Драконовата Академия

Прибрах се в стаята си с разтуптяно сърце. Мразех височините.... гледката на открития басейн наистина беше величествена но страхът си оставаше. Някой ден щях да отида там, но първо трябваше да събера достатъчно смелост....
След като се поуспокоих седнах и оправих набързо багажа си. на всичко намерих място
"Ах старата бъркотия.... липсваше ми ." мда, `намерих място` е малко грубо казано... просто набутах всичко където намерих за добре но бях сигурна че отворя ли си шкафа всичко ще се изсипе върху мен.... хе-хе-хе

влязох в залата на басеина тя също беше цялата в стъкло но забелязах че отвън не се виждаше нищо а отвътре се откриваше прекрасна гледка. Слънцето скриваше и последните си лъчи, коато се гмурнах дълбоко до дъното на басейна. Не бях забеляала никого но при близо 30 секунди бързо плуване под водата, нещо ме закачи за крака. Изплаших се и едва не изпих целия басейн. Бързо излязох на повърхността и започнах да кашлям. видях сянка някъде под мен (а плиткото басейна беше 2 метра) и с паника заплувах към края на басейна... нещо отново ме закачи за крака и аз изпищях, стигнах до стълбите на басейна и бързо излязох от него. "Боже не мисля че ще вляа отново в този басейн" казах си стреснато"Кой си прави тези тъпи шеги. Хич не е смешно" взех си кърпата и започнах чевръсто да изтривам водата от себе си, разпуснах дългата си коса която бях сплела на плитка и я тръснах с надолу главата. Когато се изправих рязко ми се зави свят и замалко да падна, но някой ме подпря "Нее..." отскочих изплашена и се обърнах да видя кой се е осмелил да направи това , ори и да е било за добро, но преди това чух гласа му "Добре ли си?" беше дълбок глас, леко дрезгав, глас подканящ да го последваш дори накрая на света... после се обърнах беше високо момче с червена коса обрамчваща лицето му, не беше много къса и тук там се мяркаха сиво сини кичури изглеждаше пленително. Не смеех да го погледна в очите, стояхме на метър разстояние един от друг. Опитах се да му отговоря но запелтечих (както винаги) "Извенете...а ааз обре съм съжалявам трябва да тръгвам" отново се обърнах твърде рязко и глупачката аз отново залитнах "Аххх..." отново ме подхвана но този път леко ме обърна към себе си и аз се принудих да го погледна в очите, толкова сини че ти идва да се гмурнеш в дълбините им. Боже какво ми става обикновенно съм враждебна с момчетата в началото... Отдръпнах се леко и се осъзнах. Ами кой мислиш те изплаши и те дръпна под водата, в басейна няма никого... ръката ми се отправи светкавично към лицето му... Как смее? помислих си...но в последния момент незнайно как той отклони ръката ми, вана я но не я пусна. после го видях в цялата му висота както някои биха казали беше добре строен и по висок от мен... разбира се то кой е по нисък от мен... "Иззвинете госпожице, но бих ли могъл да зная защо щяхте да ме зашлевие?" попита с толкова нахален тон че на мен ми прекипя... но боже колко е готин!!! "Хъм че и питате изплашихте ме до смърт!! кой мислите че сте вие че да дърпате хората в басейна" момчето явно ме намери за много смешна защото се засмя гърлено и подигравателно ми се представи с краткото "Шики риятно ми е..." боже съвсем м изкипя ако не исках да го ударя още веднъж трябваше да тръгвам затова шумно изсумтах "А мислите ли че ме интересува!!! взе си кърпата и с бърза крачка се запътих към вратата за сврръзката" но с очудване видях как момчето върви зад мен, а аз опурито се опитвах да не обръщам внимание стигнах до вратата и понечих да я бутна когато силната му ръка се намеси и я бутна преди мен и влезе. Вратата замалко да ме захлупи "Хейййййййййй!!! Идиот!" смъмрих под носа си и се качих на асансиора за стаята ни

Седнах на едно от трите канапета заслани с кървавочервено кадифе и се зачетох в една от книгите, които носех и бях посредила на една от лавиците.
"Искам гадже..." измрънках изтормозено

"пристигнах на нашия етаж и почуках на стаята си Намиииииии, Маииииииииииииииии там ли стеееееееееее ехо....." боже сега ако ги няма аз нямам ключ

"Тук съм! Тук съм!! Чакай малко! Разстоянието от канапето до вратата не е малко!! Ти да не си мислиш че 3 метра се изминават толкова лесно!" кряснах смеейки се.
Отворих вратата и направих път на Ши-чан да влезе "Как беше плуването?"

