Драконовата Академия

''да си призная не обърнах много внимание''това беше така в момента когато пристигнах бях толкова удивена от мястото че забравих че все пак това е училище.''Запозна ли се вече с някого тук,как ти се виждат хората''може би наий-големият ми страх беше победен оказа се че на това място има и други екземпляри като мен.Бях ужасно щастлива.Преди да стана да си ходя аз се обърнах кум новата си приятелка и я запитах''Знаеш ли чух че тук имало терариумс всякакви гадинки мислех да отида да го вида преди да започнат часовете искаш ли да доидеш с мен''

"С най-голямо удоволствие! Обичам гадинките!" пляснах аз с ръце "А съквартирантките ми са просто върхът! Много са яки! Аз сполучих на хора. Трябва да те запозная с тях, готини са и са голями откачалки! А и със съседите трябва да те запозная и те са готини."

''много добре тогава ако искаш ги доведи естествено ако нямат страх от паяци''засмях се и станах да тръгвам.''ако има нещо аз съм на таванските помещения последната врата в ляво.Довиждане за сега ще се видим пред терариума да кажем в .....колко....11.30 добре ли е''запитах

"Нямаш проблеми!" ухилис се "Ще мина да те взема!... ама няма да взема да те мина споко "

''Ти си откачена...харесваш ми,е тогава до после''казах и тръгнах към вратата.Академията изглеждаше спокино място това ми харесваше,а сега още повече вече не бях сама мислех си и вървях по дългата пътечка от стола към апартамента си...където все още ме чакаше неразопакования багаж...ОЛЕЛЕ :(

събудих се след емоционално изтощителен сън. Погледнах към леглото на Нами, беше изчезнала затова станах на пръсти и отидох да си взема бърз душ сплетох косата си на рибена кост, облякох бялото потниче и панталонки малко над колената с това завърших тоалета си. Взех от чантата си един шоколад и го хапнах по пътя 1 етаж

Доядох си набързо палачинките и се качих в стаята си за да видя дали момичетата са там.
Оправих се набързо и се готвех скоро да изляза...

взех карта от фоайето за всеки случай видях че има лабирринт някъде в гората 'Хммм дали не е опасно да ходя сама?' зачудих се наум 'Мнееееееее' казах невярващо и се запътих натам 'Обожавам загадки' от задната страна на картата имаше най интересните обекти снимани и описани с малък шрифт.

"Хммм... тук пише че...." започнах да си мъмря тихо
"Ти да не започна вече и сама да си говориш" каза ми нечии подигравателен глас
"Този глас и от един километър да го чуя ще го разпозная" казах саркастично и бавно се обърнах "Какво искаш?" попитах с ръце скръстени пред гърдите си
"А нищо?" отговори Шики нехайно и се обърна с гръб към мен
"Ами добре тогава " казах ядно аз и се врътнах като продължих да гледам картата "Най неразгадаемото нещо на света!? Да бе... обзалагам се че ще го разгадая за половин час" усмихнах се аз и продължих да си мъмря когато усеетих дъха му на врата си гледаше картата. Гипсирах се "Тииии.... нямаше ли да си ходиш?"
"Хмм не помня дса съм казвал такова нещо...." каза съвсем невинно
Боже идеше ми да го цапна "Ами тогава аз си тръгвам отсякох и се запътих към гората в посока лабиринта"

Събудих се от странният сън свързан с камили и пустинни (не питаите) и сънено погледнах към 4асовникат ми на стената...."Къде подяволите ми е часовника" зачудих се наглас '.... о да училището' досети се заспалият ми ум и погледнах към шкав4ето "...хмм 10.50 ... 10.50 моуууу как можах толоз рано да станаааа" заоплаквах се наглас когато се усетих да погледна за другите момичета.... които никакви ги нямаше. Въздъхнах и взех хавлията за един дъъъъъъъъъъъъъъълак гуш. А после идва любимата ми част - ЯДЕНЕТО

