Драконовата Академия

Едвам дишах.... Кайто така бе притиснал ръката си към гърлото ми, че ми затрудняваше дишането. Беше ме малко страх.... но поне знаех, че нищо лошо не може да ми се случи докато приятелите ми бяха край мен.
"Махни я тая усмивка от лицето си, изглеждаш ужасно" изръмжа Дийн на брат си
"Защо, какво й е на усмивката ми?" попита студено Кайто "Мислех че ще е по-добре да се държа учтиво"
"Ха" изсмях се иронично.... поне до колкото можех.
"Какво, не ти ли харесвам когато съм учтив?" засмя се Кайто "Нима искаш да стана лошо момче?" каза той и прокара език по бузата ми.....
Потръпнах отвратено и си помислих `Искам някой да ме убие.....`
"Пусни я веднага." изръмжа Дийн "Това е между нас двамата. Тя няма нищо общо."
"Не ми се иска да я пускам. По-забавно е ако я намесиме и нея. Не ми стига болката, която ти причиних последния път като се видяхме.... да вкуся кръвта на майка ти бе приятно усещане. Още по-забавно бе и когато ти ме завари да изпивам последните капки кръв от тялото й, макар и да не съм вампир.... жалко."
Замръзнах и очите ми се стрелнаха към Дийн.....
"Какво..." едва промълвих а гласът ми трепереше.
"Най-накрая малкото ми братче се влюби и аз не можах да устоя на изкушението да му отнема и тази малка радост от живота. Макар и да си го признавам, тази пикла тук за нищо не става." продължи Кайто "Но знаеш ли кое ми хареса най-много от цялата история с майка ти. Когато я накарах да се изправи срещу теб и да те убие. Да контролираш трупове е много забавно. Ти цялият трепереше, беше по-зле и от тази кучка тук. Направо си умирах от задоволство, когато пищеше `Не мамо, не! Това съм аз, Дийн, синът ти! Спри мамо! Спри!`...." заимитира тоя изверг гласът на Дийн "Но тя не спираше и нямаше да спре, та нали беше просто труп движещ се по моя воля. Само съжалявам че проклетия ти дракон се намеси. Щеше да е забавно да бъдеш убит от трупът на собствената си майка."
"Господи...." промълвих
Какво бе направил този... този.... даже не знаех как да го нарека....
а Дийн стоеше и гледаше в пода стиснал юмруци толкова силно че вече по пода започваха да падат капчици от собствената му кръв....
"Заклех се че някой ден ще те убия и този ден дойде" тихо изсъска Дийн и изведнъж изгледа Кайто. Очите му не бяха предишното зелено.... станаха кърваво червени.... амулета им също. Но защо? Защо почервеняха? Защо промениха цвета си?... Нима той е постигнал мечтата на брат си и е станал вампир?
Дори преди да премигна Дийн бе извадил меча си от някъде и замахваше към ръката на Кайто, която бе увита около вратът ми. Катаната изсвистя във въздуха и раздра ръкава на Кайто, но не и него самия. Тъпака беше бърз и избегна удара. Но хубавото бе че за да избегне удара му се наложи да отстъпи назад и аз се възползвах да се измъкна и замахнах да го ритна "Не се намесвай!" извика Дийн и ме избута към едно от канапетата на което аз безпомощно тупнах. Не беше преценил силата си.....
Колкото и Дийн да се мъчеше да улучи Кайто с ударите на катаната си, нито един от тях не попадна на целна. Кайто бе като пепелянка и успяваше да блокира или отбегне всеки един удар.... Замах след замах... И двамата бяха добри. Гневът...или по-скоро яростта се четеше в погледа на Дийн. огънят обаче не бе само в очите му... вече се разпростираше и по меча.
"Владее огъня, а?" попитах малко сковано
"Явно" каза Сора и застана плътно до мен докато Лиош и Тенсай-теки заемаха местата си на рамената ми.
Положих ръка на огромната и глава "Успокой се." каза ми Тенсай "Той ще се справи"
Дийн и Кайто продължаваха с битката си, като вече и Кайто бе започнал да размахва меча си в атака..... ако това продължеше библиотеката нямаше да оцелее много дълго.
"Сора! Погрижи се за пламъците на Дийн, не ми се иска да подпалиме библиотеката, но гледай да стоиш възможно най-далеч от битата" наредих и станах
" Мога да контролирам ледът си и от тук" каза ми тя просто и набързо угаси развилнелите се наоколо отделни пламъци.