отвори ми със смях, бях намръщена "усжаснооооооо не плувах повече от 20 минути, по простата причина че се изплаших до смърт заради едно нахално, нагло ..." продължих без да искам с усмвка "синеоко, добре строено и с най-привлекателния глас момче което мога да видя през целия си живот" хаха и влязох вътре

"А после на мен ми говориш!" захилих се и пак седнах на канапето "Тук явно гъмжи от готини момчета"

"по дяяволите колко го мразя... ама е толкова готин, червенокос със сини очи... гааа знаеш ли колко нагло и самонадеяно ми се предтави..... ааааа казва се Шикиии.... сладкооооооооо....." изпищях самодоволно и се проснах на хамака си

"Ъъъъ... не че нещо ама последно сърдиш ли му се или му се кефиш?" попитах с тъпа усмивка на лице

"И дветеееееееееееееееее...ама такова момче едва ли ще ме хареса..." изпаднах в депресивно състояние преоблякох се в атлазената си дълга до глезените лятна (защото въпреки че беше зима в стаята беше 30 градуса едва ли не) нощничка с китайски мотиви и се пъхнах под завивките. "аз мисля а поспя много ми дойдоха вълненията"

"Хаха, добре лягай аз ще почета още малко. Не ми се спи" обърнах се, взех си книгата и продължих да чета задълбочено

"Хмм какво да избера, какво да избера?" мърморех тихчко на глас докато разглейдах бюфета, който се оказа че е отворен денонощтно за ученици.'Жалко че първокурсниците имат вечерен час'. Беше отнело известно време докато до открия но за сметка на това се запознах с единя от пазачите и едно странно момиче... и като казвам странно то си беше странно, след всяка дума добаяше 'разбира се'. Подсмихнах се тихи4ко. Тук ОПРЕДЛЕНо нямаше да е скучно. Каркоренето на корема ми ме подсети защо бях тук. Тих кикот до мен ме стресна. Пъвоначалмо мислех че някоя к***а ми се пресмива ама като се обърнах внимателно подбраните думи на няколко езика секнаха в гърлото ми и аз се усмихнах. Пред мен стоеше МОМЧЕ със заразна усмивка и сребристо бяли коси. Очите му бяха сатворени така че неможех да видя очите му но под всяко от тях имаше татуирани две малки яркочервени триъгълничета. "Досега небях чувала момче да се кикоти" в този момен ми хрумна перфектното отмащение и набързо добавих "освем ако интересите му неса кам същия пол" Е това спря смеха му и той веднага ме погледна някак си объркано ... боже какви очи...аможе би това бяха лещи затото такъв цвят никога небях срещала... Кърваво червени. Той може би незебеляза зяпането ми (господи дано не ми текат лиги) или просто го игнорира, но искрата в погледа му веднага привлече вниманието ми " Сега в този така малък свят не трябва да сме токоз претенциоцни" дяволитата му узмивка накара званчета да званят в главата ми " а и винаги е забавно да ги накараш да се починят" той се протегна през мен към взитините идвайки необобно близо до мен осещах ка се изчервявам дали беше заради близоста му или думите му незнаех, едва успях да доловя думите ми като излизаше от бюфета "Аз съм Какаши и скоро пак ще се срешнем" . Когато мозакът ми най- накрая се рестартита неможах да здържа смеха си "Тотално ме затапи. Едно на нула за теб. Внимавай ще те бия в таз игричка." и с усмивка взех два садвича от рафта запъваики се към асансиора.

Когато НАЙ НАКРАЯ открих нашата стая вече беше доста късно и въпреки че никога не сам била от тези дето си лягат рано... или мойе би си лягах рано сутрината...както и да е, знаех че трябва да влизам тихо, добре че имах ключ. Когато влязох забелязах че само Широ спи, Нами четеше някаква книга "Здрасти" прошепнах и с малка усмивка запътвайки се към леглото

"Ооо, мадааам! Сетила си се да ми донесеш сандвич! Колко мило от твоя страна!" ухилих се и оставих книгата на масичката до мен " Ши-чан спи. За теб не знам ама ние с нея попаднахме на едни велики момчета!"

Подхвърлих и единя докато вече отварях другия "Оо и аз сполучих" на лицето ми се появи дяволита усмивка.Едвам не изкрещях 'ЩЕ ТЕ ПОБЕДЯ' добре че се здържах Сши- чан може да ме убие ако я събудя "Срешах го в столовата лелее зако какъв беше среброкост сас сини очи... и перверзник на всичкот о отгоре. Мисля че съм влюбена" Погледнах кам Нами сас сърца в очите сега "само трябва да намеря начин да си му го въна"

"Ха-ха-ха, добре се подредихме и трите!" изхилих се хващайки сандвича и го отворих "Чудя се кога ли ще видя пак Дийн!" замечтах се аз

"Диин а?" модсмихнах се аз "Как го срешна" запитах с любопитство

"Ъъъ, тъпа работа..." измрънках почесвайки се по гравата, стар навик "След като те изгубих някъде в парка, реших че след като така и така съм навън то поне да се поразходя.... и там го дрещнах. Беше решил че съм се изгубила... много мило ама май ми се обиди накрая... мн съм зле... Ама беше перфектен!!! Малко по-висок от мен с черна коса, зелени очи и рокерски дрешки с лек метъл нюанс... или може би бяха в готик стил...? Абе както и да е! Беше велик!"

"Както го описваш не се и самнявам :D май попаднахме в рая а?"

"Мен ако питаш това е ада. Гъмжи от готини момчета... кой да си избера... кой е по-добър в ...ахъм, не ми обръщай внимание...."

Едвам здържах напушващия ме смях " О повярвай перфекно те разбирам. Ма аз поне се надявам че с таз външност и ...ъм... опитит? вирви заено""

"Може би, но не е задължително" казах извъртайки се леко за да я гледам право в очите "Може да се пази за онзи специялен човек"

"В 21 век" изгледах я невярващо "Малко вероятно"

"В 21век има такива индивиди. Рядко срещани но ги има." кимнах дълбоко убедена във вярванията си

"Трудно за вярване, но все пак "всяко правило има своите изключениа" " :D