Драконовата Академия

"Миии не знам Нами...." гласът ми беше пълен с ирония "Може би аз хич няма да остана за да слушам пък и Шики ще разбере скоро няма да ме заболи пръста да натискам брошката..." отново се изхилих беше ми страшно готино

"Ок ок оставай и го мъчи колкото си искаш" засмях се аз "Среща в мойта стая като приключите с всичко" казах и тръгнах след Аюми и Алекс "Чакайте ме момичета, аре в мойта стая" предложих аз

"Благодаря че остана" усмихнах се на Мики
Чудех се как да се обърна към новите момчета все пак трябваше да ни пообяснят туй онуй но те бяха изчезнали някъде огледах се: провираха се сред тълпта за да отидат до дългите маси за да изяснят положението на всички само се чудех как ще ги чуят трябваше да използват магия че да може да се чуе сред тая тълпа

''Хей Ван част от момичетата се измъкват от залата''каза момчето''но това не е нещо което да не си очаквал нали?''погледа му потвърждаваше опасенията на Кон''какво си замислил?''продължи да говори но получи за отговор само ''ще видиш''

"Навита" засмях се аз и кривнах по коридора в посока стаята на Нами

~~~

"Наистина ли смяташ да го измъчваш през цялото време, Ши-чан?" попита Мики

Притесних се твърде дълго чакахме в залата а мен започваше да ме заболява главата от цялата глъчка и напрегнатост от брошката се чу гласът на Шики
"Е изглежда май няма да съм единствения с главоболие а..." тонът му беше пълен с подигравка изведнъж ми се прииска да изредя една първа страница на една черна книжка която доста изразяваше сегашните ми чувства към него...

(( теди дали пък не се сещам за коя черна книга говориш Да се опитам ли да ти намеря цитата?" ))

''Аз също нямам против,какво ще правим там''знех че ще е нещо весело защото беше породено от главата на Нами все пак

((ако успееш ти правя евала леле Иво какво си замислил не знам но пречувствам че е нещо страшничко ))

(( сори пич не мога да я намеря ))

Засмях се и поведох момичетата към мойта стая. Скоро пристигнахме и аз отворих вратата със замах.
"Искате ли нещо за хапваме или пийване - имам запаси?" попитах и започнах да ровя в един от шкафовете

(( за ква книга става на въпрос?))

"Имаш ли шоколад и кола?" попитах и се тръшнах на голямого й легло

~~~~

"Ши-чан добре ли си?" попита Мики "Изглеждаш ми малко бледа. Ако искаш излез аз ще изслушам всичко и после ще отида в стаята на Нами"

"Пффф мисля да дам секунда почивка" промърморих и махнах пръста си от брошката "не няма нужда ще остана просто се драня на някои хора" констатирах и се облегнах на стената зад себе си "Точно сега предпочитам да съм тук"

------------------------------------- При момчетата отвън----------------------
"Пфиу ужасния шум най-сетне спря" Шики се просна на зелената трева "вие за какво излязохте от залата за да стоите прави ли" подметна той на останалите от групата

Докато Кон обясняваше задачите на момчетата Ван се зае с проследяването на момичетата и когато те влезнаха в една от стаите момчето спря и най-невъзмутимо извади от джоба си един тефтер и почна да пише в него

(( една книга на Константин Вампила дето е пълна само с псувни и то доста цветущи ))

"Е ако от това нямаше, то що за запаси бих имала" зсмях се аз и извадих нужното и в малко повече, понеже усетих силното желание на Лиош и той да си хапне. Гадината излезе от гривната ми и грабна един от шоколадите като след това кацна върху гардероба и захапа лакомо находката си.

