Драконовата Академия

"Право по коридора и после в дясно. Преди малко имах час там ама се опасявам че ще закъснея за час ако те заведа. Ши-чан може ли да му покажеш къде е? Нали знаеш?"

мерси много...ааа Нами... приятен час...

"Извинявай много че не мога да помогна, но имам физическо а то е на другия край на замъка" извиних се и скочих на гърбът на Сора "Ще се видиме по-късно! " махнах за чао и Сора препусна, ако можем така да се изразим, по коридорите към физкултурният салон

"Да няма проблеми ще го заведа после ще отида да поплувам малко..." усмихнах се и махнах на Нами за чао "Приятен час! Е хайде да не закъснееш за час!" казах аз и поведох новото момче към кабинета по история

тръгнах след Ши... но на 1-2 крачки настрана ...(срамувах се от такова хубаво момиче)

... и попитах далеч ли е....

Г-на по Физическо ни е луд.... луд е заклевам се!!! Иска да ни умори!! ДА НИ УБИЕ!!!!
Сигурно ще имам ужасна мускулна...
300 метра + 100 коремни + 50 коремни + 30 клякания....
Тоя човечец не си е в ред.....
едвам оцелях след всичко това а трябваше да се замъкна и на немски.... Боже не си завиждам.... немски.... тоя език не ми е от най-любимите....
Чудя се защо ли изобщо го записах...
Както и да е и той мина. Това беше хубаво.
Мислях след като ми свършат часовете да отида до библиотеката, но след т`ва терорене по физическо не мисля че съмспособна да помръдна изобщо. Прибрахме се със Сора, глътнах 2 аспирина и направо се размазах на леглото. Трябваха ми точно 2 секунди за да заспя....

"Ами не е много далеч зависи за колко широко приемаш понятието далеч в тоя замък " и аз се опитах с един жест на ръцете си да обходя коридора. Когато почти стигнахме до кабинета казах "Е аз ще сляза от тук по стълбите а ти като минеш завоя първата врата в коридора е кабинетът по история" усмихнах се "Наистина ми беше приятно да се запознаем надявам се пак да се видим..." махнах с ръка и се запътих с умерена крачка към стълбището

(( ще пиша доколкото мога ама нещо нета ми мн яко забива.... ))

Събудих се от досадното звънене на аларматами... треснах й един и тя бързо млъкна. Оправих се набързо и със Сора се изнизахме навън. Днес чаковете ми бяха малко по-късно така че отидох в Закусвалнята за да хапна на спокойствие а не тичешком както вчера.

Вчерашния ден беше много забавен. Всички както обикновенно само ни бъркаха.... вече сме свикнали... даже ни е забавно.
Тази сутрин с Мики слязохме на закуска и забелязахме Нами и Сора при една от пейките.
"Хей, Нами!!!" викнах й аз и махнах като се приближихме със сестра ми

Видях две близначки да ме викат и да приближават насам. Първоначално не се сетих кои са, но после ми просветна, че това са Алекс и Мики от отбора ми по футбол
"Здравейте момичета!" поздравих ги з и им кимнах да седнат "Как сте? Щи изиграеме ли още някой мач скоро време?"

"Само казваш кога и веднага идваме" засмя се Мики
"как мина денят ти вчера?" попитах и седнах на масата а Мики отиде да ни вземе нещо за хапване."

"Беше супер като изключим че тоя по физическо се опита да ме убие" казах и захапах сандвича ми

" Май не си му фенка" засмях се и поех подноса на Мики "Супер - сандвичи, сок, десерт и плод. Всичко е на линия"
"Както обикновенно" усмихна ми се тя и се зае със закуската си "Нами, ти какви часове имаш сега?"

"Сега имам химия а после трябва да ходя на Готварство и сладкарство" усмихнах се на Мики.
Мики и Алекс си бяха лика прилика но някак съумявах да ги различа... може би защото Мики бе малко по-кротка от двете...

