Драконовата Академия

"Аз предлагам да отидеме да правиме компания на Локи, изглежд ми свестен пък и никоя не му се омилква" свих рамене и проближих към така наречения Локи "Здравей, аз съм Нами" усмихнах му се аз

Мики остана да си ровичка из багажа а аз приближих Нами и момчето макар и да не казах нищо очаквайки да видя какво ще й отвърне той

"Момичета момичета не говоря за бой срещу врагове а просто да предложим на Сарай и Алексий и ако не ви е страх на Локи да направим приятелска тренировка тъкмо ще видите как ще се справите срещу различни типове противници а може и някое от момичетата да се съгласи." момичетата който се навъртаха около защитниците ни бяха Китсуне, Хитсуне, Ичиго, Сутеки и Мила.

------------------------------------------------------------------------------------------------

Когато Локи вдигна глава да погледне глупавото според него момиче което се осмели да го заговори в погледа му за секунди просветна изненада. За първи път се осмеляваха да го заговорят. Отговори на момичето с ниския си глас, но с видимо недоволство че се налага да общува с хора
"Здравей..."

Стоях там и се чудех какво да го заговоря... "Може ли да седна при теб, другите изглеждат много заети...."

Локи с лека досада кимна на двете момичета въпреки че едното не говореше 'Хмп сигурно умира от страх... дали да не направя нещата по интересни е поне за мен' помисли си Локи* още седеше облегнат на дървото, реши да седне и докато извършваше движението започна да се изпарява а тялото му да се превръща в лилаво сиви пламъци. Реши да ги подплаши като премине в истинската си форма изчака секунда преди да се материализира отново седнал на земята за да види каква ще е реакцията им.

(*Локи гръцки бог или дух на пакостите плаши хората върши разни номера за да забавлява себе си)

Загледах се как момчето се изпари и после пак се появи в буквалния смисъл...
ухилих се и седнах на земята - вече бях свикнала на доста странности така че това не ми направи особено впечатление, пък и какво като беше призрак
"Готин номер, теб не може да те нарани нормално оръжие нали... това си е доста готино."

(( сори че не писах но ми се наложи да стана от компа за малко ))

4Да , но това не означава, че не могат да го ранят с някоя магия.... но стига да стои по-настрана от маговете той си е направо непобедим" казах и седнах до Нами

"Така е нормално оръжие не може да ме нарани, но и няма да ти кажа кое може да ме нарани. Останали сме много малко от вида ми и всичките сме под защитата на Зиик." разговора започваше да харесва на Локи "започваше да му става забавно..." въпреки че още изпитваше неприязън към човешките същества между които се намираше. "Аз владея магията почти до съвършенство или по точно некромантиката, така че не ми е проблем да се защитавам не без друго ме сложиха за ваш пазач въпреки че за мен е страшно проблемно, защото освен няколко от вас другите са пълни идиоти или поне така изглеждат"

Аз се приближих към малката групичка "Може би защото толкова ги е страх от теб или защото се овъртат около Алексий и Сарай като мухи на мен?"

"Пфу ако тези двамата бяха врагове тези кокетки нямаше и да осъзнаят кога капанъут ще щракне около тях"

"Много се дразня на такива момичета" промърморих "Ама ние май ти влияеме добре" казах на Локи "Цял ден нищо не си казлвал а сега водиш пълноценен разговор с нас"

" Не всички са длъжни да плямпат безпрестанно като нас, Нами" казах и се усмихнах "Това че ние не млъкваме си е наш проблем. Но наистина ония момичета мн ме нерват - свалят се на всеки срещнат!"

"Мдам, това е тъпо....а още по-тъпото е че повечето момчета им се връзват"

"Нейзбежно е!" каза Локи и замълча не обичаше да продължава разговорите си дълго просто не му се отдаваше, но пък беше дух а в тяхната система беше заложено да отвръщат на хората или поне от части

((кой ще управлява Сарай и Алексий поне засега иначе всеки може да ги управлява ако е сам и иска да ги включи както и Локи така де общо всички странични герои))

(( аз поемам музиканта Алексий, ама какво да го правя, някви идей? ))

Замълчахме, но на мен не ми се струваше това мълчание да е некомфортно. Даже напротив действаше ми успокоително. "Извинявай, ако те притесняваме...." казах на Локи "просто.... ми, искахме да си поговориме с някой пък и ти просто си седеше тук... извинявай ако сме те притеснили."

