Драконовата Академия

"Като гледам как се развиват нещата тази битка няма да приключи скоро" оплаках се понеже вече ми доскучаваше а станеше ли ми скучно нищо не можеше да ме задържи на едно място.
Дийн дори не ми обърна внимание а продължи а гледа съсредоточено битката.
`Момчета` помислих си аз.
Добре че Сора беше тук с мен та да си намирам занимание с нея.
"Шики ще спечели" изведнъж каза Дийн
"Да бе" изсмях му се аз "Ши-чан няма да се даде толкова лесно!"

Във следващите пет рунда и двамата си разменяхме точките от 3:3 стана 3:4 за противника ми. След това аз направих точка и се изравнихме. А в следващите 3 и двамата успявахме да направим атаките си по едно и също време и получавахме точкии резултата ни вървеше постоянно равен. Учителя спря десетия ни двубой и каза:
"Деца двубоят ви беше и е много интересен. Итересно ми е да виждам двама толкова добри противници, но следващия час скоро ще започне така че ще съкратим двубоя. Този рунд ще е последният ви така че впрегнете най-доброто от себе си." вдигнахме ръце в съгласие и учителя се оттегли

"Разгеле!" зарадвах се аз при думите на учителя "ДАВАЙ ШИ-ЧАН!!!!!" викнах с пълно гърло а Сора виеше до мен в подкрепа
Дийн само се усмихна.

Беше последния дуел отдъхнах си. Щях да впрегна всичкте си сили които не бяха много не бях свикнала на толкова интензини и дълги дуели. Краката вече ме боляха но нямаше да допусна грешката да загубя от такъв човек. И двамата заппочнахме да нападаме настървено. Упоритто се опитвах да го сръгам някъде но той ловко избягваше атаките ми. При една от последните си атаки отново не успях и той беше наред не бях заела най добрата поза и ако се дръпнех по рязко назад щях да се оплета в собствените си крака и да падна той обърна в настъпление придвижи се бързо към мен и аз нямах избор освен да отстъпя назад. Стараех се да съм колкото се може по стабилна но залитнах и се приземих с едно шумно туп на земята а върха на шпагата на противника ми се осова на милиметър от маската ми. Учителя обяви край и победа за противника ми. Аз станах и свалих предпазната маска, Минах с пръсти през косата си и се запътих към 'непознатия' да го поздравя за победата.

"ТОВА НЕ БЕШЕ ЧЕСТНО!!!!" провикнах се аз
"Напълно честно си беше" отвърна спокойно Дийн
"НЕ НЕ БЕШЕ ТОЙ СЕ ВЪЗПОЛЗВА ОТ СИТУАЦИЯТА!!!" продължих да крещя
"по време на битка трябва да се възползваш от всеки предоставил ти се шанс" продължи той със спокоен глас
"ТОВА НЕ Е БИТКА, ТОВА Е НЯКАКЪВ ТЪП МАЧ!!!"
"Може ли да спреш да викаш. Не е нужно, чевам те перфектно."
"я СИ ГЛЕДАЙ РАБОТАТА ЩЕ ВИКАМ КОЛКОТО СИ ИСКАМ!!!!"

Приближих се до човека който успя да ме победи и казах с протегната ръка: "Поздравления беше достойна битка. Радвам се че имах такъв опонент като теб" той стисна ръката ми "Е не беше чак толкова равностойна битка!" каза той леко иронично "Какво имаш предвид с това?" попитах
"ами битката не е толкова равностойна защото аз съм по добър..." докато го каза махна предпазната си маска и се усмихна самодоволно. Дружелюбната ми усмивка мигом се стопи "Шики!" ентусиазмът ми се стопи
"Здрасти!" каза той и се усмихна широко
ядосах се "По дяволите!!!Възползва се от възможността за да ме победиш!!" избухнах аз
"В любовта и на война всичко е позволено!" отсече той
"О не излизай с тея клишета!" троснах аз
"Клише но вярно!" приближи лицето си до моето "И какво като не ти казах че ще се дуелираш с мен, така или иначе ако ти бях казал нямаше да искаш да се дуелираме"
"И какво реши да си поиграеш малко с мен и после да ме победиш унизително!"
"Не!" каза спокойно той
"А какво тогава?!" попитах още по ядно
"Нищо!!!" отговори той ядосано скръсти ръце и погледна към Дийн и Нами
"Хубаво!" отсякох аз и се объзнах леко с гръб към него
"ХУБАВО!!!" извика той и с отмерена крачка тръгна по посока на другите
"И не ми ВИКАЙ дяволите да те вземат!!!" казах още по ядно '...и не смей да ми обръщаш гръб' довърших на ум и също тръгнах с ядна крачка към Нами

