Драконовата Академия

''това е добре аз обичам природата,но отраснах в града и съм свикнала да виждам само високи сгради''казах и влезнах в стаята.Всъщност беше забавно да видя физиономията на новата си приятела когато видя,че единствената разлика между старата и новата блуза беше че тази нямаше ръкави''тук е доста горещо''казазах аз спокойно макар,че бях напът да избухна да се смея''тръгваме ли''

Повдигнах вежди "Ъъъ.. добре!" врътнах се на пети и отидох да отворя вратата "Знаеш ли къде точно можем да си вземеме животинки?"

''Нямам никаква идея''засмях се аз''после може да пообиколим и да видим къде можеш да си вземеш.Всъщност ти какво искаш ''

"Честно казано незнам. Обичам всякакви животинки - голями и малки. А ти какво би си взела?"

''мм...незнам някъкъв вид мишка...хамстер може би или...или пък нещо като морско свинче''май дори и аз не знаех какво точно исках но това не ме учудваше тъй като аз не знаех в голяма част от живота си.Тръгваики надолу по стълбището аз се заоглеждах дали няма отново да видя момичето в което се блъснах малко по рано,но то вече не беше там

"Обожавам морските свинчета!" възкликнах аз "Преди време и аз отглеждах. Бяха много сладки. Но сега ми се иска нещо малко по-голямо, може би куче или котка"

''Тогава ще намерим куче или котка''усмихнах се и я подхванах под ръката.Така и не разбрах кога точно стигнахме до терариума имах чувството,че времето е отлетяло.Терариумът беше огромен май дори и аз която не се учудвах лесно съм била много изненадана защото когата видях отражението си в стъклото се засмях сама на себе си''Виж това място то ... то е огромно''обърнах се аз кум Нами

Зяпах с широко отворена уста. "Ти зарежи мястото! Виж колко много животни има тук!!!" Изпищях и хукнах да разглеждам хилядите клетки с най-различни животинки "Тук е раят на домашните любимци!" изпищях отново от удоволствие "Виж виж!!! Имат рибки и хамстери, и кучета, и котки, и какво ли още не!! Как се очаква да си избера!!!?!!!"

Това беше наистина велика гледка.И докато Нами подскачаше насам натам аз вървях бавно и оглеждах момчетата,май си търсех друг вид домашен любимец.И докато вървях погледа ми спря на нещо огромно обърнах се към Нами''какво подяволите е това''беше голямо колкото кон но приличаше на куче''виж му зъбите само,сигурно може да изеде мен и теб за закуска и няма да му стигнем''да си призная стреснах се от вида на това същество макар то да не изглеждаше никак заплашително

Погледнах в посоката в която гледаше Аюми. В клетката имаше вълк... огромен вълк....
"Влюбих се..." едвам промълвих и се приближих съм клетката пъхвайки ръката си в нея без да се замислям....
"ГОСПОЖИЦЕ! мАХНЕТЕ РЪКАТА СИ ОТ ТАМ! ОПАСНО Е!" изкрещя някой зад мен.
Бързо извадих ръката си и се обърнах "Защо? Какво има?"
"Тази вълчица е много опасна! Предишният й собктвеник не се отнасяше много добре съм нея и сега тя се е озлобила към хората." Каза ми един от работниците
"Но тя е толкова сладка, нима наистина би наранила някого?" възроптах се аз
"Би наранила и то без да се замисли!" отвърна ми мъжът "Хапала е много хора"
Вгледах се внимателно в огромната вълчица. Наистина беше с размерите на кон, както се беше изразила приятелката ми Аюми. "Красива е" промълвих наслаждавайси ке на сребристо бялата й козина, невероятните сини очи.... огромните оголени зъби.... с разберите на пръстите ми.... кой е казал че красотата не била опасна.
Но въпреки всичко тези очи не таяха злоба... може би страх но не и злоба.
"Пуснете ме в клетката!" помолих работникът
"Госпожице, не мога да ви изложа на подобна опасност!" възропта се той
"Настоявам! И поемам пълна отговорност за действията си!" отвърнах аз и посегнах за да взема ключовете които той ми подаваше с трепереща ръка.
Отключих клетката и влязох вътре. Чу се оглушително изръмжаване от другият й край...
"Спокойно миличка..." казах аз нежно

