Драконовата Академия

Гледах невярващо и отстъпих назад - никога не бях очаквала Дийн да падне на колене и да се моли за втори шанс... не и Дийн... не и този горси и някак самоуверен Дийн....
Със сестрами бяхме стъписани също както и Нами....


"Зарежете го тоя Аксел.... някой ден той ще си получи заслуженото" каза Каору и стана
"Да намериме момичетата" заяви Хикару и пое ръката, която му бе подал брат му

(( лелее Янчеееее велико става.....))

"Съгласна съм трябва да ги намерим отидоха сами в гората а е опасно" реших да погледна картата на района за да видя къде се намират когато Ксион се приближи до нас и докладва, че драконът му ги е засякал по време на лов близо до мястото където Алекс намери пазителя си
"Е ще тръгваме ли и всички ли ще отидем?" попитах Аюми

''да/със сигурност''казахме аз и Айдоу и тругнахме в посоката която ни посочи Ши

Не знаех какво да мисля... това не го бях очаквала. Нещо ми подсказваше, че не ме лъжеше, но нима можех да се доверя на голият си инстинкт... че защо не, досега не ме е лъгал... е имало е и лоши моменти, но все пак....
Пък и Дийн ми се молеше.... през това време прекарано заедно бях научила, че той не се моли.... каквото и да се случеше той не се молеше.......
` По дяволите....` помислих и се загледах в очите му.... тези зелени очи, които така обичах и от които така ме бе страх.... страх да не ме погледнат с омаза, с отвръщение.... с тъга..... с тъга точно като тази изписана в момента върху тях..... `Мамка му!`

Не знаех какво да направя та само ги последвах безмълвно. Шики остана при Артур
"Шики аз ще остана на пост останалите си легнаха така че оставам като часовой. Не знам какво се е случило между вашата групичка, но се постарайте да се оправите иначе всичките ви изпращам обратно в академията заедно с Аксел"
След тези думи Шики тръгна след групичката и вървеше зад всички вперил поглед в гърба на Ши

Вече бяхме на няколко метра от местноста която бяха другите когато
съзряхме Дийн при тях и забързахме крачка.''Хей нещо ни показва че той
по-отрано се е заел за действие''изръси Айдоу и се засмя

Хикару и Каору не чакаха втора подкана и веднага тръгнаха след Аюми и Айдоу. В момента в който момчетата видяха момичетата те се затичаха и застанаха пред тях "Съжаляваме!" викнаха те единогласно "Не сме виновни! Нищо не сме направили! Повярвайте ни!"

Стоях си горе и наблюдавах пристигането на другите `И са кво?.... Егати лудницата стана....Ама за да ни се молят така... О, мамка им на всичките!`
Крий! Вече не издържах!
"Дийн, ако наистина съжаляваш то се постарай да ме хванеш!" викнах и скочих.....
Стиснах очи и започнах да се моля на който се сетя той да успее да ме хване.....
Не усетих твърда земя под себе си... нямаше го и очаквания удър, нито пък болката...
Отворих очи и видях че Дийн ме бе хванал и се усмихваше - нетипично широко за него "Ухилиш ли се още малко и лицето ти ще падне!" казах му аз и се засмях

Бях потресена по масово извинение не бях виждала, а въпреки че и Шики беше замесен не направи нищо само ме погледна и смъмри
"Вярвай на каквото щеш" обърна се и се облегна на дървото

Не заберлязах действията на Нами докато не я видях да скача..... "Нами!" викнах и просто си нямате и на представа колко ми улекна, когато Дийн я улови нежно "Нами, идиот такъв!" разкрещях й се аз "Докога смяташ да се правиш на такъв идиот, по дяволите, изкара ми ангелите!"
Но конското ми бе безцеремонно прекъснато, когато Каору ме дръпна и ме целуна, притискайки ме в прегрътките си. Край, умът ми изключи......

