Драконовата Академия

Обърнах се към Дийн крайно раздразнена "Ти така наречено момче не си мисли че не мога да се справя със всеки в тази зала е като изключим учителя" казах му ядосана "Ние момичетата може да се справяме далеч по добре от вас в някои области и далеч не сме толкова зле колкото вие ни правите във вашите области"
"Нами ХАЙДЕ!!"
отсякох аз и се запътих решително да се запиша като се врътнах високомерно

"Далеч по устата е отколкото си мислех" каза някой облечен в костюм за фехтовка зад Дийн "Но колкото и да е устата ще я бия" свали си маската от костюма Шики и се изхили злобно

"Дееби, много мразя като ни подценяват!!!" ядно изкоментирах "Момчетата са толкова надути! особено пък Дийн и компания!"
Сора изръмжа в съгласие

"Да така е " изсъсках и със замах написах имената си на листа за записващите

Наредих се точно след ния и когато тря приключи и аз се записах на списъка.
"Знаеш ли, иска ми се Дийн да се запише и да седне да се бие с мен." казах с дяволита усмивка "С най-голямо удоволствие бих му сритала задника"

Там където стояха костюмите пишеше че ние избираме от коя страна на отборите ще сме имаше бели и черни костюми "Да за съжаление не забелязах с какъв костюм е Дийн за да ти кажа как да се озовеш срещу него в бой" аз си взех черен костюм и се насочих къмсъблекалните. Междувременно след като Нами ме последва започнах да и обяснявам за фехтовката...

И аз грабнах черен костюм. Внимателно я слушах докато ходехме към съблекалните за да се преоблечем.

"И така да ти поясня за фехтовката тя бива три вида според оръжието с което се биеш:" казах аз докато отвръзвах връзките на маратонките си
"

• Сабя като поражаема повърхност е трупа от кръста нагоре, ръцете, шията, главата
  
• Рапира като поражаема повърхност е само трупа
  
• Шпага като поражаема повърхност е цялото тяло на фехтовача" умишлено натъртвах на всеки вид оръжие "Та реши с какво оръжие ще се биеш аз ще размишлявам докато гледам другите преди да дойде реда ми" казах аз и обух обувките за феьтовка чийто връзки бяха зад езика от вътрешната страна на обувката
  

"Мисля че ще съм по-добра със сабията..." казах и огледах салона "Мда, определено ще ми е по-лесно с нея...."
Но погледа ми попадна на двама играча, които се справяха страхотно и вече събирана внушителна тълпа, която ги наблюдаваше захласнато "Ей, виж ги тия!"

"Докато гледахме как двамата бяха в оспорвана битка продължих да обяснявам. Сабята е мушкащо и сечящо оръжие това значи че точка или т.н. туш се дава при два случая намушкване и сечащо движение. Туш се дава за състезателят който е започнал
атаката, а ако двамата са тръгнали едновременно, то туш не се дава.
А аз се колебая между следващите две дали ще можеш да ми помогнеш да избера...." казах и продължих да и изясснявам за да ми помогне с избора. "Рапирата е мушкащо оръжие (туш може да се нанесе само с върха) като
поражаемата повърхност е само трупа (без ръцете, краката и главата).
Тушовете се присъждат както при сабята - в зависимост от това кой е
тръгнал в атака. Шпагата е мушкащо оръжие. При нея поражаемата
повърхност е цялата част на фектовача-крака,ръце,труп,глава.Туш се
присъжда за този състезател, който пръв мушне другия. Ако и двамата се
мушнат, то се дава туш за двамата." завърших аз засега и продължих да гледам двойките противници

"Рапирата нещо не ми харесва, ще е малко трудно да се борави с ния, тя е тежко оръжие, докато сабята/мечът и шпагата са по-леки и с тях лесно се борави. Мен ако питаш вземи шпагата, ще ти е по-лесно. в това искуство всичко е в бързината и силата на нанасяне на удара, ако се паднеш на бърз противник и си с тежката рапира то просто не ти завиждам, но с другите два вида оръжие лесно можеш да се защитиш"