"Какво предлагаш?" засмяха се Хикару и Каору

~~~~~~~

"Евалата!" писнах весело и грабнах и аз един шоколад "Но ще ни трябват чаши"
Щракнах с пръст и измагъосах набързо няколко чаши. "Наскоро научен трик" засмях се аз изпълчвайки се гордо

~~~~~~

"Дано започнат скоро" каза Мики замислено

"Свободен съм" каза Дийн, който небрежно се бе облегнал на стената

Последвах примера на Лиош и грабнах един шоколад и го захапах ''не знам за вас аз съм в рая''

(( А кон какво им пбяснява на момчетата трябва да реагираме все пак или имаш намерение да ни просветлиш по късно ))


"Ами предлагам... по--" Шики скочи като ужилен и се хвана за главата "По дяволите тази Ши искрено иска да ме убие" опита се да прогони шума но не се получи
"Предлагах почивка ама вие решете съгласен съм на всичко, което не изисква голямо съсредоточаване поне не в момента. Момчета радвайте се че момичетата ви не ви правят такива номера"

-------------------------------------------------

"Ти си го заслужи ТЪПАК!" измърморих на брошката аз

----------------------------------------------------

"Гааах това ще ме побърка както и да е..." каза Шики и се отпусна пак на земята

-------------------------------------------------------------------

"Дано" отвърнах на Мики

'ясно'помисли си Ван затвори тефтера и тръгна надолу по стълбите.Когато излезе отпред го чакаха момчетата насядали по тревата

"Лелеее добре че съм се запасирала с повече шиколад" засмях се аз и се плъоснах на пода "Но наистина това е живота"
"О, да" изръмжа сора като и тя излезе от гривната "Направо супер. Директора и супер засекретен свитък са изчезнали, а вие си седите тук и се кефите"
"Няма лошо. Какво ни интересува липсата на тоя дядка Зиик и тъпия свитък. Не ние сме виновни за изчезването им. Ти да си ги търсят" изръмжа Кирара и също си измъкна навън
"Искате ли нещо за хапване?" попитах ги весело
"Не мерси" отвърна ми Сора и легна до мен, а Кирара се сви на топка до камината и запали огън в нея.

"Хей!" запротестирах аз "Мики и Ши-чан са там те ще ни информират!"
"Да, но все пак..." измърмори Сато и излезе от гривната ми последвана от Нострадамус
Малкият пачии се поогледа първоначално а след това леко се поклони "Добър ден, дами и пазители"

~~~~~~~~

"Пич радвам се че близначките не са такива" засмя се Каору
"Да" съгласи се Хикару "Иначе лошо ни се пишеше"

"Здравей мили ни Нострадамус" поздравих го аз и му извадих една ябълка от запасите си "Сато искаш ли нещо?"
"Здрасти пич" изписука Лиош


~~~~~~~

"Кофти" съгласи се Дийн "Парка?"

"Мда обаче жените са отмъстителни внимавайте как ги ядосвате" Шики пак се хвана за главата

---------------------------------------------

"Леле вече взема да ми писва подяволите ония двамата. Кога ще съобщят какво е станало. Напразно ме заболява главата..." опитвах се да измисля начин да успокоя по долните курсове

"Не благодаря" каза Сато и се настани близо до Сора
"Брагодаря ви, госпожице" Нострадамус се поклони изискано и с благодарност пое подадения му плод
"Тека стана същинска сбирка на пазители" засмях се аз

~~~~~~

"Разходка в парка?" засмяха се близнаците

''Здрасти Ван тъкмо обяснявах на мамчетата че сме пуснали пазителите да издирват навсякъде директора.При изчезването на директора стана суматоха и при тази суматоха изчезна свитъка.Курсантите от 4 и 5 курс ще отидат да търсят свитъка по-късно ще получите допълнителни нареждания.Учителите и елитния 7 курс бяха изпратени да търсят директора.На най-ниските нива курсисти ще бъдат разпределени различни мисии за да се преодотврати по-нататъчна суматоха и изчезвания на свитъци.Мисята ще бъде бъде дадена на всеки по отделно но за момента се върнете в стаите и чакаите заповеди.А преди това само си кажете имената за да може Ван да ги запише''обясни категорично той