''Това е жестоко''заподскачах аз около Айдоу''видя ли как я хвана''продължих все на бързи обороти'всичко беше наред'.''Да''изкрещях'' всичко е наред''и се метнах на врата на Айдоу''ъ извинявай не се сдържах''засмях се глуповато

Бях се ухилила до уши, но когато забелязах Алекс и Каору остата ми се разтегли в още по-голяма усмивка "Гадините му с гадините"
"Това е една добра идея...." чух да промърморва Дийн преди и той да ме целуне
`Да.... наистина добра идея.....`

''Изоставаме''казах на Айдоу все още в прегръдките му и поех инициятивата в свой ръце

Целувката ни бе нежна, истинска.... бе изпълнена с чувства и обещания за вярност..... не исках никога да прекъсва, но ни се наложи да се разделиме за да си поемеме въздух. Гледах го в очите и той гледаше в мен.... отделяха ни някакви незначителни сантиметри.....
"Обичам те...." промълви той и отново ме целуна нежно, наслаждавайки се на всеки миг... точно като мен
"И аз теб" отвърнах му, когато отново се разделихме за тъй необходимият ни въздух
Нещо съвсем леко ми привлече вниманието и аз обърнах поглед само за да заваря Мики в прегрътките на Хикару, само че тяхните целувки бяха много по-страстни от нашите....
"Някой да ги спре или се опасявам че както вървят нещата скоро ще имам, едва ли не, племенници" засмях се аз
"Ти гледай Мики да няма племенници" засмя се Каору а аз почервенях като домат

Докато гледах всички тези влюбени двойки ми се докади радвах се за тях, но при мисълта, че Шики не направи абсолютно нищо даже да ми се извини не гордостта ми не го позволяваше нямаше да му кажа нищо. Просто се усмихнах към другите и се оттеглих по обиколния път към лагера
Шики се запъти по възможно най-краткия път за да смени Артур който беше часовой

(леле twin кефиш ме,даже и на книга нема такива сцени)

(( хе хе мерси старая се обаче аз трябва да ставам вече.... до скоро а и


ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!!! ))

''Това състезание по целуване да беше нямаше да има толко целуващи се на едно място''казах накрая.''Е ще си ходим ли сега попита Айдоу ''ммм не...искам танц''засмях се

Когато с Дийн прекъснахме целувката си не си казахме нищо - не беше и нужно. Той ме обичаше и аз го обичах....
Стоях в прегрътките му и изобщо не исках да ходя където и да е.
Изведнъж Дийн просто тръгна нанякъде - просто ей така и без да ме пуска.
"Ъъъъ.... Дийн?" попитах малко притеснено (бях дочула разговора на близнаците и хич не ми се искаше да се окаже че съвсем скоро някой от мойта рода ще си има племенници)
"Ще ти покажа едно хубаво местенце - наблизо е." отвърна ми той и продължи напред навлизайки дълбоко сред гората

(Весели и на теб)

Минутите се нижеха бавно,а ние не спирахме танца си под
небето.Останалите също бяха притихнали до толкова,че дори бяхме забравили за
присъствието им.Усещах само лудото биене на сърцето си,както и бързо препускащото
на момчето срещу мен.Тишината беше нарушена от внезапния му изблик на смях и
моят писък,когато ме вдигна от земята и ме завъртя.А веднага след това и от
гласа на Нами,която много явно беше притеснена от внезапния изблик на чувства
от страна на Дийн.Шушукането на околните разруши окончателно тишината и накрая
всички заедно се отдадохме на волен,безгрижен смях.