''ти си луда излизай оттам''изкрещях аз когато осъзнах какво прави''опасно е''продължавах да твърдя въпреки че и на мен не ми изглеждаше чак толкова опасно.Когато животното отново изръмжа забелязах,че вече не е така както първия път въпреки това загрижената охрана тръгна към клетката за да изкара моята безрасъдна приятелка оттам.''Госпожице мисля ,че е крайно време да излизате не може просто така да си играете с живота си''започна той но така и не довърши защото аз го прекъснах с думите''тя знае какво прави''и бях сигурна в тях нещо в мен бе сигурно в това от мига в който забелязах,че Нами гледаше вълчицата в очите и сякаш те се разбираха,сякаш тя и говореше ,но без дори да си отваря устата

Паднах на колене и леко приседнах на земята, без да правя рязки движения. Виждах много болка в очите на вълчицата...
"Аюми не се притеснявай" тихичко й казах поглеждайки я бегло с поглед и й изпратих една усмивка
Вълчицата още ръмжеше но вече някак си малко по-тихо и спокойно... сякаш ми казваше да не се приближавам...
Съвсем бавно посегнах към нея, но това изглежда беше глешка...
Тя захапа цялата ми ръка но не стисна, просто я държеше в устата си и оголваше зъби право срещу мен.
"Всичко е наред!" викнах към пазача който вече посягаше с огромен прът за да удари вълчицата "Тя няма да ме нарани. Нали миличка?"
Съвсем бавно и спокойно извадих ръката си от устата й и посегнах да я погаля. Първоначално тя се дръпна, но най-накрая успях да я склоня и съвсем нежно я погалих по муцуната "Виждаш ли, нищо няма да ти сторя..."
"За първи път позволява на някой да я докосва така" изуми се пазача
"Била е просто наплашена" усмихнах се аз "Нали така.... Сорано?"
Отдръпнах ръката си, но вълчицата изскимтя тихичко и ме побутна лекичко събаряйки ме напълно на земята "Леко, Сора!" засмях се аз

Когато приятелката ми излезе най-после от клетката цяла и невредима и уплахата ми беше поизчезнала аз я попитах''защо през цялото време говореше на вълшицата по име и как изобщо ти хрумна да влезеш вътре да я галиш ти луда ли си ами ако те беше нападнала''опитвах се да говоря спокоино аз,но то просто не ставаше''какво ти става какво си мислиш...какво''дам явно шокът се изписа на лицето ми в този момент защото и самата продавачка отново се притесни и аз реших,че е време да замълча

Неможах да се сдържа и се засмях "Мисля да я взема!"
.... всички ме гледаха така сякаш ми е израснало трето око на челото.
"Сигурна ли сте, госпожице?" попита ме продавачката
"Да! Искам я!"

''ТИ КАКВО''не можех да повярвам на ушите си,та това беше''то е вълк'',опа,това май го казах наглас мислех си и все пак то наистина беше вълк тя да не се бе побъркала това не бе безобиден домашен любимец а размерите му бяха огромни''дори и да го вземеш къде мислиш да го гледаш само то изпълва една стая''продължавах да споря аз,а тя седеше стрещу мен и просто се смееше като гледаше ту в мен ту животното ту продавачката

"Аюми, а ти сега какво ще правиш? Аз си намерих домашен любимец, макар и да е малко голямичък... Твой ред е" казах усмихвайки се докато Сорано излизаше от клетката доволна да е навън.

