Драконовата Академия

Това че близнаците отиваха с Дийн не ме успокояваше ма изобщо,но нямах друг избор и се примирих.Вече бях при Нами която имаше темперетура макар и лека призовах стихията на водата на моя старана.Трябваше да я поухладим.Обърнах се към близначките ''момичета донесете някакви парцали трябва да смъкнем температурата''не ги различавах двете да си кажа честно 'толкова са еднакви на външен вид'помислих си.А докато те намерят парцали ще напълня някакъв съд с вода

Момчетата изчезнаха преди Артур да успее да ги спре. Той нямаше друг избор и нареди още няколко от присъстващите момчета да тръгнап след безследно изчезналия Аксел.
Нямахме парцали на разположение и затова връчихме на Аюми кърпите, които носехме със сестр ми "Надявам се това да свърши работа" каза Мики и подаде хавлиите "Ноже да ги нарежеш на парчета ако са ти прекалено големи"

Намокрих кърпите и ги поставих на челото на Нами макар да знаех че това няма да помогне много но поне се надявах температурата да спадне.Предполагах че тя е причината за дългия сън на Нами независимо от шума наоколо

Беше ми горещо... адски горещо... ръцете ми бяха изтръпнали, главата ме болеше.
`Добре ли си, Нами?` попита ме Сора в момента в който усети, че почвам да идвам в съзнание
`Не беше нужно да я подреждаш чак толкова добре!` караше се Лиош на някой
`Млъквай, хапчице!` изръмжа му нечий друг глас
Ах, да..... Кирара... новата ми пазителка
`Не се карайте, моля ви се` измънках им на ум `Достатъчно ме боли главата и без вашите разправии`
Усетих радостта н пазителите ми от това че съм будна и как те преливат бавно част от енергията си в мен `Не е нужно, ще се оправя` казах им и отворих бавно очи
Около мен се бе натрупала цяла тумба народ както и приятелките ми...
"Аюми?" попитах виждайки лицето на приятелката ми пред мен "Какво правиш тук?"

След като Нами се навика на Шики той остана като втрещен, но след като съществото се материализира замръзна на място защото знаеше колко е опасно то... Огледа се настрани за да види накъде отиде Аксел и го видя бързо да се отдалечава към дърветата. С бързи отмерени крачки предпазливо се насочи към Аксел. Когато Аксел го видя за момент в погледа му проблесна див страх
'Дали ме разкри...' Шики се възползва от моментната му слабост и го настигна без предупреждение Аксел извади оръжията си и замахна дъговидно към лицето на Шики първия замах не уцели, Шики удари ръката му и оръжието изхвърча настрани и се заби в стъблото на отсрещното дърво. Втория удар остави алена драскотина на дясната му скула, но си струваше защото юмрукът на Шики направи широка дъга и се заби в стомаха на противника. Аксел се сви на кълбо от болка, но Шики не му позволи да се превива дълго. Хвана го за яката и го дигна на почти педя от земята и го блъсна силно в едно дърво...
"Кучи син! Защо ме нападна?" въпреки че Шики предполагаше защо момичетата му се развикаха искаше да го чуе от Аксел искаше да се наслаждава на жалките опити на жертвата му да се отърве и след това на сладкото си отмъщение...

(( абе няма ли да пишеме скоро бре? ))

"Нами!" възкликнах и стиснах ръката на приятелката ми
"Как си?" попита я сестра ми и застана до мен

(( еми аз зададох въпрос на tincheto и не върви да я игнорирам и да тръгна да си върша квот си искам без да получа отговор ))

"Добре съм споко" засмях се игнорирайки болката в ръцете ми

приближих се до Нами ''ами изпратиха ни от академията,а тук седя от час и чакам да дойдеш в съзнание'' усмихнах се аз .''Няма да е зле да не ни плашиш повече така ''

"Ще се постарая, но нищо не обещавам" отвърнах ухилено на приятелките си "Веднъж и аз да реша че искам да се сбия и гледай к`ва война на световете настана"
Надигнах се в седнало положение и огледах наоколо "Абе къде е Ши-чан.... ами момчетата?... Не чакайте, тях не ме интересува къде са. Но Ши-чан май ни е изчезнала."

***

През това време, Дийн, без да подозира каква бъркотия бе настанала в лагера преследваше Аксел с намерението да му избие няколко зъба. Този тип го нервеше много преди Нами да се появи и от край време си просеше боя, но сега вече наистина си го бе заслужил и Дийн нямаше намерение да се въздържи както миналия път.
Дийн бе сляп за останали свят и когато завари как приятеля му Шики е заклещил Аксел и не му дава място за отстъп много се зарадва.
"Шики, надявам се ще оставиш малко и за мен" засмя се Дийн, макар и усмевката му да бе някак крива и да предвещаваше болка.....

Докато безплодните опити на Аксел да се измъкне не даваха успех Шики се чудеше
"Хмм какво да направя първо... да счупя пилешкия ти врат..." и Шики стисна Аксел малко по силно за гърлото
"Кххххк..." той започна да се дави, Шики отпусна малко хватката и продължи да мисли на глас "...или пък да започна да чупя става по става крайниците..." тирадата му беше прекъсната от Дийн, който се появи нейде иззад дърветата
"Мне искам да смачкам мутрата на този страхливец сам, пък може и да оставя някоя и друга нестрошена става и на вас (Дийн и близнаците)" след тези думи Шики замахна и удари Аксел. На скулата му започна да се образува синина

