Драконовата Академия

(( хора аз ставам може ли да продължиме от тук другия път?))

(( може може и без това на тинчето й спря нета. пък и аз трябва да ставам.....))

(( ок тогава айде чао от мен))

((е то вие ако отбягвате всичко то не е интересно а и трябва да има малко и загуби в тая игра сега ще видите в англ дето правя аз управлявам нещатата МУАХАХАХХХАХАХ стига да се включите))

((аз така или иначе съм тук ще си пиша жалко че не остана никой ))

Запътих се към стълбите и се насочих по коридора към стаята си по път видях момчетата които щяха да раздават заповедите и заради които днес малко ме болеше глава видях таблото прочетох го наглас и се засмях някои щяха да са доста разсърдени с оглед на хубавото настроение още от сутринта си помислих, че и аз би трябвало да съм, но се съгласих със себе си, че е по-добре с Шики да стоим далеч един от друг. Защото нямаше да мине много време и щеше да се върне предишното настроение. Отделих се от таблото отключих вратата и точно преди да затворя зърнах Шики на стълбите. Затворих вратата с усмивка.
"Хмммм дали ще трябва да започнем веднага с мисията и дали работата в салона се отменя?" попитах се наглас
"Бележка..." казах на себе си "да намеря Ван и да го питам за повече информация"
Заключих вратата и влязох да се изкъпя. Когато излязох вече се бях отпуснала и напълно свежа. Облякох удобни дрехи и слязох за закуска...

В крайна сметка като видях, че изглежда никой не иска да ходи да види мисиите, аз се надигнах мъчно и казах "Ох, да му се не види отивам да видя какво е състоянието. Ще ви разпратя съобщения чрез вестителите ми." взех си сока и се запътих към главната зала, кодето уж трябваше да са таблата.
Оказа се, че момчетата и момичетата бяхме разделени `Най-накрая малко свободно време без Дийн да ми се мотка из краката` засмях се аз наум, но всъщност ми стана и малко гадно че няма да бъдеме заедно.... `Е, карай такъв е живота`
Отидох си в стаята и огледах движестите се по нея рисунки, които преди време аз бях съживила чрез магия "Милички" казах им аз "Ще трябва да ми направите една услуга. Отидете да разпратите едно съобщение на Дийн, Аюми, Айдоу, Мики, Алекс, Хикару и Каору." Предадох съобщението на рисунките и ги разпратих.

Spoiler:

- за Мики

Spoiler:

- за Алекс

Spoiler:

- за Аюми

Spoiler:

- за Айдоу

Spoiler:

- за Дийн

Spoiler:

- за Хикару

Spoiler:

- за Каору

Разпратих на всеки по един вестител просто за да съм сигурна, че ще получат съобщението, което гласеше: " Заповедите са следните - всички момчета от нашата група са на Северната граница, а момичетата сме разположени на Южната. Можеме да комуникираме помежду си с помощта на брошките. Трябва да сме на пост днес в 12 на обяд за да смениме предишната смяна."
Подписах бележката че е от мое име и разпратих вестителите си. Те се разпръснаха по стените и придвижвайки се така знаех, че ще доставят съобщенията като ги изпишат на стената пред предназначения за тях човек, с мастило, което след като бъде прочетено щеше да се изтрие от самосебе си.
Скоро щеше да ми се наложи да тръгвам, понеже до южната ни граница имаше половин час полет с дракон и трябваше да съм там навреме. Тенсай-теки вече бе се събудил и закусил, когато се прибрах, така че той поне бе готов. Аз взех малко храна и още един сок, за да имам ако нещо ми се наложи, грабнах още няколко нещица и тръгнах навън. Вече бе станало време да тръгвам. Надявах се другите също да са готови и да тръгнеме всички заедно.... или поне момичетата.

(( пратениците много ме кефят ))

Свих рамене, когато Нами отиде да види свитъците и кимнах на другите "Ще се видиме по-късно, крайно време е да се прибера и да си напиша домашното...."
Тъкмо стигнах в стаята, носейки на Мики закуска, когато пратениците на Нами дойдоха и ни изподраската стените в нейното съобщение. Мики първоначално след като прочете съобщението започна да се вайка защо са го изписали на стената и как е щяла да го почисти, но когато мастилото само почна да изчезва тя се поуспокои
"Споко, това е Нами все пак, тя не би ни издраскала перманентно стените само да за ни каже нещо" засмях се аз
"Трябва да тръгваме по възможно най-бързия начин" каза Мики и веднага се юрна да си приготвя нещата
"Ами закуската ти?" попитах я аз
"Ще я изям набързо" каза ми тя обличайки якето си
За отрицателно време си оправихме нещата и изтичахме навън "Дано само Нами да ни изчака" казах аз "Ше ни отнеме доста време ако трябва да ходиме на крак"
"Ами дали Тенсай-теки ще ни вземе на гърбът си?" попита Мики
"Надявам се...." промърморих и изтичах навън

Понеже Анви още не се беше прибрала реших, че ще пътувам със Серенити. Сложих и достатъчно храна за да се зареди с енергия започнах да приготвям чантата си. Сложих 2 сандвича в случай че огладнеех, шапка защото смяната ни щеше да свърши на другата сутрин към 6 ако не дойдеха други заповеди. Облякох черната си роба и излязох на терасата.
Серенити разпери широко крила и махна един два пъти
- Готова ли си?
- Да готова съм
И със един скок във въздуха излетя. Тъй като Серенити беше значително по малка бяхме тръгнали по рано за да стигнем на време.
Пристигнахме малко преди другите...

