Драконовата Академия

Когато наближихме забелязахме, че Нами стои и говори с някакви ученици.
"Нами!" подвикнах "Разбра ли новината?"

Бях в стаята си и почиствах за да се разсея от глупостта със стаите една до друга докато топях парцала в кофата за да измия пода на стаята си от водата се разплиска и се появи Тилвандер който меко запя "Време е за `лов`, привечер пред портите на училището`" след това отново се разтопи и се прибра в кофата. Почудих се малко, но веднага грабнах багажа за да го проверя за трети път през този ден дали е готова и дали всичко е вътре

"Разбрах разбрах! Ама багажа ми не е готов!!! Ще откача! Дийн си е приготвил багажа а аз не!!!"

"Типично за него" иронично изкоментирах "Хайде побързай! искаш ли да ти помогнеме?"

Прибрах за последен път всичко метнах раницата на гърба си и тъй като имаше още около час ако не и по малко до полунощ реших да отида пеша въпреки че разстоянието до портите беше голямо особенно вече когато замъкът спи и се разполага нашироко (ако мога да кажа така). Отворих рязко вратата на стаята си докато тръгвах да си помислям за Шики зяа да му кажа, но нямаше нужда защото той седеше готов пред вратата ми. Не казах нищо а само минах тихо покрай него и тръгнах с бърза крачка по стълбите надолу предполагах че Нами още не е готова затова тръгнахме направо към портата а тя щеше да дойде по късно... сигурно

"Мда..." намусих се и се вмъкнах вътре в стаята "Няма нужда да ми помагате ще приготвя всичко за секунди - аз съм голям бързак ако ми се налага!"
" Аз ще отида да проверя отново багажа ми" каза Дийн и тактично се изнесе от стаята
"А вие готови ли сте?" попитах близначките

"Ние сме си готови, обаче момчетата никви ги няма" засмях се а Мики ме дръпна за ръката
Нека да отидеме да им помогнем" каза ми тя "Ако ли не рискуваме да закъснеем"
"Аха" отвърна х "айде Нами, до после чакаме се пред портата!"

"ок нямате проблеми!"
За отрицателно време приготвих всичко и се стрелнах навън. Жезълът ми, меча, камите, чантата и шала..... всичко ми бе на линия. Чантата бе един вид бездънна яма и в нея можеше да се намери какво ли не, но хубавото бе че бе и невероятно лека. Шалът бе страхотен щит, но и пазеше чудесно от вечерният студ.
когато бях напълно готова и тъкмо се канех да излизам се чу почукване на вратата и Дийн влезе "Готова ли си?"
"Мдам, да вървим!"

Добре че бяхме ние за да помогнеме на момчетата с багажа им. Те имаха намерение да взимат какви ли не глупости! за какво, за бога, им е притрябвал лаптоп и т.н. подобни глупости....
`Момчета ко да се прави...` въздъхнах на ум
`Ако не побързате ще закъснеете`
`Споко, Сато, ще стигнеме на време`
4аре хора!!! По-бързо!" викнах и нарамих раницата на гръб. проверих отново арсенала от оръжия и хуккан навън а другите ме последваха.

С дийн заварихме Шики и Ши-чан да си вървят спокойно по пътя....
"Ши-чан чакайте ни!!!!" подвикнах и дотичах до тях "Лелеее нямам търпение!!!"
"Здрасти" усмихна се Дийн на Шики "как си?"

"Шики знаеш ли дали са възтановили горе долу библиотеката?" попитах го разсеяно докато разглеждах гривната си образа на дракон го нямаше на нито едно от топчетата "О по дяволите Анви къде се губи!" смутолевих на себе си и погледнахх Шики като очаквах отговора му
"Да напълно възтановена е като по важната част от книгите е при директора там е голяма бъркотия знаеш ли?" каза той така по междо другото а като чух че библиотеката е възтановена завих рязко към нея бутнах вратата отидох до една от лавиците смъкнах една книга поставих я на една от масите и прокарах китка по корицата и казвах "Фото реплика" копирах съдържанието на книгата в малкия чип който ни показваше образ на училището. Шики ме гледаше с явно учудване "Какво не мислеше че не съм разпитала какво може тая магия със указателя нали?" и посочих китката си "Не съм се съмнявал в твоите способности" каза кратко той и излезе пред мен аз го изпреварих с думите "Хайде че ще закъснеем!!"
"Защо не се яхнем на драконите?" попита кратко той
"Ами защото моята още я няма ще дойде скоро сигурна съм" казах и тръгнах с бърза крачка пред него. След минута чух Нами да вика и забавих крачка

"Йо! Нами, Широтсуки!!!" викнах на момичетата като ги настигнахме
"Здравейте" поздрави Мики всички в наличнос
"Йо!" засмяха се Хикару и Каору