"казах че не е нужно да викаш" отвърна Дийн макар и той леко да бе започнал да повишава тон
"МОЙ СИ Е ПРОБЛЕМА ДАЛИ ЩЕ ВИКАМ ИЛИ НЕ!" отядох му се като продължавах да си крещя
"Това е училище а не крещялна" каза ми той и се изправи
"ЛАЛАААААААААЛАААААААААААА" викнах аз и също станах "ЩЕ ТРЯБВА ДА ГОВОРИШ МАЛКО ПО-ВИСОКО ЧЕ НЕ ТЕ ЧУВАМ!!!"
"Нами!" подвикна ми той
"К`ВО!?"
Дийн ме изгледа и със съвсем спокоен тон ме отряза "Млъкни."
"ААААААААААААААРХ!!!!!" изтрещях и се хванах за главата "УЖАСЕН СИ!! ПРОСТО УЖАСЕН!!!!"

Със смръщена физиономия се запътих към Нами и казах едно "Здрасти! кой е следващия ти час?" попитах посърнала

"МАТематика" явно вече ми беше станало навик да викам но добре че се усетих навреме.

" супер моят също!" като казах това погледнах Дийн и Шики изражнията им доста се промениха "Какво? " попитах аз двамата

"Не че нещо но и ние имаме математика" каза Дийн
... щях да припадна....
"Днес определено не ми е ден.... изобщо не трябваше да ставам от леглото... " измрънках, взех си чантата и с мъка се запътих към математиката

"Изчакай ме" подвкнах аз бързо свалих екипировката и преобух обувките и изтичах до Нами. Дийн и Шики се движеха бавно зад нас.

"Ши-чан..." проплаках тъжно "Искаш ли да направиме една сделка - сядаме заедно и то възможно най-далеч от тях!"

Влиза директорката на академията и въвежда един нов ученик...
"Ученици имаме си нов ученик"-към класа.
"Може да седнеш"-към новия.

Сяда на единстената празна маса до прозореца.... като оглежда на бързо новите си съученици...

( Главният ми герой ще е алекс)
Футболния мач беше много забавен, но днес със сестра ми сме на училище.... Мразя училището.
"Чух че днес имало някакъв турнир" провикна се Мики от банята "Ама мисля че е бил по-рано сутринта."
"Жалко че сме го изпуснали, с удоволствие щях да участвам" отвърнах й "Готова ли си?"
"Да, да вървим" каза Мики като излезе от банята и си взе нещата

След часа новия става и отива да се запознае със свойте съучиници....
Протяга ръка към първия/първата с думите: Аз съм Дарио приятно ми е.. .

Усмихнах се на момчето пред мен и стиснах ръката му "Здрасти, аз съм Нами! Това е Сора" казах кимвайки към Огромната ми вълчица "А това" посочих към едно момче до мен "Това е Дийн."

След извънредно скучния час по математика мина просто невероятно. Шики стоеше до мен и постоянно се цупеше аз му бях обърнала гръб и пишех в тетрадката. След часа видях до Нами да се приближава едно момче и изприпках до тях без да казвам каквото и да било "Здравейте...." казах с ръце ключени зад гърба ми

Дийн само кимна и каза "Здрасти" и излезе без дори да ни удостои с минута от ценното си време
"Кретен" извиках след него "Не му обръщай внимание. Той си е такъв" казах на Дарио

Като видях реакцията на Дийн му се изплезих и просто завъртях очите в съгласие с думите на Нами. Обърнах се към новото момче което Нами нарече Дарио "Здравей аз съм Широтсуки или на кратко Ши " усмихнах се а зад мен застана Серенити "Това е пантерата ми Серенити малко е голяма но да не ти прави впечатление явно е някаква странна порода" каза аз невинно "Приятно ми е да се запознаем" казах и протегнах ръка пак с усмивка

"Няма проблеми.. сигурен съм че бързо ще се сприятелим... въпрос на време...

Здравей Ши ... аз съм Дарио... сташно коте имаш

Направих тъжна физиономия пред разплакване "Ама... ама Сора е по-голяма а на нея не правиш комплименти.... " и избухнах в смях

"Сора и ти си красавица" побързах да я похваля и погаля "Да със сигурност ще се сприятелим" усмихнах се погледнах часовника си "Хора аз имам два часа англ но са ми свободни учителката отсъства така че мисля да се прибирам към стаите" усмихнах се аз и си взех чантата

"Блазя ти. Аз имам още часове." усмихнах се и грабнах чантата си " След училище може и да не се прибера веднага, Ши-чан, така че известно време може и да си самичка, но привечер сигурно ще съм на линия"

"ааа може ли някой да ми каже къде се намира кабинета по история ??? "