Драконовата Академия

" Не мисля че е редно да казвам" каза аксел и тръгна да става за да си ходи но аз го дръпнах рязко з ръката без да му давам да се измъкне
"За какво толкова сте си говорили с момчетата?" попитах го рязко "искам да ми кажеш всичко!"

"И аз искам да знам" вече ми бе станала много интересно "И пак питам - какво са казали близнаците по наш адрес?"

"Разкажи ни всичко" отсякох и зачаках
"Добре, де добре, не е нужно да сте толкова груби" каза Аксел и дръпна рязко ръката си
"Извинявай" извиних му се и се усмихнах "Но наистина искаме да знаем какво е станало"
"Просто исках да поздравя момчетата задето са си намерили такива свестни приятелки а те ми се изсмяха в лицето и казаха че нищо свестно няма във вас." започна Аксел "Дийн твърдеше че ти се даваш на всеки срещнат а Хикару и Каору твърдяха че са щяли да `обяздят онези кобилки Алекс и Мики`." цитира Аксел като преправи гласът си така че да наподобява малко този на Хикару и Каору "Момчетата твърдяха че без тях вие сте били загубени, и ако не са били те вече сте щяли да бъдете мъртви..... А шики, той само как се изрази за Широтсуки....."
Докато го слушах нещо в мен почн да кипи.... не да кипи ами да ври с все сила. `Тия идиоти!!! Щяли сме да бъдеме мъртви без тях!? Били сме толкова загубени?! Те за какви се мисят!?`
Не забелязвах как огънят започна да се вихри зад мен докато стисках юмруци....

Слушах историята на аксел и не можех да повярвам на ушите си.... мислех си че момчетата ни бяха по-свестни от това да говорят зад нечий гръб. `Явно съм грешала` помислих си ядно `Голяма съм идиотка... винаги съм попадала на подобни хора, защо си мислех че този път ще е по-различно....`

Позачудих се още момент, но реших да не викам момичетата защото не бях на сто процента сигурна. Отворих сканираната книга на раздел водни и най-накрая го открих:

Елементал голем:
Срещат се там, където има в изобилие от техният елемент.
Хранят се като абсорбират енергията, от която са съставени.
......

Този голем беше от типа воден беше много сладък

Погледнах го отново и то отново каза "Мама" а след секунда изпелтечи несигурно
"Аз... твой... пазител..."гласчето му приличаше на звъна на малки камбанки

--------------------------------------------------------------------

Шики се огледа за да види къде е Ши но не я мярна никъде затова реши да се насочи към Алекс и Нами, но видя Аксел който седеше и им шушукаше нещо
"По дяволите тоя мизерник!" прошепна на себе си, но реши да го сплаши
В момента в който Аксел видя Шики да се приближава каза "Чао" и започна да се отдалечава.
Шики се приближи:
"Здравей Нами, Алекс! Имаш ли идея къде е Ши?" попита той като следеше с поглед Аксел

"И за кво я търсиш!?" изребчих му се злобно "Как не те е срам да говорите такива неща за нас зад гърбът ни! Разбирам някое момиче дет ни мрази да прави това, но от ваша страна това си е просто жалко!"
Огънят зад мен рязко изгасна оставяйки тъмнината да обгърне всички ни. Единствената слаба светлина идваше от жарта а в центъра на огромния светещ кръг стоеше масивно двуглаво същество гледащо право към нас и съскащо грозно
(( ))
"О Я МЛЪКВАЙ!!!" креснах на съществото което стоеше на няма и 2 метра от мен бях толкова бясна че сега дори и цяла войска от орки да ми се изправеше на пътя щях да ги размятам наоколо
Гхаенелта, защото пазителят пред мен беше точно такъв до колкото ми бе известно, изсъска и направи крачка към мен приклякайки - готов да скочи и да ме разкъса.
ВМече цялият лагер бе буден и Артур даваше разни нареждания "Стойте настрана, това е Гхаенелт а те са много териториялни, явно сме настъпили в територията му. Не го закачайте и се оттеглете бавно и без рязки движения! Нями не му се отяждай ако това същество реши да те убие щ ни е доста трудно да го убием имайки и на предвит че това е напълно развит възрастен индивид!"
"НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА КАКЪВ Е И АКО НЕ ПРЕСТАНЕ ДА МИ СЪСКА ЩЕ МУ СРИТАМ ЗАДНИКА!!!!" викнах и застанах пред съществото, което продължаваше да ми ръмжи и съска. Толкова бях бясна че не ми пукаше дали ще умра или не "КАЗАХ ТИ ДА МЛЪКНЕШ!!!!"