"Хей Нами!" поздравих я с весело махане Шики само и кимна а със Дийн си стиснаха ръцете за поздрав
"Здрасти Дийн ние сме добре!" повдигнах вежда при изказването
"Говори само за себе си аз не съм много добре но няма да ми попречи да си уловя най готините пазители" казах и го тупнах по рамото умишлено силно на което той не реагира а само ме изгледа кръвнишки. След това поздравих и двете двойки близнаци приближаващи се шумно към нас Шики се отдалечи леко от мен и отиде при Хикару и Каору
"Е момчета как се чувствате толкова скоро след голямата битка?" попита и ги тупна по гърбовете

(( фото реплика? Какви си ги намислила бе мадам ))

"Айде де, къде се губите!" засмях се аз на близначките "явно всички най-накрая се сбрахме"
"Малии ама вие двамата още ли не се разбирате след всичкото време което мина?" засмях се на Шики и Ши-чан

"Оооо пазителите са ни в кърпа вързани!!!" засмях се аз "искам да хвана колкото се може повече!!!"
"Аз ще се радвам ако успееме да хванеме дори един" скромно каза Мики
Докато обаче изприказваме всичко това вече бяхме наближили портата "Ние ли сме първи?4 попитах притеснено

(копирах книгата с инфото за съществата в академията така че да има в какво да се ровя )


"А не ни обръщай внимание най-много да се избиеме по между си а и не мисля че някога ще се разбираме мразя го до мозъка на костите си" отсякох с усмивка към Нами. При казаното "ние сме първи" Шики леко се огледа и отсече
"Или по скоро сме единствените аз мисля че повечето са се изплашили" каза с насмешка

"ъм... може би." измрънках и се огледах наоколо
"Може и да сме подранили, но в никакъв случай не сме закъсняли" каза Дийн и се оказа прав защото скоро след пристигането ни почнаха да прииждат още ученици

"Леле Ши-чан много си студена спрамо Шики." казах
"Не бихме се и учудили ако са се отказали" засмяха се близнаците "Тъкмо повече пазители за нас" но като видяха че се задават още хора смотолевиха "жалко"

Отминах коментара на Нами с едно завъртане на очите изразяващо досада. Сред идващите ученици видях Селест (първа страница странични герои) с която бяхме заедно в часовете по музика "Хей Селест" помахах и но тя беше заета с главните сипазители и само ми махна и продължи да си бърбори с тях

(( ей ама аз нищо не съм казала ти правиш ли разликса между Нами и Алекс? ))

Като се загледах ми се стори че прииждала само момичета "Какво става тук? Защо сме само момичета?" попитах Дийн а той сви рамене
Към нас се приближина две момичета и заговориха Дийн, като една от тях се държеше доста "приятелски" с него макар и той да не й обръщаше особено внимание
((

Spoiler:

Spoiler:

))

"Дийн, запознай ни с малкото си приятелче" засмя се момичето дето очевадно флиртуваше с Дийн .... дразнещото бе че мацката бе красива и носеше лисича кожа около вратът си, да не говорим че имаше ушичкии опашка....
"Китсуне, дръж се малко по прилично" скара й се другото момиче с кимоното "Момичето нищо лошо не ти е направило"
"Като изключим че се умилква на милият ми Дийн" възрази Китсуне, но после се засмя и ме тупна по рамото "Спокойно, душа! Давам ти го, не ми е притрябвал!"
гледах я като ударена с мокър парцал. Кое беше това момиче?....
"А междо другото така и не се представихме аз съм Китсуне, а това е братовчедка ми Хатсуне" каза момичето и кимна към другата.
"Приятно ми е" смотолевих

"Хора ама верно защосе сбираме предимно момичета?" попитах а като забелязах Нами и онези две момичета при нея веднага се промъкнах към тях и се заслушах какво си говорят.... "Тая гадина! Как може да отстъпва Дийн на друга без бой!"

Поогледах се в групата от момичета която се приближаваше и видях най дразнещия възможен индивид който може да съществува на този свят, а той по закона на гадостта се насочи към мен с разперени ръце.
"Шиии как си момиче?" каза с фалшива усмивка като ме прегърна потръпнах от погнса въпреки че Аксел беше готин имаше ужасен характер сваляше всичко наред.
"Махни се Аксел не ми е до теб!" исъсках му и бутнах ръката му (последна страница на странични герои е Аксел)

В момента в който забелязах Алекс да се спотайва и да ни подслушва веднага измрънках някакво извинение за това че трябва да говоря с приятелките ми и се измъкнах, но чух Китсуне да коментира "Значи това е момичето на което си хвърлил око, а?"
"Млъкни" отвъна й Дийн

След като Аксел видя погледа на Шики ме пусна и се отдалечи към друга група момичета, като и тях подкачаше. В тълпата видях големия дракон на Артур и чак след това и самия Артур до него на дракона седеше малкия Ксион той. Понеже Артур беше единствения който помогна на малкия когато стана рицар Ксион много му се възхищава и постоянно го нарича семпай. (последната страница ние знаем но другите може и да не знаят а не ми се слагат спойлери може би след като не пишем толкова интензивно ще сложа снимките тук)

(( сега вече поне имаме няколко момчета ))

"Нами какви ги вършиш!" скарах й се "Как можа да оставиш Дийн с онези кобри!"