Явно представата на Дийн за близко разстояние беше доста различна от моята.. повървяхме си доста. Не че се оплаквах де, Дийн все още ме държеше за ръка.... тишината не ни притесняваше... да определено нямах проблем с това.
Скоро наближихме една поляна достатъчно голяма за да може Лоренс, дракона на Дийн, да кацне там спокойно.
"Това ти е за първи и последен път." каза бялия и се приведе.
`Какво ми е за първи и последен път?` зачудих се аз до момента в който момчето до мен стисна леко ръката ми и ме побутна към дракона.
"Дийн?" попитах леко притеснено и извих глава за да погледна момчето в очите....
`Е сега вече ме е страх....` Тази негова усмивка, леко дяволита, ме притесняваше......
Дийн Пристъпи зад мен, повдигна ме и ме метна на гърбът на Лоренс без никви проблеми....
Стоях и гледах като ударена с мокър парцал.....
"Ама какво..."
"Спокойно, Лоренс ще ни отведе до онова място за което ти говорех" каза ми Дийн и отново ми се усмихна макар че този път усмивката бу да бе малко по-мила от предишната
"Ама аз..."
"Няма страшно, тук съм. Това ще ти е за първи път, нали?" моят чернокоско скочи ловко и се настани точно зад мен на гърбът на дракона си
Само кимнах сковано с глава и всячески се опитах да си намеря някое местенце в което да се вкопча с зъби и нокти "Само да те предупредя" казах, когато видях че няма такова местенце "Най-вероятно ще пища...."
"Страх от височини?" засмя се Лоренс
"Много голям...."
"Спокойно няма да позволя да паднеш..." каза Дийн обвивайки с ръце кръста ми и целувайки нежно вратът ми
"Това няма да ми попречи да пищяАААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!!!!" опитах се да кажа аз но в края на изречението ми то се превърна в див писък, когато Лоренс излетя без никакво предупреждение.
`ЩЕ ГО УБИЯ, ЩЕ ГО УБИЯ, ЩЕ ГО УБИЯ!!!` пищях в главата си докато Дийн се заливаше от смях зад мен.
_________________________________
Да.... за петнайсе минути вече бяхме пристигнали. Гледката беше неописуема. Приближих се до ръбът на отвесните скали и онемях. Морето беше прекрасно, а залезът - неописуем. Хоризонта бе обагрен във всички онези багри на златистото и червеното, които впоследствие се промениха до оранжево, розаво, лила и пай-накрая всичко притъмня оставяйки звездите да ни огряват нежно със светлината си.
"Хареса ли ти?" попита ме Дийн, побутвайки ме, за да ми припомни къде съм.
"Невероятно беше." отвърнах му без да отмествам поглед от хоризонта
"Искаш ли да се разходиме малко на плажа и после обещавам, че се прибираме."
Обърнах поглед към момчето до мен и го попитах "Какъв плаж?"
"На стотина метра по-надолу от тук има един много симпатичен малък плаж."
"Оу" измрънках
Дийн ме хвана отново за ръката и ме поведе към плажа.
Плажната ивица наистина не беше особено голяма, но изглеждаше много уютна. Или поне на мен така ми се струваше.
"През лятните ваканции много от студентите идват тук да поплуват." каза Дийн обръщайки се с лице към мен "Но погледни зад себе си"
Обърнах се и се загледах в далечината, заслушвайки се в шумът на вълните зад мен. Макар и слънцето да бе залязло отдавна, всичко се виждаше и сякаш бе окъпано в прикрита светлина.
""Това, което виждаш в момента е Академията." Дийн застана рамо до рамо с мен, макар и разликата във височината ни да беше значителна.
"Дийн, не стой до мен, депресирам се от факта, че си едва ли не с две глави по-висок от мен." казах му и го сръгах леко в ребрата
"Аз какво да правя като си толкова нисичка" присмя ми се той потупвайки ме с ръка по главата.
"Как смееш!?!" скарах му се аз "Висока съм 1,74! Много съм си добре и не съм в никакъв случай ниска!"
"В сравнение с мен си!" изплези ми се той "С тебсме като Слави и Лили Иванова"
"Ако обичаш, не съм плешива" отвърнах му скръствайки ръце
Погледнах към Дийн и видях, че ме гледа накриво "Какво?! Ти си по-възрастен от мен и следвайки логиката, ти трябва да си Лили. Тя е по-стара от Слави." заключих аз кимайки доволно с глава и хилейки се.
"Ще те убия" каза гърлено Дийн
"Не смееш!" ухилих му се аз
"Сигурна ли си?" усмивката на Дийн беше много по-злорада от моята. Преглътнах шумно "3...2..." продължи той
Ококорих очи изумена и побягнах смеейки се.
______________________________