Тенсай-теки видя как близначките изтичаха навън "Приятелките ти идват" каза ми той и кимна към Алекс и Мики "Кажи им че нямам нищо напротив да пътуват с нас"
Махнах на момичетата и изтичах към тях "Предполагам че сте получили вестителите ми. Извинявайте за временните драсканици по стените"

"Спокойно ще ги преживееме" засмях се аз "Хубавото поне е че не ни запратиха всички на различни места а поне сме на 2 групи"
"Да...." съгласи се Мики "Нами.... такова.... може ли и днес да пътуваме с теб и Тенсай-теки?"
"Аха" съгласих се и аз "Извинявай че постоянно ти се натрисаме така"

Чаках седнала на една стена а Серенити лежеше настрани свила крилата си и чистеше лапите си. Докоснах брошката за да проверя връзката и от другата страна се чу пеенето на птички
"Шики... "
"Да... има ли нещо?"
"А не просто проверявам връзката... нищо повече...."
"А добре... чао засега..."
"Да чао..."

"Няма проблем" засмях се аз
Качих се на гърбът на дракона ми и подадох ръка на Мики и Алекс, за да им помогна да се качат "По-добре обаче да тръгваме. Взехте ли си всичко нужно?"

"Да" кимнах аз и поех ръката на Нами, за да се кача на дракона по-лесно. Издърпах и Мики. "Нами, сигурни ли сте че няма проблем да ни вземете и двете наведнъж?"

"Никакъв" изръмжа Тенсай-теки разпервайки широко крилата си, за да се подготви за полет "Вчера бях изморен от тренировките."
"Чухте го." ухилих се аз "Хайде да тръгваме тогава"
Драконът ми размаха крила набирайки височина. Скоро се реехме из небесата, но не чак с такава скорост както навръщане от лагера. Не бързахме за никъде, все още имаше достатъчно време за да стигнеме навреме за смяната дори и да пътувахме с това темпо
"Предполагам че с Тенсай-теки ще патрулираме в небесата" казах аз "И бе това ние сме единствената двойка способна да изпълнява тази задача за момента. Освен ако не ни натресат още от съучениците ни, макар и да се съмнявам. Май ще сме си само ние. Не е нужно да сме чак толкова много патрулиращи на едно място"

"Имайки се в предвид размерите на Академията, най-вероятно наистина ще сме само по 3-4 души" подвикна Мики, за да надвика воя на вятъра
"Да ви кажа честно и повече да сме, и по-малко да сме не ме интересува особено."

Огледах хоризонта към академията за да видя дали някое от момичетата от групата се задава... още малко и щях да си помисля че ще патрулирам сама когато в далечината засякох едно зелено петно
"Най-вероятно е Тенсай-теки..." промърмори неизказаната ми мисъл Серенити
"Да идват и другите когато дойдат всички можеш да поемеш на запад за да потърсиш Анви"
"Щом казваш" каза Серенити и продължи да чисти лапата си

Видях, че Ши-чан вече е на мястото и й помахах, но страшно се усъмних дали ме е видяла. Тенсай-теки се приземи и се наведе, за да може с момичетата да следеме. В момента, в който краката ми докоснаха земята, реалността ми се разми и аз видях неща, които щях да забравя, но един ден отново щяха да се появят в съзнанието ми.
Видях се как минавам през двора на Академията. Учениците наоколо се бяха скупчили на глупички, сочеха ме и си шушукаха нещо. Те не ме интересуваха в момента, баш сега аз се гледах втренчено. Знам че звучи абсурдно, но в момента се виждах като страничен наблюдател, а онази Нами пред мен изглеждаши просто ужасно - косата й бе разрошена, очите изглеждаха празни, а от сините торбички под тях си личеше че не ми достига съня, раменете ми бяха превити и ходех мъчно влачейки крака.
"Ето я предателката...." подочух да казва някой от най-близката групичка стоящи ученици
Какво ставаше тук?
"Не знаех, че Нами е способна на това." чух да коментират две момичета
"Да, изглеждаше свесно момиче, а какво се оказа"
"Предателка...."
"Чухте ли, че оставила Дийн-семпай да умре и избягала?"
"Как не я беше срам...."
"....и да предаде така приятелите си."
"Да, оставила ги е сами да се справят при условие, че е можела да помогне и сега Дийн щеше да е жив"
"Само се чудя защо директора още я търпи тук"
Какви бяха тези коментари по мой адрес? Какво бях сторила? Нима нещо се е случило с Дийн?!
Онази Нами, която стоеше пред мен, побягна с насълзени очи без да каже каквото и да е. Опитах се да я последвам.....
Изведнъж се сепнах и излязах от онова подобно на транс състояние, в което бях попаднала. Огледах се наоколо малко сконфузено и объркато, но бързо се окопитих и забравих това, което видях.
"Ши-чан!" зарадвах й се аз и почешах Тенскай-теки по затворените му клепачи "Кога успя да дойдеш тука?"