(( Ехо има ли някой тука? ))

"Какво ще правим сега?" уплашено попита Мики
"Като за начало ще следиме да няма пожари и няма да се намесваме." казах твърдо
"Не може да не се намесим!" възпротиви се сестра ми "Те ще се избият!"
"Дийн каза да не се бъркаме.... честно казано и аз не бих искал някой да ми се меша ако бях на негово място" каза Каору
"Няма как" съгласи се и Хикару
В общи линий можехме само да седиме и да си ядеме ноктите от притеснение......

Дийн и Кайто се биеха от доста време... неприятно ми бе да го кажа, но изглежда Кайто бе по-силният....Движенията на Дийн, колкото и прецизни да бяха, изглеждаха груби и недодялани сравнение с теи на брат му.
"По дяволите...." изругах и подвикнах на Дийн "По дяволите, Дийн, успокой се и увладей движенията си!!!"
"На дали сега е най-подходящият момент да му държиш подобни речи." каза ми Лиош
"В момента надали изобщо ме чува..." казах с ирония
Болеше ме... болеше ме всеки път, когато меча на Кайто докосваше кожата на Дийн.... сякаш аз бях тази, която бе ранявана а не той.....
"Тя е права, Дийн. Контролирай се" засмя се подигравателно Кайто "Все пак в момента ти не усещаш болка, но това е само заради магията ми."
"За какво говориш?" ледено попита Дийн
"Нима не си го усетил още? Всяка рана, която ти нанеса се пренася на Нами... е, не буквално, но тя е тази, която усеща болката." продължи Кайто с мазния си глас "Ето, виж. Ако аз те наръгам тя ще е тази, която ще почувства болката" с тези си думи той замахна и блокира атаката на Дийн а после се възползва и със свободната си ръка заби някаква кама, появила се неизвестно откъде, в кракът на Дийн....
Изпищях, когато рязката болка проряза кракът ми. "Мамицата ти!" изругах и паднах на коляно притискайки с ръце кракът си
Кайто се усмихна "Нима не си падаш по болката? Толкова е приятна...."
Дийн изръмжа и извади камата от кракът си, захвърляйки я по тъй омразният си брат "Нами добре ли си?" попита ме със стиснати зъби
"Да, сритай му задника едно хубаво, става ли?" засмях се а гласът ми бъкаше от омразя
"С удоволствие" изръмжа Дийн и се нахвърли върху Кайто, но вече с по-преценени движения.
Явно и това не беше достатъчно.... Кайто чисто и просто отбягваше всяка атака. Колкото и да се стараеше, Ди5йн не успяваше да отбегне всяка атака на брат си и всеки път, когато бе ранен поглеждаше към мен.... В един момент не се сдържах и му креснах "Гледай си битката бе, глупак такъв! Не се разсейвай с мен! Добре съм!"
Кайто обаче се възползва от моментното разсейване на Дийн и нанесе, може би, фатален удар, но Дийн съумя някак да отскори и така почти се размина с острието, но то все пак преряза кръста му и кръвта бликва с все сила "ДИЙН!!!!" изпищях и се метнах към него, защото той бе паднал на коляно а Кайто замахваше с намерението да го обезглави. Грабнах най-близкият до мен предмет, който се оказа свещник с дълга дръжка, и отбих първият удър на Кайто, но свещникът бе твърде тежък и труден за управление и не успях да се справя с втория, който поряза ръката ми държаща свещника и ме накара да го изпусна на земята.
"Нами, Нами, Нами..." засмя се Кайто подигравателно "Нима смяташ, че можеш да се мериш с мен? Може би няма да убивам брат ми веднага а ще го оставя да види как ще изпия кръвчицата ти така, както изпих тази на скапаната му майка. Какво мислиш?"
"Наври си го отзад бе, изрод!!!" креснах и се приготвих да се бия със зъби и нокти ако ми се наложи, но нямаше да позволя нищо да се случи на Дийн... не и докато бях жива.