Никога нямаше да забравя тази гледка, съпътстваща един от най-щастливите ми дни в Академията.
Това, което видях, преди да намекна, че Дийн е стар, беше приказно.
Академията наистина се виждаше. Стояща величествена на хълма, заобиколена от планини. А гората се стелеше почти навсякъде, оставяйки само на места празни поляни.
Наистина беше красиво.....

Тръгнахме заедно с Шики по пътя, но когато на метри от лагера той продължи напред аз кривнах на ляво и започнах да правя обиколка на лагера. Хич не ми се спеше и реших да се разходя на места когато минавах покрай по рядко наредените дървета виждах Шики да седи на пост от другата страна на лагера дялкаше дълга пръчка с ножа си, но погледът му шареше сред дърветата. Пордължих да вървя и неусетно бях обиколила лагера и се бях озовала на няколко метра странично на Шики. Движех се безшумно затова може би не ме беше усетил, а може би беше разбрал, че съм аз и ме игнорираше... за мен нямаше голямо значение просто не исках да говоря с него затова реших да се промъкна покрай него.... което изглежда беше лоша идея....

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Шики седеше и дялкаше пръчката а погледът му автоматично прибягваше по дърветата на всеки 5 секунди, за съжаление толкова се бе отнесъл от към слух, че въобще не чу леките стъпки покрай лагера, а след това и малко настрани от него... Погледна пръчката, която беше издялкал почти до края и я захвърли настрани....

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Тъкмо се отделих от последното дърво, което ме скриваше от погледа на лагера когато една съчка полетя към мен и падна точно под крака, с който вече стъпвах... от тънката пръчка се чу "Хряс..."

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Още преди тихото изпукване на пръчката да беше отихнало във въздуха се чу свистене и Шики запрати ножа си по идващия звук, а преди свистенето на полета на ножа да беше утихнало Шики вече се намираше до натрапника в черна роба и качулка...

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Когато видях проблясъка на сребърния нож се изместих леко, което не спаси края на един кичур от косата ми и още преди да се отърся от шока от атаката с ножа, Шики беше извил ръката ми зад гърба, а черното острие на меча му проблясваше на милиметър от гърлото ми. За момент спрях да дишам, като си помислих "Дано Шики не е от хората които стрелят без да питат!". В следващия миг мислите излетяха, а аз усещах само топлата му ръка, а по късно и това бе прогонено от леката болка от неестествената извивка на ръката ми. Овладях се и с леден глас казах:
- Глупак! Отдръпни това острие от гърлото ми преди да си го прерязал без да искаш. Нали не искаш да спасяваш човек с когото хем не говориш, и когото в момента изпитва огромното желание да ти пререже гръкляна задето се усмеляваш да насочваш оръжие към него! - шепнех за да не го провокирам, просто не исках да изгубя животът си в нещастна грешка.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
В първия момент Шики не позна фигурата, която притискаше, но когато докосна нежната ръка не можа да не забележи. Реши да се направи леко на ударен и да спретне малка игричка. Ши заслужаваше наказание. Лекия саркастичен смях който излезе от устните му след тези му мисли скова крехката фигурка, но макар и крехка той усещаше убииственото напрежение витаещо около нея. Ши се притесняваше.... не страхуваше се. След като чу заканата на момичето... той отново се засмя леко развеселено...
Отдели острието от гърлото на Ши и леко дръпна качулката на черната и мантия. Прибраната и коса се разпиля като водопад по раменете и и пред лицето и. От нея се чу тихо проклятие
- Е видя че съм аз пусни ме идиот такъв... оуч.... - Шики леко дърпна ръката и при обидата
- А длъжен ли съм да те пусна? - попита Шики - промъкваш се като крадец покрай лагера!
Той спусна острието на меча малко по надолу и започна да вдига края на мантията и....