"От близо половин час съм тук пристигнах по рано като за по сигурно" усмихнах се и се изправих като превих гръб назад от време на време усещах болки в кръста си и се нуждаех от такива буквално наречени кълчотения за да успокоя болката 'чудя се кога ли ще успея а си счупя няякое ребро от толкова огъвания' засмях се на себе си

"Уффф" изпуфтях след като паднах на земята от гърбът на Тенсай-теки "Хич не ме бива със слизането"
"Теб и с качването не те бива" засмя се Мики и ми помогна да стана "Тенсай благодаря че ни докара."
"Аха" кимнах аз и потупах дракона по крака "Мерси много. Лелее ама сериозно скоро трябва да си намериле собствени дракони, не може всеки път да разчитаме на Нами и Тенсей"
"Може би трябва да говориме с Киске-сенсей, за да може той да ни уреди някой дракон..... Ши-чан ти нали така се сдоби със своята Авиина?" попита Мики
"Да, чух че малцина имат късмета на Нами да отгледат своя собствен дракон" съгласих се аз

Тенсай-теки само изпуфтя и се изправи в цялото си достолепие, а аз се засмях "О, да направо сам сама съм си го отгледала. Всичко което правех беше да му давам храна на редовни интервали от време и той сам си разстеше..... проблема е че още разсте. Скоро едва ли не няма да се побира в стаята ми! Чуваш ли ме Тенсай - спираш да разстеш или ще живееш навънка!" на шега му се скарах аз
Дракона ми обаче не беше много привързан към шегите ми и изпълва кълбо дим от ноздрите си право в моето лице.
"Да мерси мерси" казах аз кашляйки "И аз те обичам"

Ухилих се до уши на двамцата пред мен. Много им се радвах.
"Добре, да приемеме, че като изключим Аюми, всички сме тук." започна Мики с делови тон и на секундата се усетих, че това няма да ми хареса "Какво ще правиме сега, следкато сме тук? Нали трябва да патрулираме"
"Да ние с тебе сме пешаци" казах натъртено аз "Аз взимам Сато, а ти Нострадамус и тръгваме в различни посоки. Стигаш до някъде, виждаш че няма живо пиле и се връщаш"

"Ми то общо взето си е точно това" засмя се Лиош, който току-що бе излязал от гривната ми заедно със Сора
"Ние пазителите също ще патрулираме" съобщи ми вълчицата
"добре добре както искате" свих рамене аз "С Тенсай-теки ще сме горе в небесата, за да оглеждаме по-голям район. Винаги може да ползваме брошките, за да контактуваме една с друга ако ни доскучае. Информирах се от секретарката, че те не са само двупосочни в стил момиче момче, а стават и между нас да си говориме, а може и да се свържеме с което искаме от момчетата."
"Стига с тия обяснения че ми призлява вече." изръмжа Кирара "Аз тръгвам пък вие каквото искате правете"
"Лелеее" изкиска се Лиош "Ки-чан, държиш се така всякаш някой ти е изсърбал попарата със сламка"
"Не тъпако такъв ти ми я изяде с вилицата" изръмжа Кирара насреща му "Идиот"

"Лелеее, май Кирара днес не е в особено добро настроение" казах тихо аз

"Мнааа" засмях се аз "Тя принципно си е такава"
Отново се качих на гърбът на Тенсай-теки и той се приготви за излитане
"Сора, Лиош, Кирара - с вас ще контактуваме чрез психо-връзка ако има нещо веднага ми казвате"
"Ясно" отвърнаха трите ми пазителя в един глас и се пръснаха наоколо
"Чао момичета" махнах с ръка на останалите и Тенсай размаха мощно с крила понасяйки се във въздуха

"Тогава и ние ще тръгваме" казах аз и Сато и Нострадамус излязоха от гривните ни
Със Сато тръгнахме през гората, а Нострадамус и Мики щяха да обикалят в другата посока. Не че очаквах да се случи нещо особено. Вероятността крадеца да се мотка още из околностите на Академията ми се струваше доста малка, тъй че нямаше от какво толкова да се притеснявам. Даже по едно време се притесних дали няма да ми стане скучно......