През живота си не бях виждала Нами толкова ядосана..... боже добре че не бях аз причината за гнева й. Но този Гхаенелт наистина ме притесняваше.
"Алекс да се махаме от тук!" Мики стоеше до мен и припряно ме дърпаше з пъката
"Не можем да оставиме Нами!" възпротивих се аз
"Чу нарежданията на Артур!" скастри ме сестра ми
"Заеби го тоя Артур! Няма да зарежа пхриятелката си заради тъпите му нареждания!"
"Алекс нима мислиш че нещо може да нарани Нами в момента. Мен повече ме е страх за пазителя отколкото за нея!" каза ми Мики и ми се усмихна "успокой се, Нами си знае работата!"

Бях бясна...Чувствах се толкова.... толкова.... предадена и обидена... и.... и наранена.... Гневни сълзи се стичаха по бузите ми. Умът ми отказваше да повярва че се нервирам чак толкова много заради едно момче, но сърцетоми се раздираше от болка понеже обичаше Дийн и след всичко казано от Аксел....
Стисках глевно юмруци и гледах съществото пред мен с насълзени очи. Алекс и Мики се бяха оттеглили назад, което бе хубаво, не исках някоя от тях д пострада заради моето тъпоглавие. Точно така! Тъпоглавие! Кой нормален човек би се исправил срещу очевадно ядосан Гхаенелт и то огнен....
Пазителят стоеше пред мен и бавно снижи главите си към земята оголвайки острите си зъби и изправяйки острите си шипове на гърбът си. Явно в крайна сметка щеше да има борба....
Единственият начин да победя гхаенелта бе да атакувам незащитения му корем, но това щеше да е доста трудно начинание....
Тъкмо се канех да извдя меча си и да му покажа на какво ме бе научил Дийн, когато сърцето ми се сви при мисълта за това момче. Не.. нямаше да се бия с меч......
"Нами не се прави на герой и се махни от пътя му!" викна Артур "Това момиче си проси да бъде разкъсано!"
"Нищо няма да ме разкъса!" срязах го аз без да отмесвам поглед от огнение гхаенелт пред мен "да не сте посмяли да се намесите!"
"Нами!" това бе глсът на Дийн! ококорих се и се обърнах към гората а гхаенелтът само това чакаше. С един скок той се приземи върху мен, цяло чудо е че съумях да се предпазя с ръце така че той да не разкъса лицето ми. Избутах съществото от мен и се претърколих настрани. Ръцете ми кървяха обилно от дълбоките рани нанесени ми от ноктите на пазителя.
Гхаенелтът не изчака дори и миг и пак се нахвърли към мен, но бе възпрян от Дийн "Нами какви ги вършиш!?" скара ми се той "Махай се от тук!!!"
"Не се нуждая от твоята защита...." казах и се изправих на крака "Не съм никакво беззащитно коте! Имам зъби и нокти и знам как да ги използвам!!!"
