Драконовата Академия

Дийн изгледа тъпо как Май се самопокани в стаята им "Май, чакай ме!" викнах аз след нея и се усмихнах на Дийн "Нали може?"
"Приятелката ти така и така вече влезе..." каза той и се вмъкна в стаята

„КА-ЧАН” и с този веик се хвърлих на вратът за Какаши с огромна усмивка. Той горкичкия незнаеше какво подяволите става. Набързо го поснах и се настаних удобно на диванчето пред него все едно си бях вкъщи „Така и така няма да се спи таз нощ” извадих едно тесте карти от никаде си „какво ше кажете за малко карти, докато се ртазберат ”

"ти на кой викаш дребосък а?" казах аз като се изправих максимално на пръсти срещу Шики
"Не съм го казвал!!!" каза той невинно и направи място на Маи да мине пез вратата като излезе с ццялото си величие извън нея. Изведнъж се почувствах незначителна, но въпреки това гордо се изправих с целите си 1.63 и казах "Но си го помисли!!"

"На кой му се играе на стрип покер?" попитах с дяволита усмивка а Дийн ме зяпна. Изплезих му се.

"stryp poker??" попитах "Аз сам, за "

Загледах се в Дийн очакващо.... "Е?"
той само сви рамене и кимна в знак на съгласие
"Супер" засмях се аз

"Съжалявам не ми се играе" казах ядно на Нами и Маи и прошепнах шеговито "предателки такива" като закимах към Диин и Какаши. След това погледнах Шики право в очите и казах с най-престорено милия и мазен гласец на света "Шики ще бъдеш ли така усложлив да направиш така че да не вдигате шум защото МИ СЕ СПИ" казах последните думи натъртено и със открита заплаха. След това се врътнах на пръсти и се прибрах в стаята си, а Шики ме гледаше доста учудено.

"Ееее ама то без Ши-чан не е чак толкова интересно!" изскимтях аз

прибрах се в стаята си и си егнах в леглото, но Шики постоянно се появяваше пред лицето ми, сините му очи, червената му коса........ въздъхнах "гледай си работата" сякаш исках да ме чуе

Въздъхнах "дамм, мисля че ше е по-добре да прибираме" погледнах към Каши "беше ми приатно че пак се видяхме " станаь и тръгнах към вратата " ще се видим скоро Диин, Ка-чан умм Ши...нещо си. Чао" и излязох

Останах сама в стаята на момчетата и те ме зяпаха очакващо. "Какво аз няма да си ходя!"
Е, така поне си мислех... в следващия миг Дийн ме вдигна и най безцеремонно ме стовари пред вратата "Идиот!" извиках аз след него но той само ми се ухили нагло и затвори вратата....

Влязох втора в стаята малко след Ши и тя вече се бе излегнала на легното. Набързо се преобляках и се шмугнах в легното вземаике дна книшка да чета до кам 3.30... или докато нами не си дойде

(( Диди, са става ли? ))

Причините да иска да влезна в академията са,че исах да се отърва от родителите си.Аз напрактика имах всичко за което харата мечтаят т.к. баща ми има пари и на мен не ми липсват,но исках свобода.Така се и оказах тук.Аз имам мн.странен характер и в общи линии мога да побъркам човек. Още при тръгването си от вкъщи бях резервирала самостоятелен апартамент на тавана а сега само трябваше да си разопаковам нещата.Но вместо това аз захвърлих багажа си и излезнах навън да се полюбувам на невероятната природа в академията т.к. това е една от страстите ми.Докато обикалях размишлявах над живота си реших,че трябва да променя не само мястото,за да се отърва от контрола.Изхвърлих телефона си и вече знаех че трябва да си взема друг с нов номер,а следващата ми цел беше да си намеря приятели,които да не се влияят от парите на баща ми,а пък и да ме търпят все пак(макар,че това беше мн. трудно дори и за мен).Едно беше сигурно престоя тук щеше да бъде пълен с предисвикателствата,от които се нуждаех.

"Боже каква нощ" измрънках ставайки от леглото. Май и Ши-чан още спяха така че се изнизах на пръсти до банята за да взема бърз душ. Оставих косата си мокра и слязох на закуска.
Столовата беше огромна, че как иначе би попрала толкова много ученици. Два часа от вечерта бях прекарала в стойностно оглеждане на училищната карта, така че вече знаех горе-долу къде какво се намира.
"Едни палачинки, моля" поръчах на готвачката и след като ги взех се надтаних на една от огромните маси с пейки за сядане. "Това местенце от ден на ден все повее ми харесва" усмихнах се аз докато оглеждах мъжките индивиди в залата "Хммм... този изглежда наистина добре.... но като го гледам с каква осанка е и как ходи ми изглежда на пълен смотаняк...."
Доста съм критична понякога...

Когато се субудих на другия ден слунцето беше изгряло преди минути.Облякох се и излязох да потичам.Малко по късно реших 4е е време и да похапна така че се запутих км стола.Всички места бяха запълнени за това реших да седна при едно момиче с дълга зелена коса което по някаква причина стоеше само на масата.Та отидох аз при нея:
-може ли да седна при теб-попитах я

Обърнах поглед към момичето, което бе дошло при мен и се усмихнах лъчезарно "Разбирасе, сядай!"

Аз съм Аюми отседнала сум на таванските помещения а ти?

"Нами. Със двете ми съквартирантки сме на 5 етаж." усмихнах й се и продължипх да оглеждам момчетата "Какъв тип момчета харесваш?" попитах я изневиделица не осъзнавайки и аз въобще как се изплъзнаха думите от устата ми "Н-не, ч-че си задължена да ми кажеш!" казах веднага опитвайки се да поправя тъпата грешка която направих

засмях се искрено''та това момиче беше лудо колкото мен''-ми не съм много сигурна,днес харесвам едни утре други.за мен е най-важно да са искрени-отговорих и аз.Това момиче...имаше нещо в нея в погледа и тя....тя приличаше на мен.

Хей ти не беше ли вчера в парка с някакво момиче мисля че те видях докато обикалях-попитах я и зачаках отговора и.Нещо в нея ми подсказваше че си приличаме и ще станем приятелки

Усмихнах се малко стеснително. "Съжалявам за глупавия въпрос, но просто преди да дойдеш си мислех за момчетата в това училище и то просто ми се изплъзна." огледах се наоколо в опит да сменя темата "Ти кой курс си? Аз съм първокурсничка. Нямам търпение да почнеме даскало въпреки че не съм много голям фен на ученето" казах набързо, засмивайки се

"Да, първоначално бях с една от съквартиранките ми, ама тя ми се измъкна и по едно време останах сама.... не че се оплаквам, срещнах егати пича!" засмях се аз

''и аз сум пурви курс,а за учене да не говорим,че ще си развалим апетита''засмях се и аз.''е ами ти по какви мимчета си падаш,заплю ли си вече някои''попитах аз и най-после огледах мимчетата наоколо.Като цяло нямаше голям избор или поне така изглеждаше.''всъщност знаеш ли изобщо какво ше учим тук защото аз не разбрах много много''полюбопитствах аз тъй като наистина не се бях сетила да провера преди да тръгна

"Ъъъъ, мисля че съм заплюла.... ама може би... изглежда готин... държи се готино... но все пак още не съм го одобрила на 100%. А относно предметите... ми в началото ти дават една бланка и ти трябва да посочиш какво искаш да изучаваш... има доста голям избор." усмихнах се аз