"Ще се справя! ако трябва ще си взема апартамент като теб, въпреки че не мисля че момичетата ще имат нещо против Сора. Единственият ми проблем за момента е къпането..." засмях се аз "Банята ми е голяма ама не чак толкова"

"А просто не ми се мисли какво количество шамплан ще отива при всяко къпане!" засмях се още по-звучно "Козината й е толкова гъста!"

''радвам се че аз нямам този проблем''засмях се и аз най-после след като видях ,че тя няма да се откаже да вземе вълчицата.''Ами незнам всъщност преди да влезнеш в клетката се бях загледала в ей онова малко същество там което сега май ще стане обяда на домашния ти любимец''изсмях се виждаики едно малко сладко морско свинче да се свива на кълбо от страх при вида на голямото същество пред него,а факта че ми беше толкова смешно бе породен от факта че до преди 2 мин и ние изглеждахме по същия начин пред вълчицата.Хванах го аз в двте си шепи и се обърнах към Нами''мисля,че и аз съм готова''Продавачката изглеждаше толкова видимо облекчена,че моят избор бе толкова скромен,че нямаше как да се сдържим и двете с Нами прихнахме да се смеем

"Вкусовете ни са пълна противоположност относно домашните любимци" засмях се аз "Ще почнат да ни викат малкото и голямото!Хахаха!"
Изведнъж нещо лигаво и огромно се обърса в лявата част на лицето ми карайки ме да изтръпна "Сора, повече няма да ме лижеш!" едвам казах аз "Нямаш си представа колко ти е грапав езика!"
Погледнах отражението си в един аквариум с рибки и видях че косата ми е щръкнала навсякъде.... "Боже господи... слюнката й е като гел..." избухнах в истеричен смях карайки първоначално Сора да отстъпи с няколко крачки но после тя скочи върху мен събаряйки ме лесно на земята и продължи да лиже лището ми "Не! Сора, не! СОРААААА!!!!" викнах аз борейки се за въздух под огромната й тежест но все пак не се стърпях и широка усмивка се пръкна на лицето ми "Ама и ти си еднааа.... Ставай от мен!"

Е въпреки,че първоначалната идея беше да пообиколим малко не смятахме че ще откарамя там цял ден,да точно така когато погледнах часовника си вече беше около 5 следобед''е май е време да отидем да хапнем''казах след което се обърнах към вълчицата''и май трябва да е някаде където ще допуснат и нея''усмивката вече просто не напускаше лицето ми,а това беше много добре.''И може би после наистина трябва да измислим къде да я изкъпем защото тя реши да си направи кални бани''посочих аз към огромния домашен любимец който се въргаляве в една кална локва''пък и аз трябва да обезопася апартамента защото не мисля да държа Титу в тоя стъклен затвор''замислих се за момент''всъщност хайде да си вземем храна и да отидем в моя апартамент има голяма баня за да ги изкъпем пуки и никой няма да ни прави забележки за животните какво ще кажеш''обърнах се към Нами

Изправих се на крака и се ухилих "Имаме сделка!...Ама първо трябва да намеря поне един галон шамплан.... не си завиждам"
Подсвирнах лекичко и Сорано се озова плътно до мен с няколко подскока "Знам че се радваш да си навън ама нужно ли е да се въргаляш така в калта!" Опитах се да й се скарам аз ама душа не ми даваше да го стор както трябва.
Вълчицата ми сякаш се усмихна.... "Да не си посмяла!" изпищях аз предупредително но беше твърде късно и скоро всички се оказахме покрити с плътна обвивка от кал понеже Сора реши че е редно да си изтръска козината "Ах ти малка гад такава!" викнах аз по нея и скочих на гърбът й в опит да я поваля, но нещо не се получи... и просто си останах залепена там....
"Сора е решила да си прави гавра с мен..."