Скочих пред него и нападнах гхаенелта призовавайки Майката природа на помощ. Лиани се стрелнаха и се увиха около краката на пазителя забавяйки движенията му макар и за кратко. Нищо не можеше да се изправи пред ужасяващите нокти и зъби на това същество. Оставих се на инстинктите ми да ме водят и отскочих настрани нападайки звяра в фланга му. Ако пазителят не бе двуглав атаката ми щеше да е успешна, но уви. Бях използвала една от лияните за да я втвърдя използвайки я като тояга, но проклетата гад захапа с едната си глава пръчката а с другата се опита да ме захапе за ръката. Хубавото бе че се оказах малко по-бърза и всичко, което гхаенелта постигна бе да ми разкъса ръката на още едно място. Отскочих отново назад но стъпих накриво и загубих равновесие за секунда. Гхаенелтът ми се нахвърли и ме повали на земята. една от главите на звяра се бе впила във вратът ми, но шалът, моят щит, ме предпазваше от нараняване. проблемът бе другата глава, която бе напълно свобосна. Чувствах се така сякаш се бия с Цербер, триглавото куче пазещо портите на подцемния свят.
"Проклета твар" изсъсках надмогвайси ужасяващата болка във вратът ми, тези пазители имаха една наистина здрава захапка.
Зарових пръсти в земята призовавайки лияни и изпълвайки ги с всичката магическа мощ на която бях способна. Те се увиха около цялото тяло на гхаенелта и го притиснаха здраво принуждавайки го да пусне захапката си около вратът ми. използвах този шанс да се измъкна и да призова Сора на помощ. Най-добрия начин д победя тая гадина бе за използвам ледовете на вълчицата ми, но как.... как се очакваше да победиме този пазител?
Сора се нахвърли върху гхаенелта и захапа вратът на една от главите му вледенявайки раната, която бе направила и притискайки пазителя към земята. Използвах времето дадено ми от Сора и лианите, за да задействам една парализираща магия, която отнемаше малко по-дълго време
" Carriage of Thunder.... Bridge of a spinning wheel.... With light, divide this into six!" цитирах аз думите на заклинанието а котаго бях готова извиках и последните думи, нужни за да го задействам "Six Rods Prison of Light - Rikujōkōrō!"
Шест светлинни лъча се изстреляха от ръката ми и се забиха в гхаенелна обездвижвайки го напълно. Пазителя можеше да движи крайниците си, но не и пра променя местоположението си спряма пространството.... дефакто можеше и да се движи, но не и да се придважва.
В момента в който стетлинните лъчи се забиха в тялото на пазителя Сора отскочи настрани, отдалечавайки се на безопасно разстояние от все още опасните зъби и нокти на гхаеналта....