Видях Нами.Видях и как защити Дийн,видях и как онзи замахна и знаех че този удар тя няма да издържи.Издурпах меча на Аийдоу и скочих към Нами не мислех просто действах.Може би си подписвах смъртната присъда но не ми пукаше просто го направих и усях.Отклоних удара му и следващия но нямах идея колко време ще издържа така

"Нами!!!" изпищяхме с Мики и последвахме примера на новото момиче, рабнахме мечовете на момчетата и се метнахме да защитиме приятелките си.
`Добре че сме ние момичетата, че иначе тъпите ни момчета изобщо не се сещат да се защитават взаимно!` помислих наум и се издразних `Всички са такива идиоти!`
Но изведнъж покрай нас претичаха Каору и Хикару, държейки в ръще някакви ками и се метнаха и те към Кайто.
"Е, сега ще ти видиме сметката!!!" викнахме всички и се нахвърлихме срещу изрода сериен убиец, дет си пада по кръв без да е вампир...

"По дяволите!" изкрещях и грабнах една кама от колана на Дийн "Лиош, Сора, наглеждайте го! Тенсай отиди да викнеш помощ! Който и да е!" наредих набързо и се метнах да помагам с каквото мога. Ръката ме болеше, но това нямаше да ме спре да убия тоя изрод Кайто.
Тенсай-теки се стрелна през вратата на библиотеката и изчезна от погледа ми.
`Надявам се само Дийн да е добре.... По-добре да е добре иначе ще го убия!` изкрещях в умът си и замахнах към гърлото на Кайто използвайки за прикритие атаките на другите. Успях да го резна, но разреза бе много плитък, защото гадта се измъкна много навреме.
"Мамка ти!" изпсувах и продължих с атаките си

Шики вилнееше из салона след като Ши си тръгна беше му писнало от караници, просто искаше да я направи по-силна.
'Боооже! затова мразя момичетата винаги разбират погрешно...'
"Боже боже!" обади се леко звънливо гласче "А не мислиш ли, че тя не разбира защото ти не показваш чувствата си, а се държиш хладно, сдържано и саркастично" Гласа идваше от едно от черните топчета на семплия му черен гердан (на картинката на Шики на врата му)
'Селиа! Не се бъркай и престани да ровичкаш в мислите и чувствата ми!' помисли си ядно Шики
"Добре де аз какво да направя като това е част от новопридобитата ми сила... Нооо както и да е не затова ти проговорих, приятелят ти е в опасност в библиотеката дочух откъслечни мисли, защото са далеч. Но мисля че беше помислено в един миг защото до колкото мога да..."
'Селиа за бога спри да увърташ! Изплюй камъчето!!!'
"Ами така де чух в хор... ам... така де беше нещо от сорта... 'Негов брат?!'"
Шики изхлузи светкавично ръкавиците и каза само "Мътните те взели Кайто предупредих те!!! Селиа благодаря ти сега си почивай!"
'Да бе и да изпусна интересното!' смотолеви гласа от камъчето
"АЙО!" извика и от ъгъла на коридора се появи китайския дракон "Към библиотеката бързо!"
в движение скочи на гърба му и полетяха към библиотеката

Макар и да бяхме много хора и да го нападахме без почивка, тоя дришльо съумяваше да се оттърве без особени наранявания... признавам съумяхме да му пуснеме малко кръв, но бе твърде малко.... трябваше ни помощ.
"Дано Тенсай се върне скоро" подметнах на Нами и замахнах косо към главата на Кайто, но със същия успех можех да се кача по отвесна скала с вързани ръце - просто бе невъзможно да го нараним особено много.

Зад ъгъла Тенсай-теки посрещна Шики но като го видя обърна веднага хода си към Библиотеката но беше вече зад него защото Айо профуча с такава скорост че развя тежките поверче от 5 метра високи плюшени завеси на отсрещния прозорец. Спря толкова рязко че на страничните наблюдатели им се стори че дългото тяло на дракона се нагъна като акордеон. Шики скочи, отвори с ритник вратата на Библиотеката и извади дългия си до лакътя извит инкрустиран нож, а първото което видя беше цяла тълпа, която се биеше срещу един човек... "Кайто..." огледа се и видя Дийн на земята а от устата му се изпусна звучна ругатня за която майка му щеше да му отреже езика. Скочи в тълпата като се опитваше да се добере до Кайто...