"Супер!" възкликнах весело а Мики поясни "И ние имаме два часа сега, после обаче сме свободни."
"Искаш ли да отидеме заедно?" попитах Нами и погалих Сора,

"Съгласна" усмихнах се аз.
Сора се поумилва още малко на Алекс и бързо грабна десерта й

"ХЕЙ!!!!" викнах и погнах Сора докато Нами и Мики се заливаха от смях "Върни си ми десерта!!!"

"Спокойно тя и моя го открадна!" викнах подир Алекс а после се обърнах към Мики "Яж бързо, че и твоя ще го вземе"

След 5 минутно гонене се бях отказала да тичам след Сора. "Бърза е да му се невиди!" оплаках се на Нами
"Няма начин да хванеш една вълчица като нея просто така" усмихна ми се Мики и даде десерта си доброволо на Сора
"Защо й го даваш!?" възроптах се аз "Да го бе дала на мен!"
"Нека яде щом иска" засмя се Мики "Пък и нещо не ми се яде сладко."

Сора набързо излапа сладкото, облиза Мики по лицето и дойде при мен. "Трябва да тръгваме!" напомних на момичетата и се изправих като метнах чантата си на рамо

Набързо стигнахме до кабинета по химия и трите се настанихме на единя от чиновете.
Зад нас бяха насядали 3 момчета. Двама от които бяха като мен и Мики.... близнаци.
"Тия са сладки." подшушнах на момичетата до мен.
Сестра ми се изчерви леко но кимна в съгласие.
Всички се настанихме на чина пред момчетата. Аз и Мики седнахме от двете страни на Нами и извадихме нещата си.
"Чудя се само тоя с тях кой е?" запитах аз новата ни приятелка.

Обърнах гръб на момчетата и седнах на мястото си. Блинаците наистина бяха голями сладури, но другото момче с тях беше дразнител.... готин дразнител но все пак дразнител.
"Дийн" изсъсках
"Какво за мен" чух прекрасния му глас зад мен
"Нищо" отвърнах му ядно без дори да се обръщам
"Така ли?" засмя се той и усетих как дръпва леко кичур от косата ми. Цялата настръхнах.
"Махай се бе нахалник!" подвикнах, но нещо ми стана смешно и се засмях

"Нами се побърка..." засмях се на сестра ми
"А това момче явно си я харесва" отвърна ми тя и се усмихна "симпатични са и двамата."
"Има красива усмивка" казах аз
"Странното е че много малко неща са в състояние да накарат Дийн да се усмихне" изведнъж се обади единя от близнаците
"А тя го кара да се усмихва с такава лекота" добави другия и си не ухилиха дяволито "А вие кои сте?" попитаха ни те в хор
"Аз съм Алекс а това е Мики" отвърнах а сестра ми само им кимна и се изчерви леко.
"Изглеждате симпатични" засмяха се близнаците.... явно тези бяха от типът, които обичат да объркват хората каго говорят в един глас... ние пък с Мики си имахме друга техника - разменяхме си ролите

Дийн седеше и ме гледаше малко изумено, но бързо съумя да се окупити и ми се усмихна нежно. А моята тъпа реакция беше с смес от изчервяване и хилене .... много мило.... сигурно съм изглеждала като пълен идиот.
Обаче едно се забелязваше - близнаците ни се разбираха много добре...
"Откъде ги извади тия бе" засмях се на Дийн и кимнах към момчетата
"Мога да те попитам същото и за твоите приятелки" отвърна ми той също с усмивка.

"Ние сме Каору и Хикару" представиха ни се момчетата
"Алекс и Мики" отвърнах им простичко аз
"Тишина моля? Тишина!" подвикна ни учителя и ние бързо замлъкнахме
Беше скучко... поне за мен. Мики си караше кефа обаче... тя си пада по такива предмети. За мен химията, физиката и другите разказвателни предмети не представляват особен интерес. Справям се с тях, но другите предмети са ми много по-лесни.