Драконовата Академия

(( тедиии пич ние сме най-долният курс бееее ние сме още в първи!!!))

"Няма нищо лошо" отвърнах аз на Алекс "И те имат право на малко почивка, питаш ли ги кво им е да са постоянно затворени в гривните"
"Не е чак толкова лошо" засмя се Лиош

"Добре" кимна Мики "Значи трябва само да се запишеме и всичко друго ще ни е наредено. Само че ще трябва да впишеме и имената на останалите"

~~~~~

"аха" кимнах в съгласие с Нами

Лежах на земята гледах в тавана и се чудех какво ли правят момчетата и може би брошката щеше да доизясни това.Станах и излезнах на терасата след разговор от 10 минутки с Аидоу накрая влезнах и обясних на момичетата ''мисля че трябва да се връщаме в залата според ония новите ще ни будат зададени мисии и ние не искаме да пропуснем най-интересното нали?''ухилих се на приятелките ми

((Яна скъпа има и от по долни класове ние се водим като 12 клас 1 курс има деца които са се развили по рано има и за тях уроци ))

Докато Шики и момчетата седяха и си говореха Кон мълчеше докато не се появи Ван всички млъкнаха и Кон изстреля всичко, което имаше да казва.

Аз се провикнах през брошката като чух че и Ван и Кон са навън а не вътре да въдворяват ред
"Ей не трябваше ли да сте вътре! Някой ще си плати за ужасното ми главоболие!" ядосах се добрах се до масите
"Максимус" гласът ми се увеличи и аз заговорих
"Ей малките ако не се успокоите веднага ще ви накрам да замълчите." всичко се утиши заради гневният ми изблик "Така сега ще изчакате господата Ван и Кон, които ще ви обяснят всичко. А аз изчезвам от тук..." скочих от масата и излязох

"Аз съм Шики..." каза той когато ги попитаха за имената а шумът от залата най накрая утихна въпреки че брошката беше натисната "това е странно" промърмори на себе си Шики

(аз трябва да изчезвам после ще наваксам)

((чакай малко взех да се обърквам нали Кон и Ван са при Шики и другите не вътре в залата ако не да поправям поста))

"Както кажеш" свих рамене аз "Щом трябва да се записваме то това значи че нямаме особен избор"
Станах от пода и се протегнах "Почивката ни бе кратка, но поне бе почивка"

"Оффф мразя като става така" нямах особен избор и станах от леглото "А като се запишеме какво ще правиме?"

((ма то той май ви записа имената докато беше отвън с тефтера ))

(( той че ги записа записа ги ама ние нали не знаеме за това. Никой не си направи труда да му отвори вратата под носа ))

''Според това което знам ще ни бъдат раздадени мисии''говорех им като вървях към вратата веднага след Нами и Алекс

Пазителите ми бързо се прибраха в гривната и аз излязох от стаята "Последния да затвори вратата" викнах през рамо и тръгнах спокойно към Главната зала

((а да вярно))

Излязох от залата с бръмнала глава
"О подяволите" спънах се и изпсувах 'подяволите ' тоя път си го помислих защото забравих да изключа магията за усилване на гласа "Минимум!" прошепнах и гласа ми автоматично си възвърна предишното състояние

"Кофти" измрънках и затворих вратата след себе си. Сато и Нострадамус вече се бяха прибрали обратно в гривната, така че спокойно последвах момичетата

(дами и господа и аз ви напускам ще се чуеме утре с повечето от вас)

((ти няма ли да изкараш Мики от залата ))

Влязох в залата с бойна крачка, записах се по възможно най-бързия начин и нервно се обърнах към момичетат "Сори, но аз изчезвам, страшно съм изморена и се нуждая от сън ако искате утре ще се видиме и ще се разбереме кой каква мисия е получил"

(( абе Иво ти ли ще ни даваш мисиите или ние да си ги измислиме))

(( няма да я изкарвам от там щото чака сестра си ))

Последвах примера на Нами и бързо се записах. Мики стоеше малко настрани, но бързо я открих и с нея се върнахме в стаите си.

(( аз май ще да става.... ))

(( абе то и аз мислех скоро да изчезвам.... ето ми го и извинението Айде до утре и дано се сетиме тогава да напишеме нещо по-интересно че днешното беше супер скучно на моменти ))

Влязох отново в залата записах се и излязох по бързата процедура. Седнах и се облегнах на стената на залата и оставих лъчите на слунцето да галят лицето ми. Главата ме болеше, имах нужда от почивка, бях ядосана и отгоре на всичкото цялата нова информация. Беше взело да ми идва в повече. За пръв път си помислих дали да не се върна в моя си свят, но бързо се скастрих
"Тук е твоят свят глупаче!" казах си го тихо и зачаках другите сигурно вече бяха разбрали че трябва да се записват и са в залата

След като приключих с всичките глупости около записването се измъкнах навън и кимнах на Ши-чан "Аз изчезвам. Уморена съм и искам малко почивка. Ще се видиме утре"
Качих се в стаята си и след като се изкъпах се трупнах на леглото. Две секунди по-късно вече спях.....
~~~
Събудих се рано сутринта. Още не бях получила нареждания. Оправих се спокойно и се запътих към библиотеката. По пътя имаше доста префекти, които раздаваха нареждания на по-малките ученици, но мен никой не ме закачи.
Сора и Кирара крачеха гордо от двете ми страни, а Лиош се бе настанил на рамото ми - любимото му място. Тенсай-теки все още спеше, затова го бях оставила да си почине.
"Защо отиваме толкова рано в библиотеката?" попита Лиош "Още не сме закусили!"
"Трябва да върна едни книги" казах му тихо и потупах чантата си "И да взема няколко други. След това отиваме да закусиме, а по-късно може и да се срещнеме с другите."
"Да, те сигурно още спят" съгласи се Сора и побутна ръката ми с голямата си моцуна
"Глупави поспаланковци" изръмжа пренебрежително Кирара
"Недей така, щото и аз обичам често да си поспивам и да мързелувам" засмях се аз и погалих двуглавата Кирара
"Така никога няма да станеш 7мо курсничка" каза ми тя "Отсега нататък няма да ти давам да спиш по-късно от 9 сутринта"
"Освен събота и неделя" изкоментира Лиош "Те са задължителна почивка"
"Не е задължително" обърна се Сора към него "Ако е имало купон, то добре, но иначе защо да си пропилява времето в спане след като може да работи върху способностите си?"
"И все пак една почивка от време на време няма да ми се отрази чак толкова зле" казах им аз и влязох в библиотеката
Взех и върнах всичко нужно, и скоро се намирахме в Закусвалнята. Грабнах нещо за ядене за всеки един от нас и излязохме навън в парка.
След като закусихме направихме една обиколка на Академията. Пазителите ми тичаха наред с мен. Прибрахме се, изпънах се и се заех с изучаване на новите книги. Имаше интересни неща. Но определено ми липсваше практика.....