след каро видях Шики да приближава се отдръпнах ако някой можеше да се противопостави на Кайто то това бе той.Явно и Айдоу реши така защото усетих че ме придърпа назад.Е сега оставаше само да вярвам че Шики ще се справи по добре от нас

Забелязах как другите се отдръпват и видях Шики "Шики, ако не му сриташ задника, аз ще сритам твоя!" викнах му и се дръпнах назад към Дийн "Алекс, Мики оттегляйте се!" подвикнах им.
Дийн се бе преместил до едно от креслата и притискаше раната на кръста си с ръка "Добре ме подредиха..." иронично се засмя той
"О, я млъквай!" скорах му се и коленичих до него "Дай да видя раната." казах като махнах ръката му от там "Не е дълбока, но трябва да те отведеме възможно най-бързо до лекарката."
"Не е нужно" опита се да протестира той но аз му скръцнах със зъби и той замълча
"Надявам се само Шики да успее да се справи с Кайто..." казах като се обърнах да видя как се развиваха нещата
"Ще се справи... но аз съм провал" каза Дийн тихо мислейки че не го чувам
"Казах ти да млъкваш! Не си никакъв провал! Издържа много по-дълго дрещу него отколкото аз. Един удър и вече бях аут!" скарах му се и откъснах парче от мантията си за да направя импровизирана превръзка на кракът и кръста му. "Така... това трябва да свърши поне някаква работа за момента...."

В момента в който чух Нами да ни нарежда да отстъпим с момчетата и сестра ми се изнизахме към Дийн.
"Добре ли си, пич?" попитаха групово момчетата
Аз следях внимателно новопоявилото се момче и Кайто а сестра ми приближи Нами "Нами-чан, как е ръката ти?"

Спогледахме се с Дийн и аз отвърнах "Споко, добре сме... поне до колкото може. А вие как сте? Някакви наранявания?"

"Никакви" отвърнахме групово и четиримата а после се усмихнахме кисело
"Кой е новия?" попитах Нами
"Шики, приятел на Дийн." отвърнаха ми момчетата
"абе вие Нами ли се казвате!?!" креснах им и се засмях

Шики видя как Айдоу и приятелката му се оттеглиха от битката, а след това и другите 'Умни хора!' усмихна се зловещо отскочи настрана от последния удар който Хикару се опита да нанесе на Кайто, но последният го избегна. Шики направи една крачка странично на Кайто и направи предупредителен 'удар'. На бузата на Кайто се появи лека кървава дразкотина
"Кайто нали те предупредих?" каза с нисък предупредителен глас

Видях как Кайто се завърта с лице към Шики и мазно му казва "Я виж ти, та това е старият ми приятел Шики! От доста време не се бяхме виждали, вече почвах да си мисля че вълците са те изяли"
`Шики, по-добре му сритай задника!` заканвах се в главата си `Че иначе ще пусна Лиош да живее с теб цял месец...ама то Лиош и дракона на Шики са си лика прилика... надали ще го дразни чак толкова. Но щом идиотите са двама.... КАКВИ ГИ ВЪРША ПО ДЯВОЛИТЕ!!! В МОМЕНТА НЕ Е РЕДНО ДА РАЗМИШЛЯВАМ НАД ТАКИВА ГЛУПОСТИ!!!`

Видях как Нами променя физиономията си и се засмях "Ехооо Намиии накъде се отвя!?"

"Вълци?!" Шики вдигна вежда никога не се беше възхищавал на 'остроумието' на Кайто "Мен може да не са ме изяли вълците обаче ти с всеки изминал ден изглеждаш така всякаш са те глозгали торни червеи, но стига с остроумието. Последния път когато се видяхме мисля че ясно ти показах че не искам да се мяркаш около нас" и погледът му обхвана цялата стая "но явно трябва да ти се каже по категорично!" Шики зае бойна поза като хвана ножа така че острието остана във хоризонтална позиция

"Ох, извинявай! Не беше нарочно" заизвинявах се на Алекс
"Да, това е Шики." отговори Дийн вместо мен "И той не се разбира много добре с Кайто"
"Нима?" иронично попитах и се усмихнах "Дано само му срита задника, че иначе... абе Дийн я ми кажи какво е най-омразното нещо на света за Шики, за да му измисля добро наказание!"
Дийн тактично си замълча, но забелязах как една слаба усмивка се появи на лицето му, когато отново започна да следи момчетата с поглед.
И аз се обърнах да видя какво става... момчетата прекарваха доста време в разговори.... `Да, типично. Прати чихуа да свърши работата на питбул` си помислих но тогава Шики зае бойна поза `А, така е по-добре....` не можах да се сдърха и се ухилих до уши
"Какво има?" попита ме Дийн
"О, нищо, нищо" весело му отвърнах и продължих да зяпам.