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
"Какво прави той по дяволите?" помислих си възмутено. Заради суматохата по рано бях навлякла къси панталонки и когато края на мантията започна да се вдига нагоре потреперих от студения въздух, а стомахъм ми се сви. Леко се дръпнах като се опитах да се измъкна от здравата му хватка Шики дръпна леко и аз пак изохках
-Тъпак промъквах се защото не искам да те виждам.... Оуч.... това боли... пусни ме.... - мантията ми вече се държеше от ръката му която държесе моята - ....пуснииии меее подя-.... аах,,,,
Поех рязко въздух, защото Шики прокара студеното острие по топлата кожа на бедрото ми като се страраеше да не ме нарани....
- На каква игра играеш - изпуснах въздуха на пресекулки, а това всякаш ме долепи още повече към Шики, огледах се наоколо безпомощна: от една страна защото нямашше никой който да развали глупавата му игричка, и от друга страна тъпото му мълчание всякаш ме обезсилваше още повече.
- Престани перверзник такъв! - шепотът ми изразяваше силно възмущение и нарастваща ярост - Боже господи заклевам се че когато ме пуснеш ще разкрася физиономията ти по бетер и от тази на Аксел!
Раздранението ми беше във връхната си точка, но в това положение не можех да направя нищо. Изведнъж краката ми се подкосиха или по точно бяха подкосени. Шики беше натиснал свивките на краката ми и понеже вече бях леко уморена поддадох и клекнах на земята, а ръката ми увисна леко странично във въздуха беше я преместил за да не я счупя. Сега гледах нахалният му циничен поглед...
"Отпусна се" замахнах със свободната си ръка, но успях да постигна само да ме дръпне и да залитна така че да бъда принудена да се опра за да не пострадам. Видях мечът му отново да се движи
- Шиба...
- Шшшшт....
Незнайно защо шъткането му ме накара да замълча.... не всъщност знаех защо... "Контролираш ме копеле такова!"
- Недей да се напрягаш за да крещиш защото не мога да предотвратя късането на гласните ти струни
"Много успокоително"
- Ммммммммхмхмхмхмхм.... - при всеки опит да проговоря се чуваше това, а той най-спокойно правеше каквото правеше.... върха на меча му се промуши през две или три от халките на веригата която придържаше дръжката на камата ми за бедрото (а веригата е дълга повярвайте) и се заби в пръстта така едната ми ръка беше заклещена във веригата а другата я държеше той. И изведнъж каза
- Извини ми се....
- Ммммоля! Моля?
- Идиот! Тъпак! Егоистичен, надменен, саркастичен ПУ- ммм...
Излиянията ми бяха спрени от устните му "Толкова меки...." целувката му беше нежна, не задълбочена.
- Оуч!!! Дивачка! - откъсна се от устните му когато го охапах
- Да личи си че се държиш с мен като дивачка като съм вързана като дивачка ще се държа като такава!
- Няма да те пусна докато не ми се извиниш!
повдигнах високомерно брадичка
- Аз пък ще крещя!
- Много добре знаеш, че мога да те спра да говориш!
"Крайни мерки" помислих си
- Е тогава се приближи и ще ти се извиня! - гласът ми се превърна от рязък в галещ и почти мъркащ. Когато Шики клекна до мен леко засилих крак и го ударих силно там където най - много боли...
Почувствах че нещо ме освобождава дръпнах ръката си и извадих меча и го забих в панталона на Шики като избегнах със сантиметър мястото където го ударих
- Недей да се мърдаш, миличко - гласът ми беше пропит със злорадство - иначе може да останеш беззз...ахъм както и да е ще отида да кажа на Артур да те смени а пък ако дойде някой да те измъкне ще си късметлия.