(( значи за мен остана Сарай..... ))

"Хора чувствам се много скапано..." промърморих и обгърнах с ръце колената си

"Няма нищо" отговори Локи

((не мисля сега да правим нещо пренасяме действието а за страничните герои всеки може да контролира мис;лех да направим една приятелска битка между нас и защитниците ни ама май е по добре прехвърляне))
-------------------- Междувременно в гората ---------------------------

Артур се движеше най-отпред на групата след него Ксион и останалите. Спря се пред едно огромно паднало дърво и каза
"Това ще ни послужи доста добре за да се стоплим през тази нощ... Каору, Хикару, Аксел ако обичате отидете от горната страна на дървото и отсечете по тънките клони за подпалки. Дийн, Шики стойте на пост. Ксион ти ще подсилиш острието на меча ми и ще се пробвам да отсека по големи дънери за да седим на нещо и за да може огъня да издържи по дълго." след като Артур се разпореди се заеха с работата. На Аксел започна да му доскучава и реши че няма да е зле да си поговори с близнаците (той не знае че те си харесват близначките)
(туин не го убивайте само се заядете с него без сбиване)
"Ей момчета не мислите ли че ония двете близначките... как ли им беше името Мики и Алекс... тоочно така боже колко са готини винаги съм си мечтал да имам две такива..." замечтано въздъхна и продължи да сече
"Или може би онази сребриста красавица Ши... знаете ли с нея сне заедно в някои от часовете показва се доста дружелюбна..." този коментар беше чут от Шики но той само стисна юмруци и продължи да се взира яростно в тъмнината
"УУууу а онова момиче с тях боже как съжалявам че нямам часове с нея апетитна хапка е и се казваше май Нами а?! доста ще се опозная със всички...." последните думи ги смотолеви и остави коментарите на останалите без отговор искаше да ги подразни но момичетата наистина не бяха за изхвърляне нищо не пречеше да се пробва с тях

Дийн погледна Шики и остави казаното от Аксел без коментар .... поне за момента.

"Забрави приятел" засмяха се близнаците "Близначките няма да ти се дадът толкова лесно - доста са опърничави."
"Пък и алекс е голяма гадина, ако й направиш нещо не ще те сръфа ми направо ще те остави без ръка" продължи Каору
"Мики пък, може и да изглежда кротка ама и тя не е за подцеляване" прибави и Хикару

"Точно такива кобилки обичам да опитомявам..." закиска се Аксел
"По малко приказки повече работа Аксел..." пскара му се Артур и след поредния удар с острието си отряза поредното пънче "Аз съм готов а вие..."

((ако имате идея да намирате някой от пазителите си които живеят в гора на връщане влизайте в действие ако не не само давам идеи))

"Кобилки?!" изсъска Каору
"Обичаш да опитомяваш?!" присъедини се и Хикару нетипично гневно
"Пич дръж си малките мръсни ръчички далече от наще момичета ясно ли ти е! Те не са ти някви играчки!" викнаха ядно близнаците готови да се нахвърлят едва ли не на Аксел

"Това беше малко грубо" ледено каза Дийн и застана до Хикару и Каору

"Какво момчета? Никъде няма знак че са ваши пък и аз си умирам да обяздя такива кобилки като тези. Даже те ми се виждат кротки ще паднат бързо до колкото Ши ОХ ЛЕЛЕ!!!" възклицанието му беше звучно и прозвуча вулгарно "Днес направо се разтопи когато я прегърнах но се прави на опърничава. А мисля че ако искам нещо кротко и поддатливо най добре ще е да се заема с Нами. Чух че онзи Кайто бил я целунал без проблеми, той не се е справил много добре с това красиво питомно коте докато АЗ мисля че ще мърка от удоволствие в мое присъствие..." при последните думи и Шики се прусъедини към Дийн и близнаците. От очите му хвърчаха мълнии


((бляк блах бляк отвратих се от себе си не мога да повярвам че е възможно ако бях мъж и бях такъв щях да се самоубия обаче преди това щях да съм линчуван от момичетата))

Дийн не каза нищо.. просто бавно и без рязки движения се приближи към Аксел и без никой да обаква го храсна с пълна сила в лицето. "Докосни Нами и ще те убия" бяха думите му и не мисля че някой от присъстващите би ги сметнал за майтап

Единствената причина поради която Дийн се добра първи до Аксел бе че той бе по-бърз от тях. Юмрукът на Дийн бе повалил скапаняка на земята а сега ритниците на момчетата размятаха наоколо....

Преди да е казал дори още нещо Аксел видя един юмрук да лети към него но не можа да го избегне и той го повали. После той усети режеща болка в корема причинена от първите ритници на близнаците. Преди още вторите им ритници да бяха достигнали вече насиненото тяло на Аксел, Артур светкавично го махна от пътя на ударите и го качи на едно дърво. Ксион беше хванал Шики за ръцете и ги беше извил зад гърба му така че той беше принуден да застане на колене, близнаците се намираха в две тънко изтъкани изумрудени клетки. Дийн седеше настрани спокойно явно ударът, който беше нанесъл му стигаше.
"Не сме събрали за да се бием по между си!" каза твърдо и укорително Артур.
"Да наистина не е нужно... Мислите ли че приключихте със битките за да ви освободя..." попита Ксион

"Пусни ни" отвърнаха близнаците ледено "Няма да се бием повече. Не си струва да си хабиме силите за тоя изверг"
Близнаците щяха да спрът да се бият, но кажеше ли още нещо тоя изрод по адрес на момичетата те щяха да му се нахвърлят и нищо нямаше да ги спре.