(( леле Ян-чан... престарала си се.....))

Гледахме уплашено как Нами се биеше с Пазителя и се молехме та дя спечели. Дийн изглежда също се притесняваше, но стоеше като вкамемен след като Нами му се бе разкрещяла....
"Егати пазителя" чухме да казват Хикару и Каору стоящи точно до нас
Съществото се бореше и гърчеше, но колкото и да се мъчешеи не успяваше да се измъкне от последната магия на Нами....
"Нами!" викнахме със сестра ми и се затичахме към не за да й помогнеме с каквото можем - раните й изглеждаха доста страшни....

(( хора аре чао че трябва да ставам ))

Тупнах на земята в краката на Сора и я оставих да лиже раните ми. Тънкият слой лед с който покриваше пъката ми спираше кръвта и чудесно успокояваше болките ми, но това не означаваше че само това ще ме излекува.
Усмихнах се на близначките, които дотичаха при мен и се загледах към пазителя. "Ще те пусна да си въриш ако ми обещаеш, че няма да закачаш никой от лагера" казах на пазителя порещ се с моята магия
"Не мога да повярвам, че се оставих да ме победят толкова лесно!" изсъска гхаенелтът
"Толкова лесно?" иронично го попитах аз "Това беше всичко друго, но не и лесно...."
"Да бе!" изръмжа пазителят "Как се казваш, момиче?"
"Нами" отвърнах гледайки гхаенелта право в очите, макар и да не знаех на коя от главите да се концентирам понеже ми говореха едновременно.
"аз съм Кирара" каза просто пазителят и приведе глави в нещо наподобяващо поклон "И изглежда от сега нататък ще бъда твой пазител"
"Как така?" учудих се аз
"Ние гхаеналтите определяме господарите си в двубой. ако бе изгубила срещу мен, това щеше да бъде краят ти и аз отново щях да съм без господар" каза Кирара
"Нима това бе просто тест?"
"Наблюдавах те през цялото време, ти изглеждаше най-подходяща от всичките нескопосници, които смеят д навлизат в територията ми тази нощ." засмя се ехидно Кирара "Изчаквах просто удобният момент в който ти няма да се притесняваш и ще се биеш с цялата си сила."
"Това е лудост." измрънках изморено
"Да, но какво да се прави - такъв е живота. но ето пак ти не се би срещу мен на живот или смърт. Предпочете да ме плениш без да ме нараниш, и това ти е грешката момиче!" скара ми се Кирара "Врагът няма да е толкова милостив към теб колкото си ти към него!"
"Това вече ми го показа" казах иронично показвайки разкъсаните ми ръце
"Рисковете на професията" отвърна новата ми пазителка "Може ли сега вече да ме пуснеш. Обещавам че няма да нараня никой освен ако не ми наредиш"
Изрекох контразаклинанието и лъчите светлина се разпръснаха.... Кирара се приближи към мен и подуши раните ми "Извинявай че се наложи да те наратя толкова много"
След като изрече тези последни думи тя се прибра в гривната ми, последвана секунди по-късно от Сора
"Какъв ден само" измърморих и тупнах на земята в безсъзнание

(( айде и аз ще ставам до утре ))

''Ох''въздъхнах за пореден път.Мисля че ози път се усетих на време и престанах да мрънкам повече защото дори нервите на Айдоу имаха край.''Таа ще ми повториш ли защо сме тук,ние така или иначе няма да ловуваме сега защо се мъкнем по тези каманяци''.Беше негов ред да въздъхне''защото директора чул за безредици тук и реши да ни изпрати да проверим за по-сигурно,а минаваме от тук защото пътят е по-пряк''.Беше вярно имайки предвид откъде бяхме минали ,но дали бяхме близо.Намерих своето потвърждение когато се загледах в пушека издигащ се наблизи''Ам мисля че сме натам''казах и се запътих в посока на дима.
Видях тяло на земята и се затичах ,каква само беше изненадата ми когато видях Нами на земята.''Нами...Нами какво се е случило''побутнах я ''хей събуди се''опитах се да я събудя.Когато се огледах видях рояк хора тичащи в същата посока.И всички те с познати лица''Е някой ще ми обясни ли какво се е случило''

"Аюми!" викнахме със сестра ми и клекнахме до Нами. Сестра ми се зае да спре кървенето а аз заобяснявах
"Един пазител ни нападна и Нами се сби с него... и... и после тя го победи... и пазителя каза че отсега нататък той... тя... ще е нейн пазител и Нами ще бъде господаря й... и...и... Не мога да повярвам! Беше ужасно! Нами беше много ядосана... през живота си не съм я виждала такава! Не даде на никой да се намесва за да й помогне! Каза че едва ли не ще ни избие ако се намесиме!"
"Не мога да спра кървенето!" възкликна Мики докато притискаше някакви кърпи към ръцете на приятелката ни "Алекс намери помощ! Все някой тук трябва да се занимава с лечебна магия!"

Дийн скочи и се озова до Нами за отрицателно време. В главата му се въртяха какви ли не мисли `Защо ми се развика така? Защо не използва меча си след като това очевадно бе по-добрия начин на борба срещу този вид пазител? Добре, дори и да си има причина да отказва моята помощ, защо тогава не разреши на другите да се намесят?`
Артур бе застанал точно зад Дийн и му кимна да се помръдне за да може да се погрижи за Нами. Работата нямаше да е чак толкова лесна както при аксел - раните на момичето бяха много по-сериозни от синините на онзи нехранимайко.