(ХОРА ВИЕ СТЕ НАРЕД )

(( леле Тен-чан... не знаех че си падаш по малко грубите игрички, но това направо ме разби Беше мн яко - особено накрая ))

С Дийн си поиграхме още малко и се върнахме в лагера - тъкмо навреме за да забележа Шики и Ши-чан...
Стоях и гледах опулено преди устната ми леко да трепне и да се разшири в злорада усмивка. Дийн изглеждаше малко блед, когато Ши-чан заби меча си между краката на Шики.... ауч... това вече беше връхната точка и аз просто трябваше да се извърна и да побягна в другата посока, за да не развалям настъпилата тишина с моя истеричен хилеж.
`Горкият Шики....` простена Лиош
`Така му се пада, когато се закача с когото не трябва` засмя се Кирара
Даже и Сора я чух да се подхилква....
`Страшно му съчувстваме, нали?` засмях се аз още по-силно
"Горкият Шики" каза Дийн, когато дойде при мен
"Помогна ли му да се измъкне?"
"Не му трябва моята помощ в момента, пък и това само би влошило нещата, нека по-добре да не знае че сме видяли всичко това...."
Човекът не мога да си довърши изречението, защото аз за пореден път избухнах в бурен смях.
"Много ти е смешно на тебе, ама знаеш ли колко е гадно така" кисело ме смъмри Дийн
"Пффф... хахаааа" опитвах се да сдържам смеха си, но явно не ми се отдаваше. "Така му се пада като се закача с Ши-чан"
Дийн тактично замълча.
След като се поуспокоих се върнахме в агера. Дийн отиде при една групичка от момчета а аз се запътих да търся Ши-чан.
`Но като я намеря трябва да говориме на друга тема.... сега може и да е ядосана.... добре - бележка - не говори за случилото се преди малко....`

"По дяволите как можа?!" помисли си Шики като се опита да скъса ръкава на мантията си, който беше забучен със собствената му кама за земята. След като Ши изглежда невъзмутимо отиде да си легне той се мъчеше да се измъкне а лагера започна да се размърдва защото вече беше малко след изгрев. Изгаряше от нетърпение някой от момчетата да се появи и да му помогне малко, в друг случай не би приел помоща но сега беше друго... видя Дийн но той бързо се скри от погледа му
"Мамка ти Дийн точно сега ли се реши да не ми помагаш?!" врътна очи и за пореден път дръпна ръка за да скъса ръкава, който се раздра с ужасяващ звук.
"Подяволите тая мантия ми беше любимата" тъкмо посегна да разкъса и другия ръкав когато някой дръпна меча и освободи панталоните му на които зееше дупка
- Шики казах ти да се сдобрите не да се убивате... - Артур погледна скептично към Шики - Какво сгафи пък сега!
Артур му подаде ръка за да може Шики да се изправи
- Ами тя не ми повярва за разлика от другите момичета на момчетата затова реших да и направя малък номер само дето тя ме изпързаля.... леко....
- Леко? - гласът на водача им беше силно иронично-саркастичен - Няма значение по добре се дръж надалеч от Ши беше бясна когато я видях преди малко мисля че си легна, а като отида да я събудя след около час
ще е още по вкисната затова ще предупредя да не я закачат... много...
Артур се оттегли между накладените огньове, взе си чиниика и започна закуската си. Погледна нагоре и видя сивия като буреносен облак дракон на Ши. Явно Анвиина беше усетила "нервността" на господарката си и се навърташе наблизо, което не беше много типично за нея. Тъй като беше началото на февруари а малкият им лагер се намираше в планината от небето започнаха да прелитат малки снежинки, но Артур това не го притесняваше тъй като по всяко време можеше да помоли Анви да повлияе на времето

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Вече си бях легнала като имах намерението да поспя поне един час в случай че тръгнат да вдигат лагера