"О, нима" засмя се Кайто "Аз защо не си спомням за подобно нещо? Май ти си този който се нуждае от припомняне, мили ми Шики. Нима си забравил мойте способности?"

(( хора аз ще ставам Айде до утре... така поне си мисля... ще се постарая да пиша Лека и мекааааа ))

(( а и... СРИТАЙ МУ ЗАДНИКА НА ТОЯ ШИКИИИИИИИИИИИИИИИИ!!!! ))

"Не никак не съм забравил твоята бърза стъпка. А доколко до припомнянето може би това ще ти опресни паметта, този път съм подготвен за теб!" след това си изявление Шики замахна веднъж с ножа всякаш да провери нещо а Кайто с учудваща бързина избегна удара, по време на това Шики проведе малък мислен разговор с мистериозното гласче наричано от него Селиа
'Селиа бъди внимателна, съсредоточи се искам, подробна информация за ходовете му. Надявам се да си развила новата си сила достатъчно добре. И внимавай с тоя тип коварен е!' мислено гласът му прозвуча изпълнен с отвращение при последните думи
'Разбрано Шики! Боооже умът на този тип явно е почти толкова бърз колкото и бързата му стъпка...' каза го с възхищение
'Хей ти на чия страна си!' докато Шики се възмущаваше гласчето отново прозвуча в главата му този път предупредително 'Напада!Внимавай!' и така беше Кайто се спусна с ярост към него 'Наведи се!'
Шики бързо приклекна и тънката катана на Кайто премина на сантиметри от главата му. Шики протегна крак и се опита да го спъне, но противникът му ловко отскочи. Шики чевръсто се изправи и извади черния си като нощта меч, замахна веднъж, два пъти и Кайто всеки път отбиваше. 'Мечът ще го избие!' но въпреки предупреждението Шики нападна отново. Кайто мина под ръката му хвана го за рамената и го блъсна толкова силно в отсрещната стена, че средновековния камък от който беше направена се напука. Дъхът на Шики секна от удара а Кайто се извъртя и удари китката му в стената и меча падна.
'По дяволите така не мога да използвам силата си! Но май имам идея...' помисли си Шики
Извади ножа си и нападна с колкото сила можеше. Кайто блокира удара
"Боже не мога да повярвам, отначалото на боя чак сега полагам някакви усилия, май това е лимитът ти?"
"Грешиш!" Шики замахна с юмрук към лицето му като продължаваше с натиска на ножа си, както си и знаеше - Кайто блокира удара му с длан
"Хванах те!!!" каза самодоволно и се ухили
"Как така си ме хванал леке такова!" в очите на Кайто за секунда проблесна несигурност но той бързо я скри зад непроницаемата си маска
"Амиии така опитай се да се помръднеш!" Шики се изправи и се отдели от Кайто а той остана в същата защитна позиция без дори един мускул да му трепне. За момент тялото му потрепери от усилието да се помръдне после пак замря
"Какво по дя-" започна
"Две думи. Мускулен контрол!" злобно се ухили Шики "Сега като добро момче хвърли всички оръжия и седни мирно" Кайто хвърли всичките си оръжия с кисела, пренебрежителна и изпълнена с гняв и омраза физиономия, и с видимо недоволство седна по турски на земята
'Успях победих го!' ликуваше той
'А-а-а-а-аа грешка НИЕ го победихме' обади се Селиа
'Така де... Сега си почивай сигурно си се изтощила...' отговор не последва което беше ясен признак че тя не подслушва вече
"Е какво ще кажете!" обърна се със и самодоволна физиономия се приближи до ранения си приятел...