Влязох в изпълнения със зеленина лабиринт и започнах да следя пътя му. На картата пишеше че не е много голям но е много объркан и има нещо като тайни врати затова обиколих като през това време бутах платеницата на стените където беше задънено "Нищо" имаше три задънени пътя и едиин който продължаваше малко повече и след това и той завършваше задънено. След 5 минути лутане забелязах че на места плета на лабиринта е направен от различно растение - на повечето места беше увивна лоза, а на съвсем малки участъци плета беше от някаква роза защото съфтяха и цветя нещо като черни рози а лозите им бяха без бодли. Чудех се с коя врата да започна и най накрая бутнах тази при по дългия коридор тя се намираше от ляво на мен в малко задънено квадратче. "сега би трябвало да го бутна" но аз само го докоснах и то само се отвори "Сигурно е с някакъв механизъм" свих рамене и минах през вратата.... откри се прекрасна гледка фонтан чиято вода хвърляше магически отблясъци навсякъде. На пиедестал в средата на фонтана беше иваяна красива елфка, типично видока за расата си с дълга коса разпиляна навсякъде "Боже сигурно са ваяли косата и с часове така че да не се счупи през времето" от двете страни на елфката имаше два тигъра единствено те имаха блед цвят елфката беше сива както обкновенните статуи. Седях там загледана в фонтана "Успях!!!!" извиках аз високо, "разгадах те" казах аз и легнах на убииствено зелената трева
"Рааар ррааарррр" чух изведнъж. Надигнах се от земята и се огледах. Малките храсти поктрай фонтана зашумоляха и от там изкочи..... "Ияяяяяяяяяяяиииииии!" изпищях повече изненадана отколкото уплашена. От храстите се бе показало малко бяло тигърче като тези от статуята. "Самоански тигър ако не се лъжа казах на глас. Но те са защитени... ей мъниче защо си тук" погалих леко ушичките му и после го гушнах "Боже какво си сладко. Прочетох последното изречение от картата"И лабиринта се скита древно и рядко срещано същество. Боже какви глупости ти не си древно ти си още мъничко и сладичко" дълго време си играх с него след това го оставих да си върви "Хайде сигурно имаш майка отиди при нея" но тигърчето не се помръдна от мястото си "Искаш да останеш с мен ли? може така и така мислех да си взема котка от магазина за "гадинки" както го наричаше жената в канцеларията."засмях се вдигнах тигърчето и се завъртях около оста си "Как ли да се казваш.... хмммммм... Серенити!!!"казах аз и тигърчето започна да ближе лицето ми. "хахахаха" стига де. Тръгнах да се прибирам, но не успях да се върна по обратния път никоя от вратите не искаше да се отвори. Не се уплаших, гледала съм толкова много филми че съм се отказала да се паникиосвам. Отворих отново картата и започнах да чета отново онова за изгубените. Насочих картата срешу слънцето и на задната част на картата бледо се появи пътя за излизане от лабиринта. Излязох за кратко време от лабиринта и се запътих към стаята си.

"Аюми, като се замисля, Сора ще се побере в мойта баня." казах усмихвайки се "Ще отида да я изкъпя ида се оправя и ще се видиме после"
обърнах се потупах вълчицата си по огромната муцунка и с нея се запътихме към стаята ни. "Чудя се само как ли ще реаргират момичетата като видят какъв домашен любимец съм си взела" засмях се аз като отключвах стаята а Сорано размаха опашка пръскайки малки капчици кал по стените

Отидох до канцеларията и взех ключ от стята и за себе си защото другите две имаха и се качих с асансиора като все още гушках Широ. Тръгнах да отключвам стаята, но явно беше отключено защото ключа не се завъртя. Натиснах дръжката и влязох и моментално Широ започна да ръмжи "Рааааааааааааар..... хъъъъъъъъъъъъъх" и да хъска вдигнах погледа си и видях огромна колкото кон вълчица "Боже опази " извиках аз и замалко да изпусна Серенити на земята, но след това видях Нами и се успокоих "Взела си си любимец?не е ли малко голям?" казах шеговито "май е станал инцидент а?" засмях се аз като махнах една бучка кал от косата на Нами