Когато излязох от душа вече беше около 11.00 затова набързо се облякох в дънки и бела блуза с ярко червен натбис "Сериен убиец... Ти си следващият" и тръгнах към асанциорите, като незабравих да заключа стаята.
"Хей" провикна се един доста познат глас зат мен и след това усетих някой да ме прегръща отзад
"Хей" отвърнах аз и после добавих със хладен глас "Ако не ме пуснеш веднага си мъртав" осетих как ме пуска и отстъпва назад
"Ааа значи ти можеш а аз не" каза с игрив глас "не си от ранобудните а?"
"Определено" казах заспало "За закуска?"
"За съжаление не, един приател ме чака при басейните. Ще дойдеш ли по-късно??"
"Мнее мислех да намеря самодивите си съквартирантки и да хванем на някаде заедно" заявих с малка усмивка "чао" и вратата на асансиора се затвори пред мен

след около 5 минути лутане из гората стигнах до входа на лабиринта "хмммм я да видим колко си труден за разгадаване" казах с усмивка и огледах входа. Плета беше почти 2 метра висок така че ако се изгубих в него имаше малка верооятност да успея да се изкача.

погледнах още веднъж описанието на лабиринта на "изгубените" "Хах не лабиринта на изгубените а по скоро на загубените... хах" не се смятах за голям логист но загадките ме привличаха като магнит. най отдолу под всяко описание имаше нещо като игра на думи "Ако се изгубиш, не губи надежда инак изгубените ще те погубят, а светлината ще те избави!!! Маи и това трябва да го отгатна хмм... никои не си беше направил труда да нарисува верния път за излиззане от лабиринта, сигурно защото никой не се осмелява да пристъпи тук" казах си аз и пак се захилих

"Вкусно" заявих със усмивка след като бях излапала цяла паница сас принцеси. 'туй място е твъде голямо че да ги търся да се надяваме че ше се засечем по някое време. Сегааа какво да се прави...АХА' помислих и с уверена крачка закрачих към рецепсията

"Извинете, може ли да ми дадете карта на замака и околностите?" запитех жената там."О и ако имате 3 формулята за часовере" добавих като реших да взема и са съквартирантите ми.
"Секунда моля" отховори русокората жена "заповядайте"
"Мерси" казах веч4в тъгнала към нашите стаи

Така се бях забързала че не видях момичето което вървеше към стълбите и се блъснах в нея''извинявай,извинявай''казах и погледнах момичето право в очите зелени изглеждаха така всякаш можеш да потънеш в него.''много съжалявам да не ви нараних,добре ли сте''попитах я и зачаках отговора и

Видях че е време да се видя с Аюми, така че си вдигнах партакешите и се запътих към апартамента й.

Погледнах часивника си и видях че закъснявам все пак бях обещала да ходим в терариума така че се извиних още веднъж и се затичах нагоре оставяйки смаяното момиче само.

Стигнах до вратата на предполагаемият апартамент на Аюми и почуках на вратата, изчаквайки. "Чудя се каква ли животинка д си взема..." измрънках едва доловимо

Когато пристигнах пред вратата Нами вече ме чакаше там''УЖАС''помислих си от колко ли врее ме чакаше.Приближих се към нея''извинявай за закъснението,но долу се блуснах в едно момиче и.......е няма значение влез само да се преоблека и тръгваме става ли''усмихнах се аз

"А не, няма проблем!" усмихнах се на Аюми "Аз самата туку що дойдох"
Влязох в апартамента след Аюми и се огледах "Имаш хубаво местенце"

''всъщност не се чувствам много добре тук мястото е голямо и ми харесва,но не е за сам човек''казах и отидох да се преоблека.''да си призная честно не съм сигурна,че мястото ми е тук доидох само за да се отърва от родителите си,прекалено са властни,но ти сигурно знаеш как е ,постоянно те командват,контролират,викат и те незнаят за какво''провикнах се от другата стая аз.

"Познато" засмях се аз "Но ти не се притеснявай, всеки има място тук. Сигурна съм"
Приближих се до един от прозорците и погледнах навън. Беше много красиво, но все пак не се втърпях и се вкопчих за парапета стискайки го толкова силно че кокалчетата ми побелята "Тук е доста височко" Кисело се усмихнах аз "Но предполагам че се свиква."

''Всъшност да,апартамента на майка ми беше на 7 етаж на блока.Ами ти от къде идваш ако може така да се каже''полюбопитствах

"Със семейството ми живеехме в един двустаен апартамент в града ама бяхме на 2 етаж и не съм свикнала много с височините." казах отмествайки поглед от прозореца "Но нямам нищо против това че сме насредата на пустощта. Отраснах на село и сега съм много щастлива"