''Това е толкова яко''казах аз а Айдоу му се ухили тъпо и почна да му ръкопляска.''Ти направо го разби,беше невероятно''подскачах аз въодушевено докато момчето до мен не ми стисна ръката,за да се поуспокия

"Свърши се, а?"
Поне вече можех да си отдъхна. Добре че бе Шики....
`Тоя идиот, Дийн! Да се дава толкова лесно!` раздразнението ми... абе надявах се да не си личеше много много... поне не и външно.
Изправих се на крака и помогнах на Дийн да стане. Той се подпря на мен... но не и с цялата си тежест... явно смяташе че няма да издържа. `Мразя го....` мислех си аз. Направо ми идеше да го настъпя! Нямаше да постигна нищо особено, но все пак щеше да ми стане малко по-добре.... жалко че не бях с токчета.... тънки...и заострени....
"Хора, ще заведа Дийн до лекарката." казах просто и Сора приклекна на земята за да ни е по-ледно да се качим на нея.
"Не е нужно..." в момента просто не исках да ми се противоречи... не и Дийн...
"Млъквай" скастрих го аз "Ще доведа Директора, той ще знае какво да правим с Кайто... Аз лично сенадявам на бавна и мъчителна смърт" казах още по-ледено и изгледах хванатия в примката на Шики негодник. А тая твар ми се усмихваше.... Усмихваше се!
Сора изръмжа ниско. Напълно я разбирах и аз не можех да го трая тоя... брат на Дийн или не не ме интересуваше!
Сора излезе от библиотеката с Лиош по петите ни. По пътя към нас се присъедини и Тенсай.
"Добре ли сте?" попита ме дракончето а аз нежно му се усмихнах "Да. Благодаря за помощта"
Дракончето не каза нищо а просто тръгна след нас.
Бях разочарована.... и то най-много от мене си... е, и малко от Дийн де.... но най много от себе си. Бях такава слабачка. Приятелите ми... мойте най-скъпи хора бяха изложени на опасност и аз не можех да направя нищо.
"Няма да позволя това да се повтори." изсъсках тихо на себе си
"Какво има?" попита ме Дийн
"Нищо" отвърнах и подпрях глава на гърбът му. "Много съм зле, нали?"
Изведнъж Дийн всякаш настрихна "Ранена ли си? Боли ли те? Сора отведи ни по-бързо при лекарката!"
"Не, спокойно." усмихнах се кисело "Единственият ранен тук си ти. Мойта ръка ще се оправи много бързо. Говорех за това че никаква ме няма в боя и във всичко друго.... голяма съм слабачка. По-голяма отколкото си мислех."
"Не е вярно" каза момчето и някак си се отпусна "Слабака тук съм аз. Изложих всички на опасност... и за пореден път се провалих в опитите си да победя брат си."
Замълчах защото ужасна мисъл мина през умът ми... но не се сдържах и попитах "Защо не го уби? Имаше шанс да направиш това докато Шики го държеше в плен"
Дийн замълча, но ми отговори "Не мога да направя това... въпреки всичко, което той ми е причинил не мога да се принудя да го убия дори и да имам тази възможност....."
Сора ни въдеше към лекарския кабинет в тишина.... Затворих очи и обвих ръце около кръста на Дийн, но нежно внимавайки и гледайки да стоя далеч от раната му "Идиот" казах тихо "... иронията е, че и двамата сме идиоти"
Можех да се закълна че в този момент той се усмихваше "Иронията е че си права...."
Дийн положи ръка върху моята и така пристигнахме в лекарското отделение... непривично тихи.

"Да не е зле да извикаш директора аз ще чакам тук малко съм изморен, само побързай" каза Шики на Нами преди тя да тръгне, после се разположи на едно от креслата и покри лицето си с ръце
"Какво да не те преуморих!" каза подигравателно Кайто, Шики видимо се ядоса, махна с ръка и отсече
"Млъквай!" Кайто замлъкна колкото и да се опитваше да говори от гласните му струни не се издаваше нито звук. Лицето му почервеня от усилието, но пак без успех с една въздишка Шики се отпусна отново на креслото и затвори очи.

(( Време е за поредният ферман от моя страна ))