Със стестра ми излязохме навън. Махнахме на Ши-чан за чао и отидохме в тренировъчната зала. Все още бе твърде ранор за да си лягаме и затова потренирахме малко бойните си техники.
Близнаците първоначално никакви не се забелязваха, но скоро ни откриха с помощта на брошките и накрая и четиримата се впуснахме в двубой един срещу друг в стил "всеки за себе си". Бихме се докато не грохнахме на земята, прекалено изморени, за да се помръднеме изобщо.
След една кратка почивка се прибрахме по стаите си с уговорката утре да се видиме по някое време.

~~~~~~

Сутринта спах до късно и мускулите ми доста ме понаболваха, но щом се пораздвижих и взех една вряла вана те веднага се отпуснаха и болката понамаля.
Мики беше станала отдавна и сега се занимаваше с домашните си....
Погледнах с отвръщение купчината тетрадки и учебници на моето бюро. "Няма начин да ме накараш сега да си напиша домашното." промърморих под нос " Отивам при Нами" заявих на Мики и излязох по възможно най-бързия начин, преди тя да се усети, че не съм си научила. Сестра ми беше прекалено стриктна на тази тема, а мен никаква ме нямаше в ученето.
Запътих се към стаята на Нами и скоро почуках на вратата "Нами, може ли да вляза?"

"Влизай влизай" казах аз и оставих перото на място като се протегнах

"Здрасти" ухилих й се аз когато влязохл Обаче като я видях седнала на бюрото нна което имаше купчина книги и бързо ми умря ентусиазма "Само не ми казвай че и ти учиш........."

Не можех да повярвам на ушите си.Айдоу ме измъкна от общежитието още в 6 и то само защото бил разбрал,че сме били излезли когато ни казали да седим в залата.Изчете ми двучасова лекция и сега благопулучно млъкна.Мълчанието трая 10 секунди защото аз избухнах...от смях.Мама не ми беше чела такива лекции за морално поведение.В край на сметка той също се засмя прегърна ме и двамата тръгнахме към стола да закусим