Драконовата Академия

"Мда" кимнах в съгласие "Ама ако продължа да кимам така с глава ще я откача и тя ще падне на земята" закисках се в шепи в опит да не будя Ши-чан

Засмях се из тихичко "Споко добър шивач съм, ама мисля че е по - добре да лягаме ..вече е 2.29 и утре може да ни съберат да ни дадът програмите"

спях си сладко като отвреме на време чувах в просъница как Нами и Маи си говорят, когато осъзнах че сънувам вглеждах се в едно огледало и виждах родителите си тъкмо да ги докосна когато страшен шум ме събуди, при което замалко не паднах от хамака си "Уоууууууууу стой!!" извиках на хамака все едно е куче и той спря да се върти "О подяволите!!!!!!!!!!!!! Кой ме събуди толкова брутално" огледах стаята Нами и Маи седяха очудени и с вдигнати ръце тип не бяхме ние. "Проклятие" отново се чу страшен шум все едно подскачащо топче удряше по стената и стадо слонове се гонеха по леглата "Какво си въоразяват те?" казах възмутена и се изправих на земята

"Не съм казвала на Ганьо да пуска говедата !" засмях се аз

'каде е камерата като ти трбва' се чудех и станах от леглото гледайки към моята бъркотия после към Ши "може би ше ни трябва подкрепление" Казах на Нами "Бясна е"

отидох с яростна крачка до междинната стена и започнах със все сила да удрям по нея но яжно не ме чуха "е сега ще им.... майката на тея дето тропат така. дяволите да го вземат вече е поти три, нямат ли малко съображения...мразя да ме будят така особено като сънувам хубави сънищаааааааа. Гррррррррррррррррррррр...." Нами и Маи седяха настрани като сигурно се чудеха къде е камерата когато ти трябваа

"Хей нами" попитах замислено "да и помогнем или да я спрем???"

"И с камера и без камера това няма да го забравя ха-ха-ха" засмях се и скръстих крака на канапето "Съседите и те луди кат нас... ко очаквате " хахаха

"Щом са откачалки да я спрем сега ми е любопитна да ги видя" скочих шъргаво от леглото и се заттичах кум Широ "А и "добавих развеселена " Тамън сполучих на саквартиранти не ми трябва единя в затвора"

"Нами подяволите вие поне се съобразявате...." поседх още 5 минути на този невъобразим шум и не издъжах, яростно навлякох късите си дънкови панталонки и дълга тениска умишлено избрана с надпис 'пази се опасно' и тръгнах към вратата отворих я със замах тръгнах да пристъпям извън нея "сега гледайте шоу" направил една злобна, лукава усмивчица и погледнах коридора да видя дали има някой друг

Избухнах в смях. "Да бе... хахаха" станах от канапето и се запътих към вратата "Аре да отидеме да ги видим тия говеда кви са"

маи се спусна да ме спира вдигнах ръка с предупредителен знак "недей просто не си го помисляй" казах тихичко с предупредителен тон и скрита заплаха в него

Заклатих глава "Не им завиждам". "Нами чакаи ме,"

Ухилих се до уши и направих път на багерчето Широтсуки което мина покрай мен "Горките съседи"

излязох боса и разрошена в коридора прокарах пръсти през косата си и после силно затропах с пръстените си по вратата толкова силно че имах чувтвото че ще се разцепят на две "Хеййййй малоумници спрете тоя тъп шум ако не искате да си правите компания с червейте и дивите животни в гората около даскалото" изкрещях със всичката злобба която можех да изкарам от себе си

Зяпах ококорена.... малии Ши-чан не си поплюваше "Напомни ми да не ядосвам широтсуки" прошепнах на Мей

"Защо виж колко е весело"

"Весело... дааа, ама когато го гледаш отстрани... не им завиждам на тези които предизвикват гнева й"

Вярно, Вярно"

((яна не мей а маи е вече))

"О дяволите да ви вземат отворете най после" при поредното замахване да ударя вратата тя рязко се отвори и аз замалко да падна, само изненадата ми ме остави на място в вдигната ръка в юмрук. Почувствах се тъпо, ужасно тъпо пред мен стоеше Шики а аз ГЛЕДАХ ТЪПО вярвате ли!!!!!!!

"Шики, кой улигофрен чука така по вратата толкова късно през нощта?" чух блаженният глас на Дийн преди и той да се появи на вратата "Оу... здрасти...Нами?"
Кимнах "Сори че ви прекъсваме кефа ама може ли да намалите шума?" попитах изчервявайки се цялата

Седях от страни и се чудех на странните им реакции...чствах се някак си изоставена "Маи приатно ми е" казах с неотрален глас за да ги сепна

но още не ми беше минало бях ядосана, неееее не бях просто ядосана бях бясна и към този бяс се добави и бес от това че срещнах Шики и по рано, а вътре в стаята с най-голямото си нахалство шума продължаваше. Чуваше се кикот и тропане на подскачащо топче. Отърсих се от вида на Шики който беше с разкопчана риза и изтъркани и изхабени дънки и супер сладко разрошена коса и просто казах едно краткко и презрително "мразя те" а отвътре ми идеше да го прегърна и да заровя пръсти в косата му. Наложи се да се повдигна на пръсти за да поглледна малко над рамото му, усетих как ме преценяваше с поглед, а аз се провикнах колкото ми държаха силите (при това опасно близо до ухото му) "Ейййййй идиоти спрете този шум, някои се опитват да спят а освен това вече е 3 опиаите се да се съобразявате малко" в момента в който закрещях Шики подскочи (явно не го очакваше) сложи ръка на ухото си и започна да го разтърква
"ненормалница, защо го направи" каза той удивен
"за да спрете да правие шум не сте единствени на етажа ние се съобразяваме с другите не само с вас" казах аз като намалих децибелите
"боже какъв глас за такова същество" каза той подигравателно

"Дийн. И на мен ми е приятно." каза богът пред мен и се усмихна на Май "Та Нами, какво правите тук?"

"Грешка приател" казах ухилена на момчето пред Широ докато влизах в тяхната стая "Ох тоз кикот навсякаде мога да позная"