"Дийн...."
"Хм?"
"Какво ще правим с Кайто?"
"Не знам... За момента най-логичното нещо, което можем да свършим е да информираме директора за случилото се. Стареца си знае работата и бързо ще намери решение на проблема."
Нямаше какво друго да правя и затова забих поглед в гърбът на Дийн. Трябваше да обмислиме нещата...
"Лиош, отиди да съобщиш на директора за случилото се" наредих на пазителя си "И без лиготий!"
"Ясно!" животинката ми избърза напред и светкавично се стрелна навън през един от прозорците.
"За това поне се погрижихме." смотолевих докато Сора вече наближаваше лекарския кабинет.
"Да" отвърна ми и Дийн със същия ентусиязъм.
Лекарката и нейните помощници бързо се погрижиха за нас. Дийн получи доста голямо количество болкоуспокояваща отвара и скоро спеше на отреденото му легло. Аз пък получих някаква отвара от която направо ми се доповръща, но нямах друг избор и се насилих да я изпия.
"Трябва да се науча да правя такива отвари. Чувствам се много по-добре." казах и се усмихнах на една от сестрите.
"Изгубила си доста кръв и затова ти дадохме тази отвара." каза ми лекарката след като приключи с измерването на пулса на Дийн "Раната ти, макар и не особено дълбока, е засегнала една от добре кръвоснабдените атрерий в ръката ти. Хубаво е че си направила опит да третираш ръката си и си дошла веднага тук."
Усмихнах се кисело, но не продължих разговора. Много неща се бяха объркали... а имах чувството, че това е само началото.
Лекарката ми се бе скарала, че давам прекалено много свобода на пазителите си и сега Сора висеше под формата на черно камъче на гривната ми. Черно камъче със сребрист вълк на него.
`Миличка, добре ли си така?` помислих, знаейки че с нея имаме чудесна мисловна връзка.
`Нямам проблеми. Не помниш ли че още в началото ти предложих да използваш гривната, за да мога да съм винаги до теб.`
`Да, но аз исках пазителите ми да имат повече свобода. Вие не сте ми просто пазители - вие сте ми скъпи приятели!`
`Благодаря за тези искрени думи, Нами. Но всеки пазител си знае мястото и то е тук в гривната на своя господар. Виждаш ли Дийн? И той има същата гривна като тази. Ако се загледаш ще забележиш, че той даже има нужните 10 пазителя.`
`След като има толкова пазители, защо не използва силите им за да победи в битката с Кайто?`
`Явно той така е решил за по-добре.`
`Добре де, а защо тогава пазителите не му сепритекоха на помощ?!` вече сериозно започвах да се ядосвам на вироглавството на Дийн
`Един пазител не може да се намеша ако господарят му не желае това.`
`... Нима Дийн не е искал пазителите му да му помогнат? Дори и когато Кайто бе на път да го убие?!`
`Явно е имал лични причини.`
`Ами дракона му? И на него ли не е дал право на глас?`
`Драконите имат повече свобода на действие...`
`Тогава защо тъпият му дракон не дойде1?` прекъснах я, ядно стискайки ръце в юмруци въпреки болката.
`Драконите са много твърдоглави същества. За тях всичко е въпрос на чест. Ако Дийн е смятал тази битка за въпрос на чест, дракона му нямаше да се намеси дори и това да означаваше смъртта на господаря му.`
Останах безмълвна - отношенията между господарите и пазителите бяха много по-сложни отколкото си мислех, тези между дракона и собственика му също...
Станах от стола на който седях и паднах на колене пред Тенсай-теки, който се бе настанил до мен.
"С теб сме приятели, нали?" попитах го и се вгледах в красивите му зелени очи
"Не, ние сме повече от приятели!" отвърна ми той и смуши муцуната си в ръцете ми "Обещавам, че следващия път няма да позволя на никой да те нарани!"
"Спокойно, миличък. Следващия път няма да съм тъй безпомощна както бях сега... ти ще ми помогнеш да стана по-силна, нали?"
Тенсай-теки кимна с глава "Двамата взаимно ще си помогнем за да станем по-силни."

~~~~~~~

"Хе-хе..." засмя се Кайто...
Това бе неочаквано действие от негова страна имайки се в предвид, че от него се очакваше да не може да се движи изобщо заради магията на Шики.
"Хе-хе-хе, скъпи ми Шики, в крайна сметка май се оказва, че твоите сили имат само краткотраен ефект върху мен."
Кайто се изправи, макар и да се движеше така сякаш се откъсва от нещо държащо го на едно място.
"Тоя глупак, Дийн." продължи Кайто без да обръща особено внимание на другите около него "Да не повярва човек, че ще може да ме подреди толкова добре и то само с едно движение."
Некроманса изпука вратът си и въздъхна облекчено "Хлапакът ми счупи вратът и очакваше че ще умра от една толкова глупава рана. За кой ме мисли той!... Може би точно заради това не успя да блокира последната ми атака - бил е изненадан от факта, че още съм жив..."