''Да добре в общи линии схванах идеята сега може да се успокоите''викнах за да успея да надвикам развълнуваното момиче което подскачаще наоколо''не е време за паника сестра ти е права трябва да намерим помощ''

Мики гледаше д помага на Артур с каквото може а аз реших че е по-добре да се отдръпна по-назад и да не се пречкам много много - хич ме нямаше в работата, когато някой бе ранен.
"Бога ми, Нами твърдоглава гад такава, защо не даде на никой да се намеси!?" мрънках под нос, когато изведнъж погледа ми попадна на близкостоящия Дийн "Ах ти идиот нещастен!" викнах и го фраснах с все сила по главата "Как сте могли с момчетата да наговорите подобни неща за нас!? Вие жалки... тъпи... гнусни...."

Дийн стисна главата си с ръце и се загледа в момичето пред него с гневен поглед. Знаеше че това е някоя от приятелките на Нами и до колкото му бе известно точно тази приятелка си имаше и близначка, но му бе невъзможно да различи коя коя е "Нищо не съм наговорил"

"Да бе!" продължих да му крещя привличайки погледите на повечето хора от лагера ни "Аксел всичко ни каза! Вие сте просто отвратителни! Нями се адоса и затова се изправи пред пазителя сама! Ако не бяхте вие с тъпите си простотии сега това нямаше да се случва!!!"
"Алекс, стига..." помоли ме Мики и аз гневно стиснах юмруци за да се опитам да замълча

Седях отстрани и се ослушвах 'какво се случва по дяволите'.Чувствах се не намясто в тая бъркотия и беше много явно че изпусках нещо.Усетих ръка на рамото си и се обърнах,беше Айдоу и той гледаше също толко не разбиращо.Подпрях се на него и продължих да гледам с нарастващо неспокоиство

Дийн изглеждаше напълно същисан докато близначката му крещеше, но в момента в който тя каза името на Аксел всичко му стана ясно "Аксел...." изръмжа Дийн и започна да търси с поглед споменатото момче
"Дийн" предупредително се обади Артур, който бе съумял да спре кървенето "не е сега момента"
"Оо, не." изръмжа Дийн очите му придобиха червеникав отенък "Този път няма да му се размине толкова лесно! Ще го смажа от бой и никой няма да ме спре. Аюми, погрижи се за Нами, докато аз се оттърва от тази напаст"

''Ъм добре'' скочих веднага към Нами ''но ти какво ще правиш'' Диин изглеждаше бесен и ме изгледа сякаш ще пребие мен '' всъщност забрави че съм питала само вземи некой с теб за всеки случай''.'Нами ще ме убие ако ти се случи нещо'помислих си'независимо колко му е ядосана тя винаги се тревожи'усмихнах се на мислите си и после забързах към момичето на земята

"Аксел с нищо не ти е виновен Дийн!" креснах не успявайки да сдържа гнева си "остави го на мира!"
"Алекс стига... няма смисъл да се разправяме с тях. Игнорирай ги напълно." каза Мики с леден глас, който не търпеше възражения
"Как е Нами?" попитах Артур

"По-добре е" каза водачът на групата "Успях да спра кървенето а дракона ми ще се погрижи раните да зараснат възможно най-бързо"
Нами лежеше на земята, с превързани ръце и не помръдваше... изглеждаше така сякаш спи спокойно макар и с лека треска.

"Оооо, споко, не се притеснявай." Казаха Хикару и Каору и ясно си личеше че и те са се усетили какво е станало "Ние ще правиме компания на Дийн."

"Никой никъде няма да ходи!" възрази Артур и се изправи "Момиче," каза той на Аюми "Не те познавам лично, но изглежда ти познаваш част от тук присъстващите. Погрижи се за Нами и стой край нея а аз ще се опитам да оправя нещата с момчетата"
"Ние и сами можеме да ги оправиме" каза ледено Дийн "Само да го намеря тоя Аксел...."