхме приготвили се оказа доста сполучлив
с момичетата обаче ни се наложи да се разделим и аз тръгнах към Изобразително изкуство.

.... Но въпреки че си прибрах учебниците ОТНОВО не си завързах ообувките и на партера тръгнах да падам и познайте за мое ОГРОМНО съжаление се проснах в ръцете на Шики. Той изглежда реагира бързо и ме прихвана леко а аз се изчервих като домат до корена на косите си. Но бързо се укопитих и понечих да се отделя но не можех само успях да се изправя без да успея да се мръдна и на сантиметър по далеч от Шики а ние бяхме доста близо. Чувствах топлината на ръцете му на краъста си през материята на блузата си. С огромно усилие на волята принудих ръцете си да се раздвижат и с много усилия махнах неговите от мен. В този момент всякаш вцепенението ме наппусна . Бързо взех нещата си набутах връзките в маратонките и се затичах а Шики остана крайно изненадан.
'По дяволите как успя да се измъкне...' мислеше си тревожно той 'сигурен съм че дозата беше стабилна а тя успя да помръдне дори ръцете си... да не губя силите си?'
Аз бях разтроена и тичах към кабинета по древни езици усещах пръстите си изтръпнали. Раздвижих ги леко 'Какво ми стана?' попитах се за втори път след като имах контакт с Шики...

Рисуванеееееееееееее!!! Обичам да рисувам. Кара ме да се отпускам, да разкрия чувствата си на хартия....
Учителката ни остави да рисуваме каквото си поискаме и отвреме на време само ни показваше как точно се рисува нещо.
Мойта творба представляваше едно момиче - вещица, момче с невероятен меч.... но нещо не беше наред.... не можех да нарисувам лицата на момичето и момчето... не можех защото ми се искаше да нарисувам Дийн и мен.
Невъзможно! Момчето бе прегърнало с една ръка момичето през кръста а с другата държеше меча, имаше рани по тялото но бе готов да скочи на бой ако му се наложеше. Момичето бе гордо изправено, с огромни остриета излизащи сякаш от ръцете й. Зад тях двамата се виеха два дракона наоколо имаше множество различни същества....
Госпожата ме поздрави за скицата, но каза че е редно да нарисувам лицата на хората.
Примирих се частично със себе си и направихформата на лицата и косите но не и самите очи, нос и устни. Бяли маски....
Звънецът би. Прибрах си нещата и излязох навън. Часовете ми за днес бяха приключили. Това й бе хубавото на академията - не те затормозяваха с много часове, макар и тези да бяха по-дълги от обикновенните.
В парка със Сора си намерихме едно притихнало местенце сред дърветата и се настанихме удобно - аз седнах а тя се излегна в краката ми.
Отново се захванах със скицата.... колкото и да се мъчех да ги направя различни накрая на скицата се появихме аз и Дийн....
4Няма смисъл да се боря сама със себе си" примирих се накрая и прибрах скицата

Улязох в часа по Древни езици при това без закъснение, въпреки че тук не пишеха отсъствия учителите не даваха да се влиза в часовете им със закъснение или влизаш или не. Учебните часове циркулираха през целия ден така че можеш да отидеш на даден час когато пойскаш. Аз влязох в часа за начинаещи, а след този час беше за основно ниво и после за напреднали. И така цял ден в този кабинет. Както и другите предмети тъй като бяхме в замък всеки предмет си имаше кабинет макар и две от крилата на замъка да бяха затворени. Часа премина нормално въпреки че бях отвяна нанякъде все още бях напрегната от срещата с Шики, зпък госпожата ни даде близо 100 думи за научаване. Учителите нямаха напротив да не идваме понякога в часовете стига да покривахме норматива за оценки не си правеха труда да ни търсят за да ни молят ако нямаш броя оценки те оставят да повтаряш курса в случая предмета. Защото бях напрегната реших да отида на едно отпускащо тай чи след часа по древни езици. Прекарах в часа близо 2 часа учителят беше белобрад но се движеше с изключителна лекота. Получих доста критики от него първите 10 минути докато свикна а следващото време от двата часа постоянно ме хвалеше пред класа а аз постоянно се изчервявах толкова се бях съсредоточила във движенията че забравих мислите си отностно Шики...

Загледах се в далечината. Днес времето беше прекрасно. Нежната светлина на слънцето обагряше гората, всичко щъкаше наоколо - катерички, птици... всичко бе изпълнено с живот.
Песните на птиците галеха слухът ми. Пеперудите пърхаха наоколо.... само майката природа бе способна да създаде такова спокойствие.
Отпуснах всеки мускул в тялото ми и оставих умът ми да се рее свободен. Само очите ми се движеха, опитвайки се да обхванат всяко движение, дори и най-незначителното.
Ето! Тук, в клоните на дърветата се гонеха две катерички, по-настрани се чуваше песента на врапчетата, две пеперуди всякаш танцуваха над близкия храст..... оставих чувствата ми да се успокоят напълно и продължих наблюденията си - тук животинка, там друга, трудещи се мравчици, свирещи щурчета....
Спокойствието ми бе пълно.... умът празен.... на този свят нямаше нищо, в състояние да ме притесни. Аз бях едно със света и света бе едно със мен....
Слухът ми долавяше дори и най-лекият шум - лекият повей на вятъра в клоните на дърветата, свижението на съществата наоколо.... лекото хрущене на ларвата в кората на дървото зад мен...

След двата часа тай чи бях толкова отпусната чувствах се лека като перце излязох навън мислех да пропусна този час и да се порадвам на времето. Тръгнах към малката горичка за да седна в сенките ба дърветата и видях Нами беше седнала и гледаше като омагиосана природата около нея. Приближих се леко...

"Чувам те..." засмях се "Здрасти"