Драконовата Академия

Виа леко се намръщи на това което казаха момичетата "Ама момичетаааа това че са такъв вид че се лъжат по всичко не означава че нямат чувства!!!" зароптах аз "Виа скупа прибери се!" тя ме погледна един път доста въпросително повторих и отново, тя ме разбра и се върна в камъчето на гривната "И ако искате да знаете Виа разбира въпреки че за нея всичко е красиво... иии доста опасно този вид са безрасъдни често не мислят преди да действат затова пък владеят перфектно елементите си. Сега ме извинете ама трябва да разтегна спалния чувал изморена съм" бях малко обидена от реакцията на момичетата в ума ми прозвуча 'Мама... аз ли виновна... ти тъжна....' усмихнах се
'Не Виа не си ти'
'ИИии' радостното и гласче премина в равномерно дишане в ума ми и разбрах че е заспала

"Въййййй" казах и си седнах пак на мястото "Не е нужно да ми се убиждате, не съм го казала с лоши мисли.... пък и можеше да чуеш ко стана тук ама ти нееееее" казах на Ши-чан и си легнах направо под открито небе нямаше смисъл да разпъвам палатката след като времето бе така хубаво....

"Извинявай, Ши-чан" завайка се Мики а аз мързеливо се излегнах на земята до Нами
"Дано и утре е така интересен ден както днес" прошепнах и се загледах в звездите над нас

"Ще бъде интересен ако ние си го направиме такъв" казах аз ухилвайки се до уши "Чудя се каква ли бъркотия мога да забъркам утре..."

"Като те знам каква си лесно ще я измислиш" засмях се аз "Искаш ли помощ?"

"Нима си доброволец за пакости?"

"Е че кога не съм била" засмях се аз а Мики ме изгледа малко укорително макар че нямаше да може да ме спре и накрая, както обикновенно, щеше да се окаже и тя самата забъркана в бъркотията

"Нямам нищо против малко помощ. Като измисля нещо ще ти кажа"

Разпънах само спалния си чувал и се сгуших обаче нещо ми липсваше от известно време не бях виждала момчетата затова докоснах брошката 'Шики къде си?' никакъв отовор 'Хъх исках да се уверя че си досбре след патардията която се вдигна не разбрах всичко, но важното че Нами е добре'

-----------------------------------------------------------------------------------

Шики обикаляше насам натам докато се чудеше какво да правят с Аксел и едва не се спъна и не се просна на земята когато чу гласа на Ши в главата си а брошката му засвети
"Какво ще правим момчета?" попита той останалите

"Предлагам да го зарежеме тоз глупак" каза Дийн и стана от земята където се бе настанил "Ако не си е научил сега урока с удоволствие ще му го предадеме още веднъж нали?"

~~~

Погледах още малко звездите, но скоро умората почна да си казва думата и очите почнаха сами да ми се затварят "Алекс, аз май ще лягам да спя че вече едвам гледам..." в момента в който казах това е вече бях потънала в сладката прегрътка на съня

Бизнаците не казаха нищо а само кимнаха весело с глави и смеейки се се запътиха обратно към лагера

~~~

"Разбрано" Изглежда нямаше смисъл да казвам това, защото Нами вече спеше дълбоко.
Мики постла спалния си чувал до моя и скоро и тя заспа а аз останах будна. Видях близнаците да се появяват откъм гората. Те огледаха лагера, но аз се направих на заспала - не ми се занимаваше с тях точно сега.
Но честно казано мисля че бе грешка да затварям очи, щото секундиш по-късно вече сънувах как плувам в шоколадова река.... `мммм шоколааааад`

(( абе хора няма да си ляьгаме насериозно нали? ))

(( поне за момента не ))

(( аааааа ок чакай че аз почнах да са притисняам ))

(( хораа няма ли да пишеме!!? ))

(( е кво да пишеме бре нали спиме ))

(( еми аре да ставаме - някой да ни събуди!!! ))

(( с кво ще ни будят бе - с ритник ли? ))

(( епа щом искаш и с това може даже може аз да ти го уредя ))

(( не мерси - ще пасувам ))

(( ))

Шики тръгна към лагера към по заобиколния път, а след като пристигна всички си бяха легнали като повечето по палатките. Той също си легна.

Аксел беше много ядосан от това което направиха останалите белезите не бяха видими и нямаше много синини
"Така сега ще видите вие..." Аксел се запъти препъвайки се към лагера и веднага видя останалите които спяха. Падна няколко пъти по пътя и накрая с пуфтене се стропооли пред импровизираните легла на близначките и Нами. Преди да пристигне се беше насинил доста качествено така че момичретата щяха да му повярват

Мики чу строполяването на Аксел и веднага се събуди, но Алекс си спеше преспокойно
"Господи, Аксел, какво ти се е случило!?" възкликна Мики и се измъкна от леглото си като разтърси набързо сестра си
"Какво става?" попитах сънено
"Аксел!" отвърна ми сестра ми и посочи момчето точно до нас

Нами съвсем неразбираемо измрънка нещо и се врътна на другата страна, завивайки се презглава....

(( мен нищо не е в състояние да ме събуди и обикновенно са ми казвали че ми е такава реакцията към шумовете нощем ))

Аксел се изкашля така всякаш щеше да пукне всеки момент направи се че се опитва да се изправи и отново се строполи на земята като този път се постара да се удари по стабилно без събудилите се да забележат
'Боже колко добър актьор съм' помисли си той самодоволно събра малко кръв от разкървавената си уста и се направи че я изкашля тялото го болеше но не беше въобще толкова зле колкото изглеждаше
"Кхх..." издаде някакъв звук и падна като в полубезсъзнание