"Май няма да ни дадеш да се добереме до него..." тихо каза Дийн и се подпря на едно дърво "Добре, давам ти го, но поне се постарай да не го убиваш или да го осакатиш доживот - не ми се иска да ме изключат от Академията"

~~~

Поех водата, която ми подаде един от лагеруващите и се огледах "Ши-чан още я намя....." казах малко притеснено "Дано е добре....."

"А не! Аз специално мисля да го бия на почивки..." Шики захвърли Аксел на страни "А какво мислиш да го правиш ти по време на почивките е твоя работа... подяволите тоя Аксел има бетонна челюст" тръсна ръката си "след седмия удар ме заболя ръката" и седна на земята


------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Седях безмълвна и си играех със малкото същество беше толкова сладко и такива звуци издаваше, че направо не исках да го прибирам в гривната си
"Ей мъниче хайде да се приберем в лагера и ще измисля как да те нарека виждам че си прекалено малко за да си имаш име." то само кимна подскочи от водата и се вля буквално в гривната ми, а на топчето се появи малка картинка на бебе водна нимфа

"Ще отида да я потърся" каза Мики и зачезна нанякъде докато аз гледах към близкият огън
"Момчетата никви ги няма и дано не ми се мяркат скоро през очите" казах стиснала зъби. Аз не бях бясна като Нами... нямах и намерение да избеснявам ама се чувствах страшно наранена... не бях очаквала подобно отношение от страна на близнаците....

~~~

"Тоя тъпанар!" ядосваше се Каору държащ здраво Аксел за яката на дрехата му "Как се очаква да се сдобриме с момичетата!? Ти идиот скапан, ще те завлечеме при тях ако трябва и насила и ще им се извиниш ясно ли ти е скапаняк такъв!"
"ако не беше ти и тъпите ти интриги сега нямаше да сме в такова положение!" дразнеше се и Хикару макар и по-малко от брат си

~~~

"Ши-чан! Ши-чан!" викаше Мики докато претърсваше околностите. Близначката завари своята приятелка близо до реката и бързо се затича към нея "Ши-чан къде се губиш!!!" скара й се тя "Нами беше в страшна беда, скарахме се с момчетата и общо взето всичко тръгна от лошо на по-лошо, а теб никаква те няма!... е веке нещата се поуталожиха... като изключим проблема с момчетата - той още си седи, но и това ще се оправи. Но това не е важно! Да вървиме в лагера!" Мики хвана Широтсуки за ръката и й посочи пътеката водеща към лагерният огън

Стиснах леко бутилката при споменаването на момчетата....чудя се само защо ли бях отреаргирала толкова агресивно на нещо толкова глупаво..... какво ме интересуваше мен мнението на тия идиоти!
Е, интересуваше ме, не можех да го грия, но не мисля че бе редно да реаргирам по такъв неподобаващ начин... да избухна така....
`Хайде, хайде, на всеки се случва!` засмя се Кирара в главата ми `Покажи и ти малко характер - така поне ще си сигурна че хората ще помислят малко преди да тръгнат да се закачат с теб`
`От части е права... но нека се постараеме да няма повече подобни избухвания. Не е типично за теб` прибави Сора
`Обещавам че ще бъда по-добра` засмях се аз

Видях Мики, която дойде и тъкмо се зарадвах, че има на кого да покажа новия си пазител, когато тя заговори и не ми остави избор или по скоро зелена линия за да и кажа изстреля всичко на тагадък и ме дръпна да се връщаме в лагера. Там видях страшна бъркотия Нами лежеше до огъня а около нея се суетяха хора чак сега се замислих над думите на Мики преди малко коленичих до Нами
"Ти не можеш да не се забъркаш в нещо когато не съм около теб нали?" казах иронично тъй като видях че са се погрижили за нея имаше охлузване и рани но цвета на лицето и беше добър знак че и няма нищо

"Е че как?! Това не би било Нами ако не забърка някоя каша" присъединих се аз към Широтсуки с лека усмивка на лице

"Ама то иначе е скучнооооо" проблаках аз правейки се на голямо бебе а секунди по-късно вече се хилех като идиот "ама признайте си го - ако аз не съм тука за да ви разнообразявам живота щеше и на вас да ви е много скучно!"

"Вярно, вярно" закимах аз
"Но пък живота ни щеше да е много по спокоен и нямаше постоянно да си скубеме косите докато се молиме всички повлечени в кашата ти да оцелеят невредими" засмя се Мики

"Абе и мен и така си ми е достатъчно интересно ако питаш мен" потупах леко Нами гривната на ръката ми леко издрънка и от там пак се чу звънливото гласче "Мама..."

Когато чух някой да вика "Мама..." лицето ми придоби следната физиономия -
"Какво беше това по-дяволите?!" засмях се аз след като превъзмогнах първоначалния шок от чутото откъм гривната на Ши-чан

"Нов пазител?" попитахме синхронно с Мики

"Нов пазител, нов пазител, ок, но защо викя `мама`?" засмях се аз оглеждайки подробно новото камъче на гривната "я виж ти нимфичка!"

"Вика 'мама' защото е все още бебе затова. Амиии да само момент и ще ви я покажа. Не е нимфа но като малка прилича на такава но не е с формата на човек като другите нимфи тя се нарича елементал голем" Станах рязко и донесох една голяма тенджера с вода.
'Хммм имам само един проблем как да я повикам от гривната' помислих си и изведнъж ми изплува
"Виа излез" от гривничката ми се материализира водния елементал и цопна в студената вода, заплиска одобрително и изписука "Мама!" после се потопи във водата и започна да си прави балончета под водата
"Много е игрива нали? и сладка" загледах я захласнато

"Симпатично е" казах и сбръчках вежди "ама големите не бяха ли от онези пазители с малко по-малко мозъчни клетки в главата? Извинявай че го казвам..."

"мисля че и аз съм чувала нещо подобно... май го четох в една книга" каза Мики малко сконфузено
"Добре че не чета" засмях се аз