"Да пък и Шпагата има по широк обсег на действие" усмихнах се аз като продължих да обяснявам "В първият кръг състезателите се разделят на по 5, 6 или 7 човека и играят всеки срещу всеки до 5 туша. Времетраенето на боя е 3 минути. Във вторият кръг всеки състезател играе срещу друг, преминал първия кръг до 15 туша, в двубой продължаващ 9 минути.И мисля че ние сме следващи така че се приготви виж че не си облякла цялата екипировка..." смъмрих я аз

"Добре де, добре де!" измъмрих аз и се погрижих за останалата част "Но нека си го признаем, не са от най-комфортните нали? Не трябва ли да са по-леки, за да ни е по-лесно да се движиме?"

"Екипировката е за да ни предпазва. И може би е тжка защото костюмa в двете части изработен от кевлар или друг материал а в ламето е жилетка с вплетени метални нишки. Но наистина не е чак толкова тежка може да е неудобна но не и тежка...." казах с усмивка и сложих маската си която плъттно обграждаше главата ми. Бях прибрала косата си на висок и стегнат кок за да не ми е неодобно.

"Ок де, всичко ок до момента, ама има само едно нещо, което не разбирам.... ОТКЪДЕ ЗНАЕШ ВСИЧКО ТОВА!!!"

Вдигнах капака на маската си и казах "Братовчед ми се занимаваше с фехтовка и аз се запалих покрай него" свалих отново капака "Мой ред е!!!" казах аз и отидох на полето на фехтовачите. Там бързо минах първия кръг като се класирах. 'Доброто ми начално ниво послужи добра работа' си помислих аз. Когато приключих последния си мач видях че Нами все още привършваше своята последна битка която щеше да я класира на последния кръг. Аз седях отстрани и тихо наблюдавах забелязах че от другите групи също е останал по един човек ако сега Нами биеше на последния кръг щяха да се явят по ч от всяка бойна ггрупа. Съответно Нами и аз в черни екипи и онези двама/две коитоседяха отстрани и наблюдаваха също мълчаливо.

Избегнах удара на противника си като се наведох и го атакувах свуткавично - нещо, което той не очакваше и така бързо си спечелих нужната ми точка.
Ухилих се победоносно макар и под маската да не се виждаше. Това беше забавно.
Застанах мълчаливо до Широтсуки и изчаках да обявят началото на следващата битка "Добре се справяме" подшушнах й.
господина ни по физическо ни посочи арените ни и ние заехме позиций.
Личеше си че противникът ми е момче. Беше по-висок от мен, но това нямаше значение. Жалко бе само че нямах възможността да видя как се бие с другите за да намеря по-лесно слабите му места....
Погледнах Ши-чан за последно преди битката и изчаках да се чуе гонга.
"Започвайте!" викна ни учителя...

Битката приключи на вттората минута след светкавична ататка от страна на Нами.Тя се класира и след като дойде до мен ударихме длани една в друга за да се поздравим за победите и минута след това Учителя ни каза да се отправим на двата тепиха изглежда и двете битки щяха да се играят по едно и също време. Тук вече нямахме право на грешки видях протичника на Нами беше по висок от нея и беше момче. Погледнах нея тя седеше с изправени рамена и изпълнена с мрачна решителност. Огледах моят противник: той също беше близо една глава по висок от мен със широки рамене, стойката заета от краката му подсказваше за решителност и бързина. Минута по късно "Започвайте" извика учителя....

Стоях гордо изправена срещу противника си и го изучавах.... имаше нещо познато в него....
"Няма ли да ме атакуваш?" засмя се гласът зад маската, някак познат но променен
"Бих могла да те попитам същото" отвърнах му аз
"Път на дамите" изсмя ми се той
Изобщо и не изчаках втора покана. Нахвърлих се върху него, като тигрица нападаща плячката си, сигурна в улова. Нанесох първият си удър, но противникът ми го избегна безпроблемно. Извъртях се и с широка дъга отново атакувах. Ефект никакъв, противникът ми отби удара с тренирано движение.
"Това ли е всичко, което можеш?" изсмя се отново проклетата маска
Игнорирах коментара и продължих атаките си, но с никакъв успех - той отбиваше или избягваше всяка една от тях.
"Не ме прави на дива и щастлива!" изсъсках и отново атакувах.
"Твой е проблема, че не можеш да ме атакуваш както трябва." Отвърна ми той "Признавам добре е да се движиш когато се биеш, така ставаш по-трудна мишена, но всичките тези завъртания са ненужни."
"Вършеха ми чудесна работа при останалите" отядох се аз, защото си личеше че тоя си играе с мен
"Да, срещу начинаещи." отвърна ми просто бялата маска "Но срещу тренирано острие като моето те са безполезни."
"Ха, щом острието ти е толкова тренирано, какво правиш тук? Защо се занимаваш с малките?"
"Учителя реши че ще е хубаво да внесем малко тръпка за начинаещите."
"Много мило от негова страна"
"Нали" бях сигурна, че лицето зад маската ми се хилеше в момента.
Спрях атаките си и застанах на едно място с вдигнат меч.
"Какво чакаш?"
"Досега аз само атакувах." казах простичко "Твой ред е"
"Сигурна ли си че наистина искаш да нападна?"
"Да"
Момчето пред мен изчака две-три секунди и атакува светкавично. Май бях направила грешка с решението си да го оставя той да ме атакува... движенията му бяха перфектни и изпълнени с невероятна лекота. Срещу противник като този нямах никакви шансове!
Той атакува от високо и аз вдигнах меч за да се защитя. Гледах с изумление как неговия меч мина през моя и го счупи на две. Точно така както нагорещен нож би разрязал парче масло на две....
"Невероятно..." измрънках с удивление докато гледах острието на противника на милиметри от лицето ми. Ако този удър бе продължил сега щях да съм мъртва. Прерязана на две както меча ми.... Но момчето пред мен наистина си разбираше от работата. Острието му спря точно на милиметри от мен - удър, който ако бе изпълнен от някой начинаещ щеше да бъде смъртоносен. Това да успееш да спреш собствения си удър е нещо велико.
"Дийн, стига си чупил мечовете на противниците си!" изкрещя учителя а колената ми трепереха
`Дийн...` проехтя името му в умът ми.
Свлякох се на колене и свалих маската си. Косата ми се бе разпиляла навсякъде и ми се наложи да я пооправя за да мога да виждам хубаво. Огледах се и видях че Широтсуки още се бие с противника си. Тя поне се справяше по-добре от мен.
"Щот ти си тук, това трябва да е Шики нали?" попитах аз като погледнах Дийн, който вече бе свалил маската си.
"Да" отвърна ми той и ми подаде ръка за да се изправя.
Поех ръката му макар и малко неохотно "Ши-чан няма да се зарадва много, когато разбере кой е той всъщност" кисело се усмихнах аз
"Нима" замя се Дийн

Покрай братовчед си бях овладяла почти перфектно шпагата с изключение на едно голямата слабост на шпажистите защитата. Биваше ме повече в нападението затова когато учителят извика "Започвайте..." аз пожелах късмет на противника си а той ми отговори с нещо весело което не чух защото бе заглушено от вика на учителя. Тръгнах да нападам светкавично и тъй като при шпагата цел може да бъде цялото тяло се насочих към най-често целеното място от противника ръката острието на шпагата ми се плъзна по дръжката на противника отначало мислех да адаря там, но видях движението което се канеше да направи противника ми и продълбжих с острия връх напред което той не очакваше и леко го боднах по рамото. От тълпата се чу едно ахване, а също така и от противника ми. Той бързо отдалеи дистанцията между нас и каза:
"Умен ход! Предполагам предположи че ще извъртя ръката си и ще отбия по бързо оръжието ти отколкото ако се целеше в рамото ми." каза го някак високомерно и с твърда и решителна нотка в гласа си
Подразних се гласа му ми изглеждаше адски познат но поради мрежестата повърхност на маската той леко се изкривяваше, аз му отговорих също толкова красноречиво
"Е предполагам не само моето мислене е толкова добро и светкавично. Но ти беше решил да се защитаваш което не е много умно за един шпажист. Общо всеизвестно е ние умеем повече да нападаме. Малко глупаво е от твоя страна да се защитаваш при положение че владееш нападателно оръжие"
Този кратък разговор бе поведен през кратката почивка след туша който му нанесох. Погледнах настрани и видях че Нами е приключила битката си, но нямах време да забележа каквото и да било друго защото учителят даде начало на следващия 'рунд'.

През почивката се бях оттеглила за да си взема бърз душ и да се преоблека и сега седях на скамейките и наблюдавах Ши-чан и Шики.
"Заето ли е?" попита ме Дийн и без дори и да дочака отговора ми се настани до мен. "Ще е интересно да видиме кой ще победи. Шики си разбира от работата, но като гледам и Широтсуки не е лоша."
"тя поне се справя по-добре от мен" Измрънках и се облегнах назад "Знаеш ли, ако не бе счупил меча ми може би щях да спечеля"
Дийн само се усмихна без да коментира
"или може би резултата щеше да си е пак същия" смотолевих "Не съм от най-добрите в бойните изкуства..."
"С малко тренировки и ще се оправиш" отвърна ми той
"Аха щом казваш" засмях се и продължих да зяпам двубоя

Втория рунд започна отново в моя полза атакувах този път към лицето на противника той контраатакува и отблъсна оръжието ми. Като ответ със сила отбих далече оръжието му и увеличих дистанцията по между ни. Изискаваше ми изключително много време за да обмисля какво да направя защото този вид фехтовка изискваше прецизност. Видях как противника ми откри гарда си и атакувах настъпателно той понечи да парира и аз го смушках в ребрата със шпагата. после се отдалечих и рундът свърши....
"Доста си добра за новачка. Окъде се научи да владееш така шпагата? Определено ми е доста чудно че момиче се бие с шпага! Със сабя или рапира да но със шпага...." каза подигравателно той
"Да и теб си те бива а мен ме учудва още повече факта че се оставяш момиче да те бие..." казах аз саркастично и се изхилих злобно
"Побеждаваш ме така ли?"попита той с неверие и насмешка в гласа
"Ами! мисля че да резулатата показва доста ясно този факт!" изправих се гордо и посочих резултата при съдиите с шпагата. Противникът ми само се изсмя подигравателно и отново се чу вика на учителя....

"На мен ли ми се струва или тия двамата си се отяждат?" засмях се от скамейките "Боже как само се надушват. Дали Шики знае че това е Ши-чан?"
"Възможно" отвърна ми Дийн като се ухили

И двамата обикаляхме в кръг като обмисляхме как да нападнем мина половяината време от рунда и след секънда колебание нападнах но се изненадах когато и той нападна аз се устремих към ребрата му. Неговото острие се плъзна по моето и ме уцели във рамото. Съдиите присъдиха по една точка и на двамата тъй като атаките ни бяха започнали по едно и също време. Резулата беше 1:3 и рундът свърши и аз казах "Тази точка си беше чист късмет!!!" видях как противника повдига вежди през мрежестата маска. Заради техниката си той получи още една точка и резултата стана 2:3.
"О така ли? чист късмет казаваш!"
"Аха тоочно така" казах нехайно и викът отново се чу а противникът заел перфектната нападателна поза каза
"Ще я видим тая работа...." аз се усмихнах бегло

Подсмихнах се леко но усмивката ми бързо изчезна защото противникът ми атакува светкавично без да ми оставя време да отстъпя и преди да се усетя той замахна и върха на шпагата му се озова на милиметър от челото ми чух как връхчето леко щракна когато той натисна маската ми и уреда отчете резултата 3:3.
"Чист късмет а?" попита той саркастично
От края на рунда оставаше още време и аз нападнах в ответ и секунда преди да завърша атаката си времето свърши и съдията не отчете точката ми. Вместо това чух звука за грешка след като докоснах с върха си крака на противника си...
"Твърде си самоуерена за някой който не знае възможностите на противника си..." каза той с лека самодоволна усмивка или поне така си го представях под маската.
'Не мога да повярвам! Той ме измами! НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ ЧЕ МЕ ИЗПЪРЗАЛЯ!!!' направо кипях от яд идеше ми да сваля ръкавицата си и да го удуша собственоръчно. Този дуел